Той бе толкова ярък, че просто нямаше как да не бъде забелязан в тълпата. Малко краен в поведението, в преценките, в словото си, и такъв навсякъде - и на сцената, и на екрана, и в живота. Рядко тези неща се преплитат по такъв неповторим начин, че да превърнат името на един човек в някакво нарицателно за специфична норма на живот. Неговият живот беше като "на екс". Във всичко.

Той беше и остава в сърцата ни като неповторимия ИВАН ЛАСКИН!...

Снимка: Иван Григоров

Още

Иван Ласкин ни напусна

Може би не е случайно, че си отиде точно на Богоявление!...

Някои търсят знамение в това... В медиите се появяват дори странни предположения, че близкият му покоен приятел Чочо Попйорданов го е "повикал" от Отвъдното?... И той си отиде на 48. На Великден!... А днес е Богоявление.

Кой знае?!?.. Не ни е дадено да знаем Божите работи - обикновени човеци сме...

Иван, Александра и дъщеря им София (Снимка: BulFoto)

Още

От Женята за Васко да Гама: Сбогом, ще ми липсваш

Ласкин бе личност, която винаги оставяше диря в мисленето на хората. Той казваше "право куме в очи", каквото мисли.

Беше безапелационен, предизвикателен и на моменти остър, но мислещите винаги намираха в оригиналния му изказ за нещата нещо логично, близко и разбираемо - думите му респектираха - каквото и да кажеше.

За разлика от много свои колеги, той си извоюва някаква лидерска роля на трибун и извън сцената - нещо, което отличаваше личността му не само в творчески, но и в житейски план.

Снимка: BulFoto

Още

Прощаваме се с Иван Ласкин във вторник в "Св. Седмочисленици"

Имаше своите слабости като човек, и те го правеха още по-обичан от хората, защото беше земен и не криеше нищо за себе си. Ласкин не умееше да се претворява в реалния живот. В известен смисъл той сам на моменти не си прощаваше онова, което всички му прощавахме.

А днес, когато вече го няма сред нас, сме готови да му простим всичко. Дори това, че ни лиши ОТ СЕБЕ СИ!...

Снимка: BulFoto

Какъв бе актьорският му път: Започва работа в театър "Сълза и смях" през 1991 г. и играе на сцените на почти всички столични театри още като студент във ВИТИЗ. Завършва актьорско майсторство през 1994 г., в класа на проф. Здравко Митков. С него работеха режисьори от висок ранг, като Красимир Спасов, Крикор Азарян, Николай Ламбрев, Стефан Москов, Бина Харалампиева, Андрей Аврамов, Борис Панкин и др.

В "Иванов" на режисьора Стефан Спасов в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора

Още

Скърбим за момчето от Рупча

Ласкин изпитваше особен афинитет към младите и бе чужд на всякаква професионална завист, или корист - качество, което не е типично за голяма част от представителите на актьорската ни гилдия.

Актьорът се занимаваше и с продуцентска дейност за лансиране на млади таланти. Беше член на журито на Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира "Велко Кънев" в Тополовград.

В "Много шум за нищо" в театър Българска армия

Ласкин умееше да бъде забавен, да разказва вицове и весели истории, да готви. Изпитваше удоволствие да "храни" другите, а те да хвалят манджите му... Умееше да обича - приятелите си, Алекс, децата си... Обичаше с цялото си сърце и не се срамуваше публично да признава чувствата си!...

Александра и Иван (Снимка: BulFoto)

Умееше да събаря с думи самочувствените хора без покритие, но също и да издига на пиедистал хората, които цени. Трогателно е онова, което написа на стената си във фейсбук до покойния Чочо, за един негов рожден ден:

"Пиша на страницата си, защото имам нужда да споделя на всички, колко много те обичам! Сещам се , когато си сцепи главата на снимките на "Дунав мост", как ти промих раната с газирана вода и после всички момчета ти се подигравахме, че си като отворено шампанско. Понякога тая в себе си злоба, и лечението ми идва, когато в изблик на злобата си, ти моментално изкачаш пред очите ми и ми казваш да не съм такъв! Да, ще се старая да съм като теб. Въпреки, че моето сърце е обикновено, човешко, а твоето е голямо колкото НДК и е Ангелско! Хем ми липсва смеха ти, хем го чувам всеки ден! Честит Рожден Ден! Обичам те големи батко! Обичам те непрежалими Петър Иванов Попйорданов!"

В "Иванов" на режисьора Стефан Спасов в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора

Когато приеха Иван Ласкин, малко преди Новата 2019-а - на 28 декември, във Военномедицинска академия, в сърцата на много хора се загнезди едно тревожно чувство - че това е Краят...Мнозина искаха да помогнат, но не успяха...

Беше твърде млад, за да умре!...

"Васко да Гама от село Рупча" (1986)

Но сега, когато това е факт, нека си спомним усмивката му, начина по който успяваше да ни казва всичко, което мисли - дори най-лошото. Правеше го с ирония, но и с разбиране...Сигурно си беше подготвил и епитафия, с която да ни разсмее!...

Често се държеше като грубиян, а носеше нежно сърце. Беше противоречив - като повечето човеци. 

"Васко да Гама от село Рупча" (1986)

Играл е в десетки български игрални филми, сред които "Васко да Гама от село Рупча", "Честна мускетарска", "Вагнер", "Хайка за вълци", "Дунав мост" и "Магьосници", "Колобър", "Приятелите ме наричат Чичо", "Рут", "Църква за вълци", "Най-важните неща", "Грях", "Стъклената река" и в над двадесет европейски и американски продукции след 1989-а.

С дъщеря си София (Снимка: Личен архив)

Образът му ще остане в тези ленти!...

А специфичният му натюрел, свободата с която общуваше с всеки и навсякъде - било от телевизионния екран, от улицата, или от кварталното магазинче, е оставил толкова трайни следи в паметта ни, че днес празникът на Богоявление се оказа скръбен ден за цялата ни нация.

Иван Ласкин с по-голямата си дъщеря Люба (Снимка: Иван Григоров)

При Ласкин всичко беше "пенливо", истинско, и изживяно "на екс". С някаква "грубо изказана ласка" към хората.

Затова остава в сърцата ни! Това е и голямата му посмъртна награда!...

Колаж: Юлиян Илиев

Поклон пред актьора и човека Иван Ласкин!

Поклонението пред тленните останки на Иван Ласкин ще бъде на 8-и януари, вторник, от 12,30 ч. в столичния храм "Св. Седмочисленици". 

Еми МАРИЯНСКА