Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Режисьорът и писател Петър Денчев: Положението на артистите у нас е класов проблем

НА ФОКУС

Режисьорът и писател Петър Денчев: Положението на артистите у нас е класов проблем

"Липсата на класово съзнание как се самоопределяш в подобна система е проблем и за това каква цена можеш да изискаш за своя труд и кой трябва да я плати" споделя още Денчев

Петър Денчев (Снимка: Миглен Белев)

Петър Денчев е писател и театрален режисьор, който еднакво сериозно се отдава и на двете си професионални занимания. Роден е във Варна и се определя като неспокоен и постоянно търсещ човек. От онези хора, които задават въпроси и не се страхуват да разровят по-дълбоко и да се изразяват без заобикалки. Той постави романа "Хоро" на Антон Страшимиров в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе по един различен и непредвидим начин, а последно сте чули и за спектакъла "Портокалова кожа" в театър "Възраждане" по пиесата на Мая Пелевич - една от най-известните сръбски драматуржки през последните години.

Спектакълът спечели "Икар" на Христо Намлиев за най-добра авторска музика и три Аскеера - за поддържаща мъжка роля на Йордан Ръсин, за изгряваща звезда на Виттория Николова и за сценография на Петър Митев.

Съвсем скоро Петър Денчев обяви две нови премиери: една книжна - на новия му роман "Превъртане" и на новата му театрална премиера на "Паническа опера" по Алехандро Ходоровски в Драматичен театър "Стефан Киров" Сливен.

С него разговаряме за условията на работа на българските артисти, културните продукти в ограничаваща се среда, за пазарните ограничения и стереотипи и по отношение на пола, както и за липсата на остри критични съвременни произведения на изкуството и страха на българските директори, режисьори и писатели да ги създават. 

Спектакълът "Портокалова кожа" на сръбската драматуржка Мая Пелевич третира темата за половите стереотипи и начинът, по който пазарът ги употребява успешно (Снимка: Иван Абаджиев)

- Нека започнем с такъв въпрос. Мислиш ли, че в културната среда в България е все още доста традиционна и консервативна по своята форма и начин на изразяване?
- Хората тук дори да приемат нещо ново, те много трудно биха го интегрирали в живота си. Това е проблем в обществото ни като цяло, защото то се съпротивлява на каквито и да е промени.

Основната причина, която ми се струва адекватно обяснение на това е, че имаме нестабилна национална идентичност, тя не е доизградена. Консолидирана е много бързо и е заела много от митологичния език на Възраждането. Точно този митологичен език после влиза в различни социални дискурси на по-модерното време и създава нови митове.

Кадър от "Портокалова кожа" на Петър Денчев в Театър "Възраждане" (Снимка: Иван Абаджиев)

Още

"Портокалова кожа" на Петър Денчев рови в раните на днешния ден

"Портокалова кожа" на Петър Денчев рови в раните на днешния ден

Не би трябвало културата или правенето на изкуство да изхожда от позицията, че има универсален подход, т.е. че той е валиден за всички. Алибито да не се занимаваш със съвременни проблеми в българското общество е сведено до това, че има извечни, основни проблеми, което е невярно, всеки един проблем е актуален в своето време.

Той може да се пренася от век във век, но не е актуален по същия начин - например патриархалните проблеми през 19 век не са актуални по същия начин, те са трансформирани днес в нещо друго. Днешните проблеми на властта не са проблемите на властта отпреди 100 години.

Информационният поток на света се променя, за да може това да бъде сведено до някакво подобно обобщение. В културата на българското общество има романтизиране, че тя трябва да бъде общоразбираема, народностна, откъдето произтичат и тези неразрешими проблеми.

- Произвежда ли се според теб съвременен театър в България?
- Съвременен театър има, но за жалост последните 10 години средата се влоши много в политически аспект. Дори да се сравним с другите страни около нас - Сърбия, Румъния, Македония, при нас ситуацията е по-лоша.

Положението на артистите, които работят в държавните театри и тези на свободна практика е класов проблем.

Липсата на класово съзнание как се самоопределяш в подобна система е проблем и за това каква цена можеш да изискаш за своя труд и кой трябва да я плати. Теоретично трябва да я плаща общественият интерес. В случая обаче общественият интерес се интересува само и единствено от пари.

Петър Денчев (Снимка: Миглен Белев)

И ние изпадаме в нонсенс, защото не е необходимо един театър да поддържа своето професионално ниво, за да бъде финансиран от държавата. Той може да прави всякакви имитационни продукти на ръба на аматьорщината и ако те се продават добре това не е проблем за никого.

