Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Ваклуш" с премиерна прожекция в Рим

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

"Ваклуш" с премиерна прожекция в Рим

Почитателите на киното в италианската столица очаровани от 100 минутната си среща с българския духовен учител

Министърът на културата Кръстю Кръстев на откриването на на 16-ото издание на Празника на българското кино в Рим (Снимка: Борис Славчев)

Италианските почитатели на киното и българските жители и гости на Рим са останали очаровани от 100 минутната си среща с "Ваклуш" - документалният филм за българския духовен учител Ваклуш Толев, излъчен в рамките на XVI фестивал на българското кино в Рим, съобщиха организаторите.

Фестивалът беше открит от министъра на културата Кръстю Кръстев и посланикът ни в Италия Тодор Стоянов, а номинираната за "Оскар" през 2021 г. Мария Бакалова беше специален гост на събитието.

Посланикът ни в Италия Тодор Стоянов (в средата) поздравява българските актьори и режисьори на прием в посолството ни в Рим (Снимка: Личен архив на Николай Василев)

Празникът на киното е организиран от Министерство на културата, под патронажа на Посолството на България в Рим. За богатата културна програма дължим благодарност на Жана Яковлева, директор на Българския културен институт в италианската столица, която преди 16 години става основател на форума.

Жана Яковлева - директор на Българския културен институт в Рим (Снимка: Личен архив на Николай Василев)

Сред имената на представените творби тази година бяха филмът "Чалга", "Добрият шофьор", "Български кораб пътува в бурно море", а премиерно бяха показани българо-италианската продукция "Блок" и документалният филм "Ваклуш".

"Ваклуш" разказва за необикновената съдба и идеи на Ваклуш Толев. Тази година се навършват 100 години от неговото рождение. Популяризирането на името на мъдреца става благодарение на 20 годишните усилия на режисьора Николай Василев, който е снимал уникални документални кадри от последните години на духовния учител.

Николай Василев е сценарист и режисьор, автор на десетки документални филми и предавания. В творческата му биография присъстват удостоени с награди продукции, като "Добрият самарянин", "Пътят към Тива", "Високо", "Добрият Ад", "Резервни крила", "Осенение". През 2019 г. излезе филмът му "Формулата на Тео", посветен на известния учител по физика от Казанлък - Теодосий Теодосиев.

През 2021 г. беше представен филмът "Да бъдеш Майстора", портрет на Владимир Димитров Майстора, както и филма "Гладиатор", посветен на двукратния олимпийски шампион Боян Радев. Последният му филм, който е и един от най-гледаните документални филми в страната за тази година е "Ваклуш", посветен на духовния учител Ваклуш Толев.

Разговаряме с режисьора Николай Василев за филма "Ваклуш":

Режисьорът Николай Василев на представянето на филма си "Ваклуш" на 16-ото издание на Празника на българското кино в Рим (Снимка: Личен архив)

- Кога беше първата ти среща с Ваклуш?
- Срещнах Ваклуш, когато бях на 21 години и току-що бях започнал да уча режисура в НБУ. Изживявах период на себетърсене, а тогава бяха години, в които говоренето за духовност се беше отприщило след дълго мълчание. Много "духовности" се бяха появили изведнъж, някои от тях бяха по-скоро смешни и странни, отколкото сериозни и задълбочени. Срещах се с всякакви типажи, които се появяваха в социалния свят.

Тогава беше модерно да се говори за извънземни, имаше един Кашпировски, Ванга беше изключително актуална. Всякакви евангелски течения проповядваха своите истини. Църквата и тя беше започнала да се събужда след гнета на атеистичния социалистически режим...

Още

Коя е тревогата на света!

Коя е тревогата на света!

По това време започнах да се питам за смисъла - екзистенциалният въпрос за смисъла, който идва при всеки човек в някакъв момент от живота му. Започнах да гледам по-елитарно кино. След Тарковски и неговият "Сталкер" разбрах какво означава катарзис. Темите за духовността ме вълнуваха все повече.

Точно по това време приятел ми каза, че има един мъдрец, духовник, който е много интересен. Бил преподавател по "История на религиите" в Софийския и Пловдивския университет, но вече изнасял само публични лекции в различни културни институти в страната. Отидох на една такава лекция в Дома на техниката в София и наистина бях много впечатлен.

Видях един изключително необикновен и обаятелен, възрастен човек, който говореше с изключително много енергия, визуално изглеждаше като мъдрец от приказките. Помислих си: "Този човек е страхотен за снимане!". В едно бях сигурен още тогава - че искам да направя филм за него.

