Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Валери Йорданов: С дъщерята на Чочо в "Хъшове", всеки път ръкопляскаме на баща й към небето

5 ГОДИНИ БЕЗ ЧОЧО

Валери Йорданов: С дъщерята на Чочо в "Хъшове", всеки път ръкопляскаме на баща й към небето

Сега като го няма - някак си е празно, споделя Христо Мутафчиев

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"/Колаж: Юлиян Илиев

Непокорната душа на българския театър и кино Чочо Попйорданов си отиде преди 5 години на 5 май, Великден. Когато Господ прибира най-любимите си деца.

Остави неизлечима рана в сърцата на приятелите си, не можа да се порадва на дъщеря си Екатерина. Но сега със сигурност я следва и й помага Отгоре. И така ще бъде винаги, както прави всеки добър баща.

Като добър съпруг, пак Отгоре, ще утешава с усмивката си и мъката на първата си любов Даниела, на която се падна силата да извърви най-трудния участък от пътя с него.

И с приятелите ще бъде винаги - на сцената, в животите им, ще ги зарежда със своята неизчерпаема енергия, за която този свят не беше достатъчен.

Ето какво изповядат някои от тях пред Impressio:

Снимка: BulFoto

Валери Йорданов: Чочо ще остане до края на живота ми една неовладяема сила

С Валери Йорданов (Снимка: BulFoto)

Още

Чочо Попйорданов си тръгна, за да остане

Чочо Попйорданов си тръгна, за да остане

"Постоянно си говорим за Чочо, той винаги е с нас. И като играем "Хъшове", и други представления, и като влизаме в гримьорните.

Скоро имахме репетиция на "Опит за летене" на Йордан Радичков с режисьора Стоян Радев в Театъра на Армията.

Колегата, който играе Илийко, роля, писана като за Чочо - буен, на моменти неконтролируем, понеже е по-млад, не е работил с него. И ние му обясняваме: "Абе, ти си Чочо!" Той ни пита: "Какво значи "ти си Чочо"?!" "Значи..." В един момент просто нямаше какво да му кажем. Започнаха да идват думи като "ти си буря", "ти си опасен, мил, и пълен с енергия, лек". Не можахме да му обясним за какво става въпрос и затова му разказахме случки. Но той пак не можеше да се обясни за каква енергия става въпрос, защото ако човек не го е видял, трудно може да си представи.

"Ех, да имам туй що немам, па да купя бел кон и да яхам ден и нощем и на яве... и наяве, и на сън" (Снимка: BulFoto)

Ние сме се шегували, че Чочо е човекът-природно бедствие. Казвам "е", защото той за нас не си е отишъл, продължаваме да го обичаме и да си комуникираме с него.

Вкъщи имам една табла, на която стоят разни важни за мен предмети и спомени и там стои последната ми снимка с Чочо пред служебния вход на Народния театър - прегърнати, усмихнати, пълни с енергия.

Чочо ще си остане до края на живота ми една неовладяема сила.

Преди церемонията на театралните награди Аскеер през 2005 г. (Снимка: BulFoto)

Дъщерята на Чочо участва в "Хъшове" и всеки път на поклоните сме заедно. Вика с нас: "Да живее България!" След това заедно ръкопляскаме на Чочо и на Ники Костадинов към небето...

Детето знае, че татко й е бил част, и то много съществена част, от тази група, че и тази група е била съществена част около него, и с много голямо удоволствие идва на представления. Тя на мен ми вика "босия", защото през по-голямата част на представлението съм бос. "Босия, Босия, Босия..." И винаги се прегръщаме. Чувства се като у дома си в театъра сред всички тези "хъшове", които много я обичат, както обичат и баща й.

Със съпругата си Даниела (Снимка: Иван Григоров)

През последните години изгубих много близки хора, и някак си съм осъзнал, че съм ги загубил. И умът, и душата ми са го приели.

Странното е, че за Чочо имам някакво светло усещане, че за малко е отишъл някъде, че може би ще се видим другата седмица... Без тъжния момент, няма го тъжният момент. Енергията му беше толкова силна, че е оставил само светлите моменти и усещане за живот."

Хилда Казасян: Все още не мога да приема, че го няма!..

