ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА
Бащата на родния поп, Радиото и "Балкантон" е и спортна легенда
110 години от рождението на композитора Йосиф Цанков
Автор : / 15262 Прочита 5 Коментара
Обложка на албума на Вили Стоянов - "Онзи вятър от първата среща", в памет на дядо му Йосиф ЦанковКогато си спомняме за авторите на музика в родната естрада, или както я наричат музиковедите - забавната музика, първото име, с което би трябвало да започнем, е това на композитора Йосиф Цанков.
Той е романтикът на родната поп музика. Песните му все повече ни припомнят за изчезващата чувственост в съвременния ни поп, и навяват носталгия по миналото.
Днес се навършват 110 години от рождението на композитора, основателя на националното ни радио, на "Балкантон" и... на националните ни отбори по баскетбол - Йосиф Цанков.
Композиторът е всепризнат за родоначалник на шлагерната и поп-музиката в България, но малцина знаят, че високообразованият възпитаник на Робърт колеж и дипломиран в СУ юрист, е бил не само състезател по баскетбол, но и съосновател на двата ни национални отбора по баскетбол - и на мъжкия и на женския. Йосиф Цанков е бил спортна звезда, както и запален филателист, до края на живота си.
Роден е на 7 ноември 1911-а година в Русе и произхожда от заможно и аристократично семейство. Баща му бил търговец с международни контакти. Вкъщи се говорело на френски, немски и английски, свирели на пиано. Канели се гости "от сой", водели се разговори на висок стил и се обсъждали въпроси от широк културен спектър.
Любопитен факт е, че първата електрическа крушка в Габрово светва във фабриката на прадядото по майчина линия на Йосиф Цанков - Иван Хаджиберов. Майка му - Сия, е първата жена, която кара автомобил в България, а баща му - Иван, дарява място, на което е построено първото кино в Русе.
Самият Йосиф Цанков започва да композира на пианото още на 11. На 19 завършва Първа мъжка гимназия и по волята на баща си, се записва да следва право в СУ "Св. Климент Охридски".
През всичките си колежански години в Цариград спортува, и след като се завръща в София, заедно с други момчета, основават баскетболния отбор "АС-23".
По-късно става съосновател и на националния ни отбор по баскетбол мъже, като е избран за капитан и център нападател и на двата мъжки отбора. След време Йосиф Цанков става основател и на националния ни женски отбор по баскетбол, на който е и треньор. Той е истинска спортна легенда.
Връщайки се към биографичните данни на този човек, изпитваме гордост от това, че един българин, надарен с толкова много таланти, е бил и толкова деятелен за доброто на родината си. Йосиф Цанков е бил представител на фирмата-"шапка", съсобственик и управител на първата българска фабрика за грамофонни плочи "Берлин грамофон", по-късно - на "Дойче грамофон".
Йосиф Цанков и Паша Христова (Снимка: Архив Dir.bg)
Той е и сред основателите на Българското национално радио (Радио "София") през 1936-а година. Негова е идеята за детски радиопредавания, в които за пръв път изгрява звездата на много родни актьори, сред които е и големият Константин Коцев.
Първата си авторска песен - "Ела с мен в Хавай" (1930), Йосиф Цанков написва като студент по право в София.
Покрай следването, спорта и всичко останало, се зареждат оперети, валсове, танга, фокстроти, румби - младокът пише музика във всички модерни за времето си жанрове.
За период от 4 години, малко преди, и по време на Втората световна война, Йосиф Цанков работи и като главен композитор на театър "Одеон". Там поставят оперетите му "Продадена любов", "Дръж се, Жужи", "Златната вдовица" и мн. др.
За жалост, по време на бомбардировките над столицата, изгарят част от партитурите на тези оперети.
Вдъхновението за творчество младият Йосиф Цанков черпи от голямата си любов към Таня - истинска късметлийка, според поверието - красавица с "различни" на цвят очи. Таня е от известния и богат калоферски род на Калфови. Чичо й бил дипломат, известен период - външен министър, а по-късно и председател на Народното събрание.
Въпреки че бъдещата снаха била от такова издигнато потекло, и че двамата млади безумно се обичали, Цанков-старши не разрешил женитба, докато синът му не завърши образованието си. Това само подсилило любовта на младите, и в края на краищата Йосиф и Таня узаконяват връзката си с брак.
