ЛЕГЕНДИ НА КИНОТО
Откривателят на Холивуд пробива с расистки филм
150 години от рождението на режисьора на филма "Раждането на една нация" Дейвид Грифит
Автор : / 3337 Прочита 5 Коментара

Един филмов шедьовър, макар и считан за противоречив, слага начало на модерното кино в света. Нещо повече, според критиците този филм "превръща киното в изкуство" и "открива Холивуд". Авторът му е Дейвид Грифит, а лентата се казва "Раждането на една нация" - ням пълнометражен филм от 1915 година.
Дейвид Грифит умира в Холивуд на 23 юли 1948 година, и до днес е считан за емблематична фигура в историята на световната киноиндустрия.
Дейвид Уорк Грифит (1875 - 1948), ок. 1925 г.
Снимка: Getty Images
Грифит е роден на 22 януари през 1875 година, преди 150 години, в Ла грандж, щата Кентъки, в семейството на герой от Гражданската война. От малък се увлича по театъра и дори пише пиеси. Става актьор и след като открива магията на киното, се отдава на филмовата режисура. Между 1908-а и 1913 година създава над 450 късометражни филмчета за компания "Байъграф", като експериментира с техниките и движението на камерата.
Това експериментаторство е типично за времето, в което киното още "прохожда" и преминава през различни етапи на технически напредък, а по-нататък - и на художествени постижения.
Всъщност, като споменахме, че с филма "Раждането на една нация" Грифит "открива Холивуд за киното", тук мненията на критиците малко се разделят. Според някои Грифит заложил на Холивуд още с първия си филм в Меката на киното - "В старата Калифорния" (1910 г.), т.е. пет години преди "Раждането на една нация".
По онова време режисьорът се разделил с "Байъграф", тъй като тази компания залагала на късометражните филми, а Грифит имал амбицията да прави "голямо кино". Така се ражда идеята му за създаването на "Раждането на една нация". Филмът и днес буди много дискусии и по-често е критикуван заради съдържанието си, въпреки високото признание, че е принос за киното като цялостен филмов продукт. Критиките са главно за това, че идеите, които Грифит прокламира във филма се възприемат като расистка пропаганда и възхвала на организацията Ку Клукс Клан.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Навремето, обаче, филмът придобива огромна популярност и пожънва и небивал финансов успех. В днешното ни съвремие, в епохата на звуковия филм, има няколко опита да бъде възпроизведен като говорящ, и съмнителните моменти да бъдат "туширани", така да се каже, но има само един филм под това заглавие с историческо значение за световното кино, и това несъмнено е първият - филмът на Грифит.
След "Раждането на една нация" Грифит реализира още няколко успешни филма, но никой от тях не достига дори частично славата му, въпреки че филмът е "ням". Всъщност, в цялата си кариера Грифит има само два говорящи филма, създадени през 1930-а и 1931 година, които не постигат успеха на немия му шедьовър.
Грифит е не само режисьор, но и сценарист, продуцент и актьор. Той съчетава целия образ на това колективно изкуство - киното. Той е един от хората, които го превръщат в изкуство и за тази своя историческа роля бива награден в края на творческата си кариера с почетен "Оскар" за цялостен принос към световното киноизкуство.
Според някои критици, доста от идеите, прокламирани от Грифит в неговия знаменит филм "Раждането на една нация" се коренят в неговата биография. Той е роден в една ферма на 22 януари 1875 година, в семейството на бивш полковник от армията на Юга, разорен след Гражданската война. Баща му - Джейкъб Уорк Грифит, бил избран за главен адвокат на щата, а Дейвид бил възпитаван в традициите на Методистката църква, но детството му не било радостно. Посещавал училище, помещавано в една стая, в което му преподавала по-голямата му сестра.
Почти постоянната липса на средства снижавала не само самочувствието на момчето, но го обезкуражавала, че ще може да реализира мечтите си.
Дейвид Уорк Грифит (1875 - 1948), ок. 1925 г.
Снимка: Getty Images
Когато е едва на 10, баща му умира. Семейството изпада в още по-големи финансови затруднения. Майката решава с Дейвид да напуснат фермата и да се преместят в Луизвил, където тя отваря пансион, но скоро след това била принудена да го закрие. 14-годишният Дейвид се принуждава да тръгне на работа в магазин за хранителни стоки, а по-късно работи в книжарница. Пробва се като актьор с пътуващи трупи. Искал да стане драматург, но първите му опити били посрещнати критично. Не постига особени успехи и като артист в театъра.