Чочо и Хилда (Снимка: BulFoto)

"Много е трудно човек с няколко думи да изрази чувствата си към Чочо, тъй като той е едно кълбо - огромно кълбо от емоция, от обич, от талант, от енергия... Тези негови качества са причината, аз все още да не мога да повярвам, че това нещо се е случило - че го няма!.. Всъщност, той е единственият човек, с когото ми се случва нещо подобно - след толкова време аз все още да не мога да приема, че смъртта му е факт!...

С Ваня Цветкова в "Адио, Рио" (1989)

Именно заради тези си качества - огромна обич към света, огромна обич към всичко, може би беше и причината той да не може да се справи с този наш земен, дребнав живот, който живеем!.. Аз лично не познавам друг човек, който да притежава толкова много енергия и всяка брънка от тази енергия да е изпълнена с чувството Любов - любов към всичко възможно. Така че в този смисъл хората, за които се казва, че са незаменими, че е невъзможно да бъдат забравени,.. Чочо е един от тях!

С Мариан Вълев във филма "Граница" (1994)

- Хилда, беше нелепо той да загине точно, когато се появи дете в живота му...Вие виждали ли сте детето?
- Разбира се. Това е едно фантастично дете, което има физическа прилика с Чочо, което потвърждава моята теория, че абсолютно нищо в света не се случва случайно. Има някаква Божествена промисъл във всичко това и един ден ще разберем каква!...

Дарин Ангелов: Присъства около нас постоянно, в неговата гримьорна сме с брат ми

"Хъшове" получи награда за най-добро представление на Аскеер 2005 (Снимка: BulFoto)

"Много близки бяхме с Чочо, ние в момента сме в неговата гримьорна с брат ми. Изключително близки. И до ден днешен сме си близки, тъй като Чочо присъства около нас постоянно. Тук е, наистина е тук!

На мен специално в личния ми живот, няколко пъти ми се е явявал насън. Много ми е помагал, давал ми е отговори на въпроси, подсказвал ми е решения за важни за мен неща...

В спектакъла "Пет жени в еднакви рокли" на сцената на театър "Сълза и смях"

Дъщеря ми се роди на Петровден, а на Чочо, както знаем, истинското му име е Петър. А проходи на 11 юни, рожденият ден на Чочо.

Даде ми знак кога да предложа брак на бъдещата ми жена Антония. Това беше наяве, не беше в съня. Аз вече бях взел решението, че ще й предложа. И бях организирал абсолютно всичко. Бяхме отишли на един спортен лагер със жена ми, нейни приятелки и цялата ни компания в един комплекс, който е малко популярен и нямаше много хора. Буквално бяхме само нашата група. Тя нищо не подозираше. И аз сега се чудя. Бях решил да й предложа в събота, 19 юни. Беше 2015-та година.

Ние още от 16-ти бяхме там. Всички ми викаха: "Абе, предложи й в петък, предожи й в петък, какво ще чакаш тая събота, давай в петък да я свършиш тая работа." И както се двоумя в мислите си на 18-ти, изведнъж изскача с викове някакво детенце, хвърля се и ме прегръща. Гледам - Катето, дъщерята на Чочо. С нея Даниелка, жена му. Питам я: "Какво правите тук?" "Ами нищо, почиваме си, днес дойдохме." Обърнах очи към небето: "Благодаря ти!" И вечерта предложих брак на Антония...

"Хъшове"-те станаха любимци на публиката (Снимка: BulFoto)

Преди време бях в някаква лична дилема и трябваше да взема решение. Сънят ми беше следният - бяхме на някакво парти - една компания беше в една стая, друга компания беше в друга стая... И аз не знаех при кои да отида - при моята компания ли да отида, или на новото място.

Изведнъж се яви Чочо - беше седнал на един стол под един прозорец и много хубава светлина излизаше от него. И с неговата готина, чаровна усмивка ми посочи с глава накъде да тръгна. Събудих се... Тръгнах натам, накъдето ми каза, и не сбърках..."

Христо Мутафчиев: Това, което чувствам, е празнота

Снимка: BulFoto

"Загубата на приятел винаги е много тежка. Това, което аз чувствам в момента е празнота. Беше човек, който умееше да пали хората около себе си, човек, който можеше да пълни пространството с присъствието си. И сега като го няма - някак си е празно.

"Хъшове" (Снимка: BulFoto)

В момента, в който нещо ни напомни за него, се появява душевен дискомфорт.