След Девети септември, заради произхода си, Йосиф Цанков е подложен от новата власт на мълчалива репресия. Негласно е ограничена популяризацията на по-голямата част от творчеството на композитора.
Цензорите на Народната република намират произведенията му за "буржоазни" и "несъответстващи на социалистическия нравствен идеал". Само че публиката - този винаги независим оценител, извоювала обратно, на светло, своя любимец.
Така, че дори ретроградните цензори разбират, колко ярък и необорим е неговият талант. През 1951-ва година страстите някак утихват, и Йосиф Цанков е назначен за отговорен редактор в музикална редакция на "Балкантон".
За него се застъпва не който и да е, а лично "другарят" Арам Хачатурян. По-късно през годините, когато го уволняват от "Балкантон", ръка му подава Павел Матев, и Йосиф Цанков продължава да твори за редакцията до смъртта си.
Йосиф Цанков умира в съня си, покосен от инфаркт, малко преди да навърши 60, на 21 октомври 1971-ва година.
Дали е предусещал края си? - Звучи невероятно, но на пианото му откриват нотен лист с последната му песен, която е подписана със заглавието "Вместо сбогом". Песента е включена в репертоара на "Тоника СВ", и продължава да се изпълнява и до днес, от следващите формации-наследнички на групата.
Композиторът бе удостоен посмъртно с орден "Стара планина" I степен. На неговото име бе кръстена улица в близост до "Балкантон" в София, а по повод 100-годишнината от рождението му на пазара излезе пощенска марка с неговия лик.
През 2012-а година в НДК се състоя грандиозен концерт в памет на големия композитор, с участието на над 100 изпълнители.
Песните му продължават да вълнуват и да припомнят за мащабната му личност, каквато наистина се ражда веднъж на 100 години.
Йосиф Цанков е автор на над 500 музикални произведения - оперети, инструментална и танцова музика, филмова и театрална музика, стари градски песни, много поп песни. По-старото поколение свързва много от най-запомнящите си младежки флиртове и любови с неговите "Танго", "Фантазия" и "Концертно танго".
Незабравими остават песните "Лунни лъчи", "Песен моя, обич моя", "Събота вечер", "Пролет моя", "Пеят сто китари", "Целуни ме", "Птици мои", "Облаци бездомни", "Море на младостта" и мн. др. Още с началните им тонове, тези песни откликват спомени в сърцата на мнозина.
Песен на Йосиф Цанков става популярна дори в Холивуд. Става въпрос за пиесата "Керванът", издадена на винилова плоча и разпространявана в Меката на киното. По време на Втората световна война, песента става любима мелодия на войниците в Сахара. По тяхно желание е излъчвана от Радио "Лондон" (дн. BBC).
В спомените си големият Петър Увалиев също споделя, че е слушал навремето тази песен всяка сутрин в 9 по английското радио, и е чувал името на автора й - "Джоузеф Цанкоу".
"Керванът" е записана през 1941-ва година. По мелодика тя е ориенталско танго и напомня една джаз пиеса от друг автор, изпълнявана от оркестъра на Дюк Елингтън. Ето защо след 1944-та година, шепа родни завистници, които искали да уязвят Цанков, се опитали да го обвинят в плагиатство. И това е трябвало да преживее, като част от опитите да бъде дискредитиран като "идеологически враг".
Публиката едва ли се е интересувала от тези задкулисни игри. Та нима може да бъде считан за плагиат човек, който още на първия роден конкурс за поп песен, спечелва 6 от всичките 8 награди?! Наградени са широко популярните "Птици мои", "Целуни ме", "Мое безумно сърце" и др.
Скандалите, обаче, продължават да съпътстват композитора през целия му живот. През 1967-а година журито на "Златният Орфей" отказва да награди "Песен моя, обич моя", в изпълнение на Йорданка Христова.
Две години по-късно - през 1969-а, се случва същото с песента "Море на младостта", в изпълнение на Лили Иванова. Но тези песни спечелват най-голямата награда - любовта на публиката, и са "живи" и до днес.
