На 14 юни 2015 г. почина големият наш естраден изпълнител Борис Гуджунов, или както всички го наричахме - Борето Гуджунов. И днес си тананикаме песни от неговия репертоар като "Хора и улици", "Обичам те", "За кой ли път" и др. А докато беше жив, онези които трябваше да му подадат ръка на държавно ниво, го оставиха да се унижи, търсейки помощ, болен и беден. "Умираме, но кой го интересува...", каза преди смъртта си Борето, а в интонацията му личеше примирение с болката от действителността. "Това примирение е връхната точка на отчаянието, каза веднъж певецът. И не за себе си ме е страх, а за сина ми, за хората на неговата възраст и за онези, които идват след тях!..." Човекът, който ни остави емблематичната песен "Надежда", бе погребал в душата си надеждата за по-добро бъдеще в родината си - страната, която той прослави с гласа си по света. 

Снимка: Архив на Dir.bg

Борис Гуджунов е роден на 22 май 1941 г. в Пазарджик. Той бе и остава един от най-популярните поп певци в България. Още от 60-те години на 20 век, та до днес.

Съдбата му е много интересна. Борето е от онези талантливи момчета, които могат да бъдат добри професионалисти в много области на науката и изкуството, и затова им е трудно да изберат с какво ще си вадят хляба?... Завършва техникум по фина механика и оптика. После известно време работи в някогашния Киноцентър, а след това - в Оптико-механичния завод в София.

През 1963 г. е приет в някогашния ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/. Там е състудент със Стефан Данаилов и Милен Пенев / б.а. Ботев във филма "Свобода, или смърт"/. Учи актьорско майсторство и се готви за певческа кариера. А с две дини под мишница му е трудно. Изключват го от ВИТИЗ за... неизвинени отсъствия. Затова пък завършва Школата за естрадни изпълнители при Българското национално радио.

Като всички начинаещи изпълнители по онова време, започва с рокендрол и кавър-версии на шлагери. Първите му изяви на сцена са с групата "Сребърните гривни" и Биг бенда на БНР.

Първият му професионален запис е на песента "Търси се една девойка" на композитора Петър Ступел, през 1964 г. Популярността му бързо расте. Получава покана да стане солист на оркестър "София", в който работи четири години, до 1971 г.

Постоянно гастролира в чужбина - в бившия СССР, Полша, Сърбия, Турция, Германия, Италия, Алжир, та чак и в Япония. 

На върха на кариерата си е ,когато се случва жесдтоката трагедия със самолетната катастрофа, в която загива колежката му - талантливата Паша Христова. Във фаталния 21 декември 1971 г. Гуджунов е един от малцината оцелели. По-късно ще се шегува през сълзи, че го спасил "суров суджук". "Лакомията ме спаси!...", шегуваше се певецът, но винаги с просълзени очи... Онзи декември се запечатва завинаги в съзнанието му. И не само - болката се пренася и на физическо ниво - отрано започва да му "хлопа" сърцето.

Чака го ново смъртоносно премеждие - инфарктът. Богдана Карадочева и Борислав Грънчаров го закарват в Правителствена болница. Надживява и това премеждие.

За дълъг период от време винаги усмихнатия преди певец, буквално изчезва от сцената.

Чак до 90-те, когато тримата приятели, "белязани" с буквата "Б" в името си - Борис Гуджунов, Борислав Грънчаров и Боян Иванов, се събират в триото, станало известно под името "Бо Бо Бо".

През 1998 г. Борис Гуджунов е награден за цялостно творчество на фестивала "Златният Орфей", но и славата на фестивала вече е останала в миналото....

Много от хората, с които е работил, като Зорница Попова, Мария Нейкова, Вили Казасян, Найден Андреев и др. знаменитости на българската музика, също един по един напуснаха този свят.

По тази, или много други причини, емблематичните песни, с които хората обичаха и продължават да помнят Борис Гуджунов, него лично започнаха да го натъжават. Това сподели в едно от последните си интервюта самият певец. А тези песни остават в Златния фонд на българската музика! Това са дуетните му песни като "Хора и улици" към филма "Момчето си отива", "Към теб, любов" с Маргарита Хранова, "За кой ли път" с Тони Димитрова, "Обичам ме" със Стефка Берова, култовата "Надежда" и мн.др. 

Борис Гуджунов на бенефиса си през 2009 г. Снимка: BulFoto

Борис Гуджунов ни завеща едно истинско музикално съкровище, което ни вълнува и днес. Песните му са безценно национално богатство. Ето защо днес горчи от думите на певеца в последните му дни - как се е измъчвал, че семейството му живее с 250 лева на месец, че е болен и немощен!... Певецът преживяваше болезнено безсилието си. Страдаше, че като баща не може да подпомогне сина си Кристиян да следва. "Вземам лекарства с шепи и лежа. Какво друго ми остава?! Аз съм отдавна мъртъв!", каза в едно интервю Борис Гуджунов. И въпреки че се бе "погребал", продърлжаваше да страда като жив човек. До самия си край!... Сам признаваше болката в душата си: "Всичко ме наранява!...Не бях такъв, но станах!..." 

Със сина си Кристиян

За последен път Гуджунов пя на сцената на НДК през 2011-а в дует с Тони Димитрова хита "За кой ли път". А за нас остава въпросът, за кой ли път от този свят си отиде родна знаменитост, прославила България, с болка и наранена надежда в сърцето?!? Така си замина и Гуджунов!...Човекът, който възпя Надеждата!...

Еми МАРИЯНСКА