Оперните театри изключително се превърнаха в оперетни, правейки мюзикъли, а реално оперен театър в България, който може да произведе наистина оперно представление почти няма. Това се отнася до голяма степен и за театрите. И творческите и производствените стандарти са сведени до минимални изисквания.

Изработването на цялостен театрален продукт от момента на избор на заглавие,та до изработката на плакати и рекламни материали е плод на случайността, не на целенасочени усилия в настоящия момент. Системата, в която се намира театърът въведе и това той да съществува в състезание с телевизията, вместо да съществува като собствена медия. И така бавно се депрофесионализира всичко.

Спектакълът "Портокалова кожа" на сръбската драматуржка Мая Пелевич третира темата за половите стереотипи и начинът, по който пазарът ги употребява успешно (Снимка: Иван Абаджиев)

- Нека поговорим за "Портокалова кожа" и това как попадна на този текст и какво те впечатли в него?
- Текстът е писан преди 16 години и аз около 2010 г. открих превод на български, който не беше подписан. Не можахме да намерим преводача и направихме нов превод и после се видяхме с Мая Пелевич в Белград.

Текстът ме привлече, защото експлоатира границите на женската, а в известна степен и на мъжката идентичност точно през призмата на комерсиализма, стереотипизацията, а дори и на неолибералните модели, че трябва да се продаваме на всяка цена, че трябва да не бъдем губещи във всяка една ситуация.

Самият генезис на текста е написан 4-5 години след Революцията на булдозерите и падането на режима на Милошевич, когато този тип взаимоотношения на пазарното и комерсиалното нахлуват в Сърбия, настъпва истерията с футболните съпруги, настъпва профанизацията на обществените отношения; при това след един много дълъг период на политическа, културна и икономическа стагнация след разпадането на Югославия.

"Паническа опера" по Алехандро Ходоровски в Драматичния театър в Сливен (Снимка: Иван Дончев)

- Това не са ли и истории и от нашия преход?
- Буквално, да. С тази разлика, че тук никой не написа подобна пиеса. Никой не погледна онова, на което ние помежду си се присмиваме или го оценяваме като пошло и като дефект на бързата комерсиализация, на преобръщането на стойностите и ценностите, като към социален проблем.

Въпросът как се изменя човешкото, когато не съществува политическа цензура и социални ограничения от идеологията, как се издигат образи в медиите, как после се сриват за броени дни всъщност е много вълнуващ. Затова този текст ме привлече силно. В него има един такъв особен подход - нарочно да прилича на изрезки от женско списание, има цитати от лайф коучове, инфлуенсъри и т.н.

Много ми хареса свободата, която предлага, защото говори на непосредствен, публицистичен език. Това, че никой досега не беше поглеждал към този проблем мен много ме амбицира. Огромен въпрос е как в тази социална среда функционират отношенията между мъжете и жените.

Идеята, че пазарът е вездесъщ (без да съм антипазарен човек) не е вярна и според голяма част от съвременната икономика. Пазарният фундаментализъм обаче унищожава онова, което ние познаваме като човешка солидарност.

"Паническа опера" по Алехандро Ходоровски в Драматичния театър в Сливен (Снимка: Иван Дончев)

Още

Оригиналният, иновативен Петър Денчев

Оригиналният, иновативен Петър Денчев

- Начинът, по който изглеждаше сцената и нейната атмосфера бяха много sci-fi през цялото време, хем сме в една позната до болка съвременна ситуация, хем имаме усещането, че може и да сме в друго време.
- С художника Петър Митев решихме да го стилизираме и да направим киберпънк представление. Нещо като ретро-фантастика и футуризъм, а същевременно да има и дистопична посока. Мисля, че точно това по някакъв начин отчуждава проблема, не като буквално внушение, а го прави видим - нещо като формалистичен подход, който чрез формата да оразличи нещо, за което сме нечувствителни иначе в ежедневието си.

- Говорихме си по-рано с теб за това, че често наричат постановката ти феминистка и тя разбира се е такава, тъй като показва стереопизирането на жените, а и на мъжете в днешната епоха. А това също така е и критически текст, показващ силна критика към съвременното общество. Съгласен ли си с тези определения?
- Да, със сигурност това е критически текст, защото в него има много силна социална тревога. Разбира се това е и феминистки текст, но извън клишетата за феминизма, защото за него също има много клишета. Той е концентриран върху джендър перспективата на флуидността. В спектакъла се случва така, че в един момент ролите на жените, когато им бъде отнета идеята за икономическото първенство, придобиват трагически характер.

