ГОТИЧЕСКИ РАЗУМ
Ан Радклиф: Готическата кралица
Навършват се 200 години от смъртта ѝ
Автор : / 3551 Прочита 0 Коментара
Ан Радклиф е първата в литературата, която създава истории на ужаса и съспенса (Снимка: iStock by Getty Images)
Ан Радклиф е считана за пионерката на готическия роман в литературата. Родена е в Лондон през 1764 година и умира в Лондон през 1823 година само на 58 години.
Сър Уолтър Скот я нарича "основателка на тази школа" и не само: казва, че тя е "могъща чаровница", а самата Ан е вдъхновявала писатели като Балзак, Джейн Остин, Маркиз дьо Сад, Едгар Алън По, Мери Шели, сестрите Бронте и др.
За живота й се знае твърде малко, тъй като самата Ан не обичала да се появява публично и да участва в елитарни литературни срещи и салони.
Била писателка, която стояла встрани от големия шум или както я описват в Edinburgh Review:
"Стоеше встрани като мъничка птичка, която пее самотно своите ноти, загърната в клоните и скрита от всеки поглед".
Корица на романа "Сицилиански романс" на Ан Радклиф
Тя е родена като Ан Уорд в Холборн, Лондон на 9 юли 1764 г. в семейството на Уилям Уорд, галантерист и майка й Ан Оутс.
През 1787 г. се омъжва за завършилия Оксфорд журналист Уилям Радклиф, съсобственик и редактор в English Chronicle.
Той често се прибирал късно и тя започвала да му чете произведенията си.
Никога не са имали деца, но бракът им е бил спокоен и щастлив, поне на пръв поглед според известните данни.
Ан го нарича на места своя "най-близък роднина и приятел".
Парите, които тя печели от романите си, по-късно им позволяват да пътуват заедно с кучето им Чанс.
Когато Ан умира на 7 февруари 1823 г., тръгнали слуховете, че полудяла. Съпругът й обаче ги опровергавал и настоявал, че е починала от астматичен пристъп.
Илюстрация по идеите на Ан Радклиф (Източник: British Library)
Ан Радклиф е известна най-вече с романа си "Потайностите на Удолфо" ("The Mysteries of Udolpho"), 1794, който може да бъде описан като основополагащата книга на готическата фантастика.
Сред другите известни нейни произведения е и "Романс за гората" ("Romance of The Forest"), 1791.
Стилът на писане на Радклиф се отличава със смесването на традиционната чувствителност на романтическата литература с ужаса и напрежението, съспенса, както сме свикнали да го наричаме.
Известно е убеждението, че повечето готически романи са формирани около идеята за Неизвестното, онова, Das Unheimliche, което по-късно назовава Зигмунд Фройд. То е онова, което едновременно ни страхува, ужасява, плаши, но и привлича.
Корица на романа "Мистериите на Удолфо" на Ан Радклиф
Радклиф, съвсем пионер в тази традиция, вкарва читателя в това усещане за мистерия и неяснота, дори чрез обикновени намеци и внушения за призрачни детайли.
Тъй като в лично отношение за Ан Радклиф се знае твърде малко, мистическите и страховити детайли на ужаса в нейните романи ни карат да фантазираме още повече за нейния живот.
През 2014 година британският "Гардиън" публикувa обширна статия за Ан Радклиф, в която беше обявено ново откритие за живота ѝ, откритие, с което мнозина по света ще се припознаят: Ан е имала зла свекърва, която едва понасяла. Въпреки това, писмото, за което ще прочетете след малко, е деликатно, но в същото време достатъчно остро, за да изрази нейната позиция.
Другите твърдения за живота ѝ са, че ужасът и напрежението в историите, които пише в своите романи, са я вкарали директно в лудницата, където е стигала до там, да яде сурово месо вечер преди лягане, за да предизвика кошмари през нощта, които да напише и които да подхранят въображението ѝ.
Единствената авторка, която е имала интерес да пише биография за Ан Радклиф - Кристина Росети, се отказва впоследствие от идеята, тъй като информацията за живота на готическата писателка е твърде оскъдна.
