Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Авторът на "Сватбата на Фигаро" - създател на джобния часовник, търговец на оръжие и перманентен затворник

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Авторът на "Сватбата на Фигаро" - създател на джобния часовник, търговец на оръжие и перманентен затворник

290 години от рождението на знаменития френски писател и драматург Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше

Пиер-Огюстен К. дьо Бомарше

Сигурно няма човек на земята, който дори да не е гледал на сцена "Сватбата на Фигаро", да не е чувал за него, или за "Севилският бръснар". Главните герои на двете комедии са се превърнали в нарицателно име за пъргав, хитроумен и весел човек. А авторът на тези забележителни творби - знаменитият френски писател, драматург и публицист Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше, е имал драматична и съвсем невесела съдба.

Човек остава изумен, как синът на часовникар, неизкарал дори до края учението си, се самообразова до такава степен, че е признат за един от най-блестящите умове на своето време.

Честваме 290 години от рождението на Бомарше.

Пиер-Огюстен К. дьо Бомарше / Снимка: Getty Images

Младият Пиер-Огюстен Карон е роден на 24 януари 1732-ра година в Париж, и от съвсем малък проявява интерес към музиката и поезията. Покрай баща си усвоявал добре и часовникарското изкуство, но по всичко личало, че няма намерение да си изкарва хляба с него. За голямо съжаление на баща му, защото момчето не само било добро в поправките на часовници, но се проявило и като блестящ иноватор - усъвършенствало часовников механизъм, който днес би бил достоен за патент.

Всъщност, Пиер-Огюстен Карон е създател на джобния часовник.

Пиер-Огюстен К. дьо Бомарше

Баща му започнал да го продава, и така механизмът попаднал в ръцете на конкурент - известен парижки часовникар, известен като "кралския часовникар", който откраднал идеята на 21-годишния младеж, и дори започнал да се рекламира като неин автор. Не му стигнало това, ами взел да клевети младока като самозванец, за да прикрие мерзостта си. Това разгневило ограбения Пиер-Огюстен и той написал писмо, в което нарекъл кралския часовникар "леке", а защитниците му - "банда некадърници". Писмото му било публикувано в парижки вестник.

Скандалът станал толкова шумен, че по нареждане на краля се стигнало до експертиза от академици, които трябвало да се произнесат, чие е изобретението. Те, слава Богу, признали честно заслугата на младия откривател, и той се превърнал в истинска знаменитост.

Още

Моцарт не е отровен от Салиери

Моцарт не е отровен от Салиери

Всъщност тази победа на истината над подлостта и лъжата, помогнала на младия Пиер-Огюстен да блесне и с перото си. Остроумният му текст по повод скандала, стигнал до ушите на краля и това открило пътя му към двореца. Кралят първоначално поръчал дамски часовник за подарък в магазинчето на стария Карон, и буквално ахнал като видял какво бижу е създал неговият син - часовникът бил толкова малък, че можел да се носи като пръстен. Всички придворни дами ахнали от възхищение, и всяка от тях искала да притежава такова оригинално бижу.

"Един безумен ден", сценична адаптация по Бомарше, постановка на Народния театър / Снимка: Божидар Марков, Народен театър "Иван Вазов"

Луи XV назначил младока за учител по музика на дъщерите си. Там красивият младеж буквално слисал всички придворни с находчивия си ум и талант. Усъвършенствал арфа и първо спечелил сърцата на дамите, а мъжете им трябвало да се примирят, че не могат да влязат в конкуренция с толкова мностранен и ярък талант.

Според някои, именно авторитетът, с който се сдобил Пиер Карон, му позволило да добави към името си прочутото "дьо Бомарше", с което става известен в литературата. Според други, придобил титлата след като се оженил за графиня Бомарше. Така часовникарят-драматург станал благородник.

