като използвате "хайп" и "криндж" олеквате в моите очи. бг езикът е вълшебен и стойностен и дори превъзхожда англо-американския. иначе съм съгласен донякъде с вас. всеки писател се има за най. ако не е така,ще спре да диша. карантината която си е наложил и озадачава света на литературата, вероятно е обект на психиатрията или,да речем изтощаване на творческата батерия. залитането по будизма и др. такива пристрастия е странност, която в много случаи въвежда в психичната болест.

"Спасителят..." за мен е повече хайп, отколкото стойност. Разказите ми допадат малко повече. А това, че смятал Стайнбек за втора ръка писател, показва само какъв луд нарцис е бил. Нищо написано от Селинджър не може да стъпи на малкия пръст на Стайнбек. Като четеш "На изток от рая" все едно нещо ти избива зъбите, а като четеш "Спасителят...", изпитваш лек криндж и толкоз.

като 'библиотекар' попаднах на '9те разказа' и прочитането им беше най-смисленото и стойностно нещо което преживях там.

Книгата е много добра, но не е трябвало да се прави на интересен после - нищо не е спечелил със сигурност, макар че в неговата си глава със сигурност е спечелил. Неведоми са характерите човешки.

За мен Спасителят в ръжта е като свещена книга. Но тези тъмни тийнейджърски настроения имат своето време и място - юношеството.