Най-популярната книга на Ваклуш Толев се завърна

ПЪТ НА МЪДРОСТТА

Най-популярната книга на Ваклуш Толев се завърна

Ваклуш одухотворява вътрешния свят на читателя

Автор: Петко Атанасов / 16 февруари 2023 / 12:57 3474 Прочита 9 Коментара

На 11 февруари в литературен клуб "Перото" в София беше представено новото издание на книгата на Ваклуш Толев "История на религиите". Участие в събитието взеха д-р Илко Семерджиев, поетът Владимир Левчев, доц. Кирил Коликов, Жаклин Толева и публицистът Петко Атанасов. Събитието беше част от честванията на 100 годишнината от рождението на Ваклуш Толев:

Петко Атанасов на представяне на новото издание на книгата на Ваклуш Толев "История на религиите" в литературен клуб "Перото" (Снимка: Асен Величков)

Още

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА

Документалният филм "Ваклуш" стартира тържества, посветени на 100 годишнината от рождението на Духовния Учител

"Първото издание на книгата "История на религиите" беше моето задочно запознаване с Ваклуш Толев. След това имах удоволствието да се запозная и лично с него, да се срещаме много пъти през годините. В една от неговите книги, която ми подари, той ми написа: "Живейте ме, като ме няма"! И сега си мисля, че всъщност това се случва.

Трудно е да се говори за една книга като неговата "История на религиите". Тя е много особена книга в световната и в българската издателска практика на философска литература. Имаме и други книги истории на религиите, но точно такава история няма.

Какво е особеното в случая? Особеното е, че Ваклуш работеше на няколко полета едновременно. Особеното е, че неговото слово беше не само информация, беше провокация и беше инспирация. Защото много хора, слушайки и четейки в последните десетилетия имаха удоволствието да използват неговата богата метафорика и неговите лесни преходи между световете.

Ваклуш Толев, като автор на книга като "История на религиите", създава една интересна уникалност. Уникалност, която произтича от авторовата същност, от отношение му към света и Учението му на Мъдростта, което той проповядваше, докато беше сред нас.

Представяне на новото издание на книгата на Ваклуш Толев "История на религиите" в литературен клуб "Перото" (Снимка: Асен Величков)

Още

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА

Ваклуш Толев: Трябва да трансформираме страданията в развитие

На корицата на последното издание на книгата е Сизиф. Митът за Сизиф цялото човечество го знае. Но той си позволява да промени смисъла на Сизифовата мъка, на Сизифовата енергия. В очите на човечеството бутането на камъка е един безсмислен труд, един цикъл на безсмислието. Докато за Ваклуш това е цикъл на липсата на отчаяние - камъкът е материята, която трябва да обработваме, да одухотворяваме. Защото човек е тук на земята, за да може да еволюира, за да може да допринесе за еволюцията на планетата и еволюцията на космоса.

В книгата има една метафора, че навлизането в религиозното знание е като стъпки, стъпките са като ноти, и тези ноти образуват една песен. Но за да може да разбере човек тази песен, трябва ключ. И това не е ключът сол, който използват музикантите, това е ключът - солта на живота.

Още

ДУХОВНИ ЛИЧНОСТИ

6 години от смъртта на Ваклуш Толев: Човекът не е даденост, а достижимост

Защото за Ваклуш беше изключително характерно това, че докосваше вътрешния свят на слушателя. С всичко това, което мисли, говори, с това, което се появи като негова литература, той прави точно това - докосва вътрешния му свят, за да може да го провокира, да го одухотвори, да го направи знаещ. И от там крачката към пътя на Мъдростта вече е по-лесна.

Другият изключителен аспект, който ние можем да видим в тази "История на религиите" - дълбочината, която ни отправя към дълбочината на космическото мислене. Той надскача параметрите на отделните религиозни доктрини, поведението на отделните конфесии. Той надскача далече това, което в обикновения свят е запознаване, прочит на нещо. Тази книга не може, не би трябвало да се чете като обикновен прочит на текст.

В "История на религиите" има много интересни елементи. С една глава от тази книга Ваклуш става основоположник на сравнителното религиознание в българската литература. За пръв път в тази негова книга се прави това, което днес, например в Университета на Чикаго, се изучава и изследва - сравнително религиознание.

В книгата си той сравнява отделните концепции на доктрините, отделния подход, отделния маниер, отделната информация, която те ползват. И разбира се, най-важното е, че всичко това е втъкано в неговата доктрина за йерархия на Духовните вълни. Това беше един от най-важните негови инструменти, за да ни запознае с неговото определение за еволюцията на човека и на космоса.