Нямах представа колко години този филм ще заеме от живота ми. Нито, че тази среща ще се окаже съдбовна за мен и много ще ме промени.

Още

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

Взех камера от НБУ, където следвах, и започнах да снимам Ваклуш с идеята да направя филм за дипломна работа. Започнах да ходя с него на различни места, да ставам свидетел на срещите му с хора от всички пластове на обществото. Той събираше изключително разнородна аудитория, хората не оставаха равнодушни към него и винаги предизвикваше интерес. И все повече се убеждавах, че това е безценен човек, който говори за неща, за които не съм срещал никого да говори по този начин. С времето все повече осмислях идеите му, все така снимайки...

Но колкото повече снимах, толкова по-трудна се оказваше задачата да се направи филм за човек като Ваклуш, защото той не говореше просто с думи, а говореше с идеи.

Постепенно натрупах стотици часове материал - от 1997-98 година до 2013 г., когато той си замина. Тази година отбелязваме неговата 100 годишнина и си казах, че този филм трябва най-накрая да излезе. Отне ми 5 години да събирам лична енергия, кураж да вляза в този архив и да започна да изваждам малко по-малко отделни бисери, за да мога да сглобя някакъв разказ. Епична работа беше!

Още

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

- Кое беше водещо във филма ти и в подреждането на този огромен архив? Да разкажеш за един енигматичен човек, или да изведеш учението му, което за повечето хора е загадка?
- Този филм за мен поначало беше свръх задача. Исках да постигна някакъв баланс между биографичния Ваклуш и духовния, идейния Ваклуш. Да покажа на хората, че той е преживял всичко това, което говори и го е систематизирал в духовно учение. Когато зрителят види, че той е преживял това, за което говори, може да усети истинността и енергията в думите му. Когато Ваклуш казва, че няма страдание, това не е просто философски флирт на ума.

Всъщност той го казва, след като е бил 12 години политически затворник и е обиколил адовете на земята. Бил е в повече от 5-6 затвори и лагери в цялата страна. Ние се оплакваме веднага, когато ни заболи главата или не намираме място за паркиране, дори ставаме агресивни, ако някой ни засече на пътя... Този човек е бил малтретиран физически и психически в период от над десетилетие, но излиза и казва, че за него страданието не съществува, а е път за обожествяване. Някой може да каже, че това е някакъв вид мазохизъм. Не! Идеята е, че човек може да трансформира това, което наричаме страдание, в развитие.

Просто не го правим, защото не знаем, че това е в нашите възможности - Духът да е господар над материята, когато вървим по пътя на своето възземане.

Предпочитаме да мрънкаме и цялата ни енергия отива в това, в търсене на недостатъци, кусури и оплаквания. Вместо да се вземем в ръце и да си кажем, че трябва да изкатерим на върха сизифовския камък на своето битие. Защото това катерене е одухотворяване на нашата материя. Била тя мисловна, емоционална или физическа.

На представянето на филма "Ваклуш" - документалният филм за българския духовен учител Ваклуш Толев на 16-ото издание на Празника на българското кино в Рим (Снимка: Личен архив на Николай Василев)

- Защо продължават да го преследват, след като е бил амнистиран?
- Ваклуш излиза от затвора вследствие на една обща амнистия, коята се случва 70-те години, след като Вълко Червенков предава щафетата на Тодор Живков. В затвора са се опитвали да го пречупят и има досие, в което пише: "Непоправим".

Казвали са, че няма да му позволят да прави общество, след като още тогава са забелязали, че около него се събират духовно търсещи и будни хора. Усещали са, че той ще бъде някакъв генератор на идеи, които въздействат на хората.

И това го прави задължителен за следене и разработване. В досието си той по-късно видя как е бил докладван от много от приятелите си. И въпреки, че е бил наясно, им е казал да не променят поведението си, за да не поставят семействата си в риск. Да продължат да го докладват.

Режисьорът Николай Василев на представянето на филма си "Ваклуш" - документална лента за българския духовен учител Ваклуш Толев на 16-ото издание на Празника на българското кино в Рим (Снимка: Борис Славчев)

- Във филма има една идея на Ваклуш, че няма зло, че то е нееволюирало добро. Защо според теб е важно да я осъзнаем и разберем?
- Идеята му, че няма зло, а има нееволюирало добро е нещо, което стои над дуализма на съвременното схващане за света. Това е да поемеш лична отговорност. Както един родител, когато детето му е направило беля, например е счупило вазата... Той няма да тръгне да го заклеймява и да му вменява вина. Не! 

