Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Морис Равел създава "Болеро", вдъхновен от посещение в завод

СВЕТОВНИТЕ КОМПОЗИТОРИ

Морис Равел създава "Болеро", вдъхновен от посещение в завод

85 години от смъртта на композитора, който си отива на 62-годишна възраст на 28 декември 1937 г.

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images

"Аз се провалих в живота" - пише Равел в писмо до приятел и продължава: "Аз не съм един от великите композитори. Всички велики композитори произвеждат музика в огромни количества. В техните работи има всичко - и хубаво и лошо, но винаги има количество. Обаче аз пиша сравнително малко, работя бавно, капка по капка."

"Болеро" е най-известната ми творба. Ако ме питате обаче коя е най-добрата, не е "Болеро". Та в него няма музика!", твърди композиторът.

85 години от смъртта на Равел, който си отива на 62- годишна възраст на 28 декември 1937 година.

Френският композитор Морис Равел (1875 - 1937) на пиано по време на американско турне (Снимка: Getty Images)

Равел е автор на голям брой композиции от почти всички области на музиката: операта "Испански час", операта-балет "Детето и вълшебствата", балета "Дафнис и Хлоя", хореографската поема "Валс", Испанска рапсодия, "Болеро", концерти за пиано (единия за лява ръка), "Циганка" - рапсодия за цигулка и оркестър, благородни и сантиментални валсове, Интродукция и алегро за арфа, "Гробът на Купрен", инструментални пиеси, камерна музика, песни и мн. др.

Френският композитор и пианист Жозеф-Морис Равел от импресионистичния период е известен с емоционалност, проницателност, неуловимост и тонално богатство на неговата музика.

Още

Чуйте "Болеро" от всички краища на Франция

Чуйте "Болеро" от всички краища на Франция

За изкуството му казват, че напомня айсберг, чиято подводна част е много по-голяма от видимата. На публиката Равел е известен най-вече с оркестровото си произведение "Болеро", чийто мотив се запечатва в неговото съзнание след посещение в завод.

Жозеф-Морис Равел е роден през 1875 година в Сибур, югозападна Франция, близо до Биариц. Това е една от френските баски провинции, които граничат с испанските баски провинции.

Майката на Морис, Мари, е баск от Испания и като цяло - нетипична за онова време жена. Тя е практически неграмотна, а първите 35 години от живота й са бяло петно.

Жени се късно за Жозеф Равел, но крие възрастта си. Предполага се, че Мари има тъмно минало... Съмнения всякакви, информация - никаква. Тя обаче е топла и изключително привързана към семейството. От нея Морис наследява няколко важни неща. Първо, той цял живот се смята за баск, а и някои регионални справочници го сочат за такъв. Второ, попива любовта към испанския фолклор чрез песните, които Мари му пее от бебе. Трето - явно от нея идва изключителната потайност, с която и той пази личния си живот далеч от хорските очи. И четвърто - агностицизмът.

Формално и двамата му родители са католици, но Мари не се интересува от религия. Веднъж казва на приятелка, която я кани на църква, че предпочита да бъде в "ада със семейството си", отколкото "в рая сама". Морис се заразява от нейните идеи и цял живот не проявява никакъв интерес към Бога.

Неслучайно той, въпреки че твори в много и различни жанрове, никога не прави църковна музика.

Мари през целия си живот пази синовете си от света и от ... самите тях. Когато през Първата световна война Равел иска да се запише доброволец, Мари се възпротивява яростно. Той я описва като "чудовище", което го държи и не му дава да се бори за своята страна. Обаче недвусмислено добавя:

"Едно чудовище, което аз много обичам".

Тази доживотна привързаност към майка му вероятно също е сред причините за сложните отношения на композитора Морис Равел със секса.

Бащата на Морис Равел, Жозеф, също е интересна фигура. Той е с френско-швейцарски произход, по професия е инженер и изобретател, но обича изкуството и е направо луд по музиката. "Музикалното му ниво беше доста по-високо от онова на обикновен лаик" - спомня си Морис.

Някои биографи представят стария Равел като изключителен технически гений, но той едва ли е чак такъв. Работи основно по задачи, свързани с прохождащата тогава автомобилна индустрия, а най-голямото му изобретение носи гръмкото название "Вятърът на смъртта" и е дървена конструкция - нещо като трамплин за лупинги в цирка и по автомобилните изложения. Но всичко свършва след инцидент и семейството така и не успява да забогатее от изобретението.

Embed from Getty Images

Семейството се премества в столицата, когато Морис е бил само на няколко месеца.

