СПЕЦИАЛEН ГОСТ
Румънският писател Клаудиу Флориан пред Dir.bg: Историята е обективна, но хората не са
Клаудиу Флориан е дипломат и носител на Европейската награда за литература през 2016 г.
Автор : / 1678 Прочита 8 Коментара
Снимка: Личен архив/ Клаудиу Флориан
Румънският писател и преводач Клаудиу М. Флориан (р. 1969 г.) завършва немска филология в Букурещ и съвременна история в Германия. Постъпва в румънското Министерство на външните работи, след което заема дипломатически постове в Берлин и Берн. Понастоящем работи в Културния институт в Берлин.
Романът "Игра за всяка възраст", издаден първо на немски, после, преработен, на румънски, получава през 2016 г. Европейската награда за литература.
Седемдесетте години на миналия век, Румъния. Едно петгодишно момче разказва за живота си в многоезичната и етнически разнородна среда на Трансилвания, сред своите роднини и съседи, които говорят румънски, немски и унгарски, както и саския и олтенския диалект, често споменават Другаря, с недоверие гледат казионната телевизия и с надежда слушат радио Свободна Европа. Момчето разказва на своя детски, наивен, все още недонаучен език, често тълкува разговорите на възрастните доста превратно или превежда буквално и смехотворно от един на друг език. Всичко тук е, както се изразява то, "по-много-начини" - и езиците, и празненствата, и игрите, детските и на възрастните. "Игра за всяка възраст" е роман за играта на историята с човешките съдби през погледа на дете и през участта на едно семейство. С лекота и ирония Клаудиу М. Флориан представя драматизма на политическите, историческите и социалните проблеми на румънското общество от едно не толкова далечно време.
Романът "Игра за всяка възраст" е издаден на български език от издателство "Колибри"
Клаудиу Флориан беше в България по покана на Посолството на Румъния в България, за да участва в Нощ на литературата.
- Различно ли е да представяте книгата си "Игра за всяка възраст" в държави пред различни публики, да се срещате с читатели, които срещат своите лични истории от миналото във Вашия роман?
- Преди всичко усещането е добро. То е като да имаш дете и да го виждаш как то прохожда към света и как светът гледа на него.
Румъния и България имат някои много базисни общи елементи от историята си, включително и днес. Някои си спомнят единствено това, че сме били "социалистически братя", но има повече неща.
Още от тракийците имаме общи исторически корени, както и в Средновековието, след това в Османската империя, постигнали сме своята независимост в сравнително близко време, националните ни държави след независимостта ни също бяха "прекалено млади, за да пораснат", защото междувоенния период е доста кратък.
А днес можем да правим още повече изводи какво общо имаме помежду си, дори извън контекста на европейските "формули" за развитие. Ние сме две култури от едната и другата страна на Дунава. Археологически, културно, духовно сме близки.
- По какъв начин миналото оформя бъдещето ни. Нещо, което много ми хареса във Вашата книга е това, че миналото е нюансирано, не разказва в черно-бели щрихи, което например у нас, в България е много популярно. Или е тъмно, или е светло в комунизма, нищо по средата.
- Това, че Вие споделяте, че книгата е нюансирана по отношение на миналото, за мен е голяма и хубава изненада, имайки предвид, че сте човек, който няма спомен от онова време. Ако Вашето поколение успява да забележи това, то би било страхотно наистина.
Надявам се това да не е Ваше лично постижение, а да е постижение на поколението Ви. Бих се радвал, ако румънското поколение на Вашите години мисли по същия начин.
Сигурен съм, че има такива, които мислят така. Напоследък чета прочувания, които показват, че тенденцията е точно такава и че все по-малко млади хора искат да има еднозначен консенсус за миналото. Това е основното ми желание и за бъдеще, нещата, които предстои да напиша.
Да хвана именно онези сиви тоналности, които стоят между черното и бялото. Хората са били млади през тези времена, обичали са, били са щастливи, били са спокойни. Носталгията им се засилва най-вече от това, че имат усещане за някаква протекция, която явно искат да си върнат днес. А и за мен писането не е писане, за да задоволявам очакванията на едната или другата група с крайни възгледи по отношение на социализма. Човек трябва да се опитва да задоволява единствено истината.
Това може да се случи само с хора, които са живяли тогава и са усетили "нервът" на времето.
Но не само, защото ето, че хора като Вас са усетили, че има нещо нередно в разговора за социализма, бил той представян само с черни нюанси или пък със селективна и избирателна памет.
В румънската литература има две традиции в представянето на това време, някои от тях вече бяха направени и като сценарии за филми и са екранизирани. Или трагичните, тежки и драматични моменти от него, или хумористично създадени истории, смешки за милицията, които често са представени по евтин начин.
- Мислите ли, че историята може да бъде обективна? Или с времето я правим все по-субективна?
- Не можем да говорим за история без да говорим за хора. Историята е обективна, но хората не са.