Той знае, че това е неговото непораснало още дете, което един ден ще бъде голям човек. А до тогава той, като родител, винаги ще го насочва как да става по-умело, по-смело, по-силно... Защото иначе, ако му внушава вина, то винаги в живота си ще се страхува, ще расте неуверено и ще остане осакатено в душата си, без да може да направи всички онези прекрасни неща, които носи като потенциал. Ето това е голямата отговорност на човек към човека. Ваклуш не отрича, че имаме още път да изминем в своята еволюция. Но именно това е важното - ние се развиваме, ние не сме една статична даденост. И когато го признаем, ние започваме да сътрудничим на това, което е недоразвито и в нас, и в другия - да се изгражда и да се качва на по-високо стъпало.

Свикнали сме религиите да ни манипулират с идеята за зли сили, дяволи, сатани. Ваклуш казваше, че това е най-лесният начин да контролираш някого - да му вмениш идеята, че когато човек прави нещо лошо, му влияят сили извън него, че е направил грях. Това е изместване на фокуса на отговорността - когато някой направи нещо лошо, да кажеш, че не е той, че е дявола. И готово, друг е виновен, ние си намираме оправдание да си останем същите. Но това означава да не поемаме личната си отговорност, да не направим личното си усилие за победа над недостатъка. Съвременната психология вече напипва тези тенденции.

Същото е и когато говорим за езика на омразата, за омразата към другия. А кой е другият - той е същият като теб - човек, надмогващ малкото си себе по пътя към божествената си същност. Съзнателно или не.

Ваклуш Толев (Снимка: Любомир Андреев)

- А следваща стъпка има ли?
- Според мен нашата духовна еволюция е безкрайна. Вече няма да е адекватно да кажеш на някой: Бъди по-човечен! Идеята на бъдещето е да кажеш: Бъди по-божествен! Това, което правим в момента, това е човешкото.

Човек ще се променя и ще става не по-безгрешен в дуалистичните рамки на грешни и безгрешни, не дори съвършен, а божествен. Това е вече едно ново измерение, което отваря вратата на целостта. В тази цялост всичко е хармонично и единно, а не разпарчетосано, воюващо и антагонистично...

- Не сме ли заплашени в момента от силна духовна деградация?
- Правил съм филм и за Тео (учителят Теодосий Теодосиев), и на финала му той прави заключение, че в момента има едно вторично подивяване. Т.е. виждаме по-скоро как човек не еволюира, а по-скоро регресира.

Още

Когато физиката среща метафизиката

Когато физиката среща метафизиката

Да, краткосрочно погледнато той регресира, защото остава в капана на едно старо мислене, което не му дава просперитет. Не са му показани перспективи, че дивото животно може да бъде култивирано и може да бъде трансформирано. На хората не им е показана перспектива, която да им активира вътрешния потенциал. Дори сме започнали да оглозгваме всякакви ресурси на планетата, което де факто ни убива, защото нямаме идея за бъдеще.

Ваклуш това ни казва - не само да искаме да имаме, а да се учим да бъдем. Да изведем, както казва във филма, вътрешната екзистенция - Духът да бъде този, който ще мотивира действията ни. Тъй като действията ни в момента са мотивирани преди всичко от инстинктите.

Режисьорът Николай Василев на представянето на филма си "Ваклуш" на 16-ото издание на Празника на българското кино в Рим (Снимка: Борис Славчев)

- Има като че ли едно повсеместно усещане, че човечеството върви към някакво дъно. Не може ли нещо да ни "чукне" по главата и това да се промени?
- В момента преживяваме едно омесване, едно сгъстяване, контраст, в който излизат ценностите. Този контраст може да наречем дъно, в което утаяваме кое е ценно и кое не. Не трябва да се плашат хората, че ще дойде краят на света и нещо лошо ще се случи. Не.

Просто в момента текат процеси на самоосъзнаване и се залагат нови тенденции, така че да погледнем по друг начин и на себе си, и на другите около нас, и на света около нас.