В момента съществуват само два нейни ръкописа, като единият от тях е само подписът ѝ.
Преди години обаче Грег Бъзуел, дългогодишен уредник в Британската библиотека, се натъкнал на писмо до свекървата на Радклиф, написано от Ан към средата на 18 век.
От тогава до днес, Британската библиотека смята, че това писмо може даде най-личната представа за Ан Радклиф на света до този момент. Писателката се обръща към свекърва си с леко разочарование и с "госпожо".
Въпреки, че неговият тон е премерен, според специалистите от Библиотеката, то е пропито с нескрита доза раздразнение.
Корица на романа "Италианецът" на Ан Радклиф
"Изглежда, че Радклиф и съпругът й Уилям са изпратили пари до Йоркшир, където живее свекървата на Ан, Дебора Радклиф, но парите никога не пристигнали. По думите на експертите, човек остава с впечатление, че Ан и съпругът й изпращали пари редовно; толкова много, че Ан предполага в писмото, че може би животът би бил по-лесен, ако свекърва й се премести на юг, за да живее с тях в Лондон, вместо да стои в Йоркшир.
"Уважаема госпожо, обезпокоени сме да чуваме от Вас толкова редовно оплаквания", пише Радклиф.
"Ситуацията в Йоркшир ни е добре известна; но без да настояваме, че ако не можете да се задоволите с това, което Ви изпращаме за най-необходимото за живеене, можем само да предложим да дойдете и да живеете при нас, където винаги ще намерите изобилие..."
Радклиф продължава да разглежда въпроса с парите и "ненужните" оправдания на свекърва й, че не е получила пари или те не са били достатъчни.
Единствената дата, която стои в писмото е "31 август", но Бъзуел подозира, че е написано скоро след публикуването на готическия роман на Радклиф "Италианецът" през 1797 г.
В тази книга, посочва той, героинята е млада жена, Елена Розалба "която има доста студена връзка със свекърва си маркиза ди Вивалди. Истинският живот може би кърви в изкуството? Освен това, Елена припечелва по малко пари като шие, а шиенето често се чете в художествената литература на онова време като код за "писане", така че отново , може би да има връзка с реалния живот."
Това писмо всъщност е прекрасен поглед към Ан, такава, каквато е била - деликатна, стилна и елегантна, каквато е и в писането на нейните романи.
Корицата на английско издание на романа "Романс за гората" на Ан Радклиф, 1791 г.
"Абатството Нортангър" и Джейн Остин
Героинята на Джейн Остин Катрин Морланд в този роман чете готическия роман "Потайностите на Удолфо".
Джейн Остин, романтическа авторка, донякъде пародира Ан Радклиф. Катрин е толкова повлияна от романа, че вижда и чува странни неща навсякъде и във всичко вижда зловещ заговор.
Самата Ан Радклиф не е доволна от развитието на готическия жанр и спира да пише. Книгата ѝ "Италианецът" е написана в отговор на "Монахът" на Матю Грегъри Луис. Този роман обаче получава неодобрение. Именно тогава Радклиф се отказва.
След смъртта ѝ съпругът ѝ публикува недовършената творба "За фантастичното в поезията" (On the Supernatural in Poetry), в която разграничава целта на нейните творби (откроявщи се със страх) с тази на творбите на Луис (хорър, ужас).
Вдъхновенията на Ан Радклиф
Подробните пейзажни описания на Радклиф са повлияни от художниците Клод Лорейн и Салватор Роса.
Клод Лорейн, "Пейзаж с Аполон и неговите музи" (Източник: Национална галерия на Шотландия)
Радклиф често пише за места, които не е посещавала. Влиянието на Лорейн се забелязва в склонността ѝ да прави художествени, романтични описания на географски места, подобни на тези в първия том на "Потайностите на Удолфо".
Във филма "Да станеш Джейн" (Becoming Jane) от 2007 г. Радклиф среща младата Джейн Остин и я окуражава да започне творческа кариера. Подобна среща в действителност не се е състояла, но влиянието на Радклиф над Остин е документирано.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}