Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Емилия Радева откровено пред Impressio

Емилия Радева откровено пред Impressio

"Ледената кралица" на българския театър някога била плахо провинциално девойче

Емилия Радева и Апостол Карамитев във филма "Легенда за любовта" (1957)

Емилия Радева е жива легенда на българския театър и кино. През май ще навърши 85, но визията й е все така респектираща и достолепна. На 29-и януари игра в постановката "Помните ли" в Студио 5 на НДК, при пълен салон и аплодисменти, в ролята на Секула от "Животът - това са две жени".

Малко преди спектакъла сподели, че и сега, след толкова години на сцена, продължава да се вълнува при всяко излизане пред публика. В свободното си време от миналата година насам актрисата усилено работи върху книга със спомени за колеги, с които е работила през годините назад.

Актрисата даде автограф специално за Impressio

Емилия Радева завършва с отличие актьорско майсторство в Театралното училище при легендарния проф. Боян Дановски. Играла е на сцената на Пловдивския театър, Театъра на българската армия /цели 33 сезона/ и на сцените на Народния театър, Сатиричния, "199", "Възраждане" и театър "Сфумато".

Прави десетки запомнящи се роли в театъра и киното: Султана в "Иконостасът", Юрталанката в "Снаха", Марьола в "Татул", Екатерина Каравелова в "Дело 205/1913 П. К. Яворов", Невена в "Дом за нашите деца", Фани Хорн в постановката "Осъдени души". Носител е на орден "Стара планина" - I степен. Радева е вдовица на големия актьор Любомир Димитров, един от най-красивите мъже на българската театрална сцена и кино, който почина през 2001 г. Двамата бяха една от най-атрактивните актьорски двойки в България.

През 2007 г. Радева издаде стихосбирката си "Здравей, самота", чието заглавие красноречиво издава болката й от липсата на любов и топлина в живота на актрисата, след смъртта на съпруга й.

В ролята на Секула от "Животът това са две жени" (Снимка: Авторката)

Втората й книга е биографична и носи заглавието "Коя съм...?". Специално за читателите на Impressio, Емилия Радева сподели свои съкровени спомени и мисли за живота и сцената, с едно пожелание - опазване на ценностите.   

Със Стоянка Мутафова в спектакъла "Квартет" на сцената на Сатиричния театър (Снимка: BulFoto)

За актьора е смърт да не играе

"У актьора е вечно живо желанието да играе пред публика. Затова и създадохме един пенсионерски клуб към Съюза на артистите, който кръстихме "Посребрени коси". 15 души, под ръководството на режисьора Николай Петков, се събрахме и направихме спектакъла "Помните ли". В него играят и моите колежки и приятелки Гинка Станчева и Жоржета Чакърова. Като ми се обадихте, репетирах с един колега за представлението в неделя. Извън това, когато времето позволява, "посребрените" се срещаме един път месечно, съвместно с писатели и драматурзи.

2013 г. Актрисата получи Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство (Снимка: BulFoto)

Поддържаме си живеца, така да се каже!..Нас, възрастните, ни топлят дребни неща, като някоя покана за представление, някое писъмце, приветствие и прочее... Но времето се промени, и то...малко неуважително към по-старото поколение актьори!..

Не се оплаквам и никога не съм се оплаквала. Това ми е под достойнството да хленча за пенсия, за званията, дето ни ги отнеха, стига ми хората, които ме помнят, да ме поздравят по улицата, но няма как да не отбележа този факт - живеем в грубиянско, безкултурно време. Като ме пенсионираха бях на 59. Продължих да играя - участвах в "Антигона" в Народния театър, играх в Сатиричния театър, в "Сфумато", но не при всеки се развиват така нещата.

Заедно с Катя Чукова във филма на Людмил Кирков "Матриархат" (1977)

Да отнемеш на един актьор сцената е смърт! Виждала съм Славка Славова, Бог да я прости, да чака в градинката пред "Кристал" рейса за представленията на Пътуващия театър. Отвътре ме прорязваше болка!..Непростимо е това отношение към заслужили хора!..Като се върна назад в спомените си, няма да повярвате, че като бях млада бях толкова срамежлива, че се криех зад кулисите и дори плачех, ако някой ми направи забележка. А после играх все силни жени - героините ми бяха все корави характери, големи жени!.."

С Любо се обичахме дълбоко

"Ревнувахме се много. И то без повод. Но това е присъщо на дълбоката обич, според мен, а ревността е като вятър, която разпалва тази вътрешна страст! Когато Любо почина, аз бях на турне във Виена с Юри Дачев и Бина Харалампиева, Стояна, Калата, Васил Попов - трябваше да играем "Вчерашни целувки"...Тръгнах с големи колебания, защото Любо беше много зле.

Сърцето ми, още при излизането от къщи, ми беше свито на кълбо. Сякаш подсъзнанието ми е усещало... Като ми каза сестрата по телефона:"Г-жо Радева, изчакайте да ви се обади лекар...", на мен ми стана ясно какво ще чуя!..Изпаднах в някакво особено състояние - сякаш не бях на тази земя!.."

Със съпруга си Любомир Димитров (Снимка: Личен архив)

Не помня майка си, отгледа ме кака

"Дори не помня майка си. Тя умира от някаква инфекция по кръвта. Баща ми беше обущар. Остава вдовец само на 42, с четири деца. Аз бях най-малката. Татко никога повече не се ожени. Отгледаха ме той и най-голямата ми сестра, която е била на 15, като умира мама. Нейният образ беше за мен като ангел, за мен най-свята дума в живота си остана "кака".

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Панчо Владигеров се опитал да спаси от смърт Сашо Сладура

125 години от рождението на автора на рапсодията "Вардар"

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани

Васил Стоилов: Светлината, моето момиче, се ражда от мрака

Днес отбелязваме 120 години от рождението на художника