Чочо - неовладяемата сила, която не спираме да усещаме

Чочо си отиде преди 6 години на 5 май, часове след Възкресение Христово, а близкият на сърцето му Ласкин ни напусна тази година през нощта срещу Богоявление.

Във филма "Вчера" (1988)

Още

Иван Ласкин - един живот "на екс"

Преди 2 години Иван Ласкин изповяда: "Нямам никакъв изказ. Денят ми е труден. Заваля точно, когато приседнах на парапета... Знаеш, че ходя сам...само единият близнак ме засече. Александра също... отделно от мен.

Не е тъга, не е спомен; вкус на краставички и прегръдка! Обичам те, мой скъпи приятелю. Непрежалим си, мили ми Чочи!"

Снимка: Иван Григоров

Сега те са заедно Горе. Приседнали са двамата по мъжки и бистрят политиката. Ласкин още не е му разказал всички новини от земята... Сипали са си по едно, няма как, защото не свършват спомените.

Така поне ни се иска да бъде, за да понесем, колкото може по-безболезнено липсата, която оставиха в сърцата ни двете вечни момчета.

По време на снимките на филма на Иван Андонов "Дунав мост" (Снимка: Иван Григоров)(Снимка: Иван Григоров)

На светлите празници по Възкресение Христово всяка година неизменно духът на Чочо оживява в душите на приятелите му. Така е и тази година, в която на 11 юни, ако беше жив, щеше да стане на 55.

Още

Валери Йорданов: С дъщерята на Чочо в "Хъшове", всеки път ръкопляскаме на баща й към небето

Приятелят му Валери Йорданов разказва: "Ние сме се шегували, че Чочо е човекът-природно бедствие. Казвам "е", защото той за нас не си е отишъл, продължаваме да го обичаме и да си комуникираме с него. Вкъщи имам една табла, на която стоят разни важни за мен предмети и спомени и там стои последната ми снимка с Чочо пред служебния вход на Народния театър - прегърнати, усмихнати, пълни с енергия. Чочо ще си остане до края на живота ми една неовладяема сила", разкрива актьорът близка негова душа.

Паметта за него е жива и в сърцето на дъщеря му Екатерина, кръстена на майка му, с която имат кармична връзка. С майка си, Катя черпи от неговата енергия до днес.

Със съпругата си Даниела (Снимка: Иван Григоров)

Още

Чочо Попйорданов си тръгна, за да остане

Чочо Попйорданов издъхва в "Пирогов", около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина, близо до гроба на наскоро починалата му майка. Само след месец и 6 дни, на 11 юни, е щял да стане на 49.

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство" в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев.

Играе в трупите на театър "София" (1988), Малък градски театър "Зад канала" (до 1994), а от 1994 г. - и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките "Хъшове", "Сън в лятна нощ", "В полите на Витоша", "Бурята", "Човекът, който прави дъжд", "Кимоно", "Декамерон", "Призраци в Неапол", "Хеда Габлер".

Като Македонски в емблематичиния спектакъл на Александър Морфов "Хъшове" (Снимка: BulFoto)

Чочо участва и във филмите "Вчера" (1988), "Адио Рио" (1989), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Вампири, таласъми" (1992), "Сезонът на канарчетата" (1993), "Граница" (1994) "Испанска муха" (1998), "След края на света" (1998), "Дунав мост" (1999), "Сомбреро блус" (1999), "Хайка за вълци" (2000), сериала "Под прикритие" и др.

С Христо Шопов и Георги Стайков във филма на Иван Андонов "Вчера" (1988)

С Ваня Цветкова във филма Иван Андонов "Адио, Рио" (1989)

С Мариан Вълве във филма на на режисьорите Христиан Ночев и Илиян Симеонов "Граница" (1994)

Валерия КАЛЧЕВА