Филмът "Клеопатра" на режисьора Сесил Демил от далечната 1934-та година, разпространен от "Парамаунт Пикчърс", получава пет номинации за "Оскар".

Във филма участват Клодет Колбер като Клеопатра, Уорън Уилям като Юлий Цезар и Хенри Уилкоксън като Марк Антоний. Екранната Клеопатра е зашеметяващо красива и мнозина и днес са на мнение, че дори Елизабет Тейлър в по-късната екранизация не е успяла да я засенчи в образа на египетската царица.

Актрисата е родена като Емили Клодет Шошоан, но във филмографията е позната с имената Клодет Колбърт и Клодет Колбер, като по-разпространено е последното. Тя се превръща в една от най-големите касови звезди на своето време.

През 1999-а година Американският филмов институт я класира на 12-о място сред най-големите женски звезди на всички времена в списъка си AFI's 100 Years... 100 звезди.

Клодет Колбер, 1952 г. / Снимка: Getty Images

Колбер е роден на 13-и септември 1903-та година в Сен Манде, Франция, където баща й - Жорж Кошуан имал пекарна. Малката Емили има брат Шарл, който по-късно става агент на сестра си.

Семейството емигрира в Съединените щати и се установява в Ню Йорк, когато Емили е на три. Детската й мечта е да стане дизайнер, но по-късно е привлечена от театъра. Първите уроци по актьорско майсторство бъдещата звезда взима в Лигата на студентите по изкуствата, където плаща за драматичното си обучение, работейки в магазин за дрехи.

Родената във Франция актриса Клодет Колбер (1903 - 1996) в Лондон, 1928 г. / Снимка: Getty Images

Първата ѝ поява в киното е през 1927-а година във филма "За любовта на Майк" - ням филм, заснет в студиото на "Paramount" в Ню Йорк. Първият говорящ филм, в който се появява, е "Дупка в стената", а последният - в телевизионния филм "Двете госпожици Гренвил" (1987 г.).

И въпреки че става толкова прочута филмова звезда, Клодет Колбер винаги казва, че нейната голяма любов е театърът. След серия от инсулти умира на 92 години, на 30-и юли 1996-а година в Спийтстаун, Барбадос.

1934 г.: Клодет Колбер на пробни снимки / Снимка: Getty Images

Това е накратко личната й история. А професионалната, зад името й стоят десетки роли в едни от най-касовите филми на нейното съвремие. През 1930-а година подписва договор с "Парамаунт Пикчърс". Първите й хитови филми са "Убийство" (Manslaughter, 1930) и "Чест сред влюбените" (Honor Among Lovers, 1931), "Усмихнатият лейтенант" (The Smiling Lieutenant, 1931), с Морис Шевалие и "Певец с факла" (Torch Singer, 1933).

1934: Клодет Колбер (1903 - 1996), първоначално Клодет Лили Шошон, позира в блестяща рокля, проектирана от Травис Бантън за филма „Клеопатра“ / Снимка: Getty Images

Тласък в кариерата й дава режисьорът Сесил Демил. Преди ролята на Клеопатра, той й предлага да изиграе римската императрица Попаея в "Знакът на кръста" (1932 г.). В този филм зрителите за пръв път в историята на киното виждат гола сцена на екрана - къпещата се в мраморен басейн Клодет.

Две години по-късно Демил й предлага да изиграе Клеопатра, и Клодет Колбер е ослепителна в тази роля. През 1934-та година печели "Оскар" за най-добра актриса за ролята си в класическата комедия на Франк Капра "Това се случи една нощ", в който партньор й е Кларк Гейбъл.

Този филм има много любопитна история - първоначално го критикуват като "най-лошия на света". Играта на Колбер, обаче, променя отношението. Публиката се забавлява на филмовата сцена, в която тя вдига пола, за да привлече вниманието на шофьор, който да ги качи с Гейбъл. Зад кулисите се развива още по-интересна история: Колбер отказва на режисьора да изиграе тази сцена - намира я за неприлична, докато не вижда краката на дубльорката си на екрана. Буквално изкрещяла: "Това не са моите крака! Махнете това! Аз ще го направя!"

