Един непубликуван досега мемоарен ръкопис на Васил Гендов, автора на "Българан е галант" (1914) и още десет български игрални филма, за първи път става достояние на читателите.

Книгата, озаглавена "Когато артистите се гримираха на свещи", е издадена от "ФънТези" с научен редактор и автор на бележките и коментарите - Петър Кърджилов.

В нея се разказва за кариерата на Васил Гендов като театрален актьор, прекарал пет години на сцената на Народния театър, режисьор, драматург и директор на пътуваща театрална трупа, останала известна под името "Софийски театър на Васил Гендов".

"Когато артистите се гримираха на свещи" от Васил Гендов на издателство "ФънТези"

Още

Васил Гендов - Живот между театъра и киното

Книгата е достъпна безплатно за всички желаещи на http://funtasy.info/e-book/. Изданието, посветено на 130-ата годишнина от рождението на Васил Гендов, стана възможно благодарение подкрепата на програма "Култура" на Столична община и любезното съдействие на Народен театър "Иван Вазов", където близо пет десетилетия се е съхранявал оригиналният ръкопис.

Предлагаме на вашето внимание части от предговора на Александър Донев към книгата и кратък откъс от нея:

Кратко въведение към един театрален мемоар

Още

Александър Донев: Новаторското кино е винаги опозиционно

Изглежда нашият, българският, манталитет не обича прекалено изпъкващите личности. Или поне трудно ги понася като свои съвременници. Може би това е причината прелюбопитният театрален мемоар на Васил Гендов да остане толкова десетилетия непознат на широката публика. Той е озаглавен от автора "Страници от развитието на провинциалния театър /лични спомени/ от Васил Гендов".

Новото заглавие, използвано от издателството за настоящата публикация, е на основата на цитат, взет от самия текст. То се наложи, защото авторът използва "провинциален театър" до голяма степен като синоним на пътуваща театрална трупа, , а "провинциален артист" - еднозначно на "пътуващ артист", докато днес смисълът, влаган в тези думи, е по-различен.

Писан основно в края на 1940-те и през 1950-те ръкописът не успява да се вмести в идеологическите калъпи на комунистическата епохата въпреки наивно-комичните на места старания на автора да се хареса на новите господари. Предаден в началото на 1970-те от неговите наследници в Съюза на артистите в България, текстът явно е преценен като негоден за публикуване и бива инвентаризиран скоро след това в архива на Народния театър "Иван Вазов".

Веднъж обявен за пионер на киното по нашите земи, някой решава, че театралната кариера на Гендов като ръководител, режисьор и драматург на пътуващи трупи може да остане напълно пренебрегната. А той е отдаден на мисията на артиста и на театралното изкуство не по-малко отколкото на филмовото. Той е ръководителят на най-дълго работилата без прекъсване пътуваща театрална трупа (от 1920 до 1938 г.), а нейният зрителски успех има решаващо значение за финансирането на всичките му пълнометражни кинопродукции и изграждането на стила му като филмов автор.

Още

Васил Гендов - рицарят на българското кино

Няколко десетилетия поред всяка година - през есента, зимата и пролетта, Гендов заедно със съпругата си и група близки приятели и сътрудници, обединени в пътуваща театрална трупа, довеждат изкуството на Мелпомена до най-отдалечените кътчета на младата българска държава. Именно пътуващите трупи са истинските посланици на театъра и културата в дълбоката провинция, където живее по онова време 9/10 от българския народ. Чрез тази своя дейност Гендов печели парите за финансиране на филмовите си продукции, но и изучава в детайли вкуса на публиката, предпочитаните от нея жанрове, спецификата на нейните зрителски реакции.

Между мелодраматичната стилистиката на неговите филми и сензационните му театрални постановки няма съществена разлика. Някои от киносценариите му се оказват версии на текстове, които той поставя на сцена със своите артисти, част от които после се снимат и във филма. Можем да предполагаме, че повечето от авторските му пиеси и драматизации са повлияни от стилистиката и тематиката на най-популярните чужди филмови продукции, показвани в страната по онова време.

Софийски театър, сезон 1924 г., директор Васил Гендов; отляво на дясно: председател на читалище в Св. Врач (днес Сандански), Васил Гендов, Крюгер Николов, Нели Николова, Йордан Мечкаров, Жана Гендова, Матей Тодоров, местен жител и Даня Лингурска (Източник: Издателство "ФънТези")

Още

Първият български художествен филм изчезва безследно

Авторът на мемоара не прави в него почти никакви препратки към филмовата си кариера, а се разкрива като творец, посветен изцяло на театъра. Васил Гендов не е писател. Той е наблюдателен, интелигентен, четящ и пишещ, има остро публицистично перо и жив журналистически рефлекс, но не е професионален литератор, няма и претенции да се представя за такъв. През живота си е писал стихове, десетки киносценарии, няколко десетки драматизации и оригинални пиеси за своите театрални трупи, стотици статии, два обемисти мемоарни текста, но никога не демонстрира литературни амбиции.

При подготовката на неговия ръкопис за печат са извършени минимални корекции и намеси в автентичния начин на писане и изразяване на автора. Убедени сме, че макар и неизгладен, характерният разговорен стил в съчетание с директността на изложението и пристрастното лично отношение ще бъдат достатъчно увлекателни за съвременния читател. И ще им позволи не толкова да "четат", колкото да "слушат" истинския, неподправен и нередактиран "глас" на автора.

