ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ОПЕРАТА
Опера, написана за 4 дни, била извикана на бис за пълно повторение
220 години от смъртта на композитора Доменико Чимароза
Автор : / 7719 Прочита 0 Коментара
Фасадна скулптура на Доменико Чимароза на сградата на Национална опера на Париж (Снимка: iStock by Getty Images)
Негови страстни почитатели били Стендал и Гьоте. Авторът на "Севилският бръснар" - Джоакино Росини го нарича свой учител. Консерваторията в град Авелино, улица във Флоренция и театър в Аверса носят неговото име. Паметник в Аверса и бюст в Рим възвеличават значението на личността му.
На 11-и януари 1801 г. умира един от най-именитите и най-плодовитите италиански композитори от втората половина на XVIII в., създал забележителни произведения в областта на комичната опера - Доменико Чимароза. Написал е над осемдесет опери, от които 75 комични, съчетаващи най-добрите черти на италианската опера-буфо. Чимароза издига този жанр на италианската опера на нов, по-висок етап на развитие.
"Стилът на Чимароза, пише през 1823 г. Стендал, искри от комедийност, страст, сила и веселие".
Доменико Чимароза е роден на 17 декември 1749 г. в Аверса край Неапол. Музикалното си образование получава в Неаполитанската консерватория. Там учи композиция при Николо Пичини, който го насочва към операта. Успехът идва с поставянето на операта "Прищевките на графа", написана през 1772 г., когато Чимароза е едва на 23.
През следващите 15 години композиторът написва още петдесет комични опери, между които "Веселите шеги на Стелидаура", "Джанина и Бернардоне", "Импресариото в затруднение", "Артаксеркс" и "Италианката в Лондон". През 1789 г. Чимароза заминава за Русия, където в продължение на три години работи като придворен композитор и диригент. Специално за руския императорски двор Чимароза написва няколко опери, между които "Клеопатра" (1789), "Двете годеници" (1789) и др.
На път обратно към родината си, е поканен да работи като дворцов композитор във Виена. Там написва операта си "Тайният брак" - едно от най-добрите си произведения, според музикалните критици. Завръщайки се в Неапол, Чимароза работи като учител по музика и написва патриотичен химн за революцията, заради който е осъден на смърт. Спасява го любовта на публиката и общественото мнение - така смъртната му присъда е заменена с изгнание. Умира едва 51-годишен във Венеция.
Паметникът на Чимароза в Аверса
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Погребан е с големи почести. На погребението му са изпълнени една меса и няколко песни, композирани специално за случая, както и концерт за флейта и оркестър от Luigi Giannella, посветен на Чимароза. Композиторът е погребан в църквата "Сант Анджело" във Венеция.
Чимароза е почетен и в Рим, където кардинал Конзалви, държавен секретар на папския двор, организира в църквата "San Carlo del Catinari" да бъде изпълнен един от реквиемите на композитора. Изпращането е много тържествено, а на скулптора Антонио Канова е поръчано да изработи бюст на Чимароза. Днес този бюст се съхранява в Капитолийския музей в Рим.
Доменико Чимароза има тежка съдба като човек и извънредно щастлива като творец. Мнозина се чудят как това музикално чудо израства в дома на зидар и перачка? Бедните му родители го пращат да учи в училището към мъжкия манастир в Сан Северо. Там един от органистите се заема с обучението му по музика и му преподава по литература.
Мнозина чуват за даровитото момче от манастира, и така се отваря пътят му към консерваторията "Санта Мария ди Лорето". Тя подсигурява обучение предимно на бедни и болни деца, които заработват стипендията си като пеят по улиците на литийни шествия и събират помощи за сиропиталището. В консерваторията по онова време преподавали известни музикални педагози като Николо Пичини и Антонио Сакини. Младият Доменико се научава да свири на цигулка, чембало и орган, дори започва да преподава уроци по органно изкуство.
Доменико Чимароза до клавесина си, гравюра / Снимка: Getty Images
Яркият талант на Чимароза е забелязан още в консерваторията. Освен това правел впечатление и със силния си характер - бедното момче никога не се оплаквало и се отличавало със заразително чувство за хумор. Това качество се проявява по-късно в комичните му опери.
Първата му опера-буфа - "Прищевките на графа", била предназначена за карнавала в Неапол. Бурните овации на публиката превръщат 23-годишния младеж в знаменитост.
Успехът на сцената е съпроводен от нещастие в любовта. Първата му съпруга - Констанца Суфи, умира много млада. Чимароза се жени повторно за сестра й /б.а. доведена сестра/ - Гаетана Паланте. Тя е само на 16 - мила и грижовна съпруга, която ражда на композитора две деца.