Американската актриса Клодет Колбърт (1903 - 1996), с Дейвид Нивън (1910 - 1983) на спортно събитие ок. 1935 г. / Снимка: Getty Images

До края на 30-те години на миналия век Клодет Колбер буквално "обърква" критиците - те не можели да определят в кое е по-добра - в романтичните филми, епичните саги, или в комедията. Толкова добра била във всичките си превъплъщения. Публиката я обожава.

През 1935-а година започва истински маратон от филми с нейно участие: "Позлатената лилия" (1935) и "Булката се прибира у дома" (1935), и двата с Фред Макмъри; "Под два флага" (1936) с Роналд Колман; "Осмата жена на Синята брада (1938), с Гари Купър; "Заза" (1939), с Хърбърт Маршал; "Полунощ"(1939), с Дон Амече; "Чудесен свят" (1939), с Джеймс Стюарт; "Барабани по Мохок" (1939), с Хенри Фонда и др.

7 юни 1952 г.: Клодет Колбер (1903 - 1996) с Дъглас Феърбанкс Младши (1909 - 2000), Снимка: Getty Images

Колбер работи с най-добрите режисьори в бранша: Сесил Демил, Франк Капра, Дороти Арцнер, Ърнест Лубич, Престън Стърджис, Франк Лойд, Джон М. Стол, Уесли Ръгълс, Грегъри Ла Кава, Анатол Литвак, Джордж Кукор, Мичъл Лейзен и Джон Форд.

Всички те разказват, че са срещали една-единствена трудност с Клодет - не искала да снимат десния й профил, понеже смятала, че е "нефотогеничен". Била суетна, но перфекционист и работохолик.

Английският актьор Рекс Харисън (1908 - 1990) и американската актриса Клодет Колбер (1903 - 1996), Обединеното кралство, 4 май 1984 г. / Снимка: Getty Images

От 1936-а до 1944-та година, освен в киното, Колбер участва и в много програми на радиотеатъра, като по този начин поддържала страстта си към театъра. Една от тези програми е на любимия й режисьор Сесил Демил - "Lux". Преуморена от темпото на американците, през 1952-ра година Колбер заминава за родната си Франция и в продължение на три години работи при по-бавно темпо там.

В Америка се завръща през 1958-а година. Снима два филма в Холивуд и играе на Бродуей. За ролята си в "The Marriage Go-Round" е номинирана за наградата "Тони", а за работата си в чикагския театър през 1980-а година получава наградата "Сара Сидънс". През 1984-а играе и в театър "Хеймаркет" в Лондон.

Две десетилетия преди смъртта си, Клодет Колбер посвещава изключително на театъра - на Бродуей. През 1987-а година прави телевизионен минисериал, озаглавен "Двете госпожици Гренвил", за който е номинирана за наградата "Еми". През 1988-а е наградена със "Златен глобус" за най-добро изпълнение на актриса в поддържаща роля в сериал, минисериал или филм, създаден за телевизията. През 1989-а получава наградата на Kennedy Center Honors.

В главната роля в "The Barker" в Playhouse Theatre, 21 май 1928 г. / Снимка: Getty Images

По време на кариерата си Клодет Колбер участва в шестдесет и пет филма. За приноса си към филмовата индустрия е удостоена със звезда на холивудската Алея на славата.

Забележителната красавица е имала два брака. Първият е с актьора и режисьор Норман Фостър. Бракът им трае около седем години. Развеждат се в Мексико. Пресата коментира развода като нетипичен за времето, тъй като и двамата съпрузи искали да го запазят, като живеят в отделни жилища. Т.е. пледирали са за така популярната днес "отворена връзка".

Така или иначе, съдът ги развежда и четири месеца по-късно Клодет се омъжва повторно - за д-р Джоел Дж. Пресман, специалист по гърло, който умира през 1968-а година. Останала вдовица, Колбер никога повече не се омъжва, а бившият й съпруг Норман се жени за актрисата Сали Блейн.

В Лондон, за да участва във филма „Бяла кръв“, известен още като „Аванпост в Малая“, 4 март 1952 г. /Снимка: Getty Images

Докато е жив вторият й съпруг Джоел Пресман, двамата с Клодет първоначално живеели в Палм Спрингс, където докторът управлявал магазин, а после решили да се преместят в Барбадос. След като остава вдовица, Клодет прекарва последните си години като домакиня на много световноизвестни личности, сред които са президентът Роналд Рейгън и актьорът Кърк Дъглас. За медения месец на Франк Синатра и Миа Фароу Клодет специално построила кукленски красива къща за гости за младоженците.

