Когато си спомняме за авторите на музика в родната естрада, или както я наричат музиковедите - забавната музика, първото име, с което би трябвало да започнем, е това на композитора Йосиф Цанков.

Той е романтикът на родната поп музика. Песните му все повече ни припомнят за изчезващата чувственост в съвременния ни поп, и навяват носталгия по миналото.

Днес се навършват 110 години от рождението на композитора, основателя на националното ни радио, на "Балкантон" и... на националните ни отбори по баскетбол - Йосиф Цанков.

Композиторът е всепризнат за родоначалник на шлагерната и поп-музиката в България, но малцина знаят, че високообразованият възпитаник на Робърт колеж и дипломиран в СУ юрист, е бил не само състезател по баскетбол, но и съосновател на двата ни национални отбора по баскетбол - и на мъжкия и на женския. Йосиф Цанков е бил спортна звезда, както и запален филателист, до края на живота си.

Роден е на 7 ноември 1911-а година в Русе и произхожда от заможно и аристократично семейство. Баща му бил търговец с международни контакти. Вкъщи се говорело на френски, немски и английски, свирели на пиано. Канели се гости "от сой", водели се разговори на висок стил и се обсъждали въпроси от широк културен спектър.

Любопитен факт е, че първата електрическа крушка в Габрово светва във фабриката на прадядото по майчина линия на Йосиф Цанков - Иван Хаджиберов. Майка му - Сия, е първата жена, която кара автомобил в България, а баща му - Иван, дарява място, на което е построено първото кино в Русе.

Йосиф Цанков (Снимка: БТА)

Самият Йосиф Цанков започва да композира на пианото още на 11. На 19 завършва Първа мъжка гимназия и по волята на баща си, се записва да следва право в СУ "Св. Климент Охридски".

През всичките си колежански години в Цариград спортува, и след като се завръща в София, заедно с други момчета, основават баскетболния отбор "АС-23".

По-късно става съосновател и на националния ни отбор по баскетбол мъже, като е избран за капитан и център нападател и на двата мъжки отбора. След време Йосиф Цанков става основател и на националния ни женски отбор по баскетбол, на който е и треньор. Той е истинска спортна легенда.

Връщайки се към биографичните данни на този човек, изпитваме гордост от това, че един българин, надарен с толкова много таланти, е бил и толкова деятелен за доброто на родината си. Йосиф Цанков е бил представител на фирмата-"шапка", съсобственик и управител на първата българска фабрика за грамофонни плочи "Берлин грамофон", по-късно - на "Дойче грамофон".

Йосиф Цанков и Паша Христова (Снимка: Архив Dir.bg)

Той е и сред основателите на Българското национално радио (Радио "София") през 1936-а година. Негова е идеята за детски радиопредавания, в които за пръв път изгрява звездата на много родни актьори, сред които е и големият Константин Коцев.

Първата си авторска песен - "Ела с мен в Хавай" (1930), Йосиф Цанков написва като студент по право в София.

Покрай следването, спорта и всичко останало, се зареждат оперети, валсове, танга, фокстроти, румби - младокът пише музика във всички модерни за времето си жанрове.

За период от 4 години, малко преди, и по време на Втората световна война, Йосиф Цанков работи и като главен композитор на театър "Одеон". Там поставят оперетите му "Продадена любов", "Дръж се, Жужи", "Златната вдовица" и мн. др.

За жалост, по време на бомбардировките над столицата, изгарят част от партитурите на тези оперети.

 

Вдъхновението за творчество младият Йосиф Цанков черпи от голямата си любов към Таня - истинска късметлийка, според поверието - красавица с "различни" на цвят очи. Таня е от известния и богат калоферски род на Калфови. Чичо й бил дипломат, известен период - външен министър, а по-късно и председател на Народното събрание.

Въпреки че бъдещата снаха била от такова издигнато потекло, и че двамата млади безумно се обичали, Цанков-старши не разрешил женитба, докато синът му не завърши образованието си. Това само подсилило любовта на младите, и в края на краищата Йосиф и Таня узаконяват връзката си с брак.

След Девети септември, заради произхода си, Йосиф Цанков е подложен от новата власт на мълчалива репресия. Негласно е ограничена популяризацията на по-голямата част от творчеството на композитора.

Цензорите на Народната република намират произведенията му за "буржоазни" и "несъответстващи на социалистическия нравствен идеал". Само че публиката - този винаги независим оценител, извоювала обратно, на светло, своя любимец.

