ФАКТИ И ДОКУМЕНТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
Доц. д-р Християн Атанасов: През Възраждането българинът разчита на собствените си сили и инциативност
Стартира "Информационен портал за архивно-документално наследство на Българското възраждане"
Автор : / 4119 Прочита 1 Коментара
Портрет на Христо Ботев и братята му: Стефан, Боян и Кирил Ботеви, 1876 г. / Снимка: "Изгубената България"
Доц. д-р Християн Атанасов е завършил история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и икономика в УНСС. Занимава се с информация, архиви, кредитна и финансова история. Дългодишен експерт в Централния държавен архив и Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
Бил е консултант на частни фирми и държавни институции. Инициатор и ръководител на проекти за отваряне и популяризиране на българските исторически архиви. Понастоящем е доцент по архивистика и документалистика в УниБИТ.
Ръководител на проект финсиран от Фонд Научни изследвания, на тема: "Информационен портал за архивно-документално наследство на Българското възраждане" (за периода 2019-2022). Изпълнението на проекта е още в началото си, но очевидно ще трябва да се "забърза" в сегашната ситуация, каквото е и желанието на научните работници.
Тези дни от портала съобщиха, че е излязла книгата "Българският XIX век: нови архиви и прочити". Към нея има и диск с електронно приложение на "Каталог с архивни материали", изготвен от Славка Драганова. В нея са взели участие и студенти - Анета Борисова и Фани Филипова, които са помогнали за цифровизацията на каталога.
"Книгата скоро ще бъде достъпна, частично или цялостно, и на сайта на проекта, по който се издава, както и на различните научни профили на авторите и рецензентите. След като премине карантинния период ще се видим, живи и здрави, да я представим и в книжно тяло", заявяват още работещите по проекта.
А ето какво казва един от авторите му - доц. д-р Християн Атанасов:
доц. д-р Християн Атанасов / Снимка: Личен архив
- Доц. Атанасов, какви са целите на този информационен портал?
- На първо място да събере на едно място знанието за документалното наследство от тази епоха. Възраждането е многопластов процес на обновление и промяна в сферата на икономиката, образованието, религиозното дело и политиката. Това означава, че за всеки един от тези процеси ние разполагаме с огромен обем документи, които се съхраняват на различни места, в големи и малки градове и села и от различни институции и частни лица. Модерните технологии позволяват това разпръснато знание да се централизира чисто информационно на едно място и да бъде по-лесно достъпно на изследователи и любители на миналото.
В хода на тази "централизация" ще разчитаме на екип от доказани специалисти, но също така и на любители и местни ентусиасти, които искат да споделят, на доброволен принцип, какво се съхраняват в техните да кажем по-локални институции.
Така ние целим да им представим платформа, на която те да могат да споделят информация за ценните документи, които пазят. В същото време освен да събираме на едно място знание, с екипа целим и да го разпространяваме възможно най-лесно и удобно.
Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта
Знаете, че значителни архивни сбирки са в окаяно състояние и липсват подготвени хора, които да работят с тях. Чрез портала, ние ще направим по-лесно достъпни добрите практики в България и по света по отношение на традиционното архивиране и дигитализиране например. Така ще сме полезни за институциите и отделните хора, професионално ангажирани с историческите документи.
Особено ще популяризираме ползите от дигитализирането и свободния достъп до документи. Нещо крайно релевантно към ситуацията в момента.
Представете си от едно място да разбирате къде има документи по интересуваща ви тема, които да са физически на различни локации - да знаете дали те са дигитализирани, или не; да разберете лесно как ще може да ги ползвате, да имате информация за институциите, които ги съхраняват, работното им време и пр.
- Как виждате Българското Възраждане и в какво се състои, според вас, най-ценният принос на Възраждането в нашата история?
- Възраждането е върховното постижение в нашата история. Затова периодът е толкова интересен и изследван. Важно е да се разбере едно нещо, което ми се струва доста подценявано, както от специалистите, така и от любителите.
През Възраждането българинът изгражда всичко предимно сам, разчитайки на собствените си сили и инициативност. Сам си плаща за училища и учи децата си, сам си издава вестници, сам си гради стопанството и търговията.