Още

Проф. Попминчев: Ваклуш казваше, че Бог не се доказва, а се живее

Проф. Попминчев: Ваклуш казваше, че Бог не се доказва, а се живее

Ваклуш говори за седем духовни вълни, които един вид оформят стъпалата на еволюцията - духовна, културна, социална и физическа. Например, преди 2000 г. парадигмата е била "Око за око, зъб за зъб", или "Човек за човека е вълк" - едни принципи, чието социално приложение днес все още можем да видим, които са на власт от хиляди години. Тогава идва един Учител, който казва "Обичайте враговете си!" - Иисус Христос, донесъл духовната вълна на Любовта. Колко са разбрани и усвоени тези неща е друг въпрос, но не можем да отречем, че християнската култура и цивилизациите, които са произлезли от нея, до голяма степен са извадили това жило на отмъщението.

Правата на човека днес се охраняват, имаме концепция за личност и неприкосновеност, стремеж към равни права на мъже и жени, права на децата, дори напоследък се работи и за правата на животните. Всичко това е следствие на идеите, с които ни е заляла тази духовната вълна на Любовта. Да, изисква време, не работи равномерно и навсякъде, но от еволюционна гледна точка е стъпало напред и нагоре.

Сега Ваклуш говори вече за духовна вълна на Мъдростта - не само да се насилваме като поведение да обичаме врага си, а да узнаем, да разберем, че враг няма, защото всеки човек е един бог в развитие. Той дори въвежда едно ново понятие - събожник. Не брат или сестра, не приятел, не враг - другият е точно като нас, събожествен. И неприятностите, които може да ни причинява, не са зло, а нееволюирало добро.

Още

Румен Леонидов: Мъдри хора като учителя Ваклуш са ни много необходими и днес

Румен Леонидов: Мъдри хора като учителя Ваклуш са ни много необходими и днес

Особено е за разбиране, но "няма зло" е абсолютно повратна концепция, с която човек да погледне света. Защото само когато видиш "другия" като потенциал, тогава можеш да бъдеш сътрудник в това да се изведе на по-високо ниво. Когато един човек е по-неразвит, вместо да го заклеймиш, направи условия, в които да се развие, за да може той да говори на твоя език. А не да го унищожиш. Това е абсолютна смяна на електрическия поток в мисленето.

Идеята е, че трябва да сме отговорни не само към себе си. Ние трябва да придобием съвсем нова отговорност, че носим Бог вътре в себе си, но всеки друг също носи Бог в себе си. И това, че унищожаваме другия, означава, че унищожаваме проявлението на Бог във физическия свят. И в този смисъл една война би се обезмислила.

Ваклуш Толев (Снимка: Любомир Андреев)

Още

Ваклуш Толев: Трябва да трансформираме страданията в развитие

Ваклуш Толев: Трябва да трансформираме страданията в развитие

- Във филма успял ли си да изведеш тези идеи по разбираем начин?
- Давам си сметка, че това е една необикновена и трудна за възприемане личност, но пък безкрайно интересна. Ваклуш е за хората, за които противоречията в света са повече от знанието. За хората, които търсят прозрение. Защото светът предимно се лута на тъмно, а Ваклуш е личност, стигнала до прозрение, което вече е самото духовно познание.

Прозрението е духовно схващане на света, с което го виждаме от нивото на неговото единство, а не в неговото разслояване, не в дуалаността му, където има конфликти.

Прозрението ни дава цялостната картина за това как всяко нещо си е на мястото и работи за собствената си опитност и за надграждане от нивото, на което се намира. Мисля че посланията на Ваклуш успяват да стигнат до публиката, защото вече има почти 60 прожекции на филма, а на повечето от тях съм присъствал и разговарял със зрителите.

Министърът на културата Кръстю Кръстев на откриването на на 16-ото издание на Празника на българското кино в Рим (Снимка: Личен архив на Николай Василев)

- Това е голяма цифра за документален филм, доста прожекции, можеш ли да обобщиш отзивите?
- Филмът беше дългоочакван за хората, които познаваха Ваклуш приживе, има изключително голям интерес към него. Повечето зрители остават като че ли в някакво безмълвно вдъхновение.

Може би темите и моделът, които могат да се видят в един живот, изживян по съвсем различен начин, какъвто е животът на Ваклуш, са достатъчно разтърсващи, за да изкарат човека от баналността. Повечето хора ми казват, че си мислят с дни за него. И се опитват да се видят в някаква по-глобална перспектива на живота и света.

Пишат ми и се обаждат не само от цяла България, но и от света. Имахме прожекция в Мюнхен, на 24 септември беше премиерата в Рим, идват покани от Швейцария, Австрия, Германия, САЩ, дори от ЮАР...

