Романът "Фани Хил или мемоарите на една лека жена" е написан през далечната 1749 година, но и до днес е считан за една от най-скандалните книги, издавани някога. Негов автор е Джон Клилънд. 

Романът му за Фани Хил дълги години е считан от пуританите за порнографско четиво, но днес е реабилитиран от литературоведите като художествена творба, а авторът му е сравняван с най-добрите английски романисти.

Един от малкото портрети на Джон Клилънд (1709-1789)

"Фани Хил или мемоарите на една лека жена" държи и друго първенство - като най-забраняваната книга в историята на литературата. Дори в САЩ, възприемана като държава, прокламираща свободата, книгата е била разрешена за отпечатване едва през 1966 година.

Преди това била издадена от Питър Холмс и се четяла нелегално, предавана от ръка на ръка, като еротична класика.

През 1821 година в Масачузетс бил образуван съдебен процес за непристойност срещу издателя Холмс, но той апелирал до Върховния съд за невинност с аргумента, че никой от заседаващите не е чел книгата.

Въпреки това го осъждат.

През 1960 година е заведено дело, известно под името "Мемоарите на Джон Клилънд срещу Главния прокурор" и Върховният съд на САЩ "оправдава" романа посмъртно на автора му. През 1966 година - век и половина по-късно от процеса в Масачузетс, романът излиза в нецензурирано издание на книжния пазар на САЩ.

През 2006 година редакционна колегия на еротичното издание "Плейбой" избира романа на Клилънд за "най-еротичния роман в историята на човечеството".

В родината на автора - Великобритания романът му дълго време среща ожесточен отпор. Англиканската църква стига чак до държавния секретар на Великобритания с молба "да спре разпространяването на тази сквернословна книга, която е откровена обида на църквата и добрите маниери".

Клилънд бил арестуван по обвинението, че "покварява поданиците на краля". Обаче съдът го оправдал. И не само това, държавата дори му отпуснала годишна пенсия, а при връчването й му пожелали "да продължи да използва таланта си за добро".

Вероятно се питате, как се случва това чудо, че не само да оправдаят "сквернословния" автор, ами и да го възнаградят с пенсия? - Ами, по неочакван обрат на съдбата, или както се казва, появил се ангел-хранител на писателя, в лицето на влиятелен човек. С две думи, Клилънд неочаквано се сдобил "с връзки".

Случайно, или не, сред читателите на книгата му бил един от държавните съветници - лорд Гринвил, който окачествил Клилънд като много талантлив писател.

След като го оправдават, Клилънд се почувствал длъжен да продължи да пише, за да заслужи пенсията си, и се заема с журналистика и драматургия, но не постига успех в тези жанрове. Умира на преклонна възраст, забравен от всички.

В родината му Великобритания започват да печатат романа му чак през 1970 година и го преиздават и до днес.

Е, консервативната народопсихология все още има думата на някои места в кралството и такова се оказва един лондонски университет, който периодично премахва книгата от програмата си, като се мотивира, че тя е "потенциално обидна за студентките".

Така или иначе, през 20 век авторът на "Фани Хил или мемоарите на една лека жена" Джон Клилънд "възкръсва" за литературата в цивилизования свят. Киното също работи за непреходната слава на неговата творба.

И тук се налага да отбележим, че на фона на много съвременни слободии, тази книга вече съвсем да не изглежда скандална, то все още има пуритански, или строго зачитащи религиозния морал страни, които не допускат на книжния си пазар тази книга - тя продължава да бъде забранена в Южна Африка, в Близкия и Далечния изток, и дори в съвременна Австралия.

Корица на англоезично издание на романа "Фани Хил или мемоарите на една лека жена" от Джон Клилънд

"Фани Хил или мемоарите на една лека жена" е всъщност един еротичен роман за приключенията на прочутата куртизанка Фани Хил.

Днес ври и кипи от такива книги, написани от не много популярни автори, но романът на Клилънд остава класика в жанра, така да се каже.

Кой е авторът, Джон Клилънд? Няма да повярвате, но цял живот този човек бил обикновен чиновник. Години наред работел като служител в административна служба в колониална Индия. Става така, обаче, че го осъдили за дългове и попаднал в затвора.