"Един безумен ден", сценична адаптация по Бомарше, постановка на Народния театър / Снимка: Божидар Марков, Народен театър "Иван Вазов"

Още

Ремонтират театъра  на Мария-Антоанета във Версай

Ремонтират театъра на Мария-Антоанета във Версай

Отношенията на Бомарше с френския кралски двор били доста непостоянни - от много приятелски, до враждебни. Както по времето на Луи XV, така и при следващия крал - Луи XVI. Според някои биографи на драматурга, в добрите периоди, той имал доверието на кралския двор дори за някои много тайни и лични техни мисии. Една от тях била свързана с потушаването на клевети, печатани в Лондон по адрес на френския крал Луи XV. Бомарше не само разбрал кой е авторът и къде се намира печатницата му, но я изгорил, и в суматохата успял да избяга. Години по-късно известно време е доверено лице и на крал Луи XVI - бил изпратен в Холандия, да издири изнудвач на кралица Мария-Антоанета.

Преследването продължило чак до Австрия, където убил злосторника, но го хванали и бил хвърлен в затвора за убийство. Бил освободен с дипломатическата намеса на френския кралски двор.

Пиер-Огюстен К. дьо Бомарше

През 1764 г., по време на управлението на  Луи XV, Бомарше заминава за Испания, където престоява около една година. Пребиваването му там е описано в знаменитите му "Мемоари".

Още

"Един безумен ден" дава старт на премиерите в Народния театър

"Един безумен ден" дава старт на премиерите в Народния театър

Първата му драма носи името "Евгения" и излиза през 1767-а година. Бомарше, обаче, не можел да се издържа само от писане. За доходи разчитал най-вече на свой приятел - Пари Дюверне, който откупувал данъци. Покрай връзките на Бомарше в кралския двор, Дюверне завързал елитни клиенти и от благодарност се отплащал с щедър процент на благодетеля си. Бомарше му гласувал пълно доверие и му поверил целия си капитал. Внезапно, обаче, Дюверне починал и неговият наследник оспорил баща му да дължи пари на Бомарше.

Писателят завел дело, но не разполагал с доказателства, и бил обвинен във фалшификация. Струпват му се и още, повече от ужасни обвинения - във вестниците взели да тиражират лъжи по негов адрес - че бил отровил двете си жени, че бил замесен в интриги в кралския двор, и прочее нелепости.

Още

Какво крият любовните писма на Мария-Антоанета и граф Ферзен?

Какво крият любовните писма на Мария-Антоанета и граф Ферзен?

Накрая Бомарше не издържал на напрежението и зашлевил публично един от поръчителите на лъжите. За жалост, онзи бил херцог. Кралят се почувствал длъжен да накаже Бомарше и го пратил за назидание в затвора. Бомарше продължил да се бори за оневиняването си като затворник. Опитал се да подкупи съдията, с каквото имал - 100 луидора, златен часовник с брилянти и други дребни подаръци, но се оказало, че противникът му е бил далеч по-щедър от него, и Бомарше изгубил делото.

Пиер-Огюстен К. дьо Бомарше

Още

Дешифрираха любовните писма на Мария-Антоанета

Дешифрираха любовните писма на Мария-Антоанета

След този развой на нещата, изглежда у съпругата на съдията се пробудила малко съвест, и тя намерила начин да върне на Бомарше часовника, както и по-голямата част от сумата, като кой знае защо си задържала 15 луидора от нея? Този странен факт Бомарше използвал в прочутите си "Мемоари", с цел да пародира "жеста" и да уличи корупцията и лицемерието в средите на френската аристокрация.

Успехът на мемоарите му взривил общественото мнение до такава степен, че Луи XV почувствал заплашен авторитета си и предприел мерки да погаси скандала - чрез парламента била издадена присъда, творбата на Бомарше да бъде изгорена.