Най-често пред очите ми се появява усмивката му. Спомням си колко огромен беше талантът му и добротата му. Той беше много добър човек, много добра душа. Изключително добър човек."

С колегите си от Народния театър (Снимка: BulFoto)

Актьорът, който много млад остави неизлечима рана в сърцата на семейството си, приятелите и почитателите, през 1989 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство" в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев.

Играе в трупите на театър "София" (1988), Малък градски театър "Зад канала" (до 1994), а от 1994 г. - и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките "Хъшове", "Сън в лятна нощ", "В полите на Витоша", "Бурята", "Човекът, който прави дъжд", "Кимоно", "Декамерон", "Призраци в Неапол", "Хеда Габлер".

С Георги Русев, Христо Шопов, Георги Стайков във "Вчера" (1988) на режисьора Иван Андонов

Чочо участва и във филмите "Вчера" (1988), "Адио Рио" (1989), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Вампири, таласъми" (1992), "Сезонът на канарчетата" (1993), "Граница" (1994) "Испанска муха" (1998), "След края на света" (1998), "Дунав мост" (1999), "Сомбреро блус" (1999), "Хайка за вълци" (2000), сериала "Под прикритие" и др.

В сериала "Под прикритие"

Чочо Попйорданов умира в "Пирогов", около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина, близо до гроба на наскоро починалата му майка. Само след месец и 6 дни, на 11 юни, е щял да стане на 49.

8 май 2013 г. Аплодисменти за "хъша" на българския театър (Снимка: Иван Григоров)

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"/Колаж: Юлиян Илиев

Валерия КАЛЧЕВА
Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

1/1

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"/Колаж: Юлиян Илиев

Чочо и Хилда (Снимка: BulFoto)

Преди церемонията на театралните награди Аскеер през 2005 г. (Снимка: BulFoto)

С Христо Мутафчиев (Снимка: BulFoto)

"Ех, да имам туй що немам, па да купя бел кон и да яхам ден и нощем и на яве... и наяве, и на сън" (Снимка: BulFoto)

"Хъшове" получи награда за най-добро представление на Аскеер 2005 (Снимка: BulFoto)

С Валери Йорданов (Снимка: BulFoto)

"Хъшове" (Снимка: BulFoto)

Снимка: BulFoto

С колегите си от Народния театър (Снимка: BulFoto)

В спектакъла "Пет жени в еднакви рокли" на сцената на театър "Сълза и смях"

"Хъшове"-те станаха любимци на публиката (Снимка: BulFoto)

Снимка: BulFoto

С Георги Русев, Христо Шопов, Георги Стайков във "Вчера" (1988) на режисьора Иван Андонов

С Ваня Цветкова в "Адио, Рио" (1989)

В сериала "Под прикритие"

8 май 2013 г. Аплодисменти за "хъша" на българския театър (Снимка: Иван Григоров)

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"/Колаж: Юлиян Илиев

Със съпругата си Даниела (Снимка: Иван Григоров)

С Мариан Вълев във филма "Граница" (1994)

Календар

Препоръчваме ви

Новият вокалист на "Тангра" - Боби Косатката: Не съм си и представял, че ще бъда в групата

"Съветвам всеки да прави това, което обича", казва фронтменът на Der Hunds

Татяна Лолова и нейните "Дневници & делници" (галерия)

Обичаната от всички актриса представи пред почитатели в клуб "Перото" втората си автобиографична книга

Морето, машините, трюмовете: Варна на Вапцаров и Вапцаров на "Дръзки"

Защо не трябва да забравяме капитанът на яхтата Кор Кароли и имената на 6 торпедоносеца

Джон Малкович: Цялото съвременно изкуство е покварено от нарцисизъм

"Не мисля, че е дързост да кажеш, че съвременното изкуство трябва да повдига реални проблеми, полезни въпроси за настоящите и бъдещите поколения", коментира актьорът

Нобеловият лауреат за литература 2019-а е Петер Хандке

Филмът му "Левачката" е бил номиниран на кинофестивала в Кан

Денис Черевичко: Имах късмета да участвам в този легендарен балетен конкурс във Варна

Бях закъснял да подам документите си, но спечелих златния медал! , спомня си премиер солистът на Виeнската опера