ВИРТУОЗИ
Мистерията Паганини
Наричат таланта му "сделка с Дявола", а цигулката му - "Вдовицата"
Редактор : / 11200 Прочита 0 Коментара
Виртуозът Дейвид Гарет като Паганини във филма "Цигулар на дявола" (2013)Първият концерт пред публика на виртуоза на цигулката Николо Паганини се провежда на 31 юли 1795 година в театър "Сан Аугостино" в Генуа. Тогава той е едва на 13. С парите от концерта заминава с баща си за Парма, за да се запише да учи при големия цигулар и педагог Алесандро Рола. Тази среща е особено знаменателна...
Алесандро Рола отказва да ги приеме, като се извинява, че е болен. Докато чака в съседната стая, обаче, малкият Николо вижда една цигулка и партитура до нея. Спонтанно започва да я свири. Когато чува изпълнението, болният Рола се надига от леглото и става - влиза в стаята и казва на бащата на Паганини: "Няма какво повече да го науча!.."
А как се е научил да свири синът на хамалина Антонио Паганини? - Що за мистерия е талантът му?
Николо Паганини е роден на 27 октомври 1782 г. в многодетното семейство на бедни хора с 6 деца. Цялата тази челяд обитавала скромна къща на улица "Пасо ди гата мора", което в превод означава "Черна котка".
Това обстоятелство много често ще бъде споменавано по-нататък от биографите на Паганини, като предзнаменование за неговия "дяволски" талант. Мнозина завистливци приписват на виртуозния музикант "сделка с дявола", като добавят към това и значението на фамилното му име, което се превежда като "идолопоклонник".
Още
Геният Бах: Лесно е да се свири на музикален инструмент - просто трябва да докосвате правилния клавиш, в правилния момент
Бащата на Николо - Антонио Паганини, издържа семейството си с хамалска работа и се издига до собственик на малко магазинче, но можел да свири на мандолина и страстно обичал музиката. Учи Николо да свири на мандолина, когато малкият е едва на 5. Паганини поема за пръв път в ръце цигулка, когато е на 6. Баща му настоявал много да се упражнява и дори налагал тежки наказания на момчето, ако то не свирело "достатъчно".
Някои казват, че старият Паганини дори проявявал жестокост в това отношение - малкият Николо често не си доспивал и здравето му се влошило още в най-ранна възраст.
Радостите в живота му като младеж са малко. Вероятно търсейки спасение в музиката и любовта, захваща тайнствена връзка със знатна дама от Тоскана, чиято самоличност остава загадка и до днес.
В нейна чест Паганини написва 12 сонати за китара и цигулка, но никога не споменава името й. Това, което навремето са знаели, е че се хвалел с близостта си с Елиза Бонапарт - по-голямата сестра на Наполеон.
Факт е, че Паганини се водел "придворен музикант" с капитански чин към императорския двор.
Веднъж придворни нагаждачи му скрояват номер, като преди концерт скъсват струна от цигулката му, но Паганини продължава да свири перфектно.
Тогава злите езици съвсем "убедено" го кръщават "Син на Сатаната". Завистниците не спират да го одумват и тормозят, но така или иначе Паганини остава любимец на двора заради таланта си.
Музикантът се отблагодарява за това отношение със сонатата "Наполеон", която написва в чест на императора за един негов рожден ден. Случайно, или съвсем преднамерено, за да подскаже на враговете си, че знае кой/кои/ са скъсали струна от цигулката му, написва тази соната само за една струна - сол.
Славата на мистериозния музикант се разчува из цяла Европа. Николо Паганини забогатява неимоверно - има милиони, но не се чувства щастлив. Критиците го наричат "бунтар", защото не се интересува от критиките им. Завистниците се дразнят от всичко - дори от маниера му на сцената. В същото време, обаче, никой не оспорва огромния му талант.
В един период от живота си Николо Паганини става масон. Това идва добре дошло на враговете му, да продължат с измислиците за "дяволската природа" на таланта му.
И днес най-загадъчната част от "Мистерията Паганини" е неговата цигулка. Някога някои се страхували да я пипнат, заради "дяволската" й сила. Днес тя е просто експонат на особена почит. Инструментът е изработен от големия майстор на музикални инструменти Гуарниери дел Джезу.
Още приживе Паганини завещава цигулката си на Генуа, но с едно условие - никой да не свири на нея след смъртта му!..
Ето защо жителите на града кръщават цигулката му "Вдовицата на Паганини". Дали пък с това не са искали да кажат, че само тя скърби за него?!
Сред завещаните от виртуоза музикални инструменти има и други цигулки - изработени от Страдивари и Амати, но цигулката, на която е свирел - тази на Гуарниери дел Джезу, си остава наистина неговата скърбяща "вдовица". Едва ли някой някога ще свири на нея, и то като "нейният" Паганини.
Еми МАРИЯНСКА