Плакат на постановката на Михаил Петров "Един безумен ден" в Народния театър

Още

Модистката на Мария-Антоанета бяга в Англия по време на революцията

Модистката на Мария-Антоанета бяга в Англия по време на революцията

През 1770-а година писателят написва втората си драма "Двама приятели". Съвсем очевидно, обаче, продължил да изпитва материални затруднения. Ето защо, по време на Американската война за независимост, Бомарше започнал да доставя на американците провизии, амуниции и оръжия. Осъществявал доставките, посредством създадена от него фиктивна компания "Roderigue Hortalez and Company". Около тази история има различни сведения, част от които правят отношенията му с френския кралски двор да изглеждат малко противоречиви.

Защо? - Защото според някои Бомарше успял да си подсигури капитал за гореспоменатата фирма по нофициален път именно от кралските хазни на Франция и на Испания. Някои смятат, че в това има логика, тъй като по онова време френският крал Луи XVI още отказвал да подкрепи официално американската кауза, и предпочел да го прави тайно чрез доверено лице. С близо 2 милиона франка - от Франция и от Испания, Бомарше закупил военно оборудване, което доставял на американците с кораби, като обикновен търговец.

"Севилският бръснар"

Още

Прорицателят на човешката природа - "мизантропът" Ларошфуко

Прорицателят на човешката природа - "мизантропът" Ларошфуко

Като начало през 1776 г. французите изпращат провизии, амуниции и оръжия на американците по този начин. Завладяването на северноамериканския континент от британската армия през 1777-а година, дава повод на Франция официално да влезе във войната на страната на Обединените щати, и тя го прави през ранните месеци на 1778-а година. Френските съюзници - Испания и Холандската република, също обявяват война на Британската империя. 

„Новият Тартюф, или престъпна майка“ - последната творба на Бомарше

Американците не му платили, и с част от парите предприемчивият Бомарше закупил от Западна Индия ром, захар и индиго, които разтоварил и продал в Холандия, а с парите от продажбата отново закупил барут и оръжие. На съвременен език, проявил се не само като търговец с нюх, но и като напълно безкористен борец за граждански права и свободи. Когато Франция вече официално влиза във войната на страната на Америка, флотата на Бомарше започнала да работи легално. 

"Севилският бръснар", корица

Двете драми на Бомарше, излезли до онзи период, не успели да го увенчаят с онази слава, която писателят-драматург ще извоюва с излезлите по-късно две комедии - "Севилският бръснар" и "Сватбата на Фигаро" (1782).

Първата - "Севилският бръснар" първоначално претърпяла неуспех. Проблемът се състоял в това, че публиката обикновено не дочаквала финала, поради доста разтегнатите и отегчителни диалози. По-изнервените зрители даже замервали артистите на сцената. Бомарше останал толкова огорчен от този провал, че се зарекъл никога повече да не напише комедия. Не удържал на думата си и няколко години по-късно - през 1782-ра година излиза неговият шедьовър - "Сватбата на Фигаро".

"Сватбата на фигаро"

Още

Герои на Молиер дефилират пред Народния театър в първия ден на лятото

Герои на Молиер дефилират пред Народния театър в първия ден на лятото

И в нея, като в "Севилският бръснар", действието уж се развива в Испания, но визира Франция. Бомарше използвал този хитроумен ход, за да не бъде подгонен отново от френския кралски двор. И въпреки това, още след първото представяне на "Сватбата на Фигаро", кралската цензура разчела контекста на комедията - а именно, кого всъщност пародира тя, и издействала арест за автора й. Бомарше отново бил хвърлен в затвора.

Този път, обаче, парижани се надигнали срещу кралския произвол и цензурата, и буквално след няколко дни авторът на "Сватбата на Фигаро" бил освободен. Дворът постигнал обратното на целта си - затворничеството на Бомарше засилило популярността му и любовта на французите. 

Бомарше продължил да пише в същия дух - за истината, по забавен начин. Последната му пиеса - "Новият Тартюф, или престъпна майка", е написана след революцията.

