ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
"Спътниците" на Ромен Ролан: Шекспир, Гьоте, Толстой, Юго и Ленин
80 години от смъртта на Нобеловия лауреат за литература
Автор : / 2841 Прочита 3 Коментара
1935 г. Ромен Ролан (в средата) със своя добър приятел Максим Горки и съветски комсомолци. Вляво е генералният секретар на Комсомола Александър Косарев. Снимка: Abraham Pisarek/ullstein bild via Getty ImagesЛичността му е толкова мащабна, че с което й определение да го назовем, то ще бъде мащабно само по себе си. Той е писател-романист, биограф, есеист, драматург и музиколог; носител на Нобелова награда за литература; пацифист и антифашист.
Роден е в Париж, но се дипломира в Рим с докторат по изкуствата. Едва на 29 години става преподавател по история на изкуството в Ecole Normale в Париж, а осем години по-късно - в Сорбоната.
Ромен Ролан (1866-1944), Снимка: Getty Images
Става дума за френския писател Ромен Ролан, автор на романа "Жан-Кристоф " (1904-1912), състоящ се от 10 книги. Този роман му донася световна слава и е преведен на десетки езици. Цикълът разказва за кризата на немския музикален гений Жан-Кристоф Крафт, чийто прототип са двама души - Бетовен и самият Ромен Ролан.
Чрез "хармонията на противоположностите" писателят се опитва да внуши реалната възможност за мир между народите. Героят му Жан-Кристоф е модерен за времето си бунтар и музикален гений, който в края на романа укротява бунтарския си характер, в името на изкуството. Това е една концептуална идея на Ромен Ролан, която характеризира личността му като миротворец и човек с висок морал.
Ролан вярвал, че реформа в изкуствата може да повлияе на духовното израстване на отделните общества към мирно съществуване. Историята на главния герой в романа удивително напомня на житейския образ на самия Ромен Ролан.
Писателят е роден на 29 януари 1866 година в Кламси, Бургундия. Живял е във време, сходно с нашето съвремие. В началото на Първата световна война Европа агонизира. Децата й взаимно се избиват. Ромен Ролан е от хората с будна съвест, които призовават за морални и духовни ценности, срещу ненавистта и несправедливостта. Пише: "Великият народ, в плен на войната трябва да брани не само границите си, а и своя разум. Занаятът на интелектуалците е да дирят истината сред погрешните представи".
Колко убедително актуално звучат тези негови думи и днес!
Ромен Ролан ще стане свидетел на още една опустошителна световна война - Втората. Умира от туберкулоза на 78-годишна възраст на 30 декември 1944 година. През отминалата 2024-та светът отбеляза 80 години от смъртта на великия писател-хуманист, носител на Нобелова награда за литература (1915), на наградата Femina (1905) и на Голямата литературна награда на Френската академия (1913).
Към Нобеловата му награда за литература четем: "За високия идеализъм на литературните произведения, за симпатията и любовта към истината". Много точна оценка за приноса на Ромен Ролан не само като писател, но и като активна обществена личност.
Ромен Ролан е признат новатор в жанровете биография, психологическо есе, литературен портрет и музикално изследване. Много литературоведи неглижират драматургичните му творби "Орсино", "Емпедокъл" (1890), "Балиони" (1891), "Ниоба" (1892), "Калигула" (1893) и "Обсадата на Мантуа" (1894).
Факт, че тези пиеси не донасят успех на автора си, някои от тях никога не са публикувани и поставяни, но е важно да се отбележи, че и в тях Ромен Ролан не изневерява на стила си да бъде верен на истината, в случая - на историческите факти.
Корица на Quinze Ans de combat (1919 – 1934), 1935
Трябва да отбележим една голяма заслуга на Ромен Ролан - той е реформист в театъра. В цикъла си пиеси "Театър на революцията" включва теми, свързани с Великата френска революция, но те са алюзия към неговото съвремие - време на разруха и войни. Ромен Ролан изследва по художествен път ролята на обикновените хора в историята. Революцията едновременно го привлича и плаши. Така, както тя изглежда тя в очите на повечето обикновени хора.
Ромен Ролан търси причините за това противоречиво чувство, като търси отговори в дълбочината на много философски и морални проблеми. Главен герой в пиесата му "Четиринадесети юли" от гореспоменатия цикъл е не отделен човек, а целият народ.
Графинята-актриса с над 120 филмови роли Мария Капнист, преживява 15 години в най-злокобните сталински лагери
Ромен Ролан е роден в семейството на нотариус, което се премества да живее в Париж през 1881 година. Там младият Ролан първо завършва Лицея на Луи Велики, а после гимназията Ecole Normale. После заминава за две години в Италия, където изучава изобразително изкуство и история на музиката. Връщайки се във Франция, защитава дисертация в Сорбоната на тема "Произходът на съвременния оперен театър. История на операта в Европа преди Лули и Скарлати". Става професор по история на музиката и започва да изнася лекции. Първо в Ecole Normale, а след това в Сорбоната.