1964 г. В кабинета си в "Балкантон" в София (Източник: Книгата "Непознатият Йожи, или принцът на любовта" от Валерия Велева, Издателска къща "Жанет 45")

Така, че дори ретроградните цензори разбират, колко ярък и необорим е неговият талант. През 1951-ва година страстите някак утихват, и Йосиф Цанков е назначен за отговорен редактор в музикална редакция на "Балкантон".

За него се застъпва не който и да е, а лично "другарят" Арам Хачатурян. По-късно през годините, когато го уволняват от "Балкантон", ръка му подава Павел Матев, и Йосиф Цанков продължава да твори за редакцията до смъртта си.

Йосиф Цанков умира в съня си, покосен от инфаркт, малко преди да навърши 60, на 21 октомври 1971-ва година.

Дали е предусещал края си? - Звучи невероятно, но на пианото му откриват нотен лист с последната му песен, която е подписана със заглавието "Вместо сбогом". Песента е включена в репертоара на "Тоника СВ", и продължава да се изпълнява и до днес, от следващите формации-наследнички на групата.

Композиторът бе удостоен посмъртно с орден "Стара планина" I степен. На неговото име бе кръстена улица в близост до "Балкантон" в София, а по повод 100-годишнината от рождението му на пазара излезе пощенска марка с неговия лик.

През 2012-а година в НДК се състоя грандиозен концерт в памет на големия композитор, с участието на над 100 изпълнители. 

Песните му продължават да вълнуват и да припомнят за мащабната му личност, каквато наистина се ражда веднъж на 100 години.

Йосиф Цанков е автор на над 500 музикални произведения - оперети, инструментална и танцова музика, филмова и театрална музика, стари градски песни, много поп песни. По-старото поколение свързва много от най-запомнящите си младежки флиртове и любови с неговите "Танго", "Фантазия" и "Концертно танго".

Незабравими остават песните "Лунни лъчи", "Песен моя, обич моя", "Събота вечер", "Пролет моя", "Пеят сто китари", "Целуни ме", "Птици мои", "Облаци бездомни", "Море на младостта" и мн. др. Още с началните им тонове, тези песни откликват спомени в сърцата на мнозина.

Песен на Йосиф Цанков става популярна дори в Холивуд. Става въпрос за пиесата "Керванът", издадена на винилова плоча и разпространявана в Меката на киното. По време на Втората световна война, песента става любима мелодия на войниците в Сахара. По тяхно желание е излъчвана от Радио "Лондон" (дн. BBC).

В спомените си големият Петър Увалиев също споделя, че е слушал навремето тази песен всяка сутрин в 9 по английското радио, и е чувал името на автора й - "Джоузеф Цанкоу".

"Керванът" е записана през 1941-ва година. По мелодика тя е ориенталско танго и напомня една джаз пиеса от друг автор, изпълнявана от оркестъра на Дюк Елингтън. Ето защо след 1944-та година, шепа родни завистници, които искали да уязвят Цанков, се опитали да го обвинят в плагиатство. И това е трябвало да преживее, като част от опитите да бъде дискредитиран като "идеологически враг".

Публиката едва ли се е интересувала от тези задкулисни игри. Та нима може да бъде считан за плагиат човек, който още на първия роден конкурс за поп песен, спечелва 6 от всичките 8 награди?! Наградени са широко популярните "Птици мои", "Целуни ме", "Мое безумно сърце" и др.

Скандалите, обаче, продължават да съпътстват композитора през целия му живот. През 1967-а година журито на "Златният Орфей" отказва да награди "Песен моя, обич моя", в изпълнение на Йорданка Христова.

Две години по-късно - през 1969-а, се случва същото с песента "Море на младостта", в изпълнение на Лили Иванова. Но тези песни спечелват най-голямата награда - любовта на публиката, и са "живи" и до днес.

1970 г. С Паша Христова на сцената на "Златният Орфий", след като са научили че получават голямата награда на фестивала за песента "Повей, ветре" (Източник: Книгата "Непознатият Йожи, или принцът на любовта" от Валерия Велева, Издателска къща "Жанет 45")

Истински триумф е песента "Повей, ветре", в изпълнение на Паша Христова, която е наградена с Голямата награда от фестивала "Златният Орфей" през 1970-а година. Яркият талант на Йосиф Цанков изпъква, въпреки недоброжелателите му. 

Нещо повече, песните му преминават границите на България и влизат в албумите на световни звезди като Жозефин Бекер, Клаудио Вила, Артуро Теста, Йосиф Кобзон, Жилбер Беко и др.

