Сега тези с масонските ложи ли ще се конкурират? Няма голяма разлика. И това т.нар, Общество се стреми да зомбира политици, както масоните. Интересното е, че една неуспяла правистка като Жаклин Толева ще ми дава тон в живота.

Опасността идва от там, че въпросната дъщеря се опитва да напарви политическа партия, увличайки хората, които сляпо вярват на Ваклуш Толев. Те, една секта, защото Път на мъдростта има всички белези на секта, се опитвт да влияят и на обществения и политическия живот. Сега колко ум имат тези, няма да спорим. Но направете аналогия с масонските ложи и си направете изводите.

Самият факт, кой кога започва да проповядва показва кой е Учителят. Освен това Дънов дава много ценни съвети за живота, здравето, самоусъвършенстването, отношенията между хората и към природата, без да се фокусира само върху религията. Тотално ново отношение към живота.

Изчел съм всички книги на Ваклуш. Преди това на Дънов. Дънов много ми помогна, но не успя да ми отговори и на много въпроси, които имах вътре в себе си - за себе си и за света, защо нещата са така, а не иначе. Ваклуш също не дава готови рецепти. Но Ваклуш много успешно ме насочи да търся отговорите на своите въпроси вътре в себе си. Това е единствено верният подход. Никой от вън няма да отговори на собствените ни въпроси. И да го направи, кой ще ни каже дали е така или не е така? Няма такъв критерий. Няма такъв авторитет. Аз не зная и защо трябва да се водим от чужди мнения или чуждо поведение? Голямото Знание трябва да бъде окуражавано да бъде търсено и откривано вътре в самите нас. И то расте с еволюционното ни израстване като съзнание. Поне това разбрах от Ваклуш. Той все едно дава едно огледало и аз лично наистина видях част от себе си във всяка една от тези религии, за които говори в тази книга. Те присъстват като аспекти в мен, без да водят битка помежду си. Това е уникално. Респект.

Признавам че Ваклуш даде много нова информация, до която не бяхме имали достъп преди 1989. От него научих много. Но категорично не приемам "сектанското" преклонение пред него от хората в т. нар. негова "школа". Не ми харесваше, че той никога не се дистанцира от маниера на "велик учител" и пасивно поощряваше преклонението на другите пред неговата персона. Твърде голямо его за "учител" на мъдростта. Но беше чел много - спор няма.

Ваклуш беше не особено сполучлива имитация на „учителя“ Петър Дънов.