Макар да не са богати, семейството не е и много бедно, което им позволява да запишат 14-годишния си син в Парижката консерватория. Той не е дете-чудо като Моцарт, свири на пиано от 7-годишен, но е талантлив , въпреки че не става виртуоз.

В консерваторията не му е хич лесно. През 1895 г. е изгонен от учебното заведение, две години по-късно - възстановен.

Още

"Болеро" взриви сцената на НДК

"Болеро" взриви сцената на НДК

Известният композитор Габриел Форе полага грижи за талантливия ученик. Той не се дразни от екстравагантните му забежки в модерността и го насочва към композирането. Под негово влияние се разгръща талантът на Равел. Друг известен композитор, Андре Жедял, дава частни уроци на Морис. Въпреки това уникалният стил на музиката и независимостта на преценките на Морис не намират разбиране в консерваторията, включително и от нейния директор Теодор Дюбоа. И през 1900 г. Равел бил повторно отстранен от Алма матер, запазвайки правото да присъства в класовете на Форе като слушател.

Като студент той написва първите си зрели произведения, в които проличава силната индивидуалност на младия композитор. В началото на творческия си път Равел пише в духа на импресионизма на Дебюси. По-късно неговата музика значително се отделя от това направление.

Embed from Getty Images

Според негови близки Равел всъщност не обичал да свири на пиано. Неговият приятел, един от най-забележителните пианисти на своето време, Рикардо Вийнис, забелязал, че Морис обичал музиката като цяло много повече от пианото.

Любимият композитор на Равел е Моцарт.

Четири пъти от 1901 до 1905 г. Равел се опитва да стане лауреат на престижната Римска награда, но я получават други, сега непознати. Последният път дори не вземат под внимание неговата кандидатура, позовавайки се на формален претекст. Такава е реакцията на официалните музикални среди на Франция към "анти-музикалната" работа на композитора, който бързо набира популярност. В пресата стартира кампания срещу консервативния произвол срещу Равел. Ще минат още 15 години, за да му бъде предложено членство в Ордена на Почетния легион, а на Френския институт ще откаже и двата символа на национално признание.

До 40-та си година той е в чудесно здравословно състояние, но в продължение на две години не го вземат в армията, тъй като е висок едва 162 см., а на тегло не отговаря на стандартите за френски войник. Намират също и проблем със сърцето му.

Френският композитор Морис Равел (1875 - 1937) работи върху композиция. Оригинално произведение на изкуството: от Elliott (Снимка: Getty Images)

В същото време, Равел е истински денди и с удоволствие посещава кръчмите с другари. Никога не се жени и казва, че е завинаги женен за музиката. Въпреки някои по-дълги връзки с жени - балерината Ида Рубинщайн и пианистката Маргарита Лонг, с която е на дълго турне, е редовен клиент на бордеите. Други казват, че е хомосексуален, но го пази в тайна. Няма доказателства за никоя версия. Включително и за тази, според която живее като безполово същество в съответствие с философията на дендизма.

Embed from Getty Images

До началото на Първата световна война Равел е един от най-известните френски композитори, а името му, заедно с това на Дебюси, става символ на прогресивното творчество на новия век.

Новината за началото на войната го шокира, но той смята за негово задължение да се запише в армията, въпреки, че може да се освободи по медицински причини. Повече от три години един от най-забележителните таланти на 20-ти век служи като шофьор на камион на фронта. Здравословното му състояние през 1918 г. го принуждава да напусне армията.

Френският композитор Морис Равел, в центъра, с френската пианистка и преподавателка Маргьорит Лонг и роденият в Унгария диригент, пианист и композитор Георг Шел в Прага (Снимка: Getty Images)

Сътрудничеството след войната с Дягилев и концертите в САЩ значително подобряват финансовото състояние на композитора.

През 1928 авторът прекосява Океана за първото си голямо турне в САЩ. Триумфът е така впечатляващ, че Равел тъжно поклаща глава: "Подобно нещо не би могло да се случи в Париж!" Най-големите вестници отразяват събитието на цели страници, а единственият, който излиза на френски в Ню Йорк не обелва и дума.

В Кливлънд 3500 аплодират възторжено на крака маестрото, който сам дирижира творбите си. Впрочем Равел бил заклет фен на американските джазмени и не пропускал гастролите им в Париж. На всичко отгоре любимият му териер носел името Джаз!

Дава уроци по оркестрация на Джордж Гершуин.

