IN MEMORIAM
Кобзон не съдейства на Синатра да пее на Червения площад, заради обида към Горбачов
"Мога да бъда зарит в гроба, но не и зачеркнат от биографията на родината ми", казва популярният певец и заместник - председател на Държавната Дума на Русия, който си отиде от този свят на 30 август
Автор : / 5639 Прочита 29 Коментара
Снимка: Shutterstock
На 30 август на 80-годишна възраст си отиде от този свят популярният певец и заместник - председател на Държавната Дума Йосиф Кобзон.
Целият месец август големият артист прекарва в интензивното отделение на една от московските болници.
Още в края на юли стана известно, че здравословното състояние на певеца се е влошило рязко, но лекарите успяват да стабилизират известния пациент.
През последните дни народният любимец на Русия беше на апаратура за спомагателна вентилация на белите дробове. Преди няколко дни певецът изпада в кома, от която така и не излиза.
Фактът, че Йосиф Кобзон се бори с най-коварното заболяване, стана известен още през 2005 г. Лекарите го диагностицирали с рак на простатата. Според тях му оставали само две седмици живот.
След операцията за отстраняване на пикочния мехур, лекарски консилиум решава, че големият певец трябва спешно да бъде опериран от хирурга Питър Алтхаус.
По онова време руските лекари все още не могат да създават изкуствен пикочен мехур. Aлтхаус е единственият специалист в света, който изгражда нов пикочен мехур от тъканта на тънко черво на пациента.
Йосиф Кобзон, придружен от двама хирурзи, заминава за Германия, където операцията преминава успешно. Болестта се оттегля от няколко години.
През годините Йосиф Давидович е наблюдаван в Онкологичния център Блохин. Болестта значително отслабва здравето на художника.
През октомври 2010 г. на форума в Астана Кобзон изпада в безсъзнание на сцената. Тогава лекарите смятат, че туморът предизвиква анемия и това е причината за припадъка на Кобзон.
През 2015 г. певецът отново се обръща за помощ към чуждестранни специалисти. Според него лечението в Милано му е препоръчано от лекарите.
Процедурата отнема няколко дни, след което изтъкнатият пациент се завръща в родината си, но болестта не се оттегля.
Според онколога Андрей Пилев, ракът на простатата е една от най-прогнозираните благоприятни заболявания от този тип.
Но повечето пациенти с рак на простатата умират от прогресията на заболяването.
Единствената книга с мемоари на Йосиф Кобзон, написана от Николай Добрюха, започва с епиграф:
"Времената и лидерите се сменяха, но аз винаги съм пял едни и същи песни. Защото съм пял не на лидерите и на режимите... Аз съм пял на хората.", казва Кобзон.
В тази книга певецът се изповядва пред хората, за които пее цял живот, "Като пред Бог".
Бог и религия за Кобзон, по собственото му признание, винаги е била майка му, Ида Исаевна Шойхет - Кобзон. Тя успява да отгледа петте си деца през годините на глад, била тяхна морална опора. Но голямата любов на живота на Йосиф Кобзон, е очевидно сцената.
В спомените си, Кобзон откровено признава, че, противно на общоприетото схващане за лошото отношение към евреите в СССР, лично той не е усещал антисемитизъм от държавата. Подобни прояви към него е имало от отделни личности.
Но благодарение на своя характер, изграждан в годините на детството, и силните си ръце, в юношеството той тренира бокс, Кобзон не позволява да бъде обиждан.
"Аз съм роден истински съветски човек и вероятно ще умра такъв, защото преди всичко съм интернационалист, а след това съм евреин.", признава Кобзон.
Характерът му е открит и изстрелва всичко в упор. "Гурченко отдавна трябваше да бъде дадена на химическо чистене", коментира той голямата актриса, която е негова бивша съпруга.
Огромно значение за възпитанието му има неговият втори баща Михаил Рапопор.
Като студент, Кобзон пропушва. Един ден внезапно го засича баща му.
Младият мъж скрива цигарата в юмрука си и вторият му баща, човек, много силен физически, стиска ръката му така, че Кобзон изкрещява от болка от изгореното.
След това моят баща ми каза: "Ако искаш да пушиш, прави го открито, но такава нещо да не съм видял повече".
Оттогава, повече от 60 години, Кобзон говори без страх, директно, и не се страхува от постъпките си.
Повече от 20 години Кобзон не е пътувал до Съединените щати. Но не защото не иска...
През 1994 г. във вестник "Вашингтон Пост" излиза статия, в която го наричат цар на руската мафия, приписвайки му водеща роля в престъпния бизнес на Русия. Певецът завежда дело срещу вестника. Скоро неговата многократна виза за Съединените щати неочаквано е отнета.
Когда артистът иска обяснение, се изяснява, че по това време има противопоставяне между Елцин и Лужков, и в САЩ бил изпратен компромат срещу Кобзон.
И до сега не е ясно какво точно е станало, но неговата виза и визата на жена му били анулирани заради следните подозрения: търговия с наркотици и оръжие на територията на САЩ, а така също връзки с руската мафия.
Разстроеният певец се върнал вкъщи и казал на жена си: "Сега, Неля, вие сте наркобаронеса " (Йосиф Кобзон, "Като пред Бог")
Кобзон започва да съди Държавния департамент, като иска да му бъдат представи доказателства за обвиненията или да му се извинят. Но се оказа, че досието с документите е такава тайна, че може да бъде разкрито само по искане на специална комисия на Конгреса, която по този повод така и не била създадена.
Няколко години по-рано, през 1988 г., когато Кобзон е депутат на СССР и често лети до САЩ за концерти, при едно от от посещенията мениджърът на Франк Синатра иска от него да му съдейства за концерт в СССР.
Кобзон е много доволен от тази възможност и пита какво е необходимо за да се случи това. Казано му е, че поканата до Синатра трябва да бъде изпратена от първия човек на държавата.
Кобзон се съгласил и "извадил" такава покана от Горбачов. В тържествена атмосфера тя била връчена на Синатра от посланика на СССР.
След това на Кобзон позвънил същият импресарио и изредил редица условия за концерта: той трябвало да бъде само един, със струнния оркестър на СССР, на Червения площад, с Горбачов и съпругата му на първия ред, а от самолета трябвало да тръгва "червен килим" за звездата.
Кобзон изслушал това, стискайки зъби, но се съгласил.
Той разбирал, че концерт ще бъде "на загуба" , но какво можело да се направи - звездата си е звезда.
Но последната капка, която прелива чашата било едно нова позвъняване на импресариото на Синатра.
На въпроса на Кобзон, вече всичко ли е наред, му отговорили - не, господин Синатра има вкъщи зала, в която съхранява всички покани до него от крале, императори, президенти, министър - председатели, но те били не напечатани, а написани на ръка.
Затова било нужно и Горбачов да препише поканата си на ръка.
"В този момент ми стана обидно за нашата държава и казах на импресариото: "Както прецените с вашия гастрольор... И ние самите не пеем лошо, - спомня си Кобзон.
Когато Горбачов ме попита при поредната среща: "Е, къде е твоят Синатра?" - му отговорих: "Михаил Сергеевич, дори не искам да говоря. Той като артист е гениален, но ... като човек - лайно. Казах да му кажат, че ще се оправим и без него.", разказва Кобзон в мемоарите си "Като пред Бог".
На 24 октомври 2002 г., сутринта, след като терористите взеха заложници в Театъра на Дубровка, Йозеф Кобзон отишъл на мястото на трагедията. Бил убеден, че може да намери общ език с терористите и да ги убеди да освободят поне част от заложниците.
Той успява да измъкне семейството на Корнилов от сградата - бременната жена и децата й. По-късно тя ражда син и го нарича Йосиф в чест на Кобзон. Но актьорът не смята, че направеното от него за героизъм.
"Нито за близките ми, нито за мен самия, това беше подвиг. За всички, които ме познават, беше просто нещо нормално. Напротив, би било необичайно, ако не отида там ... Така че тази постъпка не ме прави герой!" споделя Кобзон в "Както пред Бог".
Специално пред Dir.bg шефът на "Жокер медиа" Ованес Мелик-Пашаев, който е бил музикален продуцент и импресарио на култовите руски рокгрупи "Машина времени", "Воскресение" и "Чёрный кофе", разкрива: "Един от моите любими певци е Йосиф Кобзон.
Направили сме тук повече от 40 негови концерти. Той е голям певец, който винаги пее "на живо". Има такива телевизионни предавания, в които го мъчат да пее на плейбек. Винаги личи, защото той просто не го умее, за него това е мъка.
Кобзон е и голям човек, винаги помага на артисти, които са изпаднали в затруднено положение. Когато починал Владимир Висоцки, нямало разрешително за място, където да го погребат. И Кобзон успял да издейства достойно място в Москва за гроба на Висоцки.
Ованес Мелик - Пашаев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)
Глупости са това, което се говори, че е бил сътрудник на тайните служби. Той е бил и преследван. Елцин, примерно, не го обичаше, защото винаги говори само истината.
А хората не обичат, когато някой говори истината.
Кобзон е по-скоро бунтар. Той е човек, който е доказал, че има голямо сърце, не случайно беше награден и с орден за мъжество, след терористичния акт в Театъра на Дубровка в Москва. Той два пъти е ходил там, спасил е много деца, бременни жени...", разказва музикантът и бизнесмен.
Ако говорим и за материалното - Йосиф Кобзон оставя на децата и внуците си впечатляващо наследство, съобщават руските медии. Той притежаваше много недвижими имоти. Но трябва да имаме предвид, че Кобзон има голямо семейство: вдовицата Нинел с две деца и десет внуци.
В Баковка, близо до Москва, певецът притежава 2 хектара земя. В този участък има шест сгради: жилищни - 413 кв. м, 548 кв м, 262 кв м, къща за гости - 568 кв. м., жилища за охраната - 417 кв. м, стопански - 191 кв.м. Приблизителната цена на всички тези "резиденции" е около 400 000 000 рубли.
Кобзон е бил собственик и на апартамент в престижна сграда в центъра на Москва. Това е дуплекс пентхаус в Ню Арбат, на площ от 671 кв.м. Цената на жилищата е около 500 милиона рубли.
Роднините на Кобзон ще наследят и колата му Mercedes Maybach на стойност над 10 милиона рубли.
Но в крайна сметка нищо няма да притежава по-голяма стойност от гордостта, че са наследници на големия човек Йосиф Кобзон.
Народният артист на СССР Йосиф Кобзон ще бъде погребан близо до майка си на Востряковското гробище в Москва на 2 септември.
Гробището се намира на югозапад от столицата в района Тропарьово-Никулино. Преди няколко години, певецът сам е закупил мястото за вечния си сън.
Вечна памет за големия артист!
Какво каза Кобзон:
"Никога не се чувствах особено. Аз съм обикновен човек, който работи усилено и обича работата си"
"Любовта в живота ми означава много, тя играе най-важната роля. Изпитвам любов към всичко. Обичам състоянието на любов."
"Знаете ли защо хората идват на концертите ми? Аз им пея поезия. Също така не ги заблуждавам. А те ми вярват..."
"Трябва да се обича родината. Дори, ако тя не е в много добро състояние, трбява да направите всичко, за да я вдигнете на крака."
"Отдавна не съм гледал на пеенето като начин за попълване на моя бюджет."
"Лесно е да се изоставят традициите, да се разпилее натрупаното през вековете, но по-късно кой ще отговоря за липсата на духовност у нашите деца и внуци."
"Дори и да ме убият, ще живея в паметта на хората. Мога да бъда зарит в гроба, но не и зачеркнат от биографията на родината ми."
Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}