"Паническа опера" по Алехандро Ходоровски, поставен от Петър Денчев в Драматичния театър в Сливен (Снимка: Иван Дончев)

Накрая този образ на "ТЯ" или портокаловата кожа се оказва декласирана самотна майка и в онзи манифестен монолог на финала тя се опитва да се оттласне от тази идентичност, която е възприела преди това, с всички трендове, всички клишета за това как трябва да изглежда жената, какво трябва да бъде нейното сексуално удоволствие, как трябва да го придобива. На финала има една силно критична дистанция.

В монолога тя казва "Не, не съм феминистка" и че избора дали да харесва или не собственото си тяло е неин избор. В този смисъл той говори и против клишетата на феминизма. Не си даваме сметка колко сме подвластни на ограничителните форми на културата и това, че жената винаги трябва да е сексуален обект.

- Популярната култура, в която живеем налага тези норми, пазарът също. Излизането от тези ограничения не се смята за нормално и бива осъждано.
- Популярната култура е и изключително хетеронормативна. Когато гледаме реклами дори на известни дизайнери, обикновено естетизацията на женското тяло винаги е през мъжка перспектива.

"Паническа опера" по Алехандро Ходоровски, поставен от Петър Денчев в Драматичния театър в Сливен (Снимка: Иван Дончев)

Още

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

- Защо тук според теб няма голям интерес към драматургия от Балканите?
- Основно, защото функционират предрасъдъци от времето на Югославия. Културните предрасъдъци са създадени още преди 1989 г., когато България остава изцяло в културната сфера на СССР и някак това е направило югославската култура недостъпна, поне в нейния по-висок език - извън попкултурните клишета на турбофолка.

За мен Югославия в политически смисъл е била доста авангардна държава и либерализирането на нейния културен живот е дало интересни плодове и спонтанност на взаимодействие между местни култури и останалата част от Европа. Това не означава, че Югославия е била лишена от диктатурата, от политическата репресия и т.н. Напротив.

Но един прост пример: "В очакване на Годо" на Самюел Бекет е публикувана през 1952 г., а през 1956 г. вече е поставена в ‚Ателие 212" в Белград. В България съществува нагласата, че културата на бивша Югославия и националните държави, които я образуваха е турбофолкът.

Страната ни също така изглежда няма голям интерес да представя своя култура там. В Българското посолство в Белград вече няма културно аташе. Това е жалко, защото културата е нещо живо, което се създава тук и сега, тя не е само галерии и музеи. Ако трябва да сравним съвременната музикална сцена на София и Белград, то това би било невъзможно. Местната продукция там е много по-разнообразна и по-голяма - в най-различни жанрове. Има непрестанно движение на креативния живот.

"Паническа опера" по Алехандро Ходоровски, поставен от Петър Денчев в Драматичния театър в Сливен (Снимка: Иван Дончев)

- Страхуват ли се българските театрални режисьори от директните послания, в които има по-остра социална критика както е при Мая Пелевич?
- Да, мисля, че именно границата между фикция и реалност плаши много нашите театрални директори. Има страх да се цитират буквални ситуации от действителността макар и през призмата на отместването, на цитата или пък чрез стратегията на отстраняването.

Плаши ги липсата на охудожествяване. "Портокалова кожа" в известен смисъл с киберпънка и футуризма също отправя някаква естетизация, но в нито един момент не съм искал да кажа, че всичко ще се оправи и винаги е било така. Искал съм да посоча критически, че има непреодолим проблем. И той е идеята за съзтезанието и конкуренцията на всяка цена и че има сфери от живота, които не се подчиняват на това.

Интимният свят на човека не би трябвало да бъде част от това.

Художник на корицата на романа "Превъртане" на Петър Денчев е Христо Гочев

Още

Писателят Илия Троянов: Тази система оставя истината да плува в блато от лъжи

Писателят Илия Троянов: Тази система оставя истината да плува в блато от лъжи

- Тъкмо излезе твоят нов роман "Превъртане", който освен невероятно красива корица, изглежда захваща също сложни въпроси, които свеждаме до опростени и някак не успяваме да схванем през целия си живот. Какви са отправните ти точки и накъде отиваш в този роман?
- Отдавна исках да намеря начин да покажа как културните и менталитетните нагласи пътуват през времето. Пред време имах идеята за сюжет, който се опира на случката как една старица оживява в тялото на млада жена - до какво може да доведе това, какви са проблемите, които могат да произтекат от една такава трансформация.

