СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Сергей Лебедев пред Dir.bg: Не давам родния си език на онези, които го използват за лъжа и вражда
"Истинският писател – с много редки изключения – не може да не бъде пряко или косвено въвлечен в политиката, защото той е "локатор", който слуша обществото и епохата", казва той
Автор : / 12338 Прочита 138 Коментара
Руският писател Сергей Лебедев се срещна с десетки свои български читатели (Снимка: Издателство "Кръг")
Преди десетина дни на посещение в София бе руският писател Сергей Лебедев.
Роденият през 1981 г. Лебедев е журналист и писател, автор на шест книги. Още с дебюта си "Предел на забравата" получава международно признание - творбата е издадена на повече от 15 езика, а българският ѝ превод (изд. "Кръг") е награден от Съюза на преводачите за ярки постижения. Най-новият роман на Лебедев "Дебютант" (2020 г.) е номиниран за две големи литературни награди: европейския приз "Ангелус" и швейцарския - "Ян Михалски".
Писателят бе така любезен да отговори на няколко наши въпроса:
- Сергей Сергеевич, в книгите си често изследвате природата на злото и най-често то има руско лице. Може ли то да се промени някога? И ако да, то как?
- Ако някой ден това съвкупно лице се отрази в безпощадно огледало. Ако видим себе си такива, каквито сме.
Друг е въпросът, че това е най-сложната от човешките задачи: да изобличим сами себе си. Руската култура е далеч дори от подстъпите към тази задача. Засега преобладава тенденцията за скрито или пряко самооправдаване, прехвърлянето на вината върху Путин.
- Мнозина от представителите на руската творческа интелигенция напуснаха Русия през последните години. Вие също не живеете там. Каква според вас е съдбата на твореца, който не живее в "естествената си среда" (ако така може да бъде наречена родината)?
- Моята родина вече отдавна се е превърнала в неестествена среда, където нещата не могат да се наричат със собствените им имена.
А естествената среда за твореца - това е свободата на словото. Тя е неговият въздух. А съдбата не зависи от местоживеенето. От дръзновението, мъжеството и вдъхновението - да.
- Каква според вас е ролята на писателя в съвременния (дигитален, съвсем не книжен) свят?
- Някога ме порази един факт, описан в книга на един знаменит специалист по ментални травми: в главите ни лингвистичният център, отговарящ за езика, се намира максимално далеч (as far as it is geographically possible) от онази част на мозъка, която отговаря за собственото ни усещане за самите себе си, за преживяване на самите себе си.
Струва ми се, че това е готова метафора, обясняваща, защо литературата никога няма да умре; защото тя е опит за невъзможното, опит да се сближи онова, което е разединено от природата: устната и писмената реч - и нашия "Аз".
В този смисъл писателят винаги е първопроходец; той винаги оперира над себе си, над разума си. И аз мисля, че пред нас има още огромни неоткрити хоризонти.
- Може ли и трябва ли писателят да се посвети само на творчеството или трябва да има друго занятие (професия, работа, политика)?
- Струва ми се, че прекалено често желанието на писателя "да се посвети само на творчеството" се обяснява с опасенията, които са добре понятни и познати на всички, които са живели в съветско време.
Истинският писател - с много редки изключения - не може да не бъде пряко или косвено въвлечен в политиката, защото той е "локатор", който слуша обществото и епохата.
Професията и работата... Не съм сигурен.
Каква е била професията на Омир? Да бъде Омир. Друг е въпросът, че професията и работата понякога ни дават език, който не можем да получим по друг начин. Багаж от сравнения, метафори и образи, умножаващи нашите разбирания.
Аз например не си представям себе си без геологията - и като наука, и като опит от полевите експедиции. Геологията - това е наука за времето, и моето изкуство щеше да е съвсем друго, ако нямах тази школа.
- Мнозина от вашите читатели са възхитени най-вече от езика, на който са написани книгите ви. В България засега са издадени две от тях - "Предел на забравата" и "Дебютант", те са отдалечени една от друга не само във времето, но и се различават по форма (езика) - защо променихте почерка си и как се случи това?
- Не писателят избира книгите, а книгите - писателя. "Предел на забравата" - това е роман-медитация, роман-пътешествие, роман-постигане на паметта, вглеждане в нея и разкриване на тайните й. Книга за това как наследието на съветското насилие неразпознато се предава през поколенията.
"Дебютант" е роман за съвременността, за руските спецслужби и политическите убийства. Роман за това, което се случва тук и сега. Спомнете си случая "Емилян Гебрев", който със сигурност е познат на българските читатели.
Тези две книги всъщност са близки. Бих казал, че могат и трябва да стоят на книжния рафт една до друга, защото са свързани с темата за неприемането на отговорността, отричането на историческия грях, който е злата участ, която тегне над Русия.
- Казват, че пишете не за миналото, а за настоящето (и това наистина е така). Ако ви се наложи да опишете Русия на бъдещето, как бихте постъпили?
- Не бих се захванал с подобен текст. Аз съм по-скоро медиум, онзи, който гледа в миналото, а не визионер или пророк.
И докато не се справим с разбирането за миналото, съветското и постсъветското, Русия няма да има никакво бъдеще. Защото това, което виждаме сега - това освен всичкото е и война на миналото срещу бъдещето, война на всичко остаряло, всичко, което е отживелица, всичко архаично и мъртво, което се е съхранило в Русия - против съвременността като такава.
- Замисляли ли сте се някога да започнете да пишете на друг език, на английски например?
- Мисля, че сега мнозина рускоезични литератори имат съблазън да сменят езика и по този начин творческата си идентичност.
Но аз ще пиша именно на руски; не искам да давам родния си език на онези, които го използват за лъжа и вражда. Ако си пуснете руска телевизия, ще имате усещането, че сте се озовали в лудница, където държат хора, които си въобразяват, че са диктатори и властелини на света.
Те са сигурни, че всичко руско им принадлежи - историята, езикът, хората, ресурсите. Обясняват, че са започнали войната, за да спасят руския език. Те лъжат, лъжат, лъжат, наричайки бялото черно; бих казал, че това е злоупотреба с езика, превръщането му от нещо съзидателно, от блага сила - в инструмент на разрушаване. И именно затова в езика е първата линия на съпротивата.
- Кой според вас е най-значимият съвременен руски писател (Сергей Лебедев не се смята)?
- За мен това е Мария Степанова. Защото тя е най-европейският от живите в момента руски съчинители. Не в смисъл на избора на теми, не в смисъл на личните й възгледи.
А в смисъл на естествената връзка на текстовете й с целия космос на съвременната култура.
- Познавате ли творчеството на български писатели, ако да - на кои?
- Имам честта да бъда читател на Георги Господинов и Илия Троянов (не знам, дали Илия смята себе си за български или австрийски автор, но не мога да не спомена името му в контекста на този въпрос).
Интервю на Денис КОРОБКО
![Ивайло [Нойзи] Цветков: Политически елит няма, има крадливо съглашение](https://static.dir.bg/uploads/images/2023/01/06/2431140/256x144.jpg?_=1673162357)
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}