Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ваклуш Толев: Трябва да трансформираме страданията в развитие

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА

Ваклуш Толев: Трябва да трансформираме страданията в развитие

Каква е задачата на еволюционния процес и по какви механизми се осъществява, каква е ролята на природните катаклизми, болестите и социалните конфликти, какви са следващите етапи в развитието ни - разговор с Учителя Ваклуш Толев, който напусна нашия свят преди 7 години

Ваклуш Толев - Учителят на Мъдростта Ваклуш (Снимка: Явор Попов)

За своите ученици той е Учителя на Мъдростта. Преживял е духовните си бродничества още в политическите затвори на комунистическа България. Излиза от тях с мисията да създаде Учение на Знанието, което да даде Път на вложената божественост в човека. Още през 80-те години учи хората около себе си на свободата като мислене.

Още

6 години от смъртта на Ваклуш Толев: Човекът не е даденост, а достижимост

6 години от смъртта на Ваклуш Толев: Човекът не е даденост, а достижимост

През 90-те години в Пловдивския и Софийския университети преподава тайните на световните религии и мистичните учения. Постепенно се създава една вълна от ученици около него, със стремеж да усвоят знанието което той дава. Така се формира и школа, наречена Път на Мъдростта. Всяко лято в Родопа планина те слушат и обсъждат словата му не само за духовното богатство на България и света - Танг Ра, Дионис или мистичния исихазъм... но и за бъдещите духовни тенденции, които очакват човечеството. Словото му е образно и афористично - за духовната еволюция на човека; за духовното родство на Кришна, Хермес и Христос; за посветеността на Питагор и Орфей...

За него чудото е неразтълмено знание, страданието - пулсация за развитие, а злото - само едно нееволюирало добро. Крилата му фраза е, че човекът не е грешник, а бог в еволюция. За търсачите на духовно знание той е безценен източник на преживяна духовност. Той е Ваклуш и името му е от "Вак", което на санскрит значи "висша духовна сила".

В разговор с Добри Добрев (Снимка: Личен архив)

В следващите страници ще ви представим част от разговор с режисьора Николай Василев още през 98 година, който звучи невероятно актуален за нашето днес. Мъдростта живее извън времето, но променя времената, в които живеем...

- Често говорите за еволюцията в нейните духовни измерения, имате и книга по темата, наречена "Седемте Лъча на еволюцията". Какъв е еволюционният смисъл за човека в природните катаклизми и в социалните конфликти, които наблюдаваме в историята, а и днес, в нашето съвремие?
- Това е един проблем, който изразява по-скоро вътрешната вибрация както на отделната личност, така и на социалната общност. Този проблем е вътре у нас и вън от нас. Той има своето предназначение, за да видим онова, което в личната ни битиейност, в социалната общност, в човешката животворност и в природната даденост като цяло прави своите спазми в идеята за съвършенство. Затова казвам, че еволюцията няма за задача да създава благоденствия, а да създава Богове!

Благоденствието е ръка на човека в материалния свят - идеята да удовлетвори потреба, чиято преходност всякога може да се усети. Да се създава благоденствие е съблазън на ума, да се създават Богове е потребност на Духа! Боговете не се създават от процеса дали една икономика на дейност лична, бизнесменска или на държава ще донесе печалби или благоденствие. Еволюцията, която трябва да ни създаде като Богове, безспорно ще има и (в приличен смисъл) конфликти - страдания, които можем да понесем и които трябва винаги да трансформираме в развитие; ще има гърчове, които можем да погълнем.

Още

Учителят Ваклуш Толев: Не търсете Бог вън, а вътре в себе си!

Учителят Ваклуш Толев: Не търсете Бог вън, а вътре в себе си!

Волно или неволно, като част от общия Космос (а човекът е наречен микрокосмос), ние вибрираме със спазмите, които цялата природа изживява, защото сме нейна плът. И ние безспорно растем с нея. Всеки един от конфликтите, които изживява Космосът като цялост, или човешката общност, а след това и отделната личност, физиономират нашето пътуване да станем Богове.