Равел смята музикалния обмен за абсолютно необходим, жизненоважен. Морис Равел поддържа близки контакти със Стравински и Казела, с Рихард Щраус, Шьонберг, Барток...

Със своето творчество той оказва силно влияние на много композитори, като Мануел де Файа, Бела Барток и др. и дава насоки за нови търсения.

"Болеро е най-известната ми творба. Ако ме питате обаче коя е най-добрата, не е Болеро. Та в него няма музика!" - казва френският композитор Морис Равел. Животът му не е пълен с приключения, но вътрешната му динамика е като най-добрите му композиции - завършващи с кресчендо и авангардни дисонанси.

Един биограф казва, че Дебюси пише музика с душата и сърцето, докато Равел - с ума. Той подхвърля на учениците си:

"Аз решавам логаритми".

Някои критици намират музиката му за студена и дистанцирана, но никой не отрича върховния му талант за композиране и оркестрация.

Този математически подход на Равел към композирането е вдъхновен от двама души. Първият е баща му - инженер и изобретател с френско-швейцарски произход, луд по музиката и човек с прецизен подход към детайлите. Вторият е поетът Едгар Алън По, чието есе "Философия на композицията" е основен източник на вдъхновение за Равел.

Embed from Getty Images

"Съвършенство, това е нещото" - казва той. Но и в това има ирония. Причината Равел да работи бавно, е, че изпипва всичко. Но бавната работа го тормози. Той пише до свой приятел: "Аз не съм един от великите композитори. Всички велики композитори произвеждат музика в огромни количества. В тях има всичко - и хубаво и лошо, но винаги има количество. Обаче аз пиша сравнително малко, работя бавно, капка по капка."

В писмо до италианския си колега Алфредо Казела Равел споделя: "Писането добива при мен характер на тежка болест. А симптомите са - вътрешен огън, безсъние, загуба на апетит..."

Още

Балет "Арабеск представя два от най-любимите на публиката спектакли - "Кармина Бурана" и "Болеро"

Балет "Арабеск представя два от най-любимите на публиката спектакли - "Кармина Бурана" и "Болеро"

След фантастичното "Болеро" Морис Равел написва два концерта за пиано и оркестър. Първият концерт е топло посрещнат в цяла Европа, обиколка на която Равел прави през 1932 година. Вторият, озаглавен "Концерт за лявата ръка", е написан през 1930 г. за австрийския пианист Пол Витгенщайн, който губи дясната си ръка във войната.

"Болеро" е основната примамка за киното в наследството на Морис Равел. Повече от сто и петдесет филма са включили тази магнетична мелодия в техните саундтраци: "Тайният агент", 2016, "Еди" Орел", 2016, "Магията на лунната светлина", 2014, Magnolia, 1999, "Сталкер", 1979.

Въпреки това би било несправедливо да не се споменават филми, които са привлекли вниманието към други произведения на композитора: "Дафнис и Хлое", "Изгубеният град на Z" (2016), "Американски върколак в Париж" (1997, "Вечност" (2016), "Паван до смъртта на инфанта", "Birdman" (2014), "Тъмният рицар: възстановяване на легенда" (2012), "Фатална страст" (2013)

18 септември 1975 г.: Диригентът, композитор и пианист Леонард Бърнстейн (1918 -1990) на трибютен концерт за Морис Равел в Париж (Снимка: Getty Images)

Множество са наградите, които получава: Титлата почетен доктор на Оксфордския университет, почетен член на Кралската филхармония на Великобритания, най-висшата държавна награда на Белгия - Орденът на Леополд I - признание заслугите на Морис Равел за световната култура.

И десетилетия се отхвърля работата му в собствената си родина...

Embed from Getty Images

Морис Равел е един от малкото известни личности, чийто личен живот остава абсолютна тайна. Няма деца, никога не се жени.

Равел изпитва панически ужас от непремерен жест или емоционално излияние. Зад изящна скептичност и ирония се крие ранима душа. Видни критици не пропускат шанса да рамкират музикалните творения на Равел. Щукеншмид твърди, че няма по-загадъчна фигура от Морис Равел сред композиторите от началото на XX век.

Според биографа му, Марсел Марна маестрото е последният автор, изцяло достъпен за непросветените. Автор, който отговаря на критерии, отнасящи се до Монтеверди, Хайдн или Бетовен. А по продажба на звукозаписи с класическа музика, Равел сякаш е недостижим.