През 1773 г. Чимароза написва опера в три акта - "Мнимата парижанка", чиято премиера се състоява в "Театро нуово" по време на карнавала. Операта буквално завладява публиката с фолклорните си мотиви, със звуците на мандолината и ритмите на любимата за неаполитанците тарантела.
Цяла Италия започва да говори за Чимароза. Успехите буквално го следват по петите. Операта му "Магиите на Мерлина и Зороастро" го прави още по-популярен. Още не са заглъхнали аплодисменитте от нея, и Чимароза вече е написал още две опери - "Александър в Индия" и "Джанина и Бернардоне". Неаполитанският "Театро деи Фиорентини" поставя 16 премиери на творби на Чимароза. Славата на младия композитор достига до Рим.
През 1774 г. е поканен за Римския коледен фестивал. Това събитие поставя началото на една традиция - Джовани Чимароза написва 28 опери специално за карнавалите в Рим и Неапол.
Композиторът има огромен принос в областтта на кантатното композиране. През 1775 г. написва кантатата "Il giorno felice", за 4 гласа, хор и цигулки.
През 1776 г. поставя още три опери: "Любовен гняв", "Сватби на бал" и "Лекомислената благородница". Самият крал пожелава да ги види. Две години по-късно, през сезона на 1778 г., той представя пред кралското семейство двуактната си опера "Смешните любовници".
През 1779 г., за откриването на оперния театър, специализиран за опера-буфа - "Teatro del Fondo" в Неапол, Чимароза написва операта "Невярната вярна".
През 1782 г. композира операта "Постоянна любов", чиято премиера е в Рим, а после е поставена в Прага, Лисабон, Санкт Петербург, Краков, Виена и Дрезден. През същата година се появява "Китайският герой". Свири я оркестърът на театър "Сан Карло" в Неапол, състоящ се от 59 инструменталиста - 32 цигулки, 4 виоли, 3 чело, 5 контрабаса, 4 обоя, 2 кларинета, 2 фагота, 4 тромпета, барабан и 2 клавесина - истински инструментален апотеоз.
През същата - 1782 г. - композиторът създава и комичната триактна опера "Влюбената балерина", чиято премиера се състоява в Неапол, но веднага я поставят и в Миланската Скала, в Триест, Малта, Прага, Лайпциг, Дрезден, Мадрид, Барселона, Лисабон, Санкт Петербург и други оперни театри по света. Доменико Чимароза става световна знаменитост.
През 1783 г. композиторът получава поръчка от "Ла Скала" да напише опера за откриването на сезона в Милано. Театърът по онова време вече е със славата на най-престижния оперен форум в цяла Италия. Чимароза написва триактната опера "Цирцея", по гръцкия мит за Цирцея и Одисей.
Операта става известна с това, че в нея има цели 13 солови арии, едно трио и два марша. Чимароза обича да експериментира смело в жанра, без каквито и да е ограничения.
В Италия постоянно сменя местоживеенето си - ту е в Рим, ту в Неапол, Флоренция, Виченца, Милано и Торино. Най-плодовит за творчеството му се оказва Рим. Там написва 20 опери и няколко симфонии, оратории, меси, сонати за пиано и др. творби. Между тях е комичната опера "Италианката в Лондон", добила голяма популярност. Премиерата на тази творба е в "Teatro Valle" в Рим през 1779 г.
Оперните произведения на Чимароза започват да се изпълняват в най-големите оперни европейски центрове: Париж, Виена, Дрезден и Лондон. През 1780 г. освен да пише, композиторът и преподава музика в консерваторията "Ospedaletto", както и в едно от училищата за сираци във Венеция, а през 1784 г. става втори органист в дворцовата капела на Фердинанд I в Неапол.
През 1784 г. се установява да живее във Флоренция, като композира опери за града. Написва оперите "Отчаяният Марио", "Assalone", "Джудита", "Жертвоприношението на Авраам", "Il Convito di Pietra" и др. Последната е поставена и във Венеция с огромен успех.
През 1787 г. руската императрица Екатерина Велика поканва композитора в Русия. Чимароза тръгва на дългия път с жена си и първото им дете, още бебе. По пътя, по време на спирките, навсякъде е приеман като знаменитост. В Тоскана Великия херцог Леополд, по-късно император, го затрупва с подаръци, сред които има златна кутия за енфие и перлена огърлица за съпругата му.
В Парма се запознава с дукеса Мари-Амели Австрийска, съпруга на Фердинанд I Пармски, от династията на Бурбоните. Според някои приятелството му с нея по-късно се превръща в омраза от нейна страна. Но по онова време, в което все още му е почитателка, дукесата му подарява златен часовник, инкрустиран със скъпоценни камъни.
Във Виена Чимароза е представен на императора на Свещената Римска империя - Йозеф II, голям почитател на музиката. Той поканва композитора във Виена, след завръщането му от Русия.
