СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Цели 45 години Селинджър не пишел и не давал интервюта
21 години романът му "Спасителят в ръжта" е бил най-забраняваната книга в САЩ
Автор : / 4587 Прочита 5 Коментара
Никълъс Холт влиза в образа на писателя Дж. Д. Селинджър в драмата "Rebel in the Rye" (2017), режисьор Дани Стронг, екранизация по биографичния роман "JD Salinger: A Life" на Кенет Славенски.
Неговият роман "Спасителят в ръжта", издаден през 1951 година, е настолно четиво на няколко поколения читатели по света и едно от най-цитираните заглавия. А това заглавие буквално "извиква" в паметта ни името на автора си - американския писател Джеръм Дейвид Селинджър.
Той е една от най-мистериозните личности в света на литературата. Защото след 1965-а година буквално се скрива от света - не е публикувал нова книга и не е давал интервюта. Загадъчното му оттегляне и до днес буди много въпроси. На 27-и януари т.г. се навършиха 15 години от смъртта на Селинджър.
Генеалогията на Селинджър е смесица от различни националности - той е с шотландски, ирландски, еврейски и полски корени. Роден е на 1 януари 1919 година в семейството на богат човек - вносител на месо и сирене. Искал синът му също да стане търговец и записвал Джеръм в различни елитни училища. Момчето, обаче, не показало особено влечение към ученето и едва докарвало среден успех.
Привличал го театърът и ходел на уроци по актьорско майсторство и фехтовка. Отличавал се сред връстниците си с тънко чувство за ирония и сарказъм. Бил жизнен и остроумен и бързо учел чужди езици.
Семейството живеело в Манхатън, в голям и разкошно обзаведен апартамент на известната улица Парк Авеню в Ню Йорк. Младият Селинджър сменил няколко частни училища и дори за кратко учил във военна академия.
Баща му не се отказал от плановете си да образова наследник на бизнеса си и през 1937 година изпраща сина си във Виена, да учи тънкостите на търговията. Настанил Джеръм на квартира в едно семейство, където младокът се влюбил в дъщерята на собствениците. Тази връзка, обаче, била мимолетна и няколко години по-късно Джеръм започнал да излиза с дъщерята на Юджийн О"Нийл - Уна. Тя пък, както е добре известно, ще стане съпруга на Чаплин, не на Селинджър.
През пролетта на 1942 година, няколко месеца след атаката над Пърл Харбър, Джеръм Селинджър бил мобилизиран за фронта на Втората световна война. Това е периодът, в който започнал да пише "Спасителят в ръжта". Вече бил написал шест глави от романа, когато започнал десантът на Нормандия. След време Селинджър ще каже в едно интервю, че в целия този ужас на войната, кураж му давали именно онези изписани от него страници, които искал да опази, за да видят един ден бял свят.
По време на Втората световна война, в Париж се случва и знаменателната среща на Селинджър с Ърнест Хемингуей, който по онова време бил военен кореспондент. Защо знаменателна? - Ами защото познанството не повлияло на младока да промени мнението си за Хемингуей и Стайнбек. Считал ги за "второ качество" писатели.
За сметка на това издигал в култ Мелвил. Хемингуей пък, обратното, много харесал Селинджър. По онова време той работел за контраразузнаването и провеждал разпити на пленници на няколко езика. Впечатлявал с начетеност и обноски.
Селинджър е един от първите военни, които влизат в освободените концентрационни лагери и след време споделя, че не може да забрави мириса на изгорено човешко месо. След войната го лекуват от посттравматичен шок в една психиатрична клиника.
Ето защо е странно, че в Германия се жени за французойка, лекарка на име Силвия, която според някои била бивш член на нацистката партия. След подписа Селинджър я отвел в Щатите, но бракът траял само осем месеца. Малко са сведенията за този първи брак на писателя. Според някои от биографите му, той най-вероятно е бил формален - Селинджър може би е искал да спаси жената от преследване.
През 1955 година се оженил повторно, но и този брак завършил с развод през 1967-а. От него, обаче, писателят има син Мат и дъщеря Маргарет. През 2000 година дъщерята издаде книгата "Спасителят на мечти" ("Dream Catcher: A Memoir") със спомени за своя знаменит баща.
Иначе, интимният живот на Селинджър е достоен за изследване от психоаналитик. В началото той винаги бил скромен и внимателен, а в края - дезинтересиран и отчужден до неузнаваемост. Това е и вероятната причина за неуспешните му връзки и бракове.
Що се отнася до най-известния му роман - "Спасителят в ръжта", малцина знаят, че в периода между 1961-ва и 1982 година, той е бил най-забраняваната книга в САЩ. Всъщност, мъките с този роман започват още с издаването му. Две издателства отказали публикуването му с мотива, че главният герой бил неправдоподобен. Разбира се, това е било формално оправдание. Първо отказало да го отпечата списанието, на което Селинджър бил редовен сътрудник, а след това и издателството "Harcourt Brace". В крайна сметка го публикува "Little, Brown and Company". Успехът бил зашеметяващ и отказалите да издадат романа, можели само да си посипят главата с пепел.
Като споменахме, че след 1965 година писателят буквално се скрива от света, някои от биографите му считат за основна причина за неговото "бягство" увлечението на Селинджър по будизма. Доколкото това духовно учение предполага специфичен мироглед, аскетичен начин на живот и уединение, сме склонни да им повярваме.
Портрет на американския писател Джеръм Селинджър, колаж с корица на романа му "Спасителят в ръжта".
Известно е, че Селинджър оставя приживе едно литературно завещание - пет свои ръкописа, които нарежда да бъдат публикувани след смъртта му, като е посочил годината 2015-а. В тази конкретика също има голяма мистерия, защо след точно назованата година?!?
Селинджър ни оставя освен шедьовъра си "Спасителят в ръжта" много разкази. Девет от тях са публикувани в сборника "Девет разказа" през 1953 година и именно в него е известният му разказ "Идеален ден за лов на рибка бананка".
Селинджър умира на 91-годишна възраст на 27 януари 2010 година в Корниш, Ню Хампшър, САЩ.
И до днес неговият роман "Спасителят в ръжта" е настолно четиво за младите хора по света. Популярността на романа държи рекорд, въпреки намаляващия брой читатели в днешното дигитално време. И несъмнено тази популярност на романа "обрича" самия Селинджър на вечност в историята на литературата.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}