Марсел Марна пише още: "Сътвореното от гениалния маестро повече от всяка друга музика владее тайната да прониква в дълбините на душата, без да говори с езика на бурната страст. Колкото до "Болеро", чувал съм какви ли не определения: необикновен музикален фокус, разходка из душата, хипнотична амалгама от монотонност и деликатна изисканост... Убеден съм, че всичко това го има в най-прочутата творба на Равел", повдига завесата Марсел Марна.

"Аз се провалих в живота" - пише той в писмо до приятел и продължава: "Аз не съм един от великите композитори. Всички велики композитори произвеждат музика в огромни количества. В техните работи има всичко - и хубаво и лошо, но винаги има количество. Обаче аз пиша сравнително малко, работя бавно, капка по капка." По този повод пък критикът Айвън Хюит пише в лондонския "Телеграф": "Музиката на Равел е различна.

Деликатното писане на партитури, грижливо изпипано като часовникарска работа /"Швейцарски часовникар" - както Стравински описва Равел/, всъщност създава негов собствен емоционален климат.

Носталгията и изящното чувство за навлизане в един безопасен фантастичен свят са в неговите корени. Може да се каже, че Равел никога не пораства емоционално".

Embed from Getty Images

През 1933 г. Равел преживява автомобилна катастрофа и е ранен в главата. Тежкото неврологично заболяване му пречи да продължи да работи. През последните четири години от живота си композиторът не е написал нито един ред.

Още

Горещото ”Болеро” върху студения лед в Сараево

Горещото ”Болеро” върху студения лед в Сараево

През 1937 проблемът в главата напредва и лекарите предлагат операция. Тумор няма, но има силно свито ляво полукълбо на мозъка. Опитват да го оправят със серум, но Равел не издържа и си отива от този свят.

Музиката на този ярък френски композитор, живял и творил в края на ХIХ и началото на ХХ век, не е била позната у нас в средата на 30-те години. Можело е да се чуе само от грамофонни плочи или от чужди радиостанции. Изключителна роля в популяризирането й по онова време се пада на Радио София, тъй като държавната медия е имала желанието да разшири контактите с други страни в Европа и да покаже музикалната култура на тези страни.

Първото цялостно представяне в ефира на творби от Морис Равел е било на 16 юли 1935 г. В програмата е прозвучал концерт, който включва: "La mere l`Oye - симфонична сюита 2. Испанска рапсодия 3. Валс 4. Алборадо дел грациозо 5. Дафнис и Хлое."

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images

Близо година по-късно се е състояла и радиопремиерата на операта на Равел "Испански час" като изпълнителите не са били случайни, а солисти, хорът и оркестърът на Парижската опера с диригент Жорж Трюк.

Приносът на българските инструменталисти за насищане на радиопрограмата с непознати до тогава творби на М. Равел е на пианистките Жени Ковачева, Донка Куртева, Марсела Форне-Немска, цигуларят Васил Чернаев, струнният квартет "Аврамов" и още други. В повечето случаи камерно-инструменталните творби на М. Равел са звучали в ефира на Радио София на живо в интерпретация на български изпълнители, а симфоничните и оперните - от грамофонни плочи.

Още

Две жени правят опит за самоубийство от любов към Дебюси

Две жени правят опит за самоубийство от любов към Дебюси

Още

"Рапсодия в синьо" от Гершуин открива симфоничния сезон в Пловдив

"Рапсодия в синьо" от Гершуин открива симфоничния сезон в Пловдив

Още

Музиката на Моцарт снижава епилептичната активност на мозъка

Музиката на Моцарт снижава епилептичната активност на мозъка

Още

Моцарт не е отровен от Салиери

Моцарт не е отровен от Салиери

 

 

 

Коментирай 8

Календар

Препоръчваме ви

"Моята съдба е операта" - БНТ представя академик Пламен Карталов

Обществената телевизия води зрителите зад кулисите на Софийската опера и балет на 8 февруари, сряда, от 21 ч. по БНТ 1

"Жега"-машината Майкъл Ман на 80

Американският режисьор и продуцент е един от най-награждаваните в съвременното световно кино

"Бащата" на Форсайтови: Ако не мислите за бъдещето, няма да имате бъдеще

90 години от смъртта на Нобеловия лауреат Джон Голсуърти

Над 300 уникални лампи на Луис Тифани били унищожени за... гилзи

90 години от смъртта на знаменития представител на бижутерската империя

Кристоф Виланд - "другият Гьоте"

210 години от смъртта на един от най-значимите писатели на немското Просвещение

Сюзън Зонтаг: Здравият разум е удобна лъжа

90 години от рождението на писателката