Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Вечната Паша - песента ще я връща всеки път...

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Вечната Паша - песента ще я връща всеки път...

На 21 декември преди 46 години загубихме в самолетна катастрофа един от най-големите таланти на България

Колаж: Юлиян Илиев /Дир.бг

Навършват се 46 години от самолетната катастрофа, в която загина невероятната ни певица Паша Христова. Тогава цялата страна потъва в траур.

Заедно с оркестър "София", Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл "Аура" и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир.

Със съпруга си Васил и сина им Милен

Самолетът, с който пътуват, Ил-18, току-що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета - въжетата, с които се управляват елероните - подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета.

Ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания - проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на етапа на проектиране на самия самолет не е била предвидена конструктивна защита, предотвратяваща подобна грешка. Когато машината набира скорост за излитане и се отделя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна.

Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две, и целият самолет избухва в пламъци, като единият двигател се откъсва от корпуса.

Сватбата с Васил Иванов

Тогава транспортен министър е Григор Стоичков, който си спомня нощта на катастрофата в интервю:

"Обадиха ми се през нощта, дойде кола и ме закара на аерогарата. Всичко наоколо беше осеяно с трупове! Разпоредих: "Веднага да започне почистването, на сутринта да няма никакъв труп! Летището да бъде открито за полети!"

Дойде ген. директор на БГА "Балкан" ген. Щерю Щерев и каза: "Органите на МВР не разрешават! Всичко трябва да остане така, да се съмне, да снимат!" Веднага набрах по телефона министъра на вътрешните работи Ангел Цанев и го помолих да дойде на летището. А той беше тогава кандидат-член на Политбюро и беше по-възрастен от мен. Казах му: "Ако оставим така, половин София ще се изреди да си търсят труповете, ще се правят зрелища! Трябва да се разчисти!" И министърът на вътрешните работи се съгласи с мен. Извиках войници от ПЖИ (Полувисшия железопътен институт), прехвърлихме техника от "Кремиковци" и до сутринта в 8 часа всичко беше разчистено. Създаде се комисия във връзка с катастрофата.

Години след това се изясняваше кое как е станало, не знам дали се е изяснило даже! Аз вече не бях министър на транспорта. Но тогава, през нощта, всички останали живи бяха закарани в "Пирогов". Веднага се свързах с Института и ги помолих да вземат всички необходими мерки за пострадалите, бяха доста. Началникът ми отговори: "Нямаме достатъчно лекарства!" Накарах го да направи един списък какви и колко лекарства им трябват. Възложих на авиацията, която имаше бюра във всички европейски страни, да се докарат необходимите лекарства от Франция, от Германия... Всичко необходимо беше закупено и доставено в "Пирогов", разказва Григор Стоичков.

С новородения си син

Според комисията за разследване на катастрофата "Най-вероятната причина за катастрофата е неправилно присъединяване на въжетата от управлението на елероните." Това означава, че при лек случаен наклон дори от слаб вятър щурвалът не хоризонтира самолета, а още повече го накланя. За проявена небрежност има обвинени пет лица от техническия екип на авиобазата. Съдебен процес обаче няма. Резолюцията на Главната прокуратура по онова време гласи да не се стига до дело. Причината е финансова. Самолетът е застрахован за близо 1 милион долара и при доказана субективна вина на длъжностни лица, застрахователната компания е следвало да си вземе сумата обратно от държавата.

Със съпруга си на купон

От 73-мата човека на борда загиват 30. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оцелелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крайници, и Янка Рупкина - с леки изгаряния.

Проверката след ремонта е извършена не от летци, а от техническия състав: проверено е дали се отклоняват кормилата, но не се проследява дали е в правилната посока. Освен това правилата изискват да бъде извършен пробен полет (облитане) само с екипаж.

Но и това не е направено...

Катастрофата

Паша и голямата й любов Николай Арабаджиев - Фучо, ръководител на оркестър "София", седяли на втория ред след пилотската кабина. В пожара са изпепелени пътниците в предната половина на машината.

Преди да тръгнат заедно за Алжир с фаталния полет, Паша Христова и ръководителят на оркестър "София", са щастливи и влюбени, но се измъчват от вина към семействата си. Певицата вече се е изнесла на квартира, защото не иска да лъже съпруга си Васил, с когото имат двегодишен син Милен.

