ИГРАТА НА СВЕТЛИНАТА
Необикновеното в баналното в самостоятелната изложба Sepia на Димитър Генчев
"Изкуството трябва да впечатлява, да затрогва дълбоко зрителя. То трябва да отнася публиката към една друга "Божествена" или "Ангелска" реалност", казва художникът
Автор: / 447 Прочита 0 Коментара
Burn the island, 2024, studio view (Снимка: Димитър Генчев)
През април живописецът Димитър Генчев откри своята самостоятелна изложба Sepia в Sarieva/Gallery в DOT Sofia. Това е четвъртата изложба на Sarieva/Gallery в новооткритото пространство.
В основата на колаборацията между двете организации е представянето на установени и развиващи се български художници и утвърждаването на колекционерска среда.
Роден в Пловдив, Димитър Генчев завършва Националната художествена академия в София, Утрехтското училище по изкуствата (HKU). Учил е още в Rijksakademie в Амстердам и Ecole des Arts Decoratifs в Страсбург, Франция.
Негови произведения са представяни в самостоятелни и групови изложби в Музея за съвременно изкуство De Domijnen, Ситард; Credo Bonum, София; Morsbroich Museum, Леверкузен; Кралският дворец в Амстердам; Cloud Seven, Брюксел; Софийска градска художествена галерия и др.
Това е втората му самостоятелна изложба със Sarieva/Gallery, като е представян в други групови изложби и инициативи на галерията регулярно през последните години. Генчев е носител на стипендия от фондация "Фонд Мондриан"; награди за живопис: Наградата на Buning Brongers в Холандия; Национална награда на Allianz България; награда от Националния конкурс за живопис и скулптура за млад български художник и наградата "Гауденц Б. Руф".
В текста за експозицията изкуствоведката Десислава Милева пише:
"Светлината е основополагаща в работата на Димитър Генчев. Тя е ритъм, импулс, миг на влюбване. Генчев не само рисува светлината. Той я създава в платното, умело вграждайки матови, лъскави или прозиращи елементи в диалог с източниците на осветление.
Тази игра на външна и вътрешна светлина, така характерна за автора, допълва усещането за непрекъснато движение и за съществуването в двуизмерната повърхност на платното на още едно трето измерение."
Димитър Генчев (Снимка: Христофор Балабанов)
Самият Димитър Генчев споделя, че вероятно афинитетът към материите и текстурите идва от някогашното му желание да бъде скулптор. Всъщност художникът изобразява онова, което вижда в света, но някак без да го копира.
В настоящата изложба негов обект на наблюдение е природата или едно съвсем обикновено листо. Основен творчески стремеж на Димитър Генчев е свързан силно с живописния експеримент.
"Димитър Генчев е художник алхимик. Един от онези, които търсят в изкуството безкрайните възможности за трансформация на материята и мистериите на нейното зараждане (...) Димитър Генчев комбинира абстрактни и фигуративни елементи, изследвайки докъде може да стигне разпадът и преливането на формите в едни безкрайни пространства, безтегловни, поглъщащи и ефимерни.
Пространства, които не обещават нищо, не разказват нищо и с това носят в себе си едно безмерно и така необходимо спокойствие в свят изтъкан от дисонанса на шумни наративи. Пространства, в които окото не търси да реконструира смисъл, история, граници, а да потъне все по-надълбоко" - пише още Десислава Милева.
Изложбата може да бъде видяна в Sareiva/Gallery в DOT Sofia до 12 май, като в последния ѝ ден ще има и разговор с художника:
- Разкажете ни малко повече за работата по изложбата Sepia - кога започна тя и кога са създадени картините в нея?
- Седем-осем месеца по-рано знаех, че ще правя самостоятелна изложба в Sareiva/Gallery в DOT Sofia. Обикновено работя едновременно върху две или три платна.
Понякога картините ми стоят определено време в ателието на незавършен етап. Технологичното време го изисква. Пластовете боя трябва да изсъхнат добре.
Работейки по друго платно, имам възможност да погледна старото с нови очи и да го завърша по най-добрия начин. Такъв е случаят с картината "Чупливо". Работата по нея започна година и половина преди откриването на изложбата.
