Животът се състои от два абсолютно противоположни дейности - тази на ума и тази на тялото. Двете често биват противопоставяни една на друга, но немският писател с български произход Илия Троянов обръща гръб на типичното пренебрежение към физическата активност, царящо сред образованите среди, посвещавайки 4 години от своя живот в опит да обясни света през спорта. 

Книгата "Моята олимпиада" е невероятната изповед на един аматьор, включил се в 80 олимпийски дисциплини в надпревара не само с истински спортни богове, но и със самия себе си.

Още

Георги Господинов ни даде "времеубежище" за криза

Пътят на автора на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Власт и съпротива" започва от триатлон в западна провинция в Германия, за да премине през Бруклин, Виена, Техеран, Цюрих, Рио де Жанейро, Атина и Токио. От плуването през джудото, спортната борба, плажният волейбол, гимнастиката и маратона - Троянов смело се гмурва в особената субкултура на всеки спорт, доверявайки се без предразсъдъци на треньори от различни националности. А един от тях е и българският гимнастик Йордан Йовчев.

С чувство за хумор и самоирония, писателят надскача собствените си физически граници за да се сблъска с непроменимите закони на човешката природа и да открие, че нито едно друго същество в царството на животните не притежава толкова дарби, колкото притежава човекът.

"Моята олимпиада" е не само дневникът на едно пътуване към себе си, но и забележителен труд по антропология, кодова книга за дешифриране на човешкото поведение в целия му богат спектър. Пътешествие, в края на което отвъд медалите и рекордите се крие хармонията между тялото и духа. 

Из: "Моята олимпиада" от Илия Троянов, със съдействието на издателство "Сиела" (ОТКЪС)

 ВЪВ ВОДАТА

Почитаеми господа! Признавам, аз постигнах един световен рекорд, ако Вие ме попитате обаче как съм го постигнал, то аз не бих могъл да Ви дам задоволителен отговор. Всъщност аз изобщо не мога да плувам. Открай време исках да се науча, но все не намирах възможност за това. Но как стана така, че тъкмо аз бях изпратен от моята татковина на Олимпиадата? Това е именно въпросът, който ме вълнува.

Франц Кафка, "Великият плувец"

Още

Марио Варгас Льоса ще участва в Берлинския литературен фестивал

Плуване (в басейн)

Водата е най-далечният ни роднина. Тялото ни е почти с плътността на водата, затова и не потъваме. Поне не веднага. Човешкото тяло се състои предимно от вода, при новородените тя е близо осемдесет процента. С годините този дял намалява, ние постепенно изсъхваме, за да се стигне до логичния краен резултат - мумия. При запознанство с нов човек срещу себе си виждате половин хектолитър вода. И въпреки това човешкият организъм не е пригоден за по-дълготраен престой във водата. При плуване той се потапя в чужд елемент. Все пак е изминало доста време, откакто нашите предшественици са изпълзели на сушата.

Тичането представлява ускорение на едно привично движение. При плуването обаче пристъпваме в царството на мечтите, където нормите на ежедневието нямат валидност. Когато сме във водата, едва ли ще забравим, че сме неин гост и не ни е лесно да развием чувство за този елемент. Плуването е най-трудният начин за сближаване с него.

От друга страна, плуването е направо патологично здравословно. Във водата, която е осемстотин пъти по-плътна от въздуха, всяко движение среща силна съпротива и изисква много сила при малък риск за контузии. Заради водоизместимостта (при жените тя е по-голяма, отколкото при мъжете) ставите са по-малко натоварени. Освен това водата притиска кръвоносните съдове, сърцето работи на по-силни обороти, за да снабдява всички мускули с кръв. В резултат получаваме по-голям обем на белите дробове и по-здраво сърце.

Въпреки всичко за мен имаше правдиви причини да избягвам плуването: миризмата на хлор, която те обгръща като пара, излизаща от преизподнята, както и монотонността на самотните дължини в басейна, където плочките на дъното не доставят никакво разнообразие. Затова следвах примамливия призив на водата само ако ме водеше към хоризонта.

Илия Троянов (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Свободен стил

Научих се да плувам, когато бях почти на петдесет. Изкуството да не потъвам владеех от седмата си година. Като дете можех да плувам бруст до рифа, в интерната изкарвах една миля в басейна, през студентските лета издържах дълго в морето, но това, към което се стремеше слабото ми сърце на плувец - спокойния, мощен и издръжлив кроул, - си оставаше затворена за мен книга. Докато една ветровита пролетна сутрин не реших да се науча да плувам "като риба". Така поне гласеше обещанието за една нова техника, носеща леко смахнатото наименование тотално потапяне.

Още

Алмодовар, Токарчук, Остър, Атууд обвиняват полското правителство, че толерира хомофобията

Последователите на ТП (съкращението за тотално потапяне) говорят за изобретяването на този стил в плуването като за някакво религиозно прозрение, а откривателят Тери Лафлин за тях е някакъв гуру. Те се прехласват по несравнимото чувство за носене през водата, все едно разрязват молекули. Звучи като лоша поезия, но и като интересно преживяване. Юлия, една лекарка с лунички и руси коси, която се е отдала на това учение, в началото ми обещава най-далечните звезди. Ще удър-жи, но не изцяло, на обещанието си.

Най-напред ми нарежда да преплувам няколко дължини в стил кроул, снима ме с камера и ми показва на кадрите, с помощта на таблет, какво точно бъркам (почти всичко). Започ-ваме с основните неща: как правилно се лежи във водата? С отпуснати ръце, раменете - издадени леко напред, торсът - постегнат, а краката спокойно се поклащат. Главата също трябва да е отпусната и да се носи по повърхността, сякаш е отрязана (както вече споменах, Юлия е медицинско лице). Повечето плувци държат главата си прекалено високо, което кара хълбоците да потънат и така правят невъзможна добрата позиция във водата. През първия ден не научих нищо друго, освен да натискам гръдния си кош надолу. Но докато продължавам да потъвам, не можем да вървим напред.

*Текстът се публикува със съгласието на Издателство "Сиела".

Още

"Прясно боядисано" – истински скъпоценен камък на балканската литература

Още

Трогателната история на сестрите Марч оживява отново в ново издание на "Малки жени" (откъс)

Още

Трима автори повишиха авторитета на съвременната македонска литература

Още

Четем на български неиздавания роман на Франсоаз Саган - "Четирите кътчета на сърцето" (откъс)

Още

Калин Терзийски: Понякога изкуството е като хронична болест

Още

Есета за любовта и живота или "Не се страхувай от раздялата" от Ренате Рубинстейн