Звездата на родната естрада Йорданка Христова e пяла в 43 страни по света на 5 континента. Тя е най-известната българска певица в Куба. Хиляди жени там са кръстени на нея. Вечният й хит обаче се оказва "Песен моя, обич моя" на патриарха на попмузиката ни Йосиф Цанков, която е един от символите на естрадата.

През 1966 г. печели първа награда на първия "Златен Орфей" с песента "Делфините". Има 9 наградени песни на този фестивал.Йорданка е и първата българска певица с голям рецитал в Париж, пее дори на Айфеловата кула през 1974 г. Същата година става и първата родна попизпълнителка, поканена да пее в Северна Америка или по-точно в Монреал, Канада. Любопитен факт около нейната фамилия е, че е братовчедка на футболния идол на всички времена Гунди, на дългогодишната дясна ръка на Иван Костов Екатерина Михайлова и на Катя от дует "Ритон". Има син и дъщеря от брака си със сина на бившия кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, дългогодишен вицепремиер и министър, човекът, построил НДК - Григор Стоичков, който си отиде от този свят миналата година.

На 31 януари 1995 прави триумфален концерт бенефис в зала 1 на НДК по случай 30-годишната си концертна дейност, а по същия случай е наградена със специални награди на фестивала "Златният Орфей+" и международната организация на фестивалите FIDOF. Същата година е обявена за певица на годината. В края на 2008 г. отпразнува троен юбилей с концерта "Животът е КУБАв", посветен и на 40-ата годишнина от началото на кариерата й в страната на Фидел Кастро.

Представяме ви нейните 3 истории за Impressio.

 I
След промените приятелите предадоха съпруга ми 

С Георги Стоичков ме запозна моята приятелка и съученичка Евгения Гешева. Тя е моята "придворна поетеса", така й казвам на шега. Те с компания гледали "Златният Орфей" през 1973 година. Георги отбелязал, че много ме харесва. Евгения се засмяла: "Така ли?! Тя ми е съученичка, ще те запозная!" След известно време ни запозна...

Не беше любов от пръв поглед. Той си имаше връзка, аз също. Виждахме се няколко пъти.

Дотогава 10 години бях с Кристиян Платов, който страшно съм обичала. Ние имахме не само духовна, но и професионална 100-процентова връзка и съвършени взаимотношения. Кристиян беше голямата любов на живота ми. Бяхме единно цяло! Сега си давам сметка и тълкувам какво се е случило и защо съм решила да оставя Кристиян и да предпочета Георги...

Снимка: Личен архив

Аз вече минавах 30-те. Бях се уморила от тази бохема, защото Кристиян беше уникален бохем, като руснак, като казак! Нали има такъв лаф: Напил се като казак! А той е потомък на атаман Платов... Беше прекрасен. Живеехме, както по принцип трябва да се живее между впрочем - сега, за момента. Защото, когато прави много планове напред, човек губи важни, красиви моменти от ежедневието. А това е, което остава...

Имали сме случаи - нощта с деня се слива, а той беше страшно издръжлив физически, един голям, огромен, играл е баскетбол... Пътувахме денонощно. Но бях започнала да се уморявам от този безотговорен живот..

Не съм сравнявала тогава Кристиян с Георги, защото те са несравними. Георги беше архитект, нямаше нищо общо с моята професия, докато с Кристиян бяхме уникален тандем! Но аз бях вече "заслужила артистка", къде ли не бях ходила. Хотелите бяха моят дом, поиска ми се да спра този бяг по света!

  Снимка: BulFoto

И... взех това решение. Казах на Кристиян: "До тука беше! Не мога да живея повече така!"

Той го преживя страшно трудно. Аз също, направо се побърках! Само аз си знам как съм го преживяла! Когато има една дълга връзка, винаги разделите са трудни, разтърсват те. Кристиян си намери приятелка, Маргарита, с която емигрираха от Швеция в Канада... Получи инфаркт години след това в Щатите.

Влюбих се в Георги. Може да съм обичала Кристиян, но Георги също имаше прекрасни качества - интелигентен, чаровен, хубав мъж. Малко по-малък от мен. А и той не се е държал като Янчо Таков и много други "синове". Той беше много скромен, държеше се дистанцирано, никога не е парадирал с баща си. Искаше да си бъде той, въпреки че е Стоичков. Ако той беше леке като някои други, може би нямаше да бъда с него.

С дъщеря си Ивана (Снимка: BulFoto)

А и аз винаги съм обичала децата. И съм смятала, че в една връзка трябва да има деца, хубаво е да има. Защото те осмислят тази връзка. Дали са женени или не, няма никакво значение. Омъжих се за Георги с абсолютното намерение да имам деца веднага. На секундата. Защото вече ставах на 35 и отгоре. Георги също искаше да имаме деца, да имаме семейство...

