Ако беше жив, на 6-и февруари т.г. световноизвестният режисьор, сценарист и актьор Франсоа Трюфо щеше да навърши 90. Критиците го наричат "непослушното дете на френското кино". Запазен е споменът за един прелюбопитен епизод от неговия живот: По време на снимките на "Американска нощ", един от асистент-операторите не скрива възхищението си от работата на режисьора, и спонтанно се провиква: "Трюфо, ти си най-талантливото "копеле" на световното кино!" Всички от екипа замръзват на мястото си, притеснени за реакцията на Трюфо?...

Известно им е, че той носи психическа травма от произхода си на "едно копеле". Научава истината за това в най-трудната възраст - като тийнеджър, и оттогава насам то се превръща в негова житейска драма. Той самият не крие в публичните си изявления, че носи комплекси от детството си, и че дълго време се е чувствал "ненужен".

Франсоа Трюфо (1932 - 1984), Снимка: Getty Images

И точно когато целият филмов екип очаквал гневна реакция от негова страна, Трюфо се обърнал към младежа от екипа си и с характерната си малко насмешлива усмивка му казал:

"Това е най-хубавият комплимент, който съм получавал някога!"

Очевидно в един момент от живота си, самият той е осъзнал, че детският му комплекс е извършил чудо; че му е послужил като стимул за "узряване" и усъвършенстване, за проникновено творчество и постигане на професионални висоти. От огромната му филмография е достатъчно само да споменем филмите "Жул и Жим" /1961/, "Нежна кожа"/1964/, "451 градуса по Фаренхайт" /1966/, "Откраднати целувки" (1968), "Съвместно съжителство" (1970), "Американска нощ" /1973/, "Съседката" (1981) и др., за да заключим, че Трюфо напълно заслужено е признат за едно от най-големите имена на знаменитости в златната книга на световното кино.

Франсоа Трюфо държи наградата си "Grand Prix du Cinema" за режисура на филма „Американска нощ" / Снимка: Getty Images

Трюфо е роден на 6 февруари 1932-ра година като незаконородено дете от баща - неизвестен. Чак през 1968-а година, когато вече е знаменитост, Трюфо научава кой е биологичният му баща - Ролънд Леви от Белфор, стоматолог от еврейски произход. Трюфо не пожелава да се запознае с него. Смята, че вече е късно за това. Болезнените спомени от детството му са живи в паметта му до края на дните му. Расте като самотно дете, лишено от любов от родната си майка. Жанин дьо Монферан е католичка от буржоазен произход. По онова време работела като секретарка в сп. "Л'Илюстрасион".

Ражда нежеланото си дете по религиозни съображения, т.е. по принуда. Малкият Франсоа й напомня за "греха" й, и тя дори отбягва да общува с малкия. Франсоа е оставен на грижите на баба си по майчина линия. Когато баба му умира, той е едва на 10 и се чувства напълно изоставен на волята на съдбата. Майка му го прибира в дома си, а съпругът й Ролънд Трюфо признава сина й и му дава фамилията си. Франсоа не получава любов и в новия си дом - апартаментът е малък и го устройват с легло в... коридора. Т.нар. му "родители" се сдобиват с дете, което умира още като пеленаче, така че Франсоа остава единствено дете на майка си, но това не променя отношението й. Тъкмо напротив, след смъртта на "законното" си дете, тя става още по-раздразнителна към първородния си син.

Франсоа Трюфо, март 1978 г. / Снимка: Getty Images

Единственото спокойно време за младия Трюфо е, когато майка му и пастрокът му ходят в уикендите на вилата си, а той оставал сам у дома. По този начин през 1944-та година случайно открива сред вещите на майка си документ, от който научава истината за своето раждане, а именно, че е "копеле". Открил по този жесток начин отговора за нейната "нелюбов", и за да се отърси от дълго укриваната от него нейна "срамна" тайна, Трюфо търси отдушник в биографията на друг самотник, влюбен като него в изкуството - Алфред Хичкок. Майсторът на трилъра се превръща в негов идол и пример за успех.

В тийнеджърските си години младият Трюфо "наказва" майка си по различни начини - краде пари от къщи, веднъж казва в училище, че "тя" е "умряла". Никога не произнася името й, никога не я нарича "мамо". Постоянно го изключват от училищата, в които учи, за непристойно поведение. На 14 започва да се самообразова по кино и с желязна самодисциплина следва натоварен план - 3 филма на ден и три книги седмично. На 19 отмъстителният му характер се трансформира в бунтарство. Трюфо започва да пише статии срещу традиционализма във френското кино, и става един от създателите на т.нар. Нова вълна.

