ЛЕГЕНДИ НА ЛИТЕРАТУРАТА И КИНОТО
Джон Р.Р. Толкин: Не всеки, който скита, е изгубен
Авторът на "Властелинът на пръстените" бил силно религиозен, макар в творбите му да липсва Бог
Автор : / 4126 Прочита 2 Коментара
Дж.Р.Р. Толкин, Източник: Биография на Толкин
На 3-ти януари през 1892 г. е роден Джон Роналд Руел Толкин - ненадминатият фентъзи писател и автор на легендарната трилогия, екранизирана с зашеметяващи ефекти в съвремието ни - "Властелинът на пръстените" /1954-1955/. През 2019 г. излезе и биографичен филм за писателя със заглавието "Толкин". В ролята на писателя - Никълъс Холт.
Толкин е роден в Африка и детството му, до 3-годишната му възраст, преминава там. Родителите му са англичани, баща му е банков служител, който отива на работа в ЮАР, но по-нататък събитията се стичат така, че част от семейството се връща в Англия.
Новороденият Джон и семейството му в Африка
"Името ми е TOLKIEN (не -kein). Това е германско име (от Саксония) под английската си форма Tollkiehn, т.е. tollkühn. Ала аз не съм нито "дързък", нито германец, макар някои мои далечни праотци да са били такива, написва за себе си той самият.
Смъртта на баща му Артър от кръвоизлив, а по-късно и на майка му Мейбъл, която починала след 6-дневна диабетна кома, превръщат Толкин в сирак. Той и брат му остават под опеката на един свещеник в Бирмингамски храм.
Джон /Роналд/ и брат му Хилъри, 1905 г.
Момчетата се учат прилежно и през 1911 г. Толкин получил първата си награда в "Екситър колидж". Постъпва да учи в Оксфордския университет със стипендия от колежа.
През 1915 г. Толкин завършва Оксфорд със специалност "Английски език и литература", а на следващата година се жени. Времето е военно. Толкин се записва в Ланкаширския стрелкови полк и заминава за Франция. Участва в битката при Сома, в която загиват двама от най-близките му приятели.
На фронта на Първата световна война, 1916 г.
Той самият се разболява от треска и е върнат за лечение в Англия. Започва работа като преподавател по английски език. През 1925 г. вече е професор в Оксфорд по англосаксонски език, и остава там в продължение на 24 години.
Първите му литературни опити са поеми, писани в окопите на войната. След това започва да пише митовете и легендите си за Средната земя, известни днес като "Силмарилион". Според сведенията, през През 1933 година Толкин разказал на децата си за странно дребно същество на име Билбо, и през 1936 г. завършил "Хобит" - първата му издадена книга, свързана със Средната земя. Причината да започне тази книга, според биографите му, били децата му.
Писателят с първородната си дъщеря Присила
Основна част от текстовете по "Властелинът на пръстените" Толкин бил написал още преди началото на Втората световна война, но издал "Задругата на пръстена" и "Двете кули" чак през 1954 г., а "Завръщането на краля" — година по-късно.
Джон Роналд Руел Толкин умира на 2 септември 1973 г, на 81-годишна възраст, в частна болница в Борнмът, преди излизането на "Силмарилион", която била редактирана и довършена от сина му Кристофър и публикувана през 1977 г.
Писателят със сина си Кристофър, 1928 г.
През 1992 г. по повод 100-годишнината от рождението на писателя, две асоциации, свързани с творчеството му, засадиха две дървета - клен и бял салкъм близо до мемориала му в университетския парк на Оксфорд, като символи на двете митически дървета, съществували в зората на Толкиновата вселена и описани в "Силмарилион".
Толкин, съпругата му и децата им в задния двор на къщата им, 1930 г.
Една от най-подробните биографии на писателя е написана от Хъмфри Карпентър и е издадена у нас от издателство "Колибри". Самият Толкин се отнасял с пренебрежение към жанра биографична книга - смятал такова описание за "безплодно", но главно благодарение на Карпентър днес ние научаваме толкова много за големия писател.
Получил достъп до архива и кореспонденцията на Толкин, Хъмфри Карпентър проследява всяка стъпка по житейския и професионалния път на Толкин след смъртта на баща му по един невероятно завладяващ начин и наричайки го с любов "властелинът на небивалиците".