А историята е това, което е записано в паметта на хората, а тя е субективна. Затова зависи колко образовани са хората, които пишат за история. Зависи от това колко са свободни, колко са необременени и интелектуално съзнателни. Историята е обективна, но само хората могат да съдят историята за това колко е обективна.
- Защо решихте да разкажете тази история през филтъра на едно дете?
- Направих го инстиктивно, защото това беше за мен лесен начин да представя това, което искам, тъй като повечето ми се беше случило на мен като дете.
От друга страна исках да направя лека дистанция и да обективирам историята, за да помогна на всеки, който чете книгата, особено тези, които са живяли през онова време, да разпознаят елементи от своята собствена биография. А тези, които не са живяли по това време, а само са чели и слушали за него, да могат да разберат как то беше възможно.
Хубаво е да представиш една цялостна картина, която е наблюдение на едно дете като страничен наблюдател. Детето пасивно говори същите диалози, които чува от по-възрастните си роднини. От друга страна малкото момче изважда напрежението, което има сред роднините му в тези негативни времена и тревожни разговори.
- Етническите принадлежности също са представени по много интересен начин във вашата книга. Какво за Вас означават корените, етническите норми, границите в нашето настояще?
- Говорейки за Трансилвания, днес има идеалисти, които казват "Ето, ние сме невероятен пример за това как можем да живеем заедно". Всички за живели заедно и моето семейство е най-добрият пример за това. Но моето семейство е живяло така през ХХ век в пост-военния период, който не е нормален исторически период. Това е революционно време, много деконструиращ и реконструиращ период.
Древни структури и обичаи са били унищожени, поколения са били прекършени, духовно, но и физически. И пред тях е стояло нещо напълно ново като визия и бъдеще. В тези времена наистина можем да говорим за "заедност".
- Според Вас има ли трансилванска идентичност?
- Да, има трансилванска идентичност, когато говорим за колективна идентичност. Вие ме питате, но аз съм някакъв микс от различни идентичности. Аз съм 75% румънец и 25% саксонец. Но ако попитате румънец, саксонец, унгарец, всеки един от тях ще каже "да, но ние сме тези, които...".
Така че винаги трябва да взимаме всички елементи. Всеки един по отделно и също така всички заедно, за да видим какво излиза накрая...
- Пишете за България във Вашата книга. Това е място "отвъд границата".
- Точно така. Това е втората държава след Германия, която е спомената в книгата.
- Разкажете ми за този образ на България, това всъщност е реален образ от детството Ви.
- Да, така е. Селото ни се казва Мало, както е в книгата. То е на 40 км от Гюргево, от другата страна на реката.
- Каква или какво беше България за Вас като дете?
- Беше наистина впечатляваща.
На първо място това беше друга страна. Никога не бях ходил в друга страна преди да стана на 27. Тогава отидох като турист в Германия. До преди това винаги съм бил само в Румъния. Когато бях студент на 23-24 предпочитах да не ходя в чужбина.
Аз бях в Мало, тогава имах приятелка, която често посещаваше майка си в Париж. Тя настояваше да отида с нея, но аз не ходех.
Исках да помагам на моите чичовци за градината. Пътувайки към Мало, виждахме Русе. Никога няма да забравя как виждах телевизионната кула, знаех, че от тази кула идва българската телевизия. В Румъния националният спорт през 80-те беше да "преследваме" българите.
Основният въпрос беше "хвана ли българите?".
Всъщност това означаваше дали сме хванали българските телевизионни програми.
- Какво научавахте от българската телевизия през 80-те?
- На първо място това, че не всички си лягат в 22:00 часа. И че в събота можеш да гледаш Студио Х в 23:00 часа. Също така си спомням детските филмчета за деца. Никога няма да забравя мелодията на "Лека нощ, деца" (започва да пее песента, с която започваше "Лека нощ, деца").
Разбира се гледахме и футбол, световните през 1982 и през 1986 г.
Румънците бяха изработили антени, специални инсталации, за да могат да хващат тези програми с мачовете. Един се катери на балкона и по покрива, друг следи картината на телевизора и дава информация дали се подобрява и изчиства.
- Звучи почти като в италиански неореализъм...
- Да, това би могло да се направи на кино, но пак казвам, не евтино кино, само да се смеем или да се подиграваме безрезервно колко зле беше.
Филмът трябва да е трагикомедия.
- По какъв начин дипломатическата Ви работа се отразява на писането или обратното?
- Директно не, но индиректно, да.
Първата версия на романа ми "Игра за всяка възраст" написах всъщност в берлинското метро. Живеех на 20 км от Румънското посолство, където работех и всяка сутрин трябваше да взимам метрото и да пътувам половин час.
Берлинското метро е много комфортно и имах всеки ден по половин час за писане сутрин и вечер на прибиране.
Това ми е повлияло, но в положителен смисъл, защото по някакъв начин се оказах един румънски посланик през тази книга, въпреки че не съм бил посланик като дипломат никога досега и вероятн никога няма да бъда. Но през книгата винаги мога да бъда такъв и да помогна на хората да се намерят в нея, особено тези от бившите социалистически страни.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}