Познанията му за кино поразяват с дълбочината си изявени критици. Те още не знаят, че той е истински маниак, който е гледал 13 пъти "Гарванът" и е истинска енциклопедия на киното. Трюфо бил редовен посетител на Френската филмотека, където се запознава и с американското кино - с филмите на Алфред Хичкок, Джон Форд, Хауърд Хоукс, Никълъс Рей и др.

От ляво на дясно: Франсоа Трюфо (Голямата награда за „Jules et Jim“), Луис Бунюел (Международна награда за „Viridiana“), Жана Моро (Най-добра актриса за „Jules et Jim“) и Алберт Фини (Най-добър чуждестранен актьор за „Събота вечер и неделя сутрин“) получават наградите си "Étoiles de Cristal" (Кристална звезда) от Académie Du Cinéma, в ресторант на "Шанз Елизе" в Париж, Франция, 17 декември 1962 г. / Снимка: Getty Images

През 1948-а Трюфо създава свой киноклуб и се запознава с критика Андре Базен, с когото стават приятели. Базен се превръща в негов верен коректив в света на изкуството, спонсор и спасител при затруднения с полицията. Благодарение на Базен, Трюфо започва да пише своите статии по въпроси на киното в списанието "Cahiers du Cinema". Нежният хулиган Франсоа Трюфо се сдобива с добър приятел, който се опитва да овладява отмъстителната му природа. Базен и киносалоните - те стават неговата терапия за укротяване на младежката му ярост. Трюфо търсел убежище в киносалоните и там се чувствал най-добре "приютен", споделя сам веднъж.

Негова е знаменитата фраза: "Животът, това е екранът".

Филмът му "400-те удара" (1959) разказва за онези години на детско бунтарство. Според всеобщата оценка на световни кинокритици, филмът е основополагащ за Новата вълна във френското кино. Героите на филма му са училищни хулигани, като него някога. Детският бунт е експониран и в други негови ленти - в "Дивото дете", както и в последния му филм - "Веднъж да дойде неделя", който Трюфо не успява да завърши, защото на 21 октомври 1984 г. умира от тумор в мозъка.

През целия си живот Трюфо е като "шило в торба" - бори се със себе си, но трудно успява да укротява буйния си нрав. Кариерата му на кинокритик е прекъсната от служба в армията, откъдето дезертира и е осъден на затвор. Уволнен е и от работа. Когато по-късно един журналист го пита, какво мисли за този период от живота си, Трюфо отговаря:

"Няма нещо в живота ми, което да съм преживял, и то да не е било полезен опит!"

Кадър от филма "Жул и Жим" на Франсоа Трюфо, с Жана Моро в главната роля

Когато създава първия си филм - "400-те удара", Трюфо е на 27 - достатъчно зрял, за да се върне към детството си, и не само да го "преживее" отново, но и да го преосмисли. Филмът е удостоен с наградата за най-добър режисьор на кинофестивала в Кан през 1959-а година.

Вторият му филм - "Стреляйте по пианиста" комбинира два любими жанра на младия режисьор - неореализъм и ноар. Филмът първо някакси е "пропуснат" от критиците, но по-късно буквално е издигнат в култ.

Трюфо бавно и постепенно "пораства" във филмите си. В драмата "Джобни пари" едно дете се изправя пред серия от битови проблеми, за да се справи с тежкото си семейно положение. Трюфо сякаш търси себе си назад в миналото, и някакси отстрани се опитва да погледне под различни ъгли реалността.

Във филмите с нови епизоди от живота му, като "Откраднати целувки" виждаме, как Трюфо е способен и на самоирония. Героят му в този филм непрекъснато се проваля в различни професии.

Филмът му "451 градуса по Фаренхайт", екранизация по антиутопията на Рей Бредбъри, е признат за класика на научната фантастика в киното.

Проектирайки ракурси от живота си на екрана, Франсоа Трюфо сякаш подсъзнателно се е освобождавал от страховете и комплексите си, за да съхрани човешкото в себе си. Така липсващата любов в детството му, той изглежда е компенсирал със спонтанна влюбчивост в жените.

Жана Моро и Франсоа Трюфо, 1962 г. / Снимка: Getty Images

"Беше нежен хищник, казва за него Жан-Пол Белмондо. Влюбваше се в актрисите си, независимо дали бяха мъдри, или елементарни, брюнетки или блондинки. Той ги обожаваше и ги съблазняваше. Беше много успешен в това".

В личния му живот една след друга главна роля играят едни от най-красивите актриси на неговото време: Жана Моро, Катрин Деньов, Мари-Франс Пизие, Лилиан Давид, Франсоаз Дзорлеак, Жаклин Бисе, Клод Жад, Изабел Аджани, Фани Ардан и др. Появата им често е в неподходящ момент - напр. среща Мари, когато е женен и очаква дете от съпругата си, но "нежният хищник" трудно овладява спонтанните си емоции и гребе с пълни шепи от любовта, за която жадува още от дете.