Но тайната, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове, не се състои в това, че трябва да станете бедняци, а просто да станете Богове, чието богатство имате, когато поискате. Защото няма по-голямо и неизменно богатство от това, а не тъжната участ на променливостта, която всеки човек жъне и след това вършее и когато отсее, казва, че зърното му е малко, защото е преходно. Самата същност на фразата Богове, а не благоденствие е възможността винаги да бъдете богати.

Този, който като Бог е богат, не може да изживява кризата на недоимъка. Но който е богат в желанията си, още не значи, че е богат в мисълта си, а който е богат в мисълта си, още не знае всичко и няма основание да е богат в причинността си. Еволюцията точно това прави в човека - дългото пътуване, което от бедност ви води към богатство на знанията; обожествяването, което безспорно е съпридружено с идеята за развитието!

С Марус Донкин, който представя стихосбирката "Разпилени бисери" (Снимка: Личен архив)

- Добре, но как се осъществява това дълго еволюционно пътуване, има ли някакъв механизъм, или план, който кара човекът да се развива и обожествява?
- В едър план бях дал Йерархията на Духовните вълни, които съпровождат човека. Доктрина, която светът досега е нямал.

Първата Вълна е, в която Самият Творец се събира в Себе Си, за да създаде нещо, което никой не може да Му отнеме - пространство и време, за да живее този, когото сътворява. Сътворява Адамовото начало - ума, което трябва да отдели от себе си Евиното начало - желанието. След това ще дойдат Духовните вълни на Митологията, Правдата, Любовта, надкрачваме ги с Мъдростта, ще се качим на върха на Духовната вълна на Истината и след това на Свободата. Сътворението носи на човека индивидуализацията, Митологията - въображението, Правдата - възмездието, Любовта - прощението, Мъдростта - прозрението, Истината - откровението, Свободата - Богоживота.

Моя дързостна мисъл е, че хората още съществуват, не живеят! А Христос го изрази с три думи - Път, Истина, Живот: Аз съм Пътят, Истината и Животът . Извърви Пътя, познай Истината и тогава ще имаш Живот! Това са големите тайни.

Така че еволюцията е една вложена възможност, която е хранена от условностите в идеята за целостта - минало и чакано бъдеще. Вложена възможност е тя, условността е, която я храни. И времето няма роля, енергиите имат присъщност - те са, които решават битието. Затова казвам: Пестете енергиите (особено висшите), не времето!

Още

"Формулата на Тео" с благотворителна прожекция в новата автокино програма на Сердика Център

"Формулата на Тео" с благотворителна прожекция в новата автокино програма на Сердика Център

Тази концепция звучи доста различно от общоприетите религиозни престави за Ад и Рай, като перспектива пред хората, които са били съответно лоши или добри...

Духовните вълни не обслужват само добрите. Те са знание, което сътвореният човек трябва да научи, за да стане Бог! Така че тезата добро-зло е нашата потреба в еволюцията. Тя не ни е чужд гостенин, а необходим спътник. И тогава ще разберете защо казвам, че злото е нееволюирало добро. Единосъщност, която се съпровожда като необходимост, но която един ден ще се освободи. Няма река с един бряг - с два бряга е. Но кое е същественото - бреговете ли, които поемат блъсъците, които усмиряват вълните и ги връщат в пътя?! Не, същността на реката е течението! Както в нашето битие - не еволюционността на блъсъците, не конфликтите, не спазмите, а течението: онова Дихание, което Бог ни е сложил и с което е определил тази дързост, че човекът е един еволюиращ бог! И тези два бряга в нас са антитезите добро и зло.

Вярно е, че сега се развиваме благодарение на конфликта, на антиподите, но за съжаление никой не каза, че може без тях. А цивилизацията ви показа, че един влак вече може да се движи не на две релси, а на една. Отричаше се ясновидството - телевизорът ни го даде от хиляди километри; отричаше се яснослушането - телефонът и радиото ни го освидетелстваха. Било механично - няма значение! Затова беше дадена енергия на ума в присъствие на човешкото развитие - за да може техническото достижение на ума да обслужи несъбудените, но вложени у нас тенденции и проницания.