Карпентър ни го описва като странна смесица от "архетип", а понякога - "карикатура" на оксфордски преподавател. Поне така му изглеждал при единствената им жива среща, когато Толкин бил на 76. Карпентър, обаче, вече знаел твърде много за писателя, за да се подлъже по външния му вид: "Сякаш по-скоро някакъв чудат дух бе приел образа на възрастен професор, пише биографът. Тялото може и да крачи из тази занемарена стаичка в предградието, но умът е много далеч, броди по полята и планините на Средната земя", продължава Карпентър.
Толкин със семейството си, 1942 г.
Дали е част от митологията за Толкин, или истински факт, почерпен от спомените на очевидци, но в деня, в който се родил в горещините на Африка, Толкин бил облечен в бяло и приличал на фея? "Бебето прилича на същинска фея, както е цялото нагиздено с бели волани и бели обувки, написала майката на Толкин - Мейбъл на свекърва си, и продължава: А когато не е толкова навлечено, ми напомня на елф".
Кръстили го Джон на дядо му, след което добавили цялото име - Джон Роналд Руел. Майка му искала да го нарекат Роналд, и всъщност го наричала така през цялото му детство.
Семейството на Толкин, 1940 г.
За първия рожден ден на малкия Джон /Роналд/, баща му Артър Толкин засадил малка горичка с кипариси, ели и кедри. Според Карпентър обичта на Толкин към дърветата вероятно се е зародила още в онзи момент.
Хубавото време на детството свършва, когато родителите умират. Девет години след смъртта на майка си, Толкин написва, че майка му е била истинска мъченица, и благодарение на нея е успял да запази католическата си вяра. В същото време много изследователи на творчеството на Толкин си задават въпроса, как неговата дълбока религиозност се съвместява в творчество, което напълно изключва преклонението към Бог?!
Малкият Джон и брат му Хилъри с майка им Мейбъл
Според биографа Карпентър, през 30-те години въображението на Толкин се завихря в няколко отделни спирали - от една страна измислял истории за развлечение на децата си, от друга - пишел стихове, изобилстващи от драконови съкровища и смешновати човечета. Продължавал да издирва из библиотеките легенди. Бил страстен любител на езиците. Пожелал да специализира ранен английски език, приемал силно емоционално финския, уелския и готския. Бил компетентен по всички диалекти на староанглийския език. В Оксфорд се утвърдил като добър преподавател със странна методология. Често влизал в залата, рецитирайки стихове на староанглийски. Гласът му кънтял драматично и приковавал погледите на студентите.
Писателят Дж. И. М. Стюарт, негов студент, написва: "Умееше да превръща аудиторията в зала за пиршества, в която той бе бардът, а ние - пируващите гости".
Една от причините за успеха на Толкин като преподавател, както правилно отбелязва биографът му Карпентър, била тази, че освен филолог, Толкин бил и писател, и поет - т.е. човек, който не просто изучава словото, но и го използва. "Той беше вътре в езика!", отбелязва Карпентър.
Забележително, според биографа, е и това, че: "Толкин никога не изгубил литературната си душа. Филологическите му трудове неизменно отразяват богатството на ума му", пише Карпентър.
Така описана, биографията на Толкин наистина ясно предрича като напълно естествено движението на космополитната личност на Толкин към "бащинството" на фентъзи жанра. Джон Роналд Руел Толкин е родоначалник на това течение в литературата с романа си "Хобитът" (1937 г.), който предшества трилогията "Властелинът на пръстените".
Няколко любопитни цитата на Джон Роналд Руел Толкин:
Една мечта е по-силна и от хиляди реалности.
Не се бъркай в делата на магьосниците, защото те са коварни и лесно се ядосват.
Предупреждавам те, ако ме отегчиш, ще си отмъстя.
Имам простовато чувство за хумор, което уморява критиците ми.
И наистина, който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил.
Не всеки, който скита е изгубен.
Куражът бива намиран на неочаквани места.
Много, които живеят, заслужават смърт. А някои, които умират, заслужават да живеят. Можеш ли да им го дадеш? Тогава не бързай да даваш смъртна присъда. Защото дори най-мъдрият не вижда всичко.
Безверен е този, който казва сбогом, когато пътят стане мрачен.
Няма да кажа: "Не плачи", защото не всички сълзи са причинени от зло.
Дж. Р.Р. Толкин като младеж в Бирмингам
Източник на снимките: www.endorion.org
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}