Това се оказа едно от основните събития в "Превъртане", това е един вид и превъртане на живота - започва отначало. Възможно ли е това? Можеш ли да продължиш на чисто или ще продължиш да отмъщаваш за травмите от предишния живот? Освен това ми беше много интересно да се захвана да наблюдавам дълго време как много често през гласовете на младите хора говорят миналите поколения, а младите всъщност нямат свой собствен глас.

Това също е един от проблемите в романа.

"Паническа опера" по Алехандро Ходоровски, поставен от Петър Денчев в Драматичния театър в Сливен (Снимка: Иван Дончев)

Още

Министър Велислав Минеков: Трябва да има нова методика за финансиране на театрите

Министър Велислав Минеков: Трябва да има нова методика за финансиране на театрите

- Светът, освен, че върви към превъртане, също така можем да кажем, че се намираме и в паническа опера. "Паническа опера" е именно новият ти спектакъл на сцената на Драматичен театър "Стефан Киров" Сливен. Кое е онова, което те впечатлява в стила на Ходоровски и какво те провокира, за да го пресъздадеш?
- Познавам този текст на Ходоровски много отдавна. Винаги съм имал привличане към него, сега просто се оказа възможно, но и моментът, в който този текст се материализира като представление не е случаен - ние се намираме в момент на огромна трансформация, на прага сме на дигиталната революция, намираме се в политическа и социална криза, освен това и може би в най-голямата здравна катастрофа засега на 21-ви век.

Автор на плаката на "Паническа опера" е Маргарита Дончева

Това прави всички нас особено чувствителни към изначалните проблеми и въпроси за това дали сме солидарни, познаваме ли съчувствието, можем ли да си сътрудничим с останалите, можем ли да съжителстваме с тях. 24-те миниатюри, които съставляват пиесата на Ходоровски всъщност се занимават с разрушаването на стереотипите и парадоксите на човешкото съществуване - че всички ние сме в непрестанно състезание с нашето его, с нашите представи за нас, а не виждаме в каква духовна мизерия живеем.

Още

Изкуството като сигнал за политически упадък

Изкуството като сигнал за политически упадък

Още

Съвременното изкуство: Политично или за удоволствие?

Съвременното изкуство: Политично или за удоволствие?

Още

Какъв е визуалният код на прехода според Аарон Рот?

Какъв е визуалният код на прехода според Аарон Рот?

Още

Лука Шулич от 2CELLOS: Ние от Балканите трябва да се подкрепяме

Лука Шулич от 2CELLOS: Ние от Балканите трябва да се подкрепяме

Още

Албена Баева: Дали си даваме сметка за контрола на машините върху нас?

Албена Баева: Дали си даваме сметка за контрола на машините върху нас?

Още

Ива Свещарова и Вили Прагер: Избираме теми, които са важни, дълбоки и провокират артистичния ни интерес

Ива Свещарова и Вили Прагер: Избираме теми, които са важни, дълбоки и провокират артистичния ни интерес

 

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

Руският режисьор Виталий Мански: Горбачов не ми подари друго освен надежда

"Не изпитвам носталгия към брезичките в Русия" споделя режисьорът, който е гост на 25-ия София Филм Фест, за да представи документалния си филм "Горбачов. Рай"

Маестро Саша Гьотцел: Нищо не може да спре изкуството

То е човешка необходимост, тъй като е езикът на душата на човечеството, казва главният гост-диригент на Софийската филхармония

Режисьорът Леван Когуашвили: Грузинското кино говори за тъжни неща с жизнерадост

Филмът "Брайтън 4" откри юбилейното издание на София Филм Фест в присъствието на режисьора

Блаж Кемперле от квартет "Сигнум": Саксофонът е хамелеон и излъчва много музикални цветове

Световна премиера с новия проект на виртуозните саксофонисти от квартет „Сигнум” в България

Маестра Кери-Лин Уилсън: Вълнувам се, че отново ще дирижирам Софийската филхармония

На своята нова среща със софийската публика на 23 септември, талантливата канадка се представя със симфоничен концерт, включващ творби от Бѐдржих Сметана, Макс Брух и Дмитрий Шостакович

Цигуларят Йосиф Радионов: Възвишената музика е била винаги на почит в моето семейство

Музиката, която изпълнявахме със съпругата ми по време на пандемията, трябваше да е обнадеждаваща, казва големият музикант