Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Вели Чаушев: Актьорът преживява смъртта десетки пъти...

IN MEMORIAM

Вели Чаушев: Актьорът преживява смъртта десетки пъти...

Напусна ни още една ярка звезда на "Сатирата"

Април 2017 г. Доайенът на Сатирата Вели Чаушев с почетния плакет "60 години Сатиричен театър" (Снимка: Елена Ненкова)

На Богоявление ни напусна един от доайените на Сатиричния театър - актьорът Вели Чаушев. Той играеше там от далечната 1961-ва и почти до последния си дъх. Много успешни бяха последните му моноспектакли по стихове на Валери Петров - "Разтворен прозорец" и "Сърцето е заложна къща". Актьорът остави множество роли не само на театрална сцена, но и в много филми, телевизионни постановки и радиозаписи.

Снимка: BulFoto

Вели Чаушев е автор и на няколко книги: "Сламчо", "Трънчо", "Белият чудак", Хей" и "Амбалаж", които му отвориха достойно място сред членовете на писателския съюз. Многостранно развит интелектуалец и "родопчанин до мозъка на костите" - така го характеризират колегите му от театъра. На театрална сцена Вели Чаушев направи забележителни роли, с ярко актьорско присъствие, като Младия в пиесата на Валери Петров "Когато розите танцуват", Петров в "Островът" на Борис Априлов, Фенерджията в "Мистерия Буф" на Маяковски, Ковчегофобът в "Седмо, кради по-малко" на Дарио Фо и мн. др.

Снимка: Сатиричен театър

Вели Чаушев е роден на 11 септември 1934 г. в Златоград. Учи за педагог и учителства, когато съдбовна среща с Апостол Карамитев променя професионалната и житейската му посока. Завършва някогашния ВИТИЗ и постъпва по разпределение в Хасковския театър. Яркият му талант е забелязан скоро и му отваря вратите към столицата. Извикан е да работи на сцената на любимия на поколения зрители Сатиричен театър.

С Енчо Багаров и Георги Парцалев в "Михал Мишкоед" (Снимка: Сатиричен театър)

Този много известен, но много скромен в живота си човек, не се изтъкваше и не смяташе себе си за звезда. В едно интервю за "Словеса" отпреди доста години разказва за пръв път повече за себе си: как придобива интереса си към литературата - главно към автори като Атанас Далчев и Богомил Райнов, как като млад актьор е запленен от поемата на Валери Петров "В меката есен", и оттам нататък - изцяло от творчеството на Валери Петров и от цялостната личност на поета.

Вели Чаушев (вляво) и Ицхак Финци в "Когато розите танцуват" (1961) на режисьора Гриша Островски (Снимка: Сатиричен театър)

На 70-годишнината си актьорът говори не толкова за себе си, колкото за Валери Петров: "Искам да отбележа, каза Вели Чаушев, че аз не съжалявам, че посветих по-голямата си част от рецитирането на стиховете на Валери Петров, защото той никъде не излъга хората. А това на мен ми допада като актьорско кредо и аз заставам пред тези стихове, изповядвайки себе си!.." На такъв искрен поклон пред чуждия талант са способни малцина. Актьорите по правило са суетни хора и рядко отдават приоритетно място на авторите на творбите, в които играят. При Вели Чаушев беше тъкмо обратното. "Като душевност, аз намерих във Валери Петров своя изповедален поет. Така, както вярващият намира в евангелието своя текст пред всевишния!", признаваше актьорът.

В "Когато розите танцуват" (1961) на режисьора Гриша Островски на сцената на Сатирата (Снимка: Сатиричен театър)

Всъщност, шансът му да дойде от провинциална на софийска сцена, е пиесата на Валери Петров "Когато розите танцуват". В столицата, обаче, не го чакат само "рози": "Седем години чаках за софийско жителство, разказваше актьорът. Но пък си струваше - много ухажван и обичан актьор бях, съдбата беше благосклонна към мен!"

"Играл съм и крале, и хора пред разстрел..." (Снимка: Сатиричен театър)

Вели Чаушев ни остави интересни разсъждения за "втората реалност" в живота на актьора:

"Пред огледалото в гримьорната един актьор се преправя и на крал, и на обречен на разстрел. Играл съм безкрайно честен човек и безкрайно мръсен тип. Тези хиляди преправяния, или "преструвания", както ги наричат някои хора, са актьорският ни занаят. Но това огледало в гримьорната, то знае всичко - и сълзите, и смехът пред него са били истински!.."

С Лео Конфорти и Татяна Лолова (Снимка: Сатиричен театър)

Вели Чаушев бе достъпен като човек. Беше склонен да говори с всеки непознат от улицата и сам казваше за себе си: "Такъв съм роден - притежавам езика на непознатия. Мен винаги ме е зареждало това общуване - да се пошегувам с дете, с пътник в трамвая, със старец на улицата. Само пред жени трудно се изповядвам!..", шегуваше се актьорът приживе.

Беше ли щастлив и удовлетворен този любим български актьор?

В последните години той направи няколко доста многозначителни изказвания, в които се усещаше тъга: "Човешкият дух е велик, но живеем в дни, в които го усещам унизен, дори разстрелян!.."

Снимка: Сатиричен театър

Мислеше ли за смъртта? - В едно интервю казва в прав текст:

"Искам да си отида от света с някои мои малки тайни... Не искам да занимавам с тях обществото. Всеки човешки миг е пълен с Хамлетовски въпроси... А е трудно всеки миг да се чувстваш много умен. Понякога е полезно да "изглупееш" и да се почувстваш свободен от ограниченията на ума. Срещнах ценни хора в живота си: Валери Петров, Радой Ралин, Мирон Иванов, Георги Мишев, Станислав Стратиев - поети и сатирици, които правеха "смешки", а познаваха до болка тъгата в човешката душа. И аз така!.. Сигурно съм се метнал на майка ми - тя беше лиричен и сантиментален човек. Баща ми беше друг - такъв дето предпочита да е ясно, че "1 и 1 е 2". Като почнах да остарявам, взех да усещам в себе си, че и аз заприличвам на него - обичам да си варя кафето, да тътрузя чехлите и да си угаждам!..Но отвътре не престава да ме гложди. Иисус уж е изкупил цялата ни човешка мъка, а пък бая е оставил и за нас, хората!.."

Ноември 1984 г. Петър Пейков, Димитър Манчев, Хиндо Касимов, Васил Попов и Вели Чаушев (Снимка: Сатиричен театър)

Така говореше в изключително редките си интервюта през годините актьорът Вели Чаушев. И сега, от Оня свят, сигурно ще се сърди, че му цитираме думите ей-така - "на вятъра", както казваше приживе, когато някой искаше да го поразпита за живота му. Едно е сигурно - че ако има "виждане" и "среща" Там Горе, те сигурно вече са заедно и си хортуват - актьорите, поетите и сатириците, които ни напуснаха през годините, и българската сцена осиротя без тях. Сигурно Там Горе имат много за разказване - за тъгата, която беше повече от хумора в живота им, за сцената и огледалото в гримьорната; за тайните копнежи, с които си отидоха от този свят.

Снимка: BulFoto

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Панчо Владигеров се опитал да спаси от смърт Сашо Сладура

125 години от рождението на автора на рапсодията "Вардар"

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани