ПЪТ НА МЪДРОСТТА
Най-популярната книга на Ваклуш Толев се завърна
Ваклуш одухотворява вътрешния свят на читателя
Автор: Петко Атанасов / 16 февруари 2023 / 12:57 2939 Прочита 9 Коментара
На 11 февруари в литературен клуб "Перото" в София беше представено новото издание на книгата на Ваклуш Толев "История на религиите". Участие в събитието взеха д-р Илко Семерджиев, поетът Владимир Левчев, доц. Кирил Коликов, Жаклин Толева и публицистът Петко Атанасов. Събитието беше част от честванията на 100 годишнината от рождението на Ваклуш Толев:
"Първото издание на книгата "История на религиите" беше моето задочно запознаване с Ваклуш Толев. След това имах удоволствието да се запозная и лично с него, да се срещаме много пъти през годините. В една от неговите книги, която ми подари, той ми написа: "Живейте ме, като ме няма"! И сега си мисля, че всъщност това се случва.
Трудно е да се говори за една книга като неговата "История на религиите". Тя е е много особена книга в световната и в българската издателска практика на философска литература. Имаме и други книги истории на религиите, но точно такава история няма.
Какво е особеното в случая? Особеното е, че Ваклуш работеше на няколко полета едновременно. Особеното е, че неговото слово беше не само информация, беше провокация и беше инспирация. Защото много хора, слушайки и четейки в последните десетилетия имаха удоволствието да използват неговата богата метафорика и неговите лесни преходи между световете.
Ваклуш Толев, като автор на книга като "История на религиите", създава една интересна уникалност. Уникалност, която произтича от авторовата същност, от отношение му към света и Учението му на Мъдростта, което той проповядваше, докато беше сред нас.
На корицата на последното издание на книгата е Сизиф. Митът за Сизиф цялото човечество го знае. Но той си позволява да промени смисъла на Сизифовата мъка, на Сизифовата енергия. В очите на човечеството бутането на камъка е един безсмислен труд, един цикъл на безсмислието. Докато за Ваклуш това е цикъл на липсата на отчаяние - камъкът е материята, която трябва да обработваме, да одухотворяваме. Защото човек е тук на земята, за да може да еволюира, за да може да допринесе за еволюцията на планетата и еволюцията на космоса.
В книгата има една метафора, че навлизането в религиозното знание е като стъпки, стъпките са като ноти, и тези ноти образуват една песен. Но за да може да разбере човек тази песен, трябва ключ. И това не е ключът сол, който използват музикантите, това е ключът - солта на живота.
Защото за Ваклуш беше изключително характерно това, че докосваше вътрешния свят на слушателя. С всичко това, което мисли, говори, с това, което се появи като негова литература, той прави точно това - докосва вътрешния му свят, за да може да го провокира, да го одухотвори, да го направи знаещ. И от там крачката към пътя на Мъдростта вече е по-лесна.
Другият изключителен аспект, който ние можем да видим в тази "История на религиите" - дълбочината, която ни отправя към дълбочината на космическото мислене. Той надскача параметрите на отделните религиозни доктрини, поведението на отделните конфесии. Той надскача далече това, което в обикновения свят е запознаване, прочит на нещо. Тази книга не може, не би трябвало да се чете като обикновен прочит на текст.
В "История на религиите" има много интересни елементи. С една глава от тази книга Ваклуш става основоположник на сравнителното религиознание в българската литература. За пръв път в тази негова книга се прави това, което днес, например в Университета на Чикаго, се изучава и изследва - сравнително религиознание.
В книгата си той сравнява отделните концепции на доктрините, отделния подход, отделния маниер, отделната информация, която те ползват. И разбира се, най-важното е, че всичко това е втъкано в неговата доктрина за йерархия на Духовните вълни. Това беше един от най-важните негови инструменти, за да ни запознае с неговото определение за еволюцията на човека и на космоса.
Много може да се говори за тази книга. Например, има един много елегантен вътрешен намек към православието по отношение на затварянето на религиозните доктрини в себе си. Да, разбира се една религиозна доктрина се развива бавно и дълго време остарява. Това е причината религиозните доктрини по-дълго време да влияят върху хората. Те влияят върху една цяла система от поколения, което от своя страна поставя света в едни други мащаби.
Едно поколение не може да се запознае, да влезе и да изживее една доктрина. Едно поколение е призвано да се запознае с доктрината в еволюционния етап, в който то съществува. И от там да опита да намери себе си. Като няма нищо лошо в това, ако прояви критичност. И това е част от философията на Ваклуш. Защото надскачането на обичайните параметри, надскачането на мисленето в затворените сфери на отделните доктрини е достатъчно един човек като Ваклуш да може да отиде далеч и да каже повече.
За мен това е първият автор в България, който работи на ниво разговор между религиите, дълбочината на религиозното познание и предаването на щафетата от една към друга религиозна доктрина. Защото на практика произхода на религиозните учения е един и същ. Разликата е в това, че на отделните етапи на усвояване на земната еволюция имаме различни интерпретации.
Може би най-важното нещо, което трябва да се каже за тази книга е, че това не е обикновена история на религията, а е всъщност едно откровение. И с това тази книга печели всички ни."
Петко АТАНАСОВ
Ваклуш Толев (Снимка: Личен архив на Николай Василев)
Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г., в деня на Рождество Христово по тогавашния календар, в пловдивското село Поповица. Бил е необичайно будно дете - по свое желание тръгва по-рано на училище, а на 14 години изнася първото си публично слово в местната черква - на тема: "Има ли Бог?".
В младежките си години е активен антикомунист и патриот. Записва право в Софийския университет, но e изключен по идеологически причини след 9 септември 1944 г. Изправен е пред Народния съд заради възгледите си и офицерския си чин в българската царска армия. Пред съдниците си заявява, че докато е жив, с всички сили ще се бори за пълното унищожение на комунистическата идеология. За тази дързост е осъден на доживотен затвор - тоталитарната власт предпочитала да пречупва такива хора за назидание, вместо просто да ги премахва. Изпратен е за няколко години в лагера в Белене, престоява в почти всички затвори в страната, където си спечелва прозвището "непоправим".
На 28 години, в Кърджалийския затвор, преживява духовно пробуждане, за което по-късно ще каже, че "не е преувеличение, че можеш да държиш Земята в ръката си".
Също така намира начини да изучава различни езици, да пише поезия, драми, философски есета. Освободен е след приетата амнистия за политически затворници през 1956 г. По неговите думи излиза от "малкия затвор" и влиза в "големия". Излиза не с огорчение и желание за отмъщение, а с идеи като няма страдание, има развитие и няма зло, има нееволюирало добро.
След освобождаването си е в чести сблъсъци с репресивния апарат на Държавна сигурност. Следен е и е задържан многократно, трудно успява да си намери работа и да се задържи на нея за повече от няколко месеца. Въпреки това успява да кандидатства и завършва богословие в Духовната академия в София само за 18 месеца. След това работи като библиотекар в Пловдивската митрополия..
След 10 ноември 1989 г. Ваклуш Толев получава покана от страна на демократичните сили да стане депутат, но отказва, защото има осъзната духовна мисия. "Проблемът не е в демокрацията, а в свободата. А свободата не е въпрос на измерение, а на поносимост!", казва по този повод по-късно той.
Започва да изнася публични лекции в цялата страна, в продължение на няколко години води курс по История на религиите в Пловдивския и Софийския университети. Основава своя школа, наречена "Път на Мъдростта". Лекциите му се публикуват под формата на списание "Нур" - нетленна светлина. Издава и няколко книги - "История и теория на религиите" в три тома; "Духовните дарове на България" в два тома, посветени на историята на българската духовност; "Седемте Лъча на еволюцията" - един нов поглед върху езотеричното знание; "Беззаветен Завет"; стихосбирката "Разпилени бисери" и др.
Ваклуш Толев приключва земния си път на 27 ноември 2013 г., на 90-годишна възраст. Приживе често подчертава, че за него не е важна биографията, а вътрешната характеристика, че фактите са гробари на истината. Как самият той би искал да бъде запомнен, разбираме от следния стих-епитафия, публикуван в стихосбирката му "Разпилени бисери":
"Тогава нека моят гробен камък,
където пътникът ще иска да чете,
да няма надпис, щото дух и пламък,
е бил моят път и мойто битие."
Текстове на 160 българи за Алеко Константинов ще бъдат представени в националните пресклубове на БТА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}