Ваклуш Толев и Митрополит Иларион (Снимка: Личен архив)

- А каква е ролята на съдбата, или кармата, при конфликтите в еволюцията?
- Кармата е най-съществената част на развитието на човека. Еволюция и карма, или законът за причинността, който от себе си изгражда закона за прераждането. Някой, когато разглежда еволюцията без кармата, прави само наброска от факти. Никой образ на еволюционно зримото поле не е немотивиран от една карма от миналото; от едно бъдеще като предвложена същност на Бога вътре у вас; и от едно действено настояще! Никой не може и няма да направи без това еволюция, която го изгражда като бог.

Можем да се питаме - дали в идеята на Сътворението е имало данни за карма? Разбира се, че едно човечество не е с Адамовото броене от старозаветието на 5 - 6 000 години пр. Хр. Идеята, че има Съсътворители в изграждането на човека, говори за живот предходен. Има ли конфликт още тогава? Да, защото има възправяне на Бог срещу бъдещия човек-Бог. Конфликт, който след това влиза като принцип на антитезата в еволюцията. Конфликтът обаче в какво е? Бог се възправя срещу Себе Си в лицето на човека: Няма да ядеш от дървото на познанието! Кой е пътят, по който ще станеш знаещ - да ядеш от неговия плод.

Това е конфликтът, това е еволюцията - човекът в развитие. Защото каква е тайната - че Адам и Ева, щом са познали добро и зло, са станали като Боговете . Изведнъж тези хора, които научават един велик закон, стават богове! А са прокълнати...

Още

Златният физик на България Теодосий Теодосиев: Моето скромно желание е да постигна възможното

Златният физик на България Теодосий Теодосиев: Моето скромно желание е да постигна възможното

Това е най-голямата грешка на теологиите. Няма грехопадение, има развитие - има инволюция и еволюция! Адам и Ева слизат - това е инволюция, после започва еволюция. Това е конфликт вътрешен, който почва да създава карма, т.е. консумирано поведение, като се прилагат принципите добро и зло. Принципи, които не са вечни, както и кармата не е вечна - те са само ръцете на изграждането на човека като развиващо се божество. След това идва конфликт външен, в който човекът е противопоставен на човека - добродетелта срещу онова, което не е съвършено.

И тогава човекът може да види един от големите проблеми - тази повеля да не се яде плодът на познанието и тази воля, която иска да го яде, послужиха на социалните водачи да изградят религия и държава с теокрация - употребена твърде зле. Създаде се идея за начален грях и оттам тенденция за власт - това беше страшното. Внуши се на човека грях, а не му се каза - развитие, съвършенство, божественост, защото много лесно социалната доктрина употребява греха за подчинение. А нищо по-страшно няма за човека от това да бъде лишен от идеята за безсмъртието му. Какъв е иначе смисълът за битие, ако е само смъртен?! И човекът изживява ужаса, че е смъртен. Защото е употребено в книга Битие - ще умрете. Много по-късно се ражда идеята, че човек ще възкръсне.

Адам не е знаел какво е умиране. Умирането е лишаване от един реален свят, в който той се съзнава. Ето защо Адам е трябвало да бъде приспан, за да усвои един друг свят, за да се създаде възможност за предшествие на смърт. Преди да има Танатос, както съм казвал, е имало Хипнос. Тогава сънят е първият свидетел на смъртта, а смъртта е необходимост за безсмъртие! Страшен конфликт - смърт заради безсмъртие! Затова е в наличие идеята ще умрете - като жажда за безсмъртие. Не може да се познае безсмъртието без смърт!

Първият конфликт в човека е да краде безсмъртието, като минава през смъртта!

Още

Продуцентът на "Формулата на Тео" - Поли Ангелова: За пръв път видях политици да слушат

Продуцентът на "Формулата на Тео" - Поли Ангелова: За пръв път видях политици да слушат

Така излиза онова вложено у нас Дихание, онзи борещ се за себе си като светлина, като прозрение, като път да излезе от материята - Кундалини. Тя е този Бог у нас законспириран. Бог ни твори, а дълбоко в нас е законспириран. Но Той започва да излиза напред в идеята на мъдростта - на знанието, наречено змия.

Не змията, за която говорят, че е преобразеният сатана. Никъде в генеалогията на боговете няма роден сатана, а се говори за съвършен ангел, който е "паднал". Само дуализмът изгражда началото с Бог на отрицанията, но му е сложил граница, така че в развитието пак остава единобожнически. И змията какво ще каже: Не, няма да умрете, а ще бъдете като богове.

На излизане от тракийската могила "Голяма Косматка" до Казанлък (Снимка: Личен архив)

- От думите Ви излиза, че зад всички тези процеси има някакъв промисъл, но как да си обясним болестите, болката и всичките жестокости, които съпровождат еволюцията ни?
- Еволюцията е безжалостна, само човекът е жесток! И няма защо да ни жали, защото дава на човека органи за осезаемост, дава му и прозрение. Всеки от нас знае колко много труд е трябвало да положи като малък, за да научи таблицата за умножение. Какво си мисли човекът - че е годен веднага за всичко ли? Не. Каквато е възрастта на детето, когато трябва мъчително да научи таблицата, такава е и възрастта на човека, когато трябва да научава тайни на Космичната еволюция.

Знанието се ражда с конфликти!

В еволюцията без гърч не може. Колко много трябва да се работи, за да може да прерасне едно усвояване на света!

В разговор с Йосиф Петров (Снимка: Личен архив)

- И все пак, можем ли да сътрудничим на планетната еволюция?
- Еволюцията е изменение във време и пространство както на индивида, така и на цялата природа в сътрудничество. Не в това, че сега има екологични общества (добре са дошли), а в това, че се търси взаимност между вътрешното пространство на човека и необятността на света, който трябва да бъде сложен във вътрешната същност на човека. Тогава се получава една еволюция на сътрудничеството - енергията като Космична цялост в собствената ви същност става историческо и социално битие на онова, което ви съпровожда и което вие съпровождате. Това е голямата еволюция - взаимната потреба и дълг!

Затова казвам: По-добре капка в океана на Мировата еволюция, отколкото бисерна капка на личния си цвят! Гордее се човекът: "Вижте какъв бисер съм аз!" - не. Там тази капка трябва да е - в океана на Мировата еволюция. А никой океан не се състои от друго освен от капки.

Още

"Сребърното" момче, в което се отглежда бъдещият Айнщайн

"Сребърното" момче, в което се отглежда бъдещият Айнщайн

Знаете, че вашата отрицателна енергия я поглъща природата. Най-елементарното е, че това, което издишаме, тя го вдишва. Не можем да го отречем. Да не говорим къде отиват лошите мисли? Отиват в техния бунт - събират се и като огнена сила чрез вулкан се изхвърлят. Когато желанията са низки по същност, отиват и се разбиват в океанна вълна. Това е сътрудничеството. Потребно ли е? Много е потребно. Не защото трябва да ставаме все по-съвършени, а защото трябва да сътрудничим за съвършеното. Да сътрудничим...

Това е взаимната размяна и грижа - природата да погълне отрицанието. Иначе, върнато обратно, би трябвало човек да умира всеки ден от собственото си нищожество - като се види какви мисли и желания ражда. Тогава ще разберете и защо Христос, уморен от дневните Си срещи, е отивал на близките хълмове и оставал за миг свободен, за да направи обмяна, за да може жилещи мисли и лоши желания да бъдат пратени, та да не унищожават. Защото Той е знаел как да ги трансформира. Виждате ли? Всичко го има. Има го, само човек трябва да знае да го види. Как си мислите един човек би изтраял, би издържал на всичката тази наглост, която се среща в нашия социален и духовен живот?! Как ще издържи, ако няма този велик акумулатор, който поглъща, поглъща... И вие се радвате, без да благодарите...