Общо взето се получи една вълна и тази енергия, тези послания на този Дух в човешка форма тръгват по света. Най-силният драматургичен образ за мен е че всеки е затворник в собственото си тяло и именно чрез влизането в институцията затвор Ваклуш оставя нагледния урок как може прикования Прометей да се освободи. Според мен, светът чака тази тайна.

Интервю на Тина Философова

Ваклуш Толев (Снимка: Личен архив на Николай Василев)

Поради големия интерес и запитвания от зрители в София в кино "Одеон" стартираха отново прожекции. Най-близката дата е 28.09. от 20:00 ч.

Успоредно вървят представяне на филма в страната, на които ще присъства и самият режисьор:

в Ямбол в кино "Елит" на 28 септември от 18:00 ч.;

в Благоевград в кино "Cinemax" на 30 септември от 18:30 ч.;

в Пазарджик в Младежки Дом Пазарджик на 02 октомври от 18:00 ч.;

в Ботевград в кино "Форум" на 6 октомври от 18:30 ч.;

в Димитровград в кино "Планета Пайнер" на 11 октомври от 18:00 ч.;

в Хасково в Младежки център на 13 октомври от 18:00 ч.;

в Кърджали кино "Арена" на 14 октомври от 18:00 ч.;

в Смолян кино "Арена" на 15 октомври от 18:00 ч.

Още

Най-популярната книга на Ваклуш Толев се завърна

Най-популярната книга на Ваклуш Толев се завърна

Още

Документалният филм "Ваклуш" стартира тържества, посветени на 100 годишнината от рождението на Духовния Учител

Документалният филм "Ваклуш" стартира тържества, посветени на 100 годишнината от рождението на Духовния Учител

Още

Учителят Ваклуш Толев: Не търсете Бог вън, а вътре в себе си!

Учителят Ваклуш Толев: Не търсете Бог вън, а вътре в себе си!

Още

6 години от смъртта на Ваклуш Толев: Човекът не е даденост, а достижимост

6 години от смъртта на Ваклуш Толев: Човекът не е даденост, а достижимост

Още

Документалният филм "Формулата на Тео" тръгва по света и у нас

Документалният филм "Формулата на Тео" тръгва по света и у нас

Още

Продуцентът на "Формулата на Тео" - Поли Ангелова: За пръв път видях политици да слушат

Продуцентът на "Формулата на Тео" - Поли Ангелова: За пръв път видях политици да слушат

Още

"БНТ Представя" Здравка Евтимова с филма "Кръв от къртица"

"БНТ Представя" Здравка Евтимова с филма "Кръв от къртица"

Още

Документалният филм "Гладиатор" за Боян Радев с премиера на София филм фест

Документалният филм "Гладиатор" за Боян Радев с премиера на София филм фест

Още

Прелъстеният гладиатор

Прелъстеният гладиатор

Още

Златният физик на България Теодосий Теодосиев: Моето скромно желание е да постигна възможното

Златният физик на България Теодосий Теодосиев: Моето скромно желание е да постигна възможното

 

Коментирай 8

Календар

Препоръчваме ви

Писателят Тодор П. Тодоров: Живеем в епоха, в която мислещият човек е застрашен вид

"Свободата на словото и правото на другия станаха нещо съмнително, нароиха се нови цензори, налагат се забрани, изключвания, черни списъци" споделя още писателят

Клара Фюри: Харесва ми, когато драматургията възниква случайно

"Понякога когато думите не достигат, аз танцувам с изпълнителите и те танцуват за мен и така намираме думите, с които да облечем нещата, които правим!", разкрива известната хореографка

Десислава Терзиева: Целта ми е да отпразнувам необикновеното!

"Приемам факта, че докато някои неща се губят в превода, други се появяват от пукнатините", споделя българо-американската художничка, която представя своята нова изложба "между другото" в Sarieva/Gallery

Столина Добрева: Фестивал АЛЕГРА се превърна в семейство за нас

Директорът на Националното музикално училище Любомир Пипков за предизвикателствата на музикалното образование, успехите на децата и силата на приемствеността в музиката

Васил Василев: Театърът е изкуство, което трябва да следва пулса на живота

Печелим световни режисьори с професионализъм, страхотни актьори и добра атмосфера, конкуренцията между творците повишава качеството на продукта

Мария Абрашева: Фестивал Алегра е кауза на духа

"Разнообразната програма с интересни акценти и необичайни тандеми на сцена ще провокира отново меломаните да запазят в календарите дните, в които столицата ще вибрира на честотата на вечната класика" споделя една от създателките на фестивала