Истински триумф е песента "Повей, ветре", в изпълнение на Паша Христова, която е наградена с Голямата награда от фестивала "Златният Орфей" през 1970-а година. Яркият талант на Йосиф Цанков изпъква, въпреки недоброжелателите му.
Нещо повече, песните му преминават границите на България и влизат в албумите на световни звезди като Жозефин Бекер, Клаудио Вила, Артуро Теста, Йосиф Кобзон, Жилбер Беко и др.
Заслугите на Йосиф Цанков безапелационно го поставят на мястото му - като основоположник на забавната музика в България.
През 80-те години на миналия век легендарната стара "Тоника СВ" възкресява шлагерите на Йосиф Цанков с песните "Твоята китара" и последната му - "Вместо сбогом". Започват записи на кавъри на негови хитове от миналото.
През 2011-а година БНР издава компактдиска "Златни танга", по повод 100-годишнината на композитора.
Сред огромната дискография на композитора, своето запазено място имат албумите "Маргрета Николова пее песни от Йосиф Цанков"(1967) и "Незабравими песни от Йосиф Цанков", изд. с.г., "Забавна и танцова музика от Йосиф Цанков"(1972), "Йосиф Цанков. Стари танцови мелодии, оперетни мелодии", "Йосиф Цанков. Стари танга" и др.
Според специалисти, едни от най-хубавите си песни композиторът създава през 60-те години, когато си сътрудничи с поетите Д. Василев и Д. Точев. Най-добрите ни естрадни певци са пели песните на Йосиф Цанков: М. Николова, Г. Кордов, Л. Иванова, Й. Христова, П. Христова и мн. др.
След смъртта на Йосиф Цанков, е учредена награда на негово име. Сред наследниците на големия композитор, внукът му Велислав Стоянов е професионален музикант - тромбонист, автор на албума, посветен на дядо му - "Онзи вятър от първата среща", а внучката му Йосифа, кръстена на дядо си, е културолог. В спомените си пред едно издание дъщерята на композитора - Анастасия, споделя, че баща й бил едновременно самотник и бохем.
Именно на дъщерята на Йосиф Цанков дължим опазването на сбирка от партитури на композитора. Част от творчеството на Йосиф Цанков навремето остава под разрушенията от бомбардировките, а друга - унищожена по недоглеждане, докато е била на съхранение в Музикалния театър. Анастасия се заема да издири и да съхрани запазеното.
Освен вечните песни, които ни завеща Йосиф Цанков, полага се да отдадем почит и на неговия огромен патриотизъм. Този човек е имал хиляди възможности да напусне България и да завоюва с творчеството си световни сцени.
Малко известно е, че след като няколко чужди певци спечелват международни песенни фестивали с негови песни, Йосиф Цанков е бил поканен като специален гост на фестивала "Сан Ремо". Той, обаче, въпреки всички преживени тегоби, породени от усилията на недобросъвестни и завистливи родни догматици, остава в родината си, и до последния си дъх работи за България.
Бил ли е огорчен? - По спомените на дъщеря му, да. И то, неведнъж. Ето защо, дори не се зарадвал истински, когато му присъждат голямата награда "Златният Орфей" през 1970-а година за песента "Повей, ветре", изпълнена от Паша Христова. В душата му вече се било натрупало разочарованието от непризнаването от своите - от колеги в гилдията.
Има, разбира се и хора като голямата Леа Иванова, която винаги приживе е подчертавала, че в периода, в който е била преследвана, и без право на записи в Радиото, именно Йосиф Цанков е бил този, който я спасил душевно и материално.
Йосиф Цанков си беше спечелил приживе народното прозвище "дядо Йожи" именно по тази причина - без да парадира, безкористно е помагал на мнозина. Бил е толкова мащабна и широко скроена личност, че наистина е нямало как да се "побере" в представите на някои тесногръди ретроградници.
Самият Тончо Русев веднъж задал въпрос на дъщерята на композитора, представя ли си, какво би бил Йосиф Цанков, ако не беше избрал да остане в България? - Именно в онзи разговор Анастасия казва на Тончо Русев, че била говорила с баща си по този въпрос, и той й казал:
"Не, много благодаря. Славеят пее само в гнездото си!"
Еми МАРИЯНСКА