Разведохме се след 20-годишен брак през 1993-та година. След демократичните промени приятелският кръг около Георги го предаде. Той имаше много приятели и 90 на сто от тях го предадоха! Оказа се, че едва ли не са го използвали, докато беше синът на Григор Стоичков. Много беше разочарован и това започна да му се отразява зле.

Снимка: BulFoto

Георги много изстрада и отношението към баща му. Той ходеше на делата срещу него и си представям как двамата са го преживели. Да наричат честен и достоен човек "убиец", като че ли той е направил трагедията в Чернобил! А свекър ми е толкова отговорен човек и е взел мерки веднага! Това, че специалистите не са разбирали нищо, той каква вина има?!

Тази негативност започна да се пренася и вкъщи, появи се алкохолът. А аз винаги съм смятала, че в едно семейство трябва да има спокойствие! Децата ни бяха малки, а навън бяха достатъчно проблемите. Аз съм пътувала до Кърджали и съм се връщала с пълен багажник с храна, когато беше купонната система - за нас, за майка, за татко, за всички... В тези времена,

когато всеки трябваше да се бори, Георги някак си се предаде.

Той в началото не беше съгласен да се разделим. Но аз бях категорична, защото исках да продължа напред и да си гледам децата.

След развода останах с тях вкъщи, а Георги отиде да живее при майка си и баща си.

 II
Лили Иванова замина вместо мен на фестивал в Токио

През 1972-1973 година Генко Генов иска България да участва в Токио на фестивал. Те му казват да изпрати плочи, тогава имаше винилови плочи, на известни тукашни певци. Той изпраща на всички певци и мъже, и жени - те избират мен! Даже ги пита няколко пъти - те казват - не, Йорданка Христова! Друг не искат! Аз по това време съм в Египет с Кристиян...

На Юбилейния си концерт "50 години на сцена и влюбена в живота" (Снимка: BulFoto)

Японците искат обаче да изпрати песента, която предлага да се състезава, защото конкурсът е песенен. Той изпраща някакви, които аз въобще не знам. И накрая изпраща "Панаири" на Тончо Русев. Те казват - тази песен - може! И понеже тогава Тончо работи предимно с Лили, тя казва - "Аз ще я пея, аз ще отида на конкурса!"

И Генко прави невъзможното, за да може Лили да отиде.

На Генко Генов съм му малко обидена, че не ми каза, а трябваше да прочета за всичко това едва в книгата му. Обидих се на това, че не ме е попитал коя песен да изпрати. В края на краищата никой няма право да ти отнеме шанса. От толкова певци да те харесат теб лично, това не е малко признание. Без да се самоизтъквам, мисля, че съм една от най-конвертируемите певици, най-много са ме харесвали в чужбина!

Снимка: BulFoto

 III
За 3 години изгубих петима любими хора

Имах един много тежък период. За три години си отидоха 5 човека, които страшно много обичах. Баща ми, мъжът ми, свекърва ми, Кристиян... И - накрая през 2003 година майка ми си отиде - изведнъж! А тя беше толкова витална, не искаше да живее с мен, защото сама се справяше прекрасно.

Това вече ме срина, защото не очаквах! Упреквах се за всичко, не можех да го преживея! "Ако бях отишла при нея в 8 часа сутринта, а не в един, може би щеше да е жива!..." Какви ли не неща от този род ме измъчваха! Това ме разби! Не можеш да спя, имах екстрасистоли, бях страшно зле!

Не съм от хората, които много споделят негативните моменти в живота си, мъката, която са преживели, и ... това винаги се трансформира в нещо -дали ще е във възел, дали в нещо друго... През 2003 година ме оперираха от миома.

Със свекъра си Григор Стоичков (Снимка: BulFoto)

През 2006 година ми откриха топъл възел на десния лоб на щитовидната жлеза. Всички ендокринолози искаха да го оперират. Притеснявах се, защото, каквато и да е операция не може да не повлияе някак на гласните връзки - нервите на щитовидната жлеза и ларинкса са много близко.

Един кубински потомствен онкохирург, с когото ме свърза тогавашната посланичка на Куба у нас Тересита Капоте, ми даде прекрасен съвет - че може да се инжектира серум, който да го умъртви. Направи ми 2 интервенции. Но задължително преди вливанията лекарят прави биопсия, за да се увери, че образуванието не е злокачествено. Възелът, който беше доста големичък, стана наполовина.

Слава Богу, че досега не е било нещо опасно, все са доброкачествени образуванията... Започнах с йогата и до днес не пропускам упражненията, това ме спаси.

Валерия Калчева