ПАМЕТ
Спомен за Иван Балсамаджиев: И тук, и в Отвъдното, все е живот!
10 години от кончината на артиста
Автор : / 8566 Прочита 1 Коментара
Декември 2007 г. Иван Балсамаджиев и Антон Радичев по време на Мега концерт на големите имена от българската естрада, организиран от актрисата Искра Радева в зала 1 на НДК (Снимка: BuLFoto)
На 4 април 2010 г. гръмна новината, че е починал актьорът Иван Балсамаджиев. Беше "предизвестен" край на една трудна и невъзможна битка с рака в стомаха - според лекари, най-страшният, и въпреки това тази новина буквално посече емоционално актьорските среди и феновете на актьора.
Самият той знаеше, че този път "това няма да мине", макар че любимата му фраза бе "И това ще мине!"... Казваше това по повод на катастрофите и операциите си, но ракът се оказа нещо съвсем друго...
Знаеше за болестта си още от 2005-а, а през 2009-а даде последните си интервюта, след които сякаш смирен и помирен с Отвъдното, зачака да се пресели в него. Ако за тези неща може да се говори с някакъв оптимизъм, той искрено вярваше, че и Там има живот.
"И тук, и в Отвъдното, все е живот!", каза в едно от последните си интервюта актьорът.
Днес, когато сякаш някак привикваме със смъртта, защото тя се превърна в ежедневен масов герой на новините, си припомняме тези думи...
Иван Балсамаджиев притежаваше една обезоръжаваща усмивка, с която покоряваше сърцата на зрителите. Беше известен. Много известен. И любимец на публиката.
Роден в "кинаджийско" семейство и закален със спорт от малък, той съчетаваше в себе си осанка, артистично поведение и умения, които го правеха атрактивен както на сцената, така и на екрана. Отгоре на всичко, се занимаваше и с йога.
Вероятно затова смесваше християнското смирение с източната мъдрост, и това съчетание му даваше оптимизма да вярва, че Край няма и затова човек трябва да приема предизвикателствата отговорно. Написа откровена книга със странното на пръв поглед заглавие "Борбата със Злото в мен". Той не позволи това зло да го озлоби, да го направи лош, завистлив, или отмъстителен. Макар че да умреш в разцвета на силите си и при толкова много талант, не се "преглътва" от всеки...
Диапазонът му на изяви беше толкова широк, че вероятно сам не знаеше има ли нещо, което да не може. Игра на сцените на Видинския и Пернишкия театър, а после - в продължение на 6 сезона и на сцената на столичния театър "Сълза и смях".
Остави над 70 театрални роли, 11 филмови роли, беше водещ на телевизионни предавания, пя в две опери... Написа книга.
Имаше особена слабост към децата и умееше да "говори" на техния език: като водещ на предаването "Ежко Бежко", после в първия телевизионен театър за деца, в предаването "Час по всичко".
По-старото поколение го помни и от предаванията "Неделен експрес", "Вариант-М", "Фолк шанс", "С бъклица и дрян" - едно от много гледаните в миналото предавания в българия телевизионен ефир.
А помните ли как пя в "Светулка" и "Концерт за смях, видео и симфоничен оркестър" от Виктор Чучков? Ами изпълнението му с Искра Радева и Маргарита Хранова в "Съдбата ни е песен"?
Той наистина можеше всичко. И въпреки това не се големееше и никога не отказваше да дублира филми и сериали. Много актьори от ранга му смятат това за халтура и за нещо твърде унизително, а той почти до смъртта си, щом се чувстваше добре, дублираше. От 2009-а, малко преди да почине, е записът на гласа му във филма "Легендата за Десперо".
Паметната барелефна плоча на актьора в родното му Априлци
От театралните му роли са забележителни постановките "Напразните усилия на любовта" по Шекспир, "Тартюф" на Молиер, "Опит за летене" на Йордан Радичков, "Гледна точка" на Василий Шукшин и др. В киното изигра фокусник, византиец в исторически филм, баща, министър, радист, лекар, селянин, предател... И във всички беше убедителен, сякаш се е родил такъв...
И затова го помним и почитаме паметта му днес, 10 години от деня, в който ни напусна, с надеждата, че отива да живее "друг" живот...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}