Много може да се говори за тази книга. Например, има един много елегантен вътрешен намек към православието по отношение на затварянето на религиозните доктрини в себе си. Да, разбира се една религиозна доктрина се развива бавно и дълго време остарява. Това е причината религиозните доктрини по-дълго време да влияят върху хората. Те влияят върху една цяла система от поколения, което от своя страна поставя света в едни други мащаби.

Едно поколение не може да се запознае, да влезе и да изживее една доктрина. Едно поколение е призвано да се запознае с доктрината в еволюционния етап, в който то съществува. И от там да опита да намери себе си. Като няма нищо лошо в това, ако прояви критичност. И това е част от философията на Ваклуш. Защото надскачането на обичайните параметри, надскачането на мисленето в затворените сфери на отделните доктрини е достатъчно един човек като Ваклуш да може да отиде далеч и да каже повече.

За мен това е първият автор в България, който работи на ниво разговор между религиите, дълбочината на религиозното познание и предаването на щафетата от една към друга религиозна доктрина. Защото на практика произхода на религиозните учения е един и същ. Разликата е в това, че на отделните етапи на усвояване на земната еволюция имаме различни интерпретации.

Може би най-важното нещо, което трябва да се каже за тази книга е, че това не е обикновена история на религията, а е всъщност едно откровение. И с това тази книга печели всички ни."

Петко АТАНАСОВ

Ваклуш Толев (Снимка: Личен архив на Николай Василев)

Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г., в деня на Рождество Христово по тогавашния календар, в пловдивското село Поповица. Бил е необичайно будно дете - по свое желание тръгва по-рано на училище, а на 14 години изнася първото си публично слово в местната черква - на тема: "Има ли Бог?".

В младежките си години е активен антикомунист и патриот. Записва право в Софийския университет, но e изключен по идеологически причини след 9 септември 1944 г. Изправен е пред Народния съд заради възгледите си и офицерския си чин в българската царска армия. Пред съдниците си заявява, че докато е жив, с всички сили ще се бори за пълното унищожение на комунистическата идеология. За тази дързост е осъден на доживотен затвор - тоталитарната власт предпочитала да пречупва такива хора за назидание, вместо просто да ги премахва. Изпратен е за няколко години в лагера в Белене, престоява в почти всички затвори в страната, където си спечелва прозвището "непоправим".

Още

ДУХОВНИТЕ УЧИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ

Учителят Ваклуш Толев: Не търсете Бог вън, а вътре в себе си!

На 28 години, в Кърджалийския затвор, преживява духовно пробуждане, за което по-късно ще каже, че "не е преувеличение, че можеш да държиш Земята в ръката си".

Също така намира начини да изучава различни езици, да пише поезия, драми, философски есета. Освободен е след приетата амнистия за политически затворници през 1956 г. По неговите думи излиза от "малкия затвор" и влиза в "големия". Излиза не с огорчение и желание за отмъщение, а с идеи като няма страдание, има развитие и няма зло, има нееволюирало добро.

След освобождаването си е в чести сблъсъци с репресивния апарат на Държавна сигурност. Следен е и е задържан многократно, трудно успява да си намери работа и да се задържи на нея за повече от няколко месеца. Въпреки това успява да кандидатства и завършва богословие в Духовната академия в София само за 18 месеца. След това работи като библиотекар в Пловдивската митрополия..

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

След 10 ноември 1989 г. Ваклуш Толев получава покана от страна на демократичните сили да стане депутат, но отказва, защото има осъзната духовна мисия. "Проблемът не е в демокрацията, а в свободата. А свободата не е въпрос на измерение, а на поносимост!", казва по този повод по-късно той.

Започва да изнася публични лекции в цялата страна, в продължение на няколко години води курс по История на религиите в Пловдивския и Софийския университети. Основава своя школа, наречена "Път на Мъдростта". Лекциите му се публикуват под формата на списание "Нур" - нетленна светлина. Издава и няколко книги - "История и теория на религиите" в три тома; "Духовните дарове на България" в два тома, посветени на историята на българската духовност; "Седемте Лъча на еволюцията" - един нов поглед върху езотеричното знание; "Беззаветен Завет"; стихосбирката "Разпилени бисери" и др.

Ваклуш Толев приключва земния си път на 27 ноември 2013 г., на 90-годишна възраст. Приживе често подчертава, че за него не е важна биографията, а вътрешната характеристика, че фактите са гробари на истината. Как самият той би искал да бъде запомнен, разбираме от следния стих-епитафия, публикуван в стихосбирката му "Разпилени бисери":