Заслугите на Йосиф Цанков безапелационно го поставят на мястото му - като основоположник на забавната музика в България.

През 80-те години на миналия век легендарната стара "Тоника СВ" възкресява шлагерите на Йосиф Цанков с песните "Твоята китара" и последната му - "Вместо сбогом". Започват записи на кавъри на негови хитове от миналото.

Октомври 2020 г. Джазменът Велислав Стоянов с тромбона си пред портрета на своя дядо Йосиф Цанков на представянето на албума "Онзи вятър от първата среща". Албумът на големия композитор се разгърна за нов живот, благодарение на внука му, в изпълнение на най-ярките представители на съвременната джаз сцена (Снимка: Евгени Димитров/BulFoto)

През 2011-а година БНР издава компактдиска "Златни танга", по повод 100-годишнината на композитора.

Сред огромната дискография на композитора, своето запазено място имат албумите "Маргрета Николова пее песни от Йосиф Цанков"(1967) и "Незабравими песни от Йосиф Цанков", изд. с.г., "Забавна и танцова музика от Йосиф Цанков"(1972), "Йосиф Цанков. Стари танцови мелодии, оперетни мелодии", "Йосиф Цанков. Стари танга" и др.

Според специалисти, едни от най-хубавите си песни композиторът създава през 60-те години, когато си сътрудничи с поетите Д. Василев и Д. Точев. Най-добрите ни естрадни певци са пели песните на Йосиф Цанков: М. Николова, Г. Кордов, Л. Иванова, Й. Христова, П. Христова и мн. др.

След смъртта на Йосиф Цанков, е учредена награда на негово име. Сред наследниците на големия композитор, внукът му Велислав Стоянов е професионален музикант - тромбонист, автор на албума, посветен на дядо му - "Онзи вятър от първата среща", а внучката му Йосифа, кръстена на дядо си, е културолог. В спомените си пред едно издание дъщерята на композитора - Анастасия, споделя, че баща й бил едновременно самотник и бохем.

Именно на дъщерята на Йосиф Цанков дължим опазването на сбирка от партитури на композитора. Част от творчеството на Йосиф Цанков навремето остава под разрушенията от бомбардировките, а друга - унищожена по недоглеждане, докато е била на съхранение в Музикалния театър. Анастасия се заема да издири и да съхрани запазеното.

20 октомври 2011 г. Дъщерята на Йосиф Цанков - Анастасия на представянето на книгата за него "Непознатият Йожи или принцът на любовта" от Валерия Велева, под знака на издателска къща "Жанет 45" (Снимка: BulFoto)

Освен вечните песни, които ни завеща Йосиф Цанков, полага се да отдадем почит и на неговия огромен патриотизъм. Този човек е имал хиляди възможности да напусне България и да завоюва с творчеството си световни сцени.

Малко известно е, че след като няколко чужди певци спечелват международни песенни фестивали с негови песни, Йосиф Цанков е бил поканен като специален гост на фестивала "Сан Ремо". Той, обаче, въпреки всички преживени тегоби, породени от усилията на недобросъвестни и завистливи родни догматици, остава в родината си, и до последния си дъх работи за България.

Бил ли е огорчен? - По спомените на дъщеря му, да. И то, неведнъж. Ето защо, дори не се зарадвал истински, когато му присъждат голямата награда "Златният Орфей" през 1970-а година за песента "Повей, ветре", изпълнена от Паша Христова. В душата му вече се било натрупало разочарованието от непризнаването от своите - от колеги в гилдията.

Има, разбира се и хора като голямата Леа Иванова, която винаги приживе е подчертавала, че в периода, в който е била преследвана, и без право на записи в Радиото, именно Йосиф Цанков е бил този, който я спасил душевно и материално.

Йосиф Цанков си беше спечелил приживе народното прозвище "дядо Йожи" именно по тази причина - без да парадира, безкористно е помагал на мнозина. Бил е толкова мащабна и широко скроена личност, че наистина е нямало как да се "побере" в представите на някои тесногръди ретроградници.

Самият Тончо Русев веднъж задал въпрос на дъщерята на композитора, представя ли си, какво би бил Йосиф Цанков, ако не беше избрал да остане в България? - Именно в онзи разговор Анастасия казва на Тончо Русев, че била говорила с баща си по този въпрос, и той й казал:

"Не, много благодаря. Славеят пее само в гнездото си!"

Еми МАРИЯНСКА