ЛИТЕРАТУРНИ КРАЛИЦИ
Маргьорит Юрсенар: От всички игри любовта е тази, която разстройва най-много душата
35 години от смъртта на първата жена в историята, станала член на Френската академия
Автор : / 2519 Прочита 0 Коментара

Маргьорит Юрсенар притежава пламенно въображение и ясните сини очи, завещани й от нейните фламандски аристократични предци.
Маргьорит е богатата, многоцветна жена с изтънчен финес - както в живота, редакциите, така и в писането на нейните велики романи - "Алексий или трактат за напразната борба", "Източни новели", "Пощадата". На български са преведени също нейните "Записки от градината. Есета", "Благочестиви спомени", "Мемоарите на Адриан" и др.
Книгите й напомнят сложни гоблени, а нейното възвишено и мистично отношение към природата и красотата й я очертава почти като художничка на литературата.
От години тя е смятана за една от най-изтъкнатите и оригинални писателки на Франция.
През 1981 г. е първата жена избрана да стане част от Френската академия за изучаване на езика и литературата, което огромно постижение не само за нея, но за всички жени, които пишат.
Маргьорит Юрсенар е родена през 1903 г. в аристократично френско-белгийско семейство. (Yourcenar всъщност е анаграма на истинското й име, de Crayencour.) Майка й умира от родилна треска малко след раждането й и тя е отгледана от баща си, голям почитател на четенето и пътешественик.
Той я учи на латински и гръцки, също чете френската класика с нея. Тъй като с него са живели в различни европейски държави, тя научила бързо английски и италиански.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
"Благоразумието, както и самият живот, се състои от непрестанно движение напред, в постоянна необходимост да започнеш отначало, в търпение" - Маргьорит Юрсенар
Въпреки, че предимно тя самата е искала да чете в големи количества, да посещава най-големите музеи по света още от ранна детска възраст, както и класически театри, Маргьорит използва услугите и на професионален учител за своето образование.
През 1914 г. отива в Англия, за да учи английски за една година като там посещава известни исторически места и музеи.
След завръщането си в Париж баща й започва да я учи на старогръцки. Тя продължава да учи чрез заниманията на частни учители.
Тя публикува два тома с поезия още в тийнейджърските си години.
Това са Le Jardin des Chimères (1921) и Les Dieux ne sont pas morts (1922). Сложно написаните стихотворения следват гръцките митове, търсейки връзка със съвременния свят.
Двете й новели, "Алексий или трактат за безплодната борба" и "Пощадата" се появяват съответно през 1929 и 1939 г. (през което време тя живее предимно в Гърция). Те печелят одобрението на критиката.
"В дълбочината на безнадеждното усилие се крие успокоение." - Маргьорит Юрсенар
През 1938 г. се среща Грейс Фрик в Париж, която по-късно се превръща в нейна преводачка на основните й книги на английски език.
Когато през 1939 г. войната се задава и Юрсенар не може да се върне в Гърция, Грейс Фрик й предлага дома си в САЩ, тъй като нямала средства за живот в Париж. В този момент между тях има и повече от приятелска връзка. Те имат романтична връзка и остават заедно до смъртта си.
За да се издържа, тя започва преподавателска работа в колежа Сара Лорънс. Също тогава започва да пише своя голям шедьовър, "Мемоарите на Адриан", който е публикуван през 1954 г.
През 1950 г. Юрсенар и Фрик купуват къща край бреговете на Мейн, където живеят между дългите пътувания в чужбина.
Грейс Фрик умира през 1979 г. след дълго боледуване, но Маргьорит Юрсенар все още живее там, въпреки че продължава да пътува много.
Едно посещение в Лондон през 1937 г. запознава Юрсенар с Вирджиния Улф. Юрсенар превежда на френски романа на Улф "Вълните".
"Страданието ни превръща в егоисти, понеже ни поглъща изцяло и само по-късно, когато ние се отдадем на спомени, то ни учи на състрадание." - Маргьорит Юрсенар
Тя също така е превела на френски "Какво знаеше Мейзи" от Хенри Джеймс. През 1951 г. Юрсенар публикува във Франция най-известната си творба "Мемоарите на Адриан", измислен автобиографичен разказ за римски император. Тя пише романа над 10 години. Тази нейна творба има гръмотевичен успех и почти веднага се превръща в модерна класика.
Мемоарите на Адриан", преведено на шестнадесет езика, е най-известното, й произведение. Въображаемите мемоари, които император Адриан пише малко преди смъртта си, са опит да се извлекат поуките от една цивилизация в своя апогей. Маргьорит Юрсенар пресъздава интелектуалния пейзаж и вътрешния живот на тази отдавна отминала епоха.
Без да накърнява историческата достоверност, писателката се домогва до друг, по-висш тип достоверност — непреходната истина за хората, осмислена чрез съдбата на един "почти мъдър човек", предвестник на новите времена и един от последните свободомислещи умове на древността.
Тя прекарва годините от активния си живот в т.нар. от нея самата "разпуснатост" — тоест, малко пиене, много секс, понякога с мъже, но предимно с жени.
През останалото време тя пише. На стари години споделя, че всичко, което някога е създала, вече е било фиксирано в ума й, когато е била на двадесет години.
"Не съм сигурна, че откриването на любовта е по-впечатляващо от откриването на поезията." - Маргьорит Юрсенар
Пишейки предимно на френски, Юрсенар е била изключително плодовита писателка, допринесла на литературата множество романи, статии, есета, поеми, пиеси, мемоари за съвременна литература.
След сърдечен удар Юрсенар умира на 17 декември 1987 г. в болницата Маунт Дезърт, Мейн. Погребана е в Сомесвил, Мейн.
Интелектуалната сила и любопитството на Маргьорит Юрсенар са невероятни дори и малко преди смъртта й, след тежка сърдечна операция. Тя нито за миг не спира да превежда.
Ето и още цитати от голямата писателка:
"Историята се интересува само от привилегированите."
"Всичко, което човек прави за себе си без да се стреми към печалба, се оказва ценно."
"Маската, в един момент, се оказва истинското лице."
"От всички игри любовта е тази, която разстройва най-много душата."
"Някои книги не бива да четеш преди да си прехвърлил 40."
"Ако обичаш живота ще обичаш и миналото, защото то е и сегашно, защото е оцеляло в спомените."
"Родното място е там, където поглеждаш за първи път на себе си като интелигентен човек."
"Всяко ясно обяснение винаги ме е убеждавало, всяка учтивост ме е покорявала, а всяко щастие почти винаги ме е правело мъдра. И само с половин ухо слушах добронамерените хора, които казват, че щастието изнервя, че свободата размеква и че човещината покварява онези, към които се прилага. Може и да е така: но при обичайното състояние на нещата в този свят това означава да откажеш да нахраниш прилично изгладнял човек от страх, че би могъл да страда от преяждане след години."
"Приятелството означава уважение и тотално приемане на друго същество."
"Нищо не ме трогва повече от куража."
