Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Богохулникът" Никос Казандзакис

МАЙСТОРИ НА МИСЪЛТА И ПЕРОТО

"Богохулникът" Никос Казандзакис

Авторът на "Алексис Зорбас" не е погребан по църковния канон, разрушиха и къщата му

Никос Казандзакис с приятелки в рибарско село в Германия през юли 1923 г.

На днешния ден преди 61 години почина големият писател, поет, драматург и мислител Никос Казандзакис. Светът го нарече "най-важния гръцки писател и философ на 20-и век", а църковниците в родината му не пожелаха да го погребат според ритуала, защото за тях той бе богохулник. И той даде "рапорта" на душата си пред един чужденец, умрял векове преди него - Ел Греко:

"Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака. Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот. Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне.

Ти как създаде "Толедо през време на буря"? Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, отчаяно и непреклонно бореща се със светлината и тъмата, е и душата ми. Ще я видиш, ще я претеглиш изпод витите си вежди и ще я оцениш. Помниш ли онази тежка дума, която казваме ние критяните? "Където не сполучиш — върни се; където сполучиш — върви си!" Ако не съм сполучил, дори само час живот да ми остава, ще се върна, за нова атака; ако съм сполучил, ще отворя земята, за да дойда да легна до теб". /Из книгата "Рапорт пред Ел Греко" от Никос Казандзакис/

Никос Казандзакис в Цюрих, 15 януари 1918 г.

"И нищо друго да не беше написал Казандзакис, а само това и романа си "Алексис Зорбас", пак щеше да бъде световен!", казва един критик.

Антъни Куин и Алън Бейтс във филма "Зорба гъркът" (1964) на режисьора Михалис Какоянис

А след филмирането на романа, под името "Зорба гъркът" /1964 г. /, наистина целият свят вече знаеше името му, а сиртаки стана "световен" танц.

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит.

Творчеството му съдържа есета, новели, поеми, дарматургични творби, пътеводители и дори преводи. Казандзакис превежда на гръцки "Божествена комедия" на Данте и "Фауст" на Гьоте.

Почти целият живот на писателя минава в пътувания. Всъщност, така му тръгва от детството. След Критското въстание семейството му бяга в Пирея. Малкият Никос е бежанец на 6-годишна възраст.

После учи в Наксос в училище към Свещения кръст, завършва гимназия в родното си градче Ираклион и се записва да следва право в Атина.

През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в известния Колеж дьо Франс в Париж. Развива се под влияние на философията на Ницше.

Като пътешественик и писател пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Пише пътеводители до тези страни. За кратко се увлича от левите идеи, но след като 3 години пътешества из Съветския съюз, останал разочарован от болшевишката идея.

През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи и го оглавява цяло десетилетие. Никога не се записва в Гръцката комунистическа партия, въпреки симпатиите си към социално слабите.

Първият си роман - "Тода-Раба" публикува, когато е на 51. В годината на смъртта си - 1957-а, е номиниран за Нобелова награда, която обаче, с един глас повече, спечелва френският писател Албер Камю.

Самият Казандзакис не се самоопределя като романист. Той смята себе си за "търсещ човек" - мислител и философ. Вярващ човек е, но тълкува християнството като философ, търсейки връзката на човека с Бог, а това дава основание на църковните догматици да го обявят за "богохулник".

По тази причина Гръцката православна църква отказва да погребе писателя според канона.

Казандзакис умира в немска болница от левкемия.

Тленните му останки са погребани от близките му без опело в земята на родния му Крит, а на надгробната му плоча са изписани неговите думи:

"Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!"

През миналата година писателят Арис Сфакианакис алармира чрез социалните мрежи обществеността, че къщата на Казандзакис в Ираклион е била разрушена, заради изграждането на частен паркинг. Мраморната плоча, поставена от общината на града също отишла в боклука. Цялата общественост на Ираклион е възмутена.

"Историческата памет на самия град е изхвърлена на боклука", пише местен вестник, а някои са публикували на фейсбук страниците си мисли на Никос Казандзакис.

"Те са по-силни от всичко казано по повод разрушаването на къщата му. Карат те да се засрамиш, докато ги четеш", написва Сфакианакис под снимката на къщата и мислите на Казандзакис.

"Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам."Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..."

"Човек има нужда от малко лудост, в противен случай никога няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен".

"След като не можем да променим реалността, нека променим очите, през които я виждаме."

"Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот."

Никос Казандзакис в Египет, 1927 г.

"Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува."

"Каква странна машина е човекът! Пълниш го с вино, хляб, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и мечти."

"Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш - това е достатъчно."

"Перфектният пътешественик винаги създава страната, в която пътува".

"Вярващ ли си? Тогава една треска от някаква си стара врата става честният кръст. Не си ли вярващ? Тогава честният кръст целият става някаква стара врата".

Никос Казандзакис в Япония или Юнан, 1957 г.

"Когато всичко се обърка, имаш щастието да провериш душата си и да видиш дали има издръжливост и кураж! Тогава един невидим и всемогъщ враг - някои му казват Бог, други го наричат дявол, ще се втурне към нас, за да ни погуби; но ние не сме унищожени".

"Целият живот е неприятност. Само смъртта не е. Да си жив означава да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите".

Еми МАРИЯНСКА

Още

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

Още

Любовта е златен сън - най-съкровените истории на Иван Вазов в стихове и писма

Любовта е златен сън - най-съкровените истории на Иван Вазов в стихове и писма

Още

Тайната любов на Албер Камю и Мария Казарес

Тайната любов на Албер Камю и Мария Казарес

Още

Нобелова лауреатка "умря" и "възкръсна" в рамките на 2 часа

Нобелова лауреатка "умря" и "възкръсна" в рамките на 2 часа

 

Коментирай 4

1/1

Никос Казандзакис с приятелки в рибарско село в Германия през юли 1923 г.

Антъни Куин и Алън Бейтс във филма "Зорба гъркът" (1964) на режисьора Михалис Какоянис

Никос Казандзакис в Цюрих, 15 януари 1918 г.

Никос Казандзакис в Египет, 1927 г.

Никос Казандзакис в Япония или Юнан, 1957 г.

Календар

Препоръчваме ви

Само на 20, Росини е по-популярен и от Наполеон

Спира да пише опери на 37 и се отдава на развлечения и гастрономия

Гробът на Оскар Уайлд се руши от... целувки, "Beatles" и "Rolling Stones" издигнали писателя в култ

Авторът на "Портретът на Дориан Грей" влязъл в затвора заради увлечението си по... прототипа на героя

Свидетелства за чудотворствата на Св. Николай

Разкази на очевидци говорят, че светецът продължава да твори чудеса

Джони Пенков - най-смешният сериозен човек, стана на 85

Приятели почетоха юбиляра в Дома на киното

Учителят Ваклуш Толев: Не търсете Бог вън, а вътре в себе си!

Филм за философа-богослов - в Дома на киното, на 1 декември

Завещанието на Бертолучи: Как "Последно танго в Париж" разтърси кино индустрията

Режисьорът бе ключова фигура сред представителите на Новата вълна в италианското кино