Днес световното кино е постигнало забележителни изобразителни ефекти, които не само пресъздават действителността, но могат да създават и иреалност, недостижима за човешкото възприятие. Но за да постигне това, киното е извървяло дълъг път на иновации в идеите и технологиите, свързани с имената на бележити хора. Един от тях е Жорж Мелиес.

Студиото на Жорж Мелиес в дома му в Монтрьо

Наричат го "вълшебникът на киното", защото той пръв "качва" зрителите на Луната и представя на екрана една нова художествена реалност. През 2011-а година Холивуд съживи неговия филм "Пътешествие до Луната", а през 2018-а година Гугъл почете името на Жорж Мелиес с лого, посветено на един от последните му филми - "Завладяването на полюса".

Гугъл почит към Жорж Мелиес, 2018 г.

Смятано за загубено, цветното копие на филма "Пътешествие до Луната" на Жорж Мелиес, бе спасено чрез дигитална реставрация, и прожектирано на откриването на филмовия фестивал в Кан. Така Франция отбеляза пред света своята почит към пионера на френското кино Жорж Мелиес. 140-секундното видео показа филмови техники, които той пръв прилага в киното.

И ако братята Люмиер остават в историята като основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори, създатели на камерата и на цветната лента, то Мелиес с право може да бъде наречен "магьосникът", който продължава тяхната иновативна линия по един уникално находчив за времето си начин. Бащата на братята Люмиер притежавал фотографско студио, където двамата бъдещи изобретатели са можели да експериментират. Те първи достигат до заснемането на движещ се образ, и правят така, че от статична фотография човечеството вече да разполага с метод за "живо" движение. Ражда се ново изкуство - киното.

Но първоначално братята Люмиер гледали на изобретението си като на нещо, което няма бъдеще. Едва после размислят и отказват да продадат патента си на Жорж Мелиес, който имал желание да превърне производството на филми в индустрия.

Жорж Мелиес започва да експериментира от заснемане на движението от една точка, т.е. прави "движещ се театър", но неговите заслуги са много по-големи от това - както в изобразително, така и в идейно отношение. Според киноведите, Мелиес е създателят на атракционното кино, т.е на киното, което зрителят гледа с почуда и изпитва възторг от картината на екрана.

Мелиес, с право може да бъде наречен създател на художествената иреалност. Мултимедийните впечатляващи експерименти в съвремието ни, не биха били възможни без себеотвержените търсения на хора като братята Люмиер и Жорж Мелиес.

Именно техните иновативни идеи правят възможно хармонизирането на изображението, звука и ефектите в едно цяло. Киното извървява дълъг път, и в тази дълга история името на Жорж Мелиес свети със собствена неотразима светлина.

Кадър от една от 30-те сцени за луната - "Луната на един метър" (1898)

Жорж Мелиес е роден на 8 декември 1861 г. в Париж, Франция. Тази година се навършват 160 години от рождението на този знаменит човек.

Мари-Жорж-Жан Мелиес е роден в семейството на заможния фабрикант Луи Мелиес - собственик на верига обувни фабрики. Проявява артистични наклонности от съвсем малък. Играе в марионетен театър, а в училище рисува карикатури. Изпратен е да учи в Лондон, където в свободното си време не пропуска шоу спектаклите на известните илюзионисти Джон Невил Маскелайн и Джордж Кук.

Кадър от филма "Главите на човека" (1898)

При завръщането си в Париж, Мелиес няма друг избор, освен да започне работа във фабриките на баща си. Отвреме-навреме публикува свои карикатури във в. "Гриф". Желанието му да се занимава с илюзионно изкуство на сцената, разочарова баща му. Чак след смъртта на Луи Мелиес, Жорж може да решава сам, с какво ще продължи да се занимава. Продава своя дял от семейния бизнес на братята си, и влага парите в покупката на театър "Робер-Уден". Там поставя модерните навремето "феерии" - кратки пиеси с фантастично-приказен сюжет и малко "плосък" хумор за забава на публиката.

През 1895 г. младежът за пръв път вижда кинематографичния апарат на братя Люмиер, който може едновременно да записва и да прожектира филми, и е силно развълнуван от изобретението. Готов е веднага да купи машината, но братята му отказват.

Това го амбицира и Мелиес продължава да търси. Успява да се сдобие с киномашина от британския изобретател Робърт Пол. Първоначално с нея прожектира филми в паузите на театралните си постановки. Докато не стига до идеята, че кинокамерата притежава способност "да създава светове".

Кадър от филма "Мистериозният портрет" (1899)

Жорж Мелиес е един от първите автори на разказ в киното, както и един от първите изобретатели на специални визуални ефекти във филмите. Той е първият, който използва т.нар. двойна експозиция (б.а.наслагване на картини), стоп-кадъра и забавеното движение (каданс). Според експерти, филмът на Мелиес "Пътешествие до Луната" навремето е предизвикал същото изживяване, каквото изпитахме ние, днешните зрители, при появата на "Междузвездни войни" през 70-те години, или на "Аватар" в по-ново време.

Кадър от "Пътешествие до Луната" на Жорж Мелиес

Мелиес е бил професионален "магьосник", т.е. илюзионист. Той е първият, който започва да прилага изкуството на илюзията в киното. И обратно, да използва напредъка на кинематографа, за да създава илюзия на екрана.

Скоро след като купува проектора, Мелиес създава компанията "Star Film" и построява малко стъклено студио в къщата си в Монтрьо, където продуцира, режисира, снима и играе в повече от 500 филма, създадени в периода между 1896-а и 1913-та година.

Кадър от филма "Човекът с гумената глава" (1901)

Първите му опити са със стоп-хоум фотография (камерата спира да снима, за да се добави, или премахне нещо от сцената). Така Мелиес създава еднократни трикове, от които у зрителя остава впечатлението, че нещо на екрана "изчезва", или се "появява".