Със съпруга си Васил Иванов и сина им Милен

Николай Арабаджиев е талантлив композитор, диригент и един от най-добрите аранжори, които правят много за развитието на българската музика. Под негово ръководство оркестър "София" става един от най-добрите състави, отлично приети в България и в чужбина. Арабаджиев се грижи много и за кариерата на Паша. Пише за любимата си песента "Остани", която им донася "Златния Орфей", и парчето "Ах, този дивен свят", отличено с Голямата награда на фестивала в Сопот.

"Това, че се събра с Фучо - Николай Арабаджиев, беше най-доброто, което можеше да се случи на Паша. Може да звучи несправедливо по отношение на предишното й семейство, но така беше. Той също беше невероятен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в онзи момент те се намериха и си отидоха заедно", казва в интервю певицата Мими Иванова, също солистка на оркестър "София".

С Мария Нейкова в новогодишната програма на БНТ "Козята пътека"

"Затвори се в себе си. Спираше, разменяше по две-три думи само и се разминаваше с хората, сякаш се страхуваше да не я заговорят. По едно време в радиото дори се питахме дали не е болна. Борето Гуджунов ми е казвал - с него сме випускници от ВИТИЗ, той пръв ми съобщи за катастрофата, че тя е била толкова притихнала, сякаш е искала да си отиде тихо и кротко с голямата си любов", казва актрисата Латинка Петрова в книгата на Иван Георгиев "Една българска роза - 40 години след катастрофата".

Близката й приятелка Марта Баръмова твърди, че Паша Христова загива бременна от любимия си мъж. Тя сочи като източник на информацията си майката на певицата.

На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел. Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на певицата и само няколко дни след трагедията цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното изпълнение на Паша Христова. Паша Христова и нейните песни не са забравени и до днес. Посмъртно е удостоена със званието "заслужил артист", а през 2000 г. песента й "Една българска роза" е обявена за песен на столетието.

Преди трагедията новогодишната програма за посрещането на новата 1972 г. е заснета с активното участие на певицата. Само няколко дни след трагедията цялата страна, потънала в скръб, наблюдава щастливата Паша на екраните на телевизорите си.

В първите дни на 1972 г. в българския ефир прозвучава песента "Птицата" с подзаглавие "В памет на Паша Христова". Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев, изпълнител: Лили Иванова.

"За последен път тя разтваря крила.
За последен път синевата гребе.
Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
с тези хълми край тях и със свойто небе!
Ти, земя, я роди във едно гнездо.
Ти, небе, я люля с песента.
И затуй днес със вас като с роден дом,
се прощава с тиха жал в полет тя.
И върти се светът, този тъй хубав свят!
И въртят се жита, слънце, облаци прах.
Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.
Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.
Но, земя, ти пази пак едно гнездо!
Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!
Ще си дойде тя при вас като в роден дом -
песента ще я връща всеки път."

През 1996 г., по повод 50 години от рождението на Паша Христова, БНТ заснема документалния филм "Спри, мое време" с режисьор Нушка Григорова в памет на певицата и загиналите музиканти от оркестър "София". През 2006 г. се навършват 60.

През 2009 г. по повод 50 години Българска национална телевизия в специален юбилеен сайт обявява 50 любими песни от "Златният Орфей". След гласуване "Една българска роза" на Паша Христова печели най-много гласове и отново заема първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни. През 2006 г. БНТ продуцира филма "Музикални следи" по повод 60 години от рождението на Паша Христова. През 2010 г. БНТ излъчва филма "Здравей, обичам те" с автор и режисьор Олег Ковачев по повод 40 години от голямата трагедия.

Синът на певицата Милен Иванов цял живот търси истината за кончината на майката, която не помни, но и той си отива от живота през декември 2014 г. няма нищо общо със сцената - работи като автобояджия и живее със семейството си в апартаментчето, което баща му купува с парите от "кръвнината" за Паша - 18 000 лева. Докато угасва от рак, синът не вярва, че жената, която го е родила, е жертва на трагична случайност.