Най-голямата любов в живота му е Катрин Деньов - тя е неговата "Кат". Преживява тежко раздялата им, след която изпада в депресия и влиза в болница. Спасителен в онзи момент се оказва именно "онзи" филм - "Американска нощ", работата по който напълно обзема съзнанието му.

Франсоа Трюфо и Катрин Деньов, в работен момент по сценария на филма "Сирената от Мисисипи", 1969 г.

Фани Ардан е последната му любов. Тя прави много силна роля във филма на Трюфо "Съседката", както и в последния му завършен филм - "Confidentially Yours" (1983). Двамата имат дъщеря. В Ардан Трюфо открива нещо различно от предишните си жени. Казва за нея:

"Това е жената. Тя притежава жизненост, смелост, ентусиазъм, чувство за хумор, и в същото време вдъхва напрежение, с намек за някаква скрита диващина. Има нещо пламенно във всичко това!.."

Всъщност, за екрана Трюфо винаги е откривал точно този тип жени - не просто красавици, а жени с характер. А в живота е имал един-единствен официален брак - с Мадлен Моргенстерн.

Режисьорът има три дъщери - Жозефин, Ива и Лора.

Във филма му "Нежната кожа" една любовна авантюра на женен мъж се превръща в трилър, пълен с емоционални обрати. Критиката напразно не обръща особено внимание на този филм, а той издава една много силна характерност на Трюфо, като човек - той винажги се опитва да намери отговорите на въпроса, какво място и последствия могат да имат спонтанните емоции в живота на човека. Той самият почти непрекъснато е бил жертва на своите импулси, на своята свръхемоционална спонтанност.

Във филма му "Жул и Жим" ще открием точно "нежния хищник" Трюфо. Филмът е истински шедьовър за онова, което винаги съществува "отвъд" видимото в любовта. Един любовен триъгълник ни задава въпроса за взаимовръзките между щастието и тъгата.

Една сватба във филма на Трюфо "Младоженката беше в черно" се проваля заради кървав инцидент. Булката започва да убива един по един виновниците. Трюфо проявява в този филм много тънък психологизъм. Филмът е и една отпратка към емоционалните причини, които могат да ни тласнат в някаква чудовищна крайност. Донякъде това е отправка към неговия личен свят, в който той от съвсем млад формира характер на отмъстител и бунтар. Някакво неясно чувство за справедливост, което трябва да реабилитира несбъднатите ни надежди, може да завладее напълно човека и да го доведе до пълно заслепление и мрак, ни казва Трюфо.

Когато говорим за Франсоа Трюфо като за режисьора Трюфо, ще бъде несправедливо да пропуснем, че той е и сценарист, продуцент, актьор и филмов критик. За четвърт век създава над 25 филма и се превръща в един от най-представителните френски режисьори.

Когато печели награда за най-добра режисура на фестивала в Кан през 1959-а година, Трюфо вече е утвърден като лидер на Новата вълна във френското кино. Нейната естетична теория е филмът да отразява чувствителността на режисьора така, както един романист детайлно описва героите си. А Трюфо е добър разказвач.

Защо Трюфо е световна знаменитост? - Отговорът на този въпрос е мащабен: Трюфо не само създава кино на световно равнище, но той е активен на два континента. Чрез своята продуцентска компания, "Les Films du Carrosse", той копродуцира, наред с други филми, първия игрален филм на Жан-Люк Годар и последния филм на Жан Кокто. Филмът му "Американска нощ" грабва "Оскар" за чуждоезичен филм. Трюфо се нарежда сред любимците на Новия Холивуд - вълната, променила американската киноиндустрия. Мартин Скорсезе споделя, че е бил вдъхновен от филма му "Жул и Жим", а Спилбърг - от "Американска нощ".

"Американска нощ" наистина е един от най-великите филми в историята на киното, що се отнася до разказа в него, как се създава един филм. Трюфо по забавен начин пресъздава нещо, което зрителите не познават - нещо, което се случва с цялата му лудост единствено на снимачната площадка и за публиката остава зад кадър.

Франсоа Трюфо, на снимачната площадка

В началото на октомври 1984-та Трюфо е приет в болница, в състояние на кома. Лекарите установяват мозъчен тумор, от който той умира на 21-ви октомври същата година. Само на 52-годишна възраст си отива един от най-плодовитите и талантливи творци в световното кино. Един "неукротим Трюфо"!, както се изразява Спилбърг за него.

Еми МАРИЯНСКА