Скоро след това новаторът започва да експериментира с кратки сцени като "Аферата Драйфус", 1899 г. С бавни стъпки постига ефекта на причинно-следствената последователност в действието, като разказва завършени, но кратки истории.

Кадър от филма "Обитаваният от духове замък" (1897

По този начин през 1902-ра година създава кино разказа от 30 сцени "Le Voyage dans la Lune" ("Пътешествие до Луната" ), по романа на Жул Верн. Общо филмът трае 14 минути. С този филм Жорж Мелиес прокарва пътя на научната фантастика в киното и е признат за баща на визуалните ефекти.

"Star Film" на Мелиес разпространява филма чрез най-големите продуценти в света и успява да открие американски клон на компанията. И макар че филмите на Мелиес остават по-скоро "сценични пиеси", той успява да детронира братята Люмиер и да покаже на света, че киното е освен изкуство, и индустрия. Последната му успешна кино фантазия е филмът "Завладяването на полюса", 1912 г. От 1913-а година за Мелиес настават тежки дни.

Всъщност, упадъкът на Мелиес започва още през 1910-а, когато индустриализацията на френското и изобщо на европейско кино е поета от компанията "Pathé Frères" на Шарл Пате. Финансирана от някои от най-големите френски корпорации, "Pathé" придобива патентите "Lumière" през 1902 г. и възлага проектирането на подобрена студийна камера, която още с появата си на бял свят започва да доминира на световния пазар. 60% от всички филми по онова време, включително и първите български филми, са заснети с камера на "Pathé". Пате, а след него и компанията на Гомон обхващат почти цялата продукция на европейски филми отпреди Първата световна война, и на практика слагат край на "занаятчийството" на хора като Жорж Мелиес.

В Съединените щати започват да никнат като гъби киносалони. През 1908-а те са вече над 10 000. Т.нар. "никелодеони" все повече се харесват на средната класа. Цената на билетите е около 10 цента за едночасова прожекция.

Към 1908 г. в Съединените щати работят около 20 компании за производство на филми, като "Едисон", "Биограф", "Витаграф" и др. 16 от тях обединяват патентите си и се събират в едно - Motion Picture Patents Company (MPPC). Компанията сключва договор с "Eastman Kodak Company" за доставка на сурови филмови запаси, и по този начин затваря кръга.

Кадър от филма "Танцът на огъня" (1899)

MPPC започва да контролира всеки сегмент от индустрията и дори създава лицензионна система за оценка на възнагражденията в киното. Времето на мечтатели като Мелиес приключва. От онзи момент нататък филмите могат да се продават само на лицензирани продуценти.

Посещаемостта на филми само в Съединените щати нараства до 26 милиона души седмично. Киното вече е индустрия със свои правила и очертаващо се много печелившо бъдеще.

Мелиес режисира общо 531 филма, всеки от които с продължителност от 1 до 40 минути. Най-известният му филм "Пътешествие до луната" ("Le voyage dans la Lune") включва знаменита сцена, в която космически кораб се удря в окото на луната. "Пътешествие до луната" от 1902-ра година и "Пътешествие през невъзможното" от 1904-та година са филми в стила на Жул Верн - смятани за едни от най-важните ранни фантастични филми, предтечи на жанра фентъзи. А филмът на Жорж Мелиес "Къщата на дявола" от 1896-а година е считан за един от ранните филми на ужасите. Копие от него е закупено от Томас Едисън, който прави още копия от него и го разпространява в Съединените щати с огромен финансов успех, но от печалбата си не дава и цент на автора на филма - Мелиес.

Жорж Мелиес си остава истински мечтател и в това отношение - неизкушен от парите "производител на илюзии".

Кадър от "Пътешествие до Луната" на Жорж Мелиес

Когато през 1913 г. компанията му обявява банкрут, изместена от големите френски и американски студиа, над 500 от неговите филми на целулозна лента били иззети от френската армия и претопени за... токове за войнишки ботуши.

Други са продадени за рециклиране за нови филмови ленти. В резултат от това, много от филмите на Мелиес, като "Клеопатра" напр., са изгубени. Копие от"Клеопатра" е открито през 2005-а година в Париж и събитието е истинска сензация за френския културен живот.

Самият Мелиес, след банкрута си, се прехранвал с продажба на играчки на парижката жп гара Монпарнас. Бившият фабрикантски син останал дори без дом. През 1932 г. кино обществото на Франция му подсигурява подслон. Мелиес е награден с ордена на Почетния легион, връчен му лично от Луи Люмиер.

Жорж Мелиес умира в родния си Париж на 21 януари 1938 г.

За живота му Мартин Скорсезе създаде филма "Изобретението на Хюго" по едноименната книга на Брайън Селзник. През 2012-а година филмът спечели пет награди "Оскар", но в него Мелиес е по-скоро художествен образ, отколкото биографично описан персонаж.

Днес е лесно да се каже, че Мелиес е гледал на киното като на заснет театър, снимайки от една и съща гледна точка, без да движи камерата, но за времето си, той е истински новатор и кино "магьосник". След Мелиес киното бе доразвито от много майстори на разказа, технологиите и монтажа, но това ни най-малко не може да засенчи огромния му принос за развитието на световната кино индустрия.

Жорж Мелиес в края на живота си (Снимка: Getty Images)

Много новатори години по-късно ще признаят, че именно филмите на Мелиес са им дали идеята за разказването на една история в непрекъсната форма. Пространствените форми, които днес са възможни за киното, са били въпрос на дълъг иновативен процес, именно благодарение на хора като Мелиес.

Еми МАРИЯНСКА