Едно младо семейство

Милен твърди, че "истината за катастрофата не се търси толкова години, понеже свидетелите и оцелелите се страхуваха да не свършат в канавката". Няколко интересни факта му дават основание за подобно съждение. Първият е, че той притежава оригиналния задграничен паспорт на майка си, без който тя не би могла да излети за Алжир. А ако го е направила, документът би трябвало да е на пепел. Той обаче си е съвсем здрав без никаква виза или печат в него. А паспортът й бил нужен, защото певицата имала подписан 6-месечен договор за ГДР заедно с Борис Гуджунов.

Синът на певицата е озадачен и от смъртния акт на майка си с дата... 23 февруари 1972 г. - точно два месеца след катастрофата. Как са издали разрешение за погребението й без смъртен акт, е третата загадка. В документа е написано: "Починала вследствие на фрактура и на изгаряния трета-четвърта степен." Четвърта версия на Милен е, че певицата е била още жива, когато са я закарали в болницата, но там явно не са искали да я спасят.

Естрадната легенда Борис Гуджунов, оцелял заедно с Янка Рупкина и Мария Нейкова, е убеден, че катастрофата е била планирана, колкото и абсурдно да звучи. Той го твръди пред Иван Георгиев, автор на книгата "Една българска роза - 40 години след катастрофата": "Това го разбрах чак след 6 години от един мой приятел, чийто баща работеше в МВР. Истината е, че е трябвало да умре вторият пилот. А за да не се усъмни никой, си отиват 30 души. Оказва се, че е имало страхотни далавери. Толкова са били назрели вече нещата с черните полети, с пари и кражби в Мека и Африка, че този пилот е поискал среща с Тодор Живков, за да разкаже как стоят нещата", разкрива Гуджунов. До днес няма нито документално, нито свидетелско потвърждение на думите му.

С композитора Йосиф Цанков

Друг естраден ветеран - Христо Кидиков, има още по-невероятна гледна точка: "Все още нищо не е доказано и може би никога няма да се разкрие. Димитър Симеонов ми е разказвал, разбрал го от свои източници, че в този самолет е трябвало да пътуват хора от Политбюро начело с Тодор Живков (не е ясно защо - б. р.) Разговарял съм и с останалите четирима живи от катастрофата. Месец преди това самолетът е излязъл от много щателен ремонт, а после изведнъж се оказва, че въжетата на елероните са разместени и това е причинило катастрофата. Странното обаче е, че нито един от хората, които са правили ремонта, не беше наказан."

Въпреки, че естрадните ни певци застават с имената си зад думите и версиите, истинската причина за катастрофата вече 46 години не е разкрита....

Вечна памет за мъртвите!

Валерия КАЛЧЕВА 

Паша е родена на 16 юли 1946 г. в София, като рожденото й име е Парашкева Христова Стефанова. След завършване на гимназия става чертожничка в завод за електрокари. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда. През 1968 г. заедно с Борис Гуджунов тя пее като солистка в "Оркестър София" - тогава един от най-популярните състави в българската музика, като двамата заедно пеят по концерти и гастроли в Съветския съюз, Чехословакия, Унгария, Югославия, Германия. Репертоарът на Паша Христова е пъстър - балади, популярни песни, версии на фолклорни песни, джаз пиеси, политически песни. Тя притежава специфичен глас с огромен гласов диапазон и възможности за най-ярко драматично пеене. Особено впечатляващо е живото й пеене на конкурси, концерти и фестивали, при които показва импровизаторски талант, перфектна интонация и емоционалност. Така тя печели поредица награди от наши и чужди фестивали, наричат я "фестивалната певица". За своите пет творчески години Паша Христова записва около 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон.

Печели международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала "Златният елен" в Брашов, (Румъния), първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова в "Яворова пролет" на радиоконкурса "Пролет". През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей" и получава голямата награда за песента "Повей, ветре" и първата награда за "Една българска роза". През 1971 г. получава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот (Полша) за песента "Ах, този дивен свят". Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Рок симфонията Simply The Best празнува Тина Търнър на 3 юни в зала 1 на НДК

Ексклузивният концерт, обиколил почти целия свят, най-накрая гостува в България

Славка Славова: Предпочитам да гледам филми, а да играя - в театъра

Днес се навършват 100 години от рождението на голямата българска актриса

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба