МУЗИКАЛНА СЛЕДА
Джазменът Михаил Йосифов: Музиката ни е по- за гордост, отколкото футбола
Вече съм щастлив, че останах в България
Автор : / 2876 Прочита 6 Коментара
Михаил Йосифов (Снимка: BulFoto)
На 30-и септември Sofia Live Club ще бъде домакин на първото по рода си шоу на проекта BG Vintage. Начален час - 20 ч. Всъщност, публиката вече е "подгрята" за събитието, след огромния интерес който събуди един концерт през месец май т.г..
На него бе представена авторската песен на Михаил Йосифов "На моята тераса", която вече няколко месеца е в националния ефир. Сега най-добрият клуб за жива музика ще срещне авторите на проекта и техните почитатели. Но какво означава всъщност "градска винтидж култура"?
На този и други въпроси отговаря специално за читателите на Impressio.dir самият Михаил Йосифов:
- Г-н Йосифов, предстои първото клубно шоу, в което ще представите авторската си песен "На моята тераса". Много хора вече са я чували и много я харесват. Моля, дистанцирайте се от авторството си и кажете какво, според вас, привлича публиката към тази песен, към този тип музика, изобщо? Смятате ли, че тя ще има успех в музикалната среда у нас?
- Смятам, че песента печели с това, че е весела и лека, без особени претенции, а е изпълнена от много добри музиканти и певци, и това й придава тежест. Стилът "ска", в който е песента, винаги е бил добре приет у нас. Съдя от личния си опит с групи като "Уикеда", "Хиподил" и др.
- Какво е вашето определение за градска винтидж култура?
- С думата "винтидж" определям популярна музика, създадена в миналото, но доказала се във времето и звучаща актуално до днес. Имам предвид периода от началото на 20-и век до неговият край, че и след това.
- Според вас, може ли във века на рапа, младата публика да се заинтригува от т.нар. "стари градски песни"? Би ли открила някаква романтика в тях младежката аудитория?
- Нашият стремеж е да се забавляваме и тъй като много често ни се получава, младите хора ни следват.
Ние със задоволство откриваме, че в старите песни има доста хумористични моменти, а романтиката от старото време е толкова нежна, че човек трябва да е от камък, за да не иска да се докосне до нея.
- Имате ли си любими автори и изпълнители от по-далечното минало - от времената на Аспарух Лешников, да речем? Като музикант и композитор, какво според вас би могло да се използва от някогашната градска музика и така да се каже - да се "реновира" в някакво съвременно звучене?
- Има цяла плеяда от български композитори, музиканти и певци, които са ме вдъхновявали през годините. Ще спомена няколко имена: на патриарха на българската поп-музика Йосиф Цанков, на Милчо Левиев, Емил Георгиев, Морис Аладжем, Петър Ступел и др. Сега, на 30-и септември ще имаме удоволствието наш гост на сцената да е Мими Николова, която е един от най-вълнуващите български гласове от 60-те години до днес.
В България е създадена и изпълнявана страхотна музика, която заслужава да бъде показвана по всякакви поводи. Моето мнение е, че музиката ни е по-сериозен повод за гордост, от футбола ни, например. И то, от всички музикални жанрове.
- Свирил сте в легендарната зала "Олимпия" в Париж, в "Роял Албърт Хол" в Лондон, в операта в Сидни, в "Холивуд Боул" - Лос Анджелис...Какво е усещането, когато свириш пред 10-17-хилядна публика? И къде вие лично се чувствате по-добре - в огромна и пълна зала, или сред уюта на някакъв малък клуб?
- Ние, музикантите, сме подвластни на егото си и това да сме пред огромна публика е наистина много вълнуващо. Естествено, в малък клуб комуникацията с аудиторията е по-плътна, и това носи друг тип удоволствие.
- Хващате тромпета на възрастта на големите композитори от световната класическа музика, но не се захващате с класиката. Разбрах, че сега тя ви вълнува повече, отколкото като по-млад. А имате ли си любими класици?
- Класическата музика е един пример за съвършенство, което ние можем само да се надяваме, някога поне отчасти да достигнем.
От малък се възхищавам на Морис Андре, който изпълнява по един неземно красив начин барокова, класическа и каква ли не музика на тромпет. В последните години открих за себе си операта, и в частност Пучини. От руските композитори - Чайковски, Шостакович, Прокофиев, Стравински и т.н.
Естествено, не мога да кажа, че само един композитор ми е любим. Толкова красива музика е написана, че ако започна да изброявам кои автори харесвам, няма да ни стигне времето. Аз дори нямам време да изслушам всичко, което бих искал. Сигурно един ден, когато се пенсионирам, ще имам време за това...
- Баналният въпрос, който сигурно често ви задават, е защо избрахте джаза. Затова няма да ви го задам, а ще ви попитам така: Как ви "избра" джаза?
- Понякога човек сам провокира съдбата си, вместо тя него?
Джазът е моята първа голяма музикална любов и в един доста дълъг период от живота ми, нямаше сила, която да ме убеди, че има по-хубава музика от джаза. Така е с любовта! Сега сме си семейство!
- През 80-те и 90-те години, когато учите в музикалното училище, джазът не беше нито "комерсиалният", нито онзи жанр, който обещава голяма популярност?... Не ви ли съветваха доброжелатели, че е по-добре да изберете някакъв друг жанр за изява?
- Имаше един момент, в който една преподавателка искаше да ме насочи към оперното пеене, но както вече споменах, аз бях безнадеждно влюбен в джаза. Но кой знае, може след някоя друга година да послушам тази госпожа?!?...
- Като младеж, как се почувствахте, когато за пръв път се пробвахте като музикант на улицата, и колко беше най-големият ви "уличен" хонорар?
- Първите пъти, когато излизахме на улицата, ни беше малко срам. Но когато този период премина, започнахме да научаваме занаята музика по един наистина незаменим начин. Когато свирихме добре, хонорарът беше доста добър, когато - не, естествено и приходите спадаха.
На улицата никой не е длъжен да те слуша, и когато някой се спре и се заинтригува от това, което правиш, това си е истински комплимент.
- Понякога не си ли мислите как ли щеше да протече животът ви, ако бяхте тръгнал за Америка и бяхте останал там? - Имате ли някакво хипотетично предположение по този въпрос? Не ви ли минава понякога мисълта, че може да сте пропуснал някакъв голям шанс с оставането си тук? - Какъв човек сте по характер - присъщо ли ви е колебанието, разколебаването?
- Имаше моменти, в които съм се питал дали не сгреших, че съм тук, но те отдавна преминаха и сега съм много щастлив, че останах. Това, какъв човек съм, е въпрос към някой, който ме наблюдава отстрани. Сам не мога да преценя. Ежедневно се чувствам по диаметрално противоположни начини.
- Ако ваш студент, или дъщеря ви, ви попита дали да замине да работи в чужбина, какво бихте го посъветвали с днешна дата?
- Сега заминаването не е толкова фатален въпрос. В днешно време, слава Богу, се пътува много по-лесно и аз бих посъветвал всеки млад човек да попътува, да поучи, да види как са нещата от първа ръка. Но в крайна сметка домът е най-уютното място за живеене.
Плюс това, тук в момента е страшен глад за можещи хора, така че бъдещето е на образованите и мотивирани млади.
- Какво включва, според вас, понятието "да продуцираш" млад талант? Задавам въпроса си така, защото напр. в киното ни днес т.нар. продуценти рядко инвестират средства, както това става на запад...
- В случая с БГ Винтидж, ние буквално продуцираме музикален продукт съставен от млади хора, стараейки се да им осигурим някакъв вид мотивация, за това да устроят живота си тук. От друга страна, всички наши проекти се радват на сравнително добра популярност, което според мен също мотивира младите, и те по мое наблюдение и без наша помощ се развиват доста добре.
С Хилда Казасян (Снимка: BulFoto)
- Разбрах, че "Люлин-2" в песента ви за "терасата" е произволно избран квартал, защото се римува с "А, къде?" Самият вие признавате, че срещате трудност с текстопиството. Проблем ли е текстът в днешната българска музика? Има доста пошли текстове, както и такива, лишени от съдържание - и то, не само във фолка и рапа...Какво мислите за това, за този особен "занаят"? Не е ли време в музикалните академии да се подготвят хора за тази специфична творческа дейност?
- Ние, в България, имаме доста можещи автори на текстове, но не всички се допитват до тях. Често вулгарното и пошлото е по-подходящо за това някой не особено талантлив човек да бъде забелязан. В случая с песента 'На моята тераса', аз исках да се възползвам от някои от нашите добри текстописци и докато си мислех какво да им обясня за това как искам да звучи, той текстът си дойде - хареса ми и реших да рискувам. Дано и на другите да им хареса!
- Имате общи проекти освен с много млади и все още недотам популярни музиканти и изпълнители, с много изявени лица като Хилда Казасян, Милица Гладнишка, Ангел Заберски, Стоян Янкулов-Стунджи и др. Важно ли е приятелството в творчеството?
- За мое щастие с всички гореспоменати, освен че са професионалисти на едно наистина световно равнище, сме в прекрасни приятелски взаимоотношения, и това прави всяка наша съвместна изява в "НЕ малък" празник!
С Хилда Казасян и Живко Петров във видеоклипа към песента "Waters of March"
- Един страничен въпрос, от така да се каже "обществено" значение: Как мислите, свърши ли епохата на чалгата у нас и идва ли времето на някакъв нов жанр, който да завладее по-мащабна публика?
- Евтиното и пошлото са съществували винаги и навсякъде. Въпросът е да се създава достатъчно от другото, така че който има вътрешна потребност от него да го получи и да не се отдаде на пошлостта.
Някъде чух една такава фраза - че злото е липса на добро.
Интервю на Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}