"Едничка мисъл ме тревожи:
да не умра спокойно в меко ложе;
...

Такава смърт не ми давай, боже!"

Това са стихове на Шандор Петьофи (1823-1849) - псевдоним на унгарския национален поет и революционер с рождено име Александър Петрович, който загива на 31 юли 1849 година в битката при Шегешвар.

Шандор Петьофи, портрет, неизв. автор

27 години по-късно, на 2 юни 1876 година ще загине нашият Христо Ботев. Един изкуствовед отбелязва, че трагизмът на тези национални поети повтаря участта на английския поет лорд Джордж Байрон. И тримата посвещават живота и творчеството си на порива си за свобода. И тримата са великани на човешкия свободолюбив дух.

Петьофи написва преди да умре:

"Когато вси поробени народи,
презрели игото, въстанат в бой...
Ако тогаз от бледите ми устни
изтръгне се прощална сетня песен,
пияна от духа на свободата -
тя нека да заглъхне посред бой
на барабани, посред звън на сабли
и посред трясък на топове; нека да
прелетят запенени коне
над моя труп, в стремителния полет
на смело извоювана свобода!..."

Така и става - Петьофи умира за идеалите си. Умира млад, гробът му е неизвестен, но остават стиховете му.

 

Днес много съвременни политици и политолози отхвърлят революцията като средство за решаване на обществените проблеми. Революционерите често са обявявани за терористи, или авантюристи. Но човешката история е записала със златни букви имената на тези "авантюристи", жертвали живота си в името на социална справедливост и национална свобода.

Днес народите разчитат повече на управленческите структури, като парламента в демократичните държави, докато в същото време все повече хората отчитат, че липсват ярки личности-лидери, които да защитят интересите им. Такива като онези от историческото минало на народите.

Исторически събития като Английската революция, Великата френска революция, войната за независимост и гражданската война в САЩ, войните и въстанията, довели до разгрома и разпадането на Отоманската империя и освобождаването на поробените от нея народи, и днес припомнят, че са нужни лидери с плам и жертвоготовност в сърцата, като Петьофи и Ботев.

Към подвига на националните герои съвременна модерна Европа е длъжна да се отнася с уважение и благодарност; да почита приноса им за възхода й, защото той се дължи на велики личности от Ренесанса и Реформацията; на герои в борбата срещу хитлерофашизма и други събития от голям исторически мащаб. Тези личности и паметта за тях въздейства повече от всички лозунги за единение.

Байрон, Петьофи, Мицкевич, Шевченко, Лермонтов и др., не са терористи. Всеки от тях, както сполучливо се изразява един историк, са "отговор на чистата съвест на своето време".

През есента на 1849 година в българския град Видин най-големият артист на Унгария през 19 век - Габор Егреши рецитира пред публика стихотворението "Лудият" на Петьофи, в памет на загиналия малко преди това поет. По онова време България е под османско робство и тази литературна вечер е била истинско геройство.

Един български историк, на име Спиридон Палаузов (1818-1872), съвременник на Шандор Петьофи, започва да събира документи, отнасящи се до походите на Владислав Варненчик и Янош Хунияди против османското нашествие на Балканите и Европа, Австрия и Унгария. Този човек полага огромни усилия да освети вековните контакти между народите, въпреки неблагоприятното историческо време. Особено силно впечатление прави вдъхновената студия на Спиридон Палаузов за Шандор Петьофи.

Историкът написва следното: "Александър Петьофи изобразява по-ярко от всички други народния характер на маджарина - жив, впечатлителен, свободолюбив и войствен. Той има най-голямо право да се нарича народен поет на Унгария и доказателство за това е огромната популярност, с която се ползва сред своите съграждани. Син на обикновен месар, Петьофи както в литературата, така и на попрището на политическите действия е живо въплъщение на своя народ.

Още с обявяването на маджарското равноправие той незабавно става представител на обществото, към което принадлежи по своя произход, и пламенен поборник за неговите права. Затова и мнозинството от народната маса не спира пред нищо, за да изрази своята любов и привързаност към народния поет: както вече казахме, песните му се разучават и пеят по цялата унгарска земя от край до край" (сп. "Русское слово", кн. 3, 1-20 от 1861 г., 11 години след героичната гибел на Шандор Петьофи).

Така българският възрожденец Спиридон Палаузов изразява своята почит към великия унгарски поет и патриот, в чиято личност и безсмъртно дело той е виждал вдъхновяващ пример.

По същото време в Прага още един българин, студент по филология - Атанас Илиев превежда "Нашите надежди" на Петьофи. В Банат пък сиховете на поета превежда радетелят за просветно дело Леополд Косилков. Благодарение на такива хора творчеството на Петьофи е било познато и уважавано от най-големите поети на България: Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Стилиян Чилингиров, Гео Милев, Емануил Попдимитров, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Валери Петров и много други. На Петьофи посвещава огромно внимание в трудовете си и академик Петър Динеков.

Иван Вазов пък превежда стихотворението на Шандор Петьофи "Лудият", и до края на Втората световна война то е било едно от най-популярните за декламации в програмата на българските читалища. Популярен става и романът на Петьофи "Въжето на палача".

А защо свързват името на Петьофи с това на националната ни светиня Ботев? - Отговорът е прост: Заради близостта на идеите, подвига и таланта. В това са убедени и българските, и унгарските критици, както и литературните историци. Творчеството и на двамата поети-революционери се счита за образец на брилянтна реч, наситена с идеи за непреходни ценности: любов и смърт, социална справедливост и човешки права, чест и достойнство, национална независимост и народни правдини.

Има една любопитна подробност - Христо Ботев се ражда в годината, в която загива неговият духовен събрат Шандор Петьофи. Случайност, или съдбовно предзнаменование е този факт?