Заглавна страница от парижкото издание на „Новият Тартюф, или престъпна майка“

След последния си затворнически период в родината, Бомарше близо две години живял в Холандия. Изчаквал ситуацията във Франция да се успокои. Завръща се в родината си през 1796-а година и прекарва там последните две години от живота си.

Умира на 18 май 1799 г. в Париж.

Ракурс от паметника на Бомарше в Париж, скулптор - Л. Клозад, 1895 г.

Бомарше вдъхновява с творбите си Моцарт и Росини, които ги увековечават в опери. Така "Севилският бръснар" и "Сватбата на Фигаро" се играят вече повече от два века по цял свят, едновременно и на театрални, и на оперни сцени.

Още

Молиер: Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини

Молиер: Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини

Известно е, че драматургът бил много близък с друга велика личност на своето време - с Волтер, и след като писателят-философ умира, Бомарше изкупил 70-те тома негови записки. Макар и да не се продавали добре навремето, той ги публикувал в памет на приятеля си и изгубил от това голяма сума пари.

„Новият Тартюф, или престъпна майка“ - последната творба на Бомарше

Благородното и смело сърце на Бомарше преминало през толкова превратности и изпитания на съдбата, че в очите на някои той изглежда "симпатичен разбойник", но дори и такова мнение не може да оспори факта, че освен всестранно надарена личност, Бомарше е един от най-остроумните автори в световната литературна история - гениален драматург.

Пиер-Огюст К. дьо Бомарше - цитати

" Глупостта и суетата ходят ръка за ръка."

"Най-виновните са най-малко великодушни, това е общо правило."

"Клеветете, клеветете, от клеветата винаги остава нещо."

"Стига да не пиша за правителството, религия, политика и други институции, съм свободен да отпечатам всичко."

"Що се касае до любовта, прекалено много никога не е достатъчно."

"Бързам да се смея на всичко, преди да са ме накарали да плача."

"Не е задължително да разбираш от нещо, за да спориш за него."

"Пиенето, когато не сме жадни, и правенето на любов по време на всички сезони, мадам, ни различава от останалите животни."

"Ако нещо не си заслужава да бъде казано, изпей го."

"Великият човек върши достатъчно добрина, като не ти вреди."

"Природата казва на жените: "Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана - това е най-важното."

"От всички сериозни неща бракът е най-абсурдното."

"За да си изкарваш прехраната, е по-добре да си хитър, отколкото умен."

"Без удоволствие човек би живял като глупак и скоро би умрял."

"Да живееш - това е борба, да се бориш - това е да живееш."

"Когато жената се сърди, не търси здрав смисъл в думите и."

"Който има добро сърце, на него благодарността не тежи."

"Интригата рано или късно разрушава този, който я е започнал."

"Умният човек няма смисъл да слуша всеки подред, той и така се досеща."

"Където няма свобода на критиката, там никаква похвала не може да бъде приятна."

"Чистосърдечното разкаяние не се отличава по нищо от добрата постъпка: то даже донася награди."

"За достигане на поставени цели деловитостта е нужна не по-малко от знанието."

"В любовта е недостатъчно даже "прекаленото"."

"Ревност - просто едно глупаво дете на гордостта, или една болест на безумеца."

Еми МАРИЯНСКА

Още

Колко съвременен може да бъде Моцарт?

Колко съвременен може да бъде Моцарт?

Още

Френските есенни литературни награди 2021

Френските есенни литературни награди 2021

Още

Как е построен "Версай"

Как е построен "Версай"

Още

Мария Медичи - убийца, или фен на красотата?

Мария Медичи - убийца, или фен на красотата?

 

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Обречен на номинации за "Оскар"

110 години от рождението на Ричард Брукс

Блясък, окъпан в шампанско и сълзи

35 години от смъртта на легендата на Холивуд Рита Хейуърт

Женомразецът Стриндберг - син на аристократ и прислужница

110 години от смъртта на един от колосите на съвременния театър