Из "Когато артистите се гримираха на свещи" от Васил Гендов:

ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ НА ТЕАТЪР

Бих желал също да подчертая един особен случай в живота на "Софийски Театър", който може би е и единственият от този род. Това се случи в Горна Джумая /Благоевград/. Един случай, който говори за влиянието и настроението, които оказваха върху всекидневието политическите и националните противоборства в България в периода на македонските борби у нас. Средището на тези борби бяха Горна Джумая и някои други градове в Югозападна България.

Тук напълно се чувстваше влиянието и ролята на македонската революционна организация , която по свой път упражняваше контрол върху всички обществени, културни и духовни прояви на населението в този край на България. Македонската революционна организация беше неузаконената, но единствената власт, на която се подчиняваха всички. Тук съществуващите в страната закони нямаха никакво значение, освен формално, защото цялата власт беше съсредоточена в ръцете на македонската революционна организация, начело на която стояха имена като: Тодор Александров , Иван Михайлов , Алеко Паша и др.

Софийски театър, сезон 1927/28, директор Васил Гендов. Отляво на дясно: Матей Тодоров, Мишо Левиев, Жана Гендова, Дим. Абаджиев, Васил Гендов, Георги Асенов, Ина Русева (Кючукова), Стела Дукова, Петър Кючуков (Източник: Издателство "ФънТези")

Не зная защо, но водачите на македонската организация в този край, както и водачите на отделните чети, бяха наричани "облаци". Това за първи път чух и узнах през сезоните на 1925-1927 год., когато "Софийски Театър" гостуваше в Горна Джумая с пиесата "Позорът на Ол Мака" . Всички билети за вечерното представление бяха разпродадени и мнозина се завърнаха по липса на свободни места. Пиесата премина при изключително повишен интерес.

В антракта при мен идват някои лица от ръководството на читалището и ми заявяват, че пиесата ще трябва да се повтори. Първоначално помислих, че става дума за повторение през следващите дни, обаче бях изненадан, когато узнах, че това повторение ще трябва да бъде още същата нощ, след свършването на първото представление.

Обиколка на „Софийски театър“ – 1927, „Позорът на Ол Мака“ (авторска пиеса на Васил Гендов); от ляво на дясно (прави): Крюгер Николов, Шопов, Анка Шопова. Найден Траянов, Бистра Фол, Сава Иванов, Стефан Тачев; седнали: Иван Касабов, Фани Тачева, Жана Гендова, Вяра Траянова, Васил Гендов (Източник: Издателство "ФънТези")

- За кого ще повторим пиесата, когато нямаме продадени места? - запитах аз.

- След като публиката се разотиде, театърът ще се затвори и без да се дава гласност за това, вие ще повторите пиесата за някои лица, които не можаха да видят пиесата. Публика ще има само в някои от ложите, които са в дъното на салона. Такова е нареждането и то не може да не се изпълни.

- Но за кого ще играем, и то посред нощ? - учудено запитах повторно аз.

- Някои от "облаците" искат да видят пиесата и вие не можете да откажете.

- "Облаците" ли? - извиках гласно, продължавайки все още да мисля, че това е някаква шега.

- Това са някои от водачите на ВМРО - добави сериозно секретарят на читалището, - които искат да видят пиесата, но нямат друго време за това, освен през нощта. Ние много често играем кинопредставления за тях по същото време.

Представлението започна в 12 ½ часа и завърши към 3 ½ часа през нощта. През цялото време салонът остана празен, като само в някои от ложите, и то тези в дъното на салона, се мярваха лица, които не можеха да се различат поради тъмнината. Във всеки случай не бяха повече от 20-25 души, разположени в 3-4 ложи.

Когато представлението завърши, при нас, на сцената, се яви секретарят на читалището, който ни поздрави от името на "облаците", като добави, че Тодор Александров също бил в салона и останал много доволен от представлението. Заедно с това ни се предлагаше вечеря в ресторанта на читалището. Като каза това, той ми подаде един затворен плик с думите:

- Това ви се дава за извънредното представление.

В затворения плик намерих 10 000 лева. В ресторанта, който ни очакваше и който беше отворен само за нас, ни се сервира изключителна по своята пищност и разнообразие вечеря. Така артистите и някои от управата на читалището останахме до сутринта, където в една много приятелска и задушевна атмосфера прекарахме незабравими часове. Когато се разделяхме, секретарят на читалището каза:

- Тодор Александров пожела с тази пиеса да обиколите всички градове в този край, където той ще нареди да имате сърдечен прием и пълни сборове.

Сцена от представление на „Софийски театър“ (Източник: Издателство "ФънТези")

И наистина обиколката на "Софийски Театър" в този край, включваща градовете Св. Врач , Петрич, Разлог, Банско и др., ще остане незабравима както с топлия и сърдечен прием, оказан ни навсякъде, така и със своите препълнени салони в продължение на седмици.

Още

Българската Сара Бернар първа дръзва да се разсъблече на сцената

Още

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

Още

Димитър Подвързачов – Хамлет принц Датски

Още

Българският славей Христина Морфова загива трагично на 1 юни преди 85 години