Среща с приятели в Културния дом на Босилеград (Снимка: Личен архив)

Още

Златният физик на България Теодосий Теодосиев: Моето скромно желание е да постигна възможното

Златният физик на България Теодосий Теодосиев: Моето скромно желание е да постигна възможното

- Какво още има да се случва в земната еволюция? А след това?
- Нашата планета трябва да изчерпи културите - културата на знанието, културата на интуицията и културата на вечността... И когато знаем тази тайна, тогава на нас нищо не ни остава, освен великия урок на човечеството, който с големите конфликти, с големите войни то трябва да усвои, да научи. Защото знанието сега го освободи от опасността да бъде унищожено. Това е големият урок на еволюцията с нейните конфликти.

След това, в т. нар. Нощ на Брама няма да има еволюция, но не може да няма души! Този акт на Нощта на Брама можем ли да го наречем революция? Дали в Неговата Пралая ще дойде моментът, когато Той след Своята Нощ ще роди нов Живот? Каква ще бъде еволюционната гама - дали с една октава по-горе, ще я има ли?

Проницанието най-добре характеризира това, което умът и очите не могат да достигнат! Така че не намирам за беда, ако някой затревожен тръгне недоволен от невежество и полузнание да търси проницание. Тръгнал, той е във водите на еволюцията и тя е, която ще му даде светлината на Мъдростта. Между грях и вечност, между знание и Живот ще има нуждата от едно трето Дърво. Знание чрез интуиция!

Вратата е отворена - за някои в храма, за някои в олтара, а други ще излязат от саркофага на посвещението и ще кажат това, което е казал Хермес: "Виждам, но не с телесните си очи".

Ваклуш Толев в Родопа планина (Снимка: Любомир Андреев)

Още

"Форман срещу Форман" е най-добрият филм на фестивала Master of Art

"Форман срещу Форман" е най-добрият филм на фестивала Master of Art

- Често говорите, че не приемате злото и го наричате нееволюирало добро. Нееволюиралото е по-устойчиво, по-жизнеспособно, отколкото съвършеното. Това не говори ли, че самата среда, в която живее индивидът, също не е еволюирала?
- Чудесно казано и затова в практиката се прилага облагородяване. Когато облагородявате примерно череша, я слагате на една дивачка. Защото те са по-устойчиви, по-малко уязвими към болести и засушаване.

Това нещо, прехвърлено в сферата на нашето поле мисловно, астрално и духовно, също е така. Защото общата среда е още неосъществена в своето развитие и тя дърпа, пречи. Така е!

Но това в никакъв случай не може да ни послужи за отчаяние. Ето защо съм казал, че трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние - качва камъка на кармата, качва... и така камъкът ще свърши в преражданията.

Това, че външният свят наистина много силно ни привлича, в никакъв случай не можем да му предоставим победа - победата е наша, в липса на отчаяние! А знанието ще ни възземе.

Човекът като идея е еволюиращо съзнание за познание!

Интервюто записа Николай Василев

Още

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

Още

Документалният филм "Формулата на Тео" тръгва по света и у нас

Документалният филм "Формулата на Тео" тръгва по света и у нас

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Отиде си певицата от "Мистерията на българските гласове" Олга Борисова

Тя е носителка на "Грами" с "Мистерията на българските гласове"

С изложба и прожекция на филм в Пловдив започва "Седмица на Димитър Димов"

От днес в продължение на 14 дни може да бъде разгледана изложба, озаглавена "Литературната аптека на Д. Димов"

Изложбата "Вазов в София" се открива пред Народния театър

На 22 септември за втори път ще бъде връчена награда за духовен принос на името на народния поет

Италия се прекланя пред Данте в деня на смъртта му

Честванията на 700-годишнината от смъртта на поета (1265-1321) започнаха в Италия още през март

Фредерик Бегбеде: Вдигам чаша за Белмондо и за неприемливата смърт

"Подобно на Дийн Мартин, Белмондо винаги е знаел как да сложи двата пола в джоба си: жените искаха да спят с него, а мъжете им да го почерпят питие - понякога беше обратното" пише Бегбеде във "Фигаро"

5 незабравими превъплъщения на Жан-Пол Белмондо

Големият френски актьор ни напусна на 88 години, но ролите му остават