Заедно с Пиер Обри през 1901 година основава списанието "La Revue d'histoire et de critique musicales", в което публикува множество музиковедски статии и монографии.
Първото му отпечатано белетристично произведение е трагедията "Свети Луи" (1897 г.), от която тръгва цял драматургичен цикъл - "Трагедии на вярата". "Свети Луи" е философска пиеса за конфликта между вярата и неверието. В целия цикъл Ролан цели да докаже необходимостта от обновяване не само в обществения живот, но и на самото изкуство - то да стане разбираемо за хората.
По време на Първата световна война Ролан участва в пацифистки организации и публикува антивоенни статии, събрани в сборниците "Над битката" и "Предвестници". Ромен Ролан е известен с това, че приветства Октомврийската революция в Русия от 1917-а. Той бил близък приятел и почитател на Лев Толстой, общувал с Максим Горки и дори имал среща в Москва по покана на Сталин. Така че когато през 1938 година научава за брутални репресии в Съветския съюз, той написва гневни писма до ръководителите на съветската власт. Това ясно говори, колко живо е било в него чувството за справедливост и че всъщност той е бил един космополитен миротворец на своето време - вълнувал се е от всичко, което се случва по света с обикновените хора. "Безкомпромисен хуманист!", възкликва един от биографите на писателя.
През 1921-ва Ромен Ролан се установява да живее във Вилньов, Швейцария, откъдето си кореспондирал с много писатели от различни точки на света. Запазени са негови писма с Айнщайн, Махатма Ганди, Швейцер и Фройд. В онзи период Ролан пътувал активно до Лондон, Залцбург, Виена, Прага и Германия.
В творчеството си писателят често се връща към античността и Ренесанса. Главният герой в "Кола Брюньон" (1918) е весел и талантлив дърворезбар. За писателя този тип хора са израз на мечтания от него синтез между труда и творчеството. Този идеал виждаме и в биографичните му творби за Бетовен, Микеланджело, Толстой, и др. В същото време Ролан не идеализира човека зад гения. Примерно, описва Микеланджело като голям талант, но слабохарактерна личност. Писателят изследва задълбочено конфликтната връзка между мечтата и действието, чиято жертва често са ставали много талантливи творци.
Вече споменахме за антивоенните творби на Ромен Ролан. Романът му "Клерамбо", трагедията "Пиер и Люс" и др., разкриват идеалистичната му надежда, че мирният живот и човешките чувства винаги побеждават разрушителната сила на войната.
Нобеловата награда Ромен Ролан получава, въпреки скандала, който той предизвиква с това, че публикува през 1915 година страстни антивоенни статии под названието "Над схватката" ("Audessus de la melee"), в които се обявява за свобода и интернационализъм, срещу несправедливостта и ужасите на войната, а също и срещу бившите пацифисти, които стават запалени националисти.
Ромен Ролан е майстор и на четивата със социална тематика. Една от неговите героини е жена, която се бори за човешки права. Изгубила сина си, който е убит от италиански фашист, тази жена се включва с всичките си сили в антифашистката борба и проявява мъжки характер.
През 1936 година Ромен Ролан публикува сборник с есета - "Спътници", в който разкрива кои са личностите-жалони в неговия живот. Сред тях са Шекспир, Гьоте, Толстой, Юго и ... Ленин. Въпреки репресиите в Съветския съюз, които дълбоко го разтърсват, за Ромен Ролан Октомврийската революция остава едно от най-великите събития в човешката история.
По време на Втората световна война Ролан работи върху автобиографичните си творби "Вътрешно пътешествие", "Околосветско плаване" и грандиозния си многотомен труд за Бетовен. Смъртта прекъсва творческата дейност на един от най-талантливите световни писатели. Замлъква честният глас на един от най-будните европейци във времето на войни и разруха.
Ромен Ролан - мисли
Най-тежкото в смъртта е мълчанието...
Здравето е също така заразително, както и болестта.
Всичко е красиво само на своето място и в своето време.
Страстта не е толкова опасна, колкото са страшни причинените от нея разрушения.
В дружбата няма нито длъжници, нито благодетели.
Мъжеството на ума се състои в това, да не отстъпва пред тежестите на умствения труд.
Там, където не е велик нравственият облик, няма велик човек.
В посмъртно издадените мемоари на писателя от 1956 година ясно личи здравата връзка между светогледа и човеколюбието му. Ромен Ролан остава в историята на литературата като един от най-широко форматните интелектуалци, съчетаващи огромната си култура с безкомпромисен хуманизъм.
Еми МАРИЯНСКА