Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Богохулникът" Никос Казандзакис

МАЙСТОРИ НА МИСЪЛТА И ПЕРОТО

"Богохулникът" Никос Казандзакис

Авторът на "Алексис Зорбас" не е погребан по църковния канон, разрушиха и къщата му

Никос Казандзакис с приятелки в рибарско село в Германия през юли 1923 г.

На днешния ден преди 61 години почина големият писател, поет, драматург и мислител Никос Казандзакис. Светът го нарече "най-важния гръцки писател и философ на 20-и век", а църковниците в родината му не пожелаха да го погребат според ритуала, защото за тях той бе богохулник. И той даде "рапорта" на душата си пред един чужденец, умрял векове преди него - Ел Греко:

"Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака. Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот. Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне.

Ти как създаде "Толедо през време на буря"? Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, отчаяно и непреклонно бореща се със светлината и тъмата, е и душата ми. Ще я видиш, ще я претеглиш изпод витите си вежди и ще я оцениш. Помниш ли онази тежка дума, която казваме ние критяните? "Където не сполучиш — върни се; където сполучиш — върви си!" Ако не съм сполучил, дори само час живот да ми остава, ще се върна, за нова атака; ако съм сполучил, ще отворя земята, за да дойда да легна до теб". /Из книгата "Рапорт пред Ел Греко" от Никос Казандзакис/

Никос Казандзакис в Цюрих, 15 януари 1918 г.

"И нищо друго да не беше написал Казандзакис, а само това и романа си "Алексис Зорбас", пак щеше да бъде световен!", казва един критик.

Антъни Куин и Алън Бейтс във филма "Зорба гъркът" (1964) на режисьора Михалис Какоянис

А след филмирането на романа, под името "Зорба гъркът" /1964 г. /, наистина целият свят вече знаеше името му, а сиртаки стана "световен" танц.

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит.

Творчеството му съдържа есета, новели, поеми, дарматургични творби, пътеводители и дори преводи. Казандзакис превежда на гръцки "Божествена комедия" на Данте и "Фауст" на Гьоте.

Почти целият живот на писателя минава в пътувания. Всъщност, така му тръгва от детството. След Критското въстание семейството му бяга в Пирея. Малкият Никос е бежанец на 6-годишна възраст.

После учи в Наксос в училище към Свещения кръст, завършва гимназия в родното си градче Ираклион и се записва да следва право в Атина.

През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в известния Колеж дьо Франс в Париж. Развива се под влияние на философията на Ницше.

Като пътешественик и писател пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Пише пътеводители до тези страни. За кратко се увлича от левите идеи, но след като 3 години пътешества из Съветския съюз, останал разочарован от болшевишката идея.

През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи и го оглавява цяло десетилетие. Никога не се записва в Гръцката комунистическа партия, въпреки симпатиите си към социално слабите.

Първият си роман - "Тода-Раба" публикува, когато е на 51. В годината на смъртта си - 1957-а, е номиниран за Нобелова награда, която обаче, с един глас повече, спечелва френският писател Албер Камю.

Самият Казандзакис не се самоопределя като романист. Той смята себе си за "търсещ човек" - мислител и философ. Вярващ човек е, но тълкува християнството като философ, търсейки връзката на човека с Бог, а това дава основание на църковните догматици да го обявят за "богохулник".

По тази причина Гръцката православна църква отказва да погребе писателя според канона.

Казандзакис умира в немска болница от левкемия.

Тленните му останки са погребани от близките му без опело в земята на родния му Крит, а на надгробната му плоча са изписани неговите думи:

"Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!"

През миналата година писателят Арис Сфакианакис алармира чрез социалните мрежи обществеността, че къщата на Казандзакис в Ираклион е била разрушена, заради изграждането на частен паркинг. Мраморната плоча, поставена от общината на града също отишла в боклука. Цялата общественост на Ираклион е възмутена.

"Историческата памет на самия град е изхвърлена на боклука", пише местен вестник, а някои са публикували на фейсбук страниците си мисли на Никос Казандзакис.

"Те са по-силни от всичко казано по повод разрушаването на къщата му. Карат те да се засрамиш, докато ги четеш", написва Сфакианакис под снимката на къщата и мислите на Казандзакис.

"Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам."Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..."

"Човек има нужда от малко лудост, в противен случай никога няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен".

"След като не можем да променим реалността, нека променим очите, през които я виждаме."

"Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот."

Никос Казандзакис в Египет, 1927 г.

"Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува."

"Каква странна машина е човекът! Пълниш го с вино, хляб, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и мечти."

"Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш - това е достатъчно."

"Перфектният пътешественик винаги създава страната, в която пътува".

"Вярващ ли си? Тогава една треска от някаква си стара врата става честният кръст. Не си ли вярващ? Тогава честният кръст целият става някаква стара врата".

Никос Казандзакис в Япония или Юнан, 1957 г.

"Когато всичко се обърка, имаш щастието да провериш душата си и да видиш дали има издръжливост и кураж! Тогава един невидим и всемогъщ враг - някои му казват Бог, други го наричат дявол, ще се втурне към нас, за да ни погуби; но ние не сме унищожени".

"Целият живот е неприятност. Само смъртта не е. Да си жив означава да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите".

Еми МАРИЯНСКА

Още

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

Още

Любовта е златен сън - най-съкровените истории на Иван Вазов в стихове и писма

Любовта е златен сън - най-съкровените истории на Иван Вазов в стихове и писма

Още

Тайната любов на Албер Камю и Мария Казарес

Тайната любов на Албер Камю и Мария Казарес

Още

Нобелова лауреатка "умря" и "възкръсна" в рамките на 2 часа

Нобелова лауреатка "умря" и "възкръсна" в рамките на 2 часа

 

Коментирай 5

1/1

Никос Казандзакис с приятелки в рибарско село в Германия през юли 1923 г.

Антъни Куин и Алън Бейтс във филма "Зорба гъркът" (1964) на режисьора Михалис Какоянис

Никос Казандзакис в Цюрих, 15 януари 1918 г.

Никос Казандзакис в Египет, 1927 г.

Никос Казандзакис в Япония или Юнан, 1957 г.

Календар

Препоръчваме ви

Жорж - познаваме ли го от книгите му?

Той бе много повече от това, с което фантазьорски се хвалеше като дете

Почина руският "емигрантски бард" Вили Токарев

Сравняван с незабравимия Висоцки, той е сред първите, които превръщат т.нар. "апашки" романси в истинско изкуство

Преди "Кабаре", Принс бил толкова отчаян, че замалко не се отказал от театъра

Майсторът на мюзикъла започва работа на Бродуей на 21

Салвадор Дали живял под знака на покоен брат-съименник

Знаменитите мустаци на художника - плод на подражателство и детска мечта

Почина художникът-изследовател на цветовете в движение

Карлос Крус-Диес умря разочарован, че картините не могат да променят социалната действителност

"Димитър Димов в писма и спомени"

До 7 юли може да бъде посетена, обогатената с оригинални експонати, изложба на Националния литературен музей