По-нататък пътят отвежда семейството в Краков и Варшава, където Чимароза и семейството му са посрещнати с почести лично от Станислав Понятовски, полски крал и Велик литовски княз.
Екатерина Велика посреща Чимароза в Санкт-Петербург с блестящ прием, и веднага го назначава за дворцов композитор и диригент. В руската столица през 1787 г. той написва оперите "Владимир", "Девата на Слънцето" и "Хорът на войните".
По поръчка на княз Григорий Потьомкин, фаворит на императрицата, през 1790 - 1791 г. Чимароза написва операта "Клеопатра", кантатата "Неочаквана серенада", няколко камерни композиции. В прослава на императрицата написва кантатата "Сюрпризът", за 5 гласа, хор и танцьори.
Представена е в двореца на граф Александър Безбородко, министър на външните работи на Русия и голям почитател на музиката. По неизвестни причини, обаче, с времето отношенията между композитора и императрицата се влошават. Той се чувствал обиден от нея. Суровият климат на северната страна пък се отразил зле на здравето му, и Чимароза решава семейството му да напусне страната. Русия го изпраща с почести.
През Варшава Чимароза заминава за Виена, където Леополд II вече е император. Той го назначава като придворен композитор на мястото, освободено от Антонио Салиери. Именно във Виена Чимароза създава музикалния си шедьовър "Тайният брак".
Написва операта за 4 дни! Премиерата е на 17 февруари 1792 г. в "Burgtheater" във Виена и е посрещната с нестихващи овации. На бис е извикана цялата опера - истински прецедент в историята на музиката.
За един сезон операта е играна 67 пъти, и продължава да се поставя във Виена на всеки 2-3 години, и до днес. Поставяна е в почти цял свят, в най-големите оперни театри в Берлин, Прага, Лайпциг, Дрезден, Милано, Сиена, Палермо, Барселона, Мадрид, Лисабон, Санкт Петербург и мн. други.
В България е поставена за първи път през 1947 г. в Софийската народна опера. Софийската филхармония многократно е отбелязвала почитта си към композитора с негови творби, като една от последните бе представена под диригентската палка на световната знаменитост Саша Гьотцел.
С "Тайният брак" Чимароза проправя нов път в развитието на комичната опера, който по-късно ще бъде последван от Джоакино Росини. В родния на композитора Неапол веднага поставят операта, и за един сезон тя е била играна 110 пъти. Фердинанд го назначава за диригент на дворцовата капела, първи органист и учител по музика, което предизвиква огромна завист у колегите на Чимароза.
Интриги вгорчават успехите му. Най-злостният сред завистниците е Джовани Паизиело. Чимароза отвръща на ударите, като създава за кратък период от време цели 20 безценни творби- опери и музикални мелодрами.
Времето съвпада с избухването на националосвободителната революция в Неапол, против австрийското владичество. Чимароза застава на страната на антироялистката фракция в града. През 1799 г. Неапол е провъзгласен за свободна република и тържествено биват изгорени портретите на дворцовата фамилия. За победата композиторът написва патриотичен химн със силно революционно звучене, който се превръща в химн на новообявената република. Скоро, обаче, Бурбоните се завръщат и започват масово гонение на революционерите.
Домът на композитора е ограбен, инструментите му - унищожени. Чимароза е арестуван и осъден на смърт.
В затвора е измъчван. Световната му известност и талантът му, обаче, карат много влиятелни личности да се застъпят за него. Сред тях са кардинал Руфо и лейди Хамилтън. Според някои биографи на Чимароза, е имало застъпничество за него и от страна на руския императорски двор. Чимароза бил освободен от затвора, но изгонен завинаги от родния си Неапол. Първо се установява в Падуа, а след това - във Венеция.
Театър „Доменико Чимароза“ в Аверса
Там работи до последния си дъх върху операта "Артемизия", която остава недовършена, защото смъртта изпреварва края й. Чимароза умира след тежка криза от възпаление на червата. Диагнозата бързо разнесла слуховете, че е много вероятно композиторът да е бил отровен от австрийскште власти, по заповед на някогашната почитателка на композитора - Мари-Амели Австрийска, но тази хипотеза остава недоказана.
Доменико Чимароза остава истинска легенда в историята на музиката. Той е първият, който въвежда в операта вокални терцети и квартети и е един от най-плодовитите композитори в света - създавал е по няколко опери годишно.
Освен опери, е автор на 7 симфонии (италиански увертюри), 6 оратории, 18 меси, 10 кантати, няколко патриотични химна, много клавирни сонати, 32 сонати за чембало, концерт за две флейти, хорови творби и мн. др. Написва и едно теоретично съчинение - "За изучаване на музиката". Негови ръкописи се съхраняват в музеите на някои руски театри, а личният му архив е дарен от сина му Паоло на Неаполитанската консерватория.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}