Шандор Петьофи е роден на 1 януари 1823 година в Кишкьорьош, в семейството на баща със сръбски произход и майка - със словашки. Но макар и от такъв произход, момчето расте с унгарско самосъзнание и се превръща в духовен водач на радикални групи, борещи се за независимост на страната. Става национален герой на Унгария.

Баща му притежавал малка кланица, която фалирала. Това става причина бъдещият поет и революционер да напусне училище. Започва работа в различни театри в Пеща. За кратко учителства, преди да го призоват в армията.

Първото си стихотворение - "A borozó", публикува през 1842 година, под псевдонима Шандор Петрович. Малко по-късно го препубликува вече с псевдонима, с който ще стане известен - Шандор Петьофи. По онова време работел към един пътуващ театър и от недохранване боледувал почти постоянно. Напълно изнемощял заминава за Дербецен, където приятели му помогнали да си стъпи на краката.

През 1844 година Петьофи заминава за Пеща, с надеждата да намери издател на стиховете си. Политическата ориентация на творбите му, обаче, попречва да преодолее цензурата, и той е доведен до пълна нищета.

На 24 среща 17-годишна разглезена девойка, чийто баща дал мило и драго за нейното брилянтно образование. Юлия, обаче, е една от жените-мечтателки в епохата на революционна Европа. И когато госпожица Юлия Сендреи за първи път среща погледа на Шандор, тя вижда в него мъжа на своите мечти. Двамата се женят, въпреки съпротивата на баща й. И как - не, бащата бил граф, а Петьофи - луда глава, завладяна от идеята за революция.

Времето съвпада с откриването на първия постоянен унгарски театър. Петьофи, заедно с актьорската група с която работел, насрочили датата 19 март 1848 година за свикване на Национално събрание, което да одобри петиция с 12 искания за независимост на Унгария.

Събитието било изпреварено от избухването на Австрийската революция във Виена на 15-и същия месец, и актьорите решили да свикат събранието преждевременно, на същия ден. С поемата на Петьофи "Nemzeti Dal" започва Унгарската революция. По-късно Петьофи се кандидатира на изборите за парламент, но не бил избран.

Присъединява се към Трансилванската армия, водена от полския генерал Йожеф Бем, която водела успешни боеве срещу войските на Хабсбургите и румънските и саксонските милиции. Армията, обаче, претърпяла поражение от руските войски, изпратени да потушат революцията. Петьофи бил видян за последен път по време на битката при Шегешвар на 31 юли 1849 година. Ето защо тази дата се счита и за официална на неговата гибел.

Петьофи има участта на повечето народни герои по света. Но той е и поет. Неговите стихове изкарват унгарския народ на улицата и го карат да мечтае за свобода. Някои казват, че е "чужденец в Унгария", но именно този "чужденец" полага основите на днешна Унгария и отдава живота си за нея.

Петьофи умира едва на 26. При сраженията в Шегешвар загиват 1030 човека. Сред труповете местното население намирало и живи, но агонизиращи ранени. Един от тях бил Шандор Петьофи. Легендата твърди, че се провикнал от траншея с последни сили: "Не ме погребвайте... Жив съм!".

Вместо помощ, чул отгоре "Пукни!", след което умиращият бил затрупан с труповете на мъртвите.

Има и още една версия за смъртта му: Според нея военният лекар превързал раните му, след което Петьофи чул другите войници да крещят "Обкръжени сме!" и хукнал презглава след тях през гората. В спомените си военният лекар записал: "Стори ми се, че го видях да бяга по шосето гологлав, с разкопчани ръкави на ризата и с развяващи се поли на палтото. След това го изгубих от погледа си". Петьофи бил невъоръжен и с цивилни дрехи. Разказът се допълва от други очевидци, които твърдят, че са го видели на билото на хълма, където бил застигнат от вражески конници и разстрелян на място. Дали след това се е добрал до траншеите, както свидетелства първата версия, никой не знае!...

Шандор Петьофи, портрет, неизв. автор

И до днес унгарците не знаят, къде е погребан нейният верен син. Но всеки унгарец ще ви отговори, чии са стиховете:

"Спиш ли, справедливост, или си убита?...
За свобода, който бори се, ратува,
който е с неправди във борба открита,
той вериги влачи, той до гроб робува."
                             (прев. Стоян Чилингиров)

А обърнахте ли внимание на датата му на раждане? - Шандор Петьофи е роден точно в празничната новогодишна нощ. Родното му селце било затрупано със сняг. В утрото на 1 януари грейнало слънце и снегът светел на кристали. Камбаните на църквата събудили населението и всичко изглеждало празнично. Повечето от съселяните на новороденото в новогодишната нощ момченце били словаци, като майка му.

В това малко полусловашко селце се ражда героят на Унгария. Растял като затворено дете, което не обичало да участва в детските игри. Баща му Ищван бил строг и сприхав човек. Имал големи амбиции за сина си и постоянно ги увеличавал. Заради това до фалита, постоянно сменял училищата на сина си.

Като тийнеджър момчето ходело прегърбено, с уморени очи. Казват, че външно Петьофи приличал на туберкулозен. На 15 години се прибрал в родния си дом, от който вече не било останало нищо. Момчето на месаря се изправя пред лицето на мизерията. Когато тръгва на работа из театрите, пращал парите на родителите си, а сам той гладувал. Ходел с изтъркано и скъсано облекло. Така започва порастването на Петьофи като личност и герой.

Шандор Петьофи пленява със слово хиляди унгарци, както не е успявал никой друг до онзи момент. И до днес Унгария не знае какво се е случило с нейния национален герой, но тачи историята му, помни словото му и така му засвидетелства, че всичко, дори и страданието му, е имало смисъл.

Еми МАРИЯНСКА