Заможно семейство от град Варна преди Освобождението на България / Снимка: "Изгубената България"
Залага на себе си и на другите около него и на доброволен принцип прави сдружения, акционерни дружества, кредитни институти и прочее. Не е "лежал" на държавата и не е чакал помощ от чужбина, за да си вземе живота в ръце. Въобще цялото Възраждане е изградено с много труд и предимно на базата на лична инициатива, доброволно съдружаване и предприемачество.
- Във връзка с горния въпрос, бих ви попитала: Виждате ли такова раздвижване в съвременната българска култура, което да доведе до Второ Възраждане и как това би се отразило на целия духовен живот в страната?
- Честно казано, не съм голям оптимист. Май вече не сме толкова инициативни и не ни се работи много-много. Повече мрънкаме, отколкото реално да се опитваме да променим нещо.
Така че сме доста по-различни от "възрожденските българи" като манталитет и мисловна нагласа.
Може да прозвучи клиширано, но личните ми надежди са, че младите хора ще успеят да преодолеят инертността и ще бъдат отворени и отговорни. Хубаво е да взимаме положителни неща от чужбина в различните сфери, но и да не забравяме, че друга родина така или иначе няма да имаме.
Това се е случило по време на Възраждането. Българите се променят, започват да носят панталони, да ходят на театър, да мислят по-рационално, а не да гледат на света с очилата на средновековни хора, но в същото време се запазват и съхраняват.
Селска идилия в с. Долна Студена / Снимка: "Изгубената България"
- Кои са най-ценните документи, които смятате да публикувате за широката общественост?
- Естествено ще качим приоритетно информация за най-важните и известни документи - "Тефтерчето на Васил Левски", писма на Христо Ботев, занаятчийски и общински книги (кондики) и прочее интересни неща, които се съхраняват например в Националната библиотека и Държавния архив. Ще прилагаме линк към съответната институция-хранител и пр.
Така и лесно ще изградим работната структура и архитектура на информационния продукт и после разчитаме хората по места сами да видят ползите и да започнат да подават информация за това какво те съхраняват, да дигитализират и да качват линкове.
Важно е да отбележа, че ще се опитаме да обхванем цялото документално наследство от периода. Знаете, че по онова време по българските земи живеят много турски, гръцки, еврейски, арменски и прочее жители, а и политически се намираме под властта на османската държава.
Така че предвиждаме да даваме информация за османски, гръцки, арменски и други чуждоезични документи.
Така ще имаме и по-обща представа за икономическата и политическа конюнктура, която несъмнено е влияла и върху живота на българите и другите народи. Те взаимно, така или иначе, са били в непрекъснато взаимодействие помежду си.
Ученици от с. Долна Студена / Снимка: "Изгубената България"
- Как гледате на опитите на някои издатели да "превеждат" документи и книги като "Под игото"?
- Аз лично съм, как да кажа, по-консервативен и не мисля, че такива книги следва да се "превеждат". Защо да ги превеждаме? Непознатите думи и турцизми са обяснени с показалци и всеки може да си ги провери. Така ще има и образователен момент, а и те са били част от живия език на българите от периода. В същото време съм наясно, че не може да се забрани на хората да постъпят както намерят за добре, но дали "преведените" книги ще са същите творби като оригиналите?!
- Имате ли си ваши любими личности от епохата на Възраждането и кои са те? - Какво не знаем, или е малко известно за тези личности?
- Моите любими герои са предимно издателите и интелектуалците. За един Иван Найденов, например, обикновените хора не знаят почти нищо, а в същото време неговият принос е фундаментален. Той издава някои от най-четените вестници от периода в Цариград. Държи българите да са непрекъснато информирани за всичко, дава им възможност да водят дебати. Един от многото подценени личности, чиято роля тепърва ще преосмисляме.
От революционерите - несъмнено Васил Левски. Като ниво, осанка и интелект, според мен той далеч надминава всички останали. Макар и да не е особено писмовен - все пак е професионален революционер, и малкото останало писано от него, тежи повече от всичко друго. В този смисъл адмирирам инициативата да се издирват и превеждат документи за него от истанбулските архиви.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}