Именно там написва прочутия си роман, без преди това да е имал и най-малка представа от писане, или да е "боледувал" от писателски амбиции.

Коя е героинята му: Тя е едно младо провинциално момиче, което отива в Лондон и там става проститутка. Разказът, както може да се предположи, се води в епистоларна форма от името на самата Фани Хил, но вече като зряла жена.

Акцентът е поставен върху еротиката, а типичната за младо момиче свенливост е използвана като средство за за примамка на мъжкото внимание.

Фани Хил е интересна героиня, която успява не само да оцелее, но и да овладее мъжкия свят с едно добре използвано от нея оръжие - своята сексуалност. Разказът й на по-късни години, обаче, прави така, че "леката жена" в романа изведнъж започва да изглежда доста по-различно от онова, което седи зад презрителното определение "проститутка".

Някои спецове дори са на мнение, че съзнателно, или не, Клилънд успява да сатиризира една огромна част от просвещенската литература, като осмива фалша зад понятието добродетел.

Порокът в книгата на Клилънд е само част от съзряването на едно момиче, което се превръща в жена и няма друг избор, за да оцелее. Клилънд пуска героинята си на свобода и тя се възползва от нея, така да се каже, по съвсем естествен за обстоятелствата начин.

Това скандализира читателя на 18 век, но днес изглежда разбираем избор. Еротиката вече не се схваща като нещо мръсно, а като част от "пейзажа" на една безизходица, която героинята трябва да преодолее по единствения възможен за нея начин.

Клилънд създава провокативна за времето си творба. В известен смисъл дори успява да пародира фалшивия морал. За малко ще ви върнем към факта, че онзи държавен секретар сигурно също съвсем тайно е чел книгата, предавана нелегално от ръка на ръка. Тя определено по времето, в което е била забранена, е провокирала въображението на много похотливци и е много вероятно тъкмо те да са я отрицавали най-кресливо от всички. И тук трябва да отбележим за чест на този защитник на Клилънд, че той не само признава, че познава книгата, но и дава положително мнение за автора й.

Джон Клилънд е роден на 24 септември 1709 година в Кингстън на Темза, Великобритания.

Доживява 79 и умира на 23 януари 1789 година. Преди 235 години.

Историята на Клилънд е много интересна. Дотук споменахме само някои щрихи от нея, но има и още любопитни моменти от живота на този човек. Джон Клилънд се ражда в заможно самейство. Отраства в Лондон. Учи в престижното училище "Уестминстър".

След като бил изключен по неизвестни причини от училището, постъпва в Британската Източноиндийска компания. Там изпълнява последователно военна и чиновническа служба, и в продължение на 12 години живее в Бомбай.

През 1740 година, на 31 се връща в родината си Великобритания, и след като се разорява и натрупва дългове, бива осъден. В затвора влиза през 1748-а.

Именно там, както вече споменахме, написва романа си. Заглавието в оригинал е било "на обратно" - "Мемоарите на една лека жена, или Фани Хил". През март 1749 година, когато Клилънд излиза от затвора, той отново се изправил пред проблем - срещу него било повдигнато обвинение за романа. За да се отърве от съд, Клилънд го пренаписал в цензурирана версия. Това се оказало напълно излишно, защото анонимни издатели продължили да препечатват романа му в нецензурираната версия.

През 1753-а, когато излиза цензурното издание "Речник на любовта", то не предизвиква никакъв читателски интерес.

Както вече споменахме, Клилънд не продължава литературната си дейност, макар че за кратко се пробва като поет, а като журналист и драматург се проваля. Написва няколко пиеси в периода 1751-1768 година, но нито една от тях не била удостоена с вниманието на театрите. До края на живота си бил принуден да се издържа като преводач и литературен критик.

Не му провървява и с жените - остава безбрачен и без наследници. Човекът, който изпревари времето си и дръзна да опише еротиката чрез една от най-възпламеняващите и страстни героини в световната литература, остава сам и непризнат до края на живота си.

Славата го спохожда посмъртно, но завинаги.

Еми МАРИЯНСКА