Клодет Колбер е погребана във фамилен гроб, в който са тленните останки на майка и и съпруга й, в енорийското гробище "Свети Петър" в Барбадос. В Ню Йорк била почетена със заупокойна литургия в църквата "Свети Винсент Ферер".

Клодет Колбер е една от най-богатите актриси в историята на Холивуд. През активните си години тя участва в над шестдесет филма, като в периода 1938-1942 г. е определена като най-големия бокс офис хит за Холивудските студия. През 1938-а година тя е вторият най-високо платен работник в Холивуд, след директора на Метро-Голдуин-Майер - Луи Б. Майер, и четвъртият най-високо платен корпоративен работник на Америка, със заплата от 426 944 щатски долара.

Клодет Колбер оставя наследство, оценено на 3,5 милиона долара, което включва стойността и на апартамента й в Манхатън. Понеже не оставя наследници, цялото това богатство наследява нейната приятелка - пенсионерката Хелън О'Хейгън. Двете се сприятелили през далечната 1961-ва година на снимачната площадка на последния филм на Клодет Колбер - "Париж".

Завещанието, с което Колбер оставя милионите си на Хелън, подбужда пресата към разпространяването на слухове, че актрисата била "обратна". Дори се появяват публикации за нейни афери с Марлене Дитрих и Грета Гарбо. За предполагаема връзка между Колбер и Дитрих се говори и в книга, излязла през 2001-ва година със заглавието "Зад екрана: Как гейовете и лесбийките формираха Холивуд", с автор Уилям Дж.

Самата Хелън О'Хейгън дълго време се сдържа от коментар, но накрая зашлевява плесница на жълтите медии с изказването си: "Клодет беше "мъжка дама" във всяко едно отношение, с изключение на секса. Нещо, което не са способни да разберат дребните личности и драскачи. Тя беше пълноценна жена и на екрана, и в живота. А също така и великодушен, но горд човек, който не би отговорил на обидните ви квалификации. Що се отнася до Дитрих и Гарбо, това което пишете, е смешно, а по отношение на приятелството ни с Клодет - направо гнусно".

През 1934-та година Колбер се снима в холивудската лента "Холивуд, който никога не виждаш" (1934). Сигурно онова, което е "видяла" самата актриса зад блясъка на Холивуд я е отвело в Барбадос? Търсела е покой от суматохата на снимачната площадка, но очевидно славата й продължава да я преследва и след смъртта й. "Твърде известна е, за да бъде оставена на мира!", пише един критик. В този израз се съдържа и самата горчива истина за отношенията между звездите и медиите. Пресата винаги търси нещо "под хастара" на славата им, и обикновено, дори с измислици, го "намира".

На екрана Колбер си остава великолепната Клеопатра, очарователната красавица от "Слугинята от Салем" (1937), забавната Клодет в "Срещнах го в Париж" (1937), романтичната героиня в "Чудесен свят (1939) и "Булка за продан" (1949), перфектната комичка в "Да го направим законно" (1951) и мн. др. Добра, както в историческия епос, така и в комедията.

Партньори са й били най-красивите актьори на нейното време: Кларк Гейбъл, Джон Баримор, Гари Купър, Мелвин Дъглъс, Фредрик Марч и Робърт Йънг.

Години след смъртта на актрисата, имението й в Барбадос било продадено на американския бизнес магнат, продуцент и ръководител на филмовото студио "Asylum Records" Дейвид Гефен.

За такива класни актриси като нея тъжат и екранът, и театърът. Клодет Колбер остава име, записано със златни букви не само в Холивуд, но и в историята на Бродуей, като се започне от "Дивите Уесткоти" (1923-1924) и се стигне до "Талант за убийство" (1981) и "Не сме ли всички ние?" (1985)

Клодет Колбер играе пълноценно цели 64 години. Носителка на "Оскар", "Златен глобус", номинация за "Еми" за филма "Двете госпожи Гренвил" и звезда в Алеята на славата. "Оскарът" й, връчен през 1934-а година за филма на Франк Кпара "Това се случи една нощ", я прави и първата актриса, родена извън Америка, която печели заветната статуетка.

Еми МАРИЯНСКА