Напусна ни един от най-любимите български композитори. Талантлив, и в същото време, като човек - скромен, кротък и добър. И сигурно не е случайност, но все пак някаква утеха, че Бог си го прибра по Великден. Защото Тончо Русев бе величествено талантлив, един от исполините на българската музика.

Със съпругата си Елена (Снимка: BulFoto)

Проблемите му със здравето не бяха от скоро. Периодично той влизаше в болница за лечение. Имаше проблеми с хипертонията и сърцето. Като всеки чувствителен човек преживяваше дълбоко и радостта и скръбта. Както и загубата на приятели като Евтим Евтимов. На бенефиса за 80-годишнината си, Тончо Русев бе видимо толкова развълнуван, че изглеждаше на ръба на силите си. За този бенефис се готвеше месеци преди това и все се притесняваше да няма разсърдени между певците, чиито изпълнения не успя да публикува в юбилейните си компактдискове.

Тончо Русев е роден на 20 април 1932 г. в Бургас, в семейството на служители в железниците. Баща му е локомотивен машинист, влюбен в музиката - свирел на акордеон и мандолина. Затова бил толкова щастлив, като разбира, че синът му Тончо има музикални заложби, че си продава единственото по-скъпо нещо - часовника "Лонжин", за да му купи тромпет.

Тончо Русев и Лили Иванова

Бургас, морето и музиката са трите най-главни фактора в живота на композитора до смъртта му, а за бургазлии приживе Тончо Русев бе не просто съгражданин, приятел и знаменит човек, а направо божество. Появата му в града се превръщаше във всенароден празник.

Тончо Русев и Митко Щерев

Животът му започва в толкова обикновено българско семейство, че всеки обикновен човек се разпознаваше в биографията му. Първо завършва гимназия, а после тръгва на работа в завода "Червено знаме" като шлосер. Там създава духова група от 60 ентусиасти като него, които отделят от свободното си време за музикална самодейност. Работи, взима уроци по тромпет и се готви да кандидатства за висше по индустриална химия.

Естествено, че призванието му, повече от очевидно за всички е музиката, и приятелите му го убеждават да се пробва в Музикалната академия. Завършва специалността Тромпет и започва работа като оркестрант в симфоничните оркестри на оперите в Бургас, Перник и София.

С Йорданка Христова (Снимка: BulFoto)

През 1957 г. сменя амплоато си и става един от основателите на оркестъра на Сатиричния театър. Три години по-късно е в първия състав на Биг-бенда на Българското национално радио, а през 1962 г. - сред основателите на оркестър "Балкантон"; по-късно - през 1974 г. и на оркестър "Спектър", към комбината Кремиковци. Години наред, в отделни периоди, Тончо Русев оглавяваше дирекция "Българска естрада".

В продължение на половин век той пишеше песни за най-добрите български певци и певици, като особено близко бе сътрудничеството му с Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др.

Заедно с Веселин Маринов и поета Евтим Евтимов (Снимка: BulFoto)

В спомените си Тончо Русев се връщаше към някои от песните си и техните изпълнители с особено вълнение.

"Най-бързо написах мелодията "Ти сън ли си", по стихове на Павел Матев - за минути!", разказваше той и цитираше текста на песента, като добавяше от себе си: "Душата не остарява. Само тялото!..."

С Васил Найденов (Снимка: BulFoto)

Бавно, с възрастта, тялото му взе да го предава, но душата му остана вярна на човечността и приятелството. Като камбана откликваше на всичко, което го вълнува и той не можеше да се пребори с тази своя чувствителност:

"Щастлив съм, ама с това разхлопано сърце и от радост може да се умре!", смееше се маестрото на себе си.

С Лили Иванова (Снимка: BulFoto)

В момент на равносметка веднъж казва:

"Ще бъде грехота, ако кажа, че съм недоволен от живота. Напълно съм доволен от това, което съм постигнал. Всички песни, които съм написал, са написани за даден изпълнител, като съм се съобразявал с неговия вкус, манталитет, привички, качества. Дали има формула? Първо, трябва да има много хубав текст. Второ, трябва да има вълнуваща и ярка мелодия. Трето, трябва да има владеещ изкуството да аранжира и - накрая, но не по значение - да има изпълнител, който да направи песента достояние на нейно величество публиката.

Темата за вдъхновението е малко преекспонирана, но лично аз пиша, когато ми е мъчно, тежко и затова пиша надвечер. Текстовете винаги са поетични стихове. Писал съм песни по най-големите автори - Багряна, Павел Матев, Евтим Евтимов, Недялко Йорданов и много други. Имал съм периоди по цели месеци да не мога да напиша нищо. Много съм се отчайвал в такива моменти, но най-близките ми хора са ми давали кураж.

Не съм суетен, но трябва да ви призная, че е много приятно, че хората уважават моето изкуство, и имам чувството, че ме обичат. Успехът отива при тия, които работят много. Но не само това е необходимо. Необходим е и шанс, късмет. Така е във всяка професия. Ако няма кой да ти възлага задачи, да ти подаде ръка, нищо не става Минал съм по цялата стълбица на музикантския занаят - имам и върхове, и падения!..."

Така говореше за себе си този извънредно талантлив и самокритичен човек. И сигурно и на оня свят ще говори пак така за "паденията" си, докато Бог със сигурност знае какъв връх бе сред човеците, този удивителен човек, музикант и композитор - Тончо Русев.

Снимка: BulFoto/Колаж: Юлиян Илиев

Еми МАРИЯНСКА