В нея се виждат множество пластове с изображения, положени едно върху друго.
"Кралство" и "Чупливо" из изложбата Sepia на Димитър Генчев (Снимка: Яна Лозева)
- Как избирате темите, които се превръщат в акцент на изложбите Ви и защо в Sepia избрахте именно листото и природата като мотив?
- Темата за мен е повод или извинение, за да рисувам. Аз се интересувам от светлина, материя, цвят, хармония и пространство.
По изчистените линии на листото, наблюдавам играта на светлината. Понякога то ми напомня на водна повърхност или на намачкан плат. В гънките, светлинните и цветовите игри на листото аз прочитам пространство.
Това пространство ме провокира да го пресъздам върху двуизмерната повърхност.
От друга страна, в темата на листото за мен има и библейски мотив. Свързвам я с християнския празник Петдесятница, на който свещеникът хвърля орехови клонки в храма. По метафора на Калин Янакиев (мой любим автор) тези листа падат от огромното дърво на живота в Райската градина.
Sepia, 2024 (Снимка: Димитър Генчев)
- Как Вие бихте разходили накратко някого сред картините от изложбата Sepia?
- Много се радвам, че картините ми са изложени в Sareiva/Gallery в DOT Sofia. Там, те са част от контекста на цялата сграда, която е дом на колекция за съвременно българско изкуство.
Първата картина която се вижда в галерията още от стълбището е "Кралство". Тя играе ролята на цветен акцент, който провокира зрителя да влезе в светлото изложбено пространство. Там той е заобиколен от големите платна, "Сепия" от едната страна и "Чупливо", заедно с "Изгори острова" от другата.
Представянето има интересен ритъм на картини с различен размер и цвят. Редуват се платна с малък и голям формат и такива с наситени и монохромни цветове. Това което ме радва е, че някои посетители се връщат, за да разгледат изложбата отново.
- Живописната Ви работа съчетава хиперреализъм и абстракция - как Вие виждате реалността и какво значение има тя за Вашето изкуство?
- В заобикалящия ме свят аз намирам сюжети за рисуване. Често търся необикновеното в баналното.
Например - изсъхналите листа, които помитаме и изхвърляме, се превръщат в главен герой на произведение на изкуството.
По този начин се опитвам да изненадам зрителя и да му покажа красотата в обикновеното.
Чрез абстракция създавам благоприятна картинна среда. В нея, по реалистичен начин, подчертавам красотата на баналното.
Пред Sepia, 2024 на Димитър Генчев (Снимка: Радина Ганчева)
- Вие сте изцяло посветен на творческата си работа - как минава работния ден на художника?
- Отивам в ателието си, след като закарам сина ми на училище. Опитвам се да съм максимално съсредоточен и продуктивен. Свободата от работно време и конкретни задължения, ме провокира да си ги налагам сам.
Това е нещо като невидим камшик, който стои в ъгъла на ателието и който от време на време ползвам, за да се самобичувам. Винаги имам чувството, че не го ползвам достатъчно.
- Ако приемем, че всеки творец създава творчеството си, представяйки си с кого го споделя - какъв е Вашият идеален зрител? Какво вижда, чувства и разбира от Вашата живопис?
- Един от моите идеални зрители е колекционерът. Този, които толкова харесва картината, че иска да я притежава. Това е един вид признание за качеството на картината.
Друг идеален зрител е този, който има потребност от изкуство. Той има афинитет, чувствителност и глад към духовно преживяване. Той може лесно да се възторгва от произведение на изкуството. Грубият или невъзпитан човек по-трудно откликва на фините цветови нюанси.
- Какво намирате за важно и значимо в изкуството днес или за какво е важно да говори изкуството?
- Изкуството трябва да впечатлява, да затрогва дълбоко зрителя, да го оставя без дъх. Доброто изкуство е силно.
То трябва да отнася публиката към една друга "Божествена" или "Ангелска" реалност.
То трябва да е удоволствие и почивка за сетивата. Може би, трябва да е, като природа. Колко много имам да работя в тази посока.
Интервю на Демна ДИМИТРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}