За да се препитава, Грифит в продължение на години ще се пробва в много професии - бил е редактор в провинциален вестник с малък тираж, чиновник, библиотекар, и дори - металург и пожарникар. Неудовлетворен и обезверен от всичките си опити да "прескочи бариерата" на амбициите си, Грифит все повече се изпълвал едновременно с гняв и с още повече хъс да успее.
Дейвид Уорк Грифит (1875 - 1948)
Снимка: Getty Images
През 1907 година, посъбрал малко средства, заминава за Ню Йорк, където се опитва да продаде сценарий на Едуин Портър от компанията на Едисън "Едисън Манюфакчъринг Къмпъни". Портър, обаче, му отказал сценария. Все пак, за да не разочарова младока, пропътувал с надежда да получи работата, Портър предложил на Грифит да участва като актьор във филма "Спасен от гнездото на орела". Но и този опит се оказал не много сполучлив за плановете за успех на Грифит.
Започнал да работи за "Байъграф" и да произвежда стотици малки ленти, но сам по-късно ще ги окачестви като "боклучав конвейер". Въпреки това тези кратки филми допринасят за неговата техническа опитност в киното, което ще се окаже много полезно за бъдещата му работа като режисьор.
През 1908 година Грифит дебютира като режисьор с филма "Приключенията на Доли", но и този филм не му донася прослава. Той, обаче, и този път не се отказва. Най-накрая успява не само да пробие, но да достигне мечтата си. Пътят към успеха му проправят безспорните му шедьоври - филмите "Раждането на една нация" ("The Birth Of A Nation", 1915) и "Нетърпимост" ("Intolerance", 1916).
С тях той доказва, че в една лента не просто се разказва една история, но тя трябва да постига някакви идейни цели, да служи за отстояването на позиция. Като оставим настрани критиките относно идеите във филма "Раждането на една нация", трябва да отбележим, че с този филм Грифит прокарва един съвършено нов поглед към киното - като обществена задача. Това е големият му принос, за който е и високата оценка на неговата дейност.
Кадър от филма на Грифит „Раждането на една нация“
Снимка: Getty Images
Грифит е режисьор, съсценарист и съпродуцент на "Раждането на една нация". Сценарият е адаптация на романа и пиесата от 1905 година "Мъжът от клана" на Томас Диксън Джуниър. Грифит е съсценарист заедно с Франк Уудс, и продуцент заедно с Хари Айткън. Филмът пресъздава един от решаващите моменти от американската история - войната между Севера и Юга. Проследява историята на две семейства и последиците от войната върху живота им. Филмът отразява исторически събития като убийството на Линкълн и създаването на Ку Клукс Клан. В екранната сюжетна линия афроамериканското население се възползва от победата на Севера и забранява на мнозина бели американци да гласуват.
Вече казахме, че от днешна гледна точка се водят спорове относно обективността в отразяването на събитията и пристрастния авторски поглед към тях, но от гледна точка на развоя на киното като изкуство, този филм е безспорно ценен.
Филмът е дълъг дори и за днешните ни представи за пълнометражно кино - трае повече от три часа. Филмовата продукция демонстрира чутовен мащаб - във филма участват над 18 000 души и 3000 коне. Заснети са множество батални сцени и каскади - нещо непознато за онзи етап на екранното изкуство. Да добавим към това и финансовият успех на лентата - филмът е гледан от над 5 милиона души.
Това е първият блокбъстър в историята, и първият филм, прожектиран в Белия дом. Неслучайно един критик написва, че "Това е филмът, показал на света потенциала на киното".
В следващия си филм - "Нетърпимост", Грифит си поставя още по-мащабна задача: да осмисли цялата история на човечеството от гледна точка на това, как човешката цивилизация все повече се откъсва от корените си, в стремежа си към материално благосъстояние, и прави това за сметка на духовното си израстване. Филмът засяга събития, свързани с борбата срещу потисничеството, ролята на правосъдието, големите исторически предателства, войни и погроми. Сред историческите събития, отразени в "Нетърпимост", са падането на Вавилон и Вартоломеевата нощ.
След Първата световна война вече виждаме един "развит Грифит", както се изразява един критик. Той създава филми-образци на режисурата, монтажа и работата с актьорите. Демонстрира опитност, придобита след дълга и самоотвержена експериментална работа. Това професионално постижение на режисьора се оглежда в лентите му "Пречупени цветове" ("Broken Blossoms",1919), "Way Down East" (1920) и "Orphans Of The Storm" (1922).
Най-странното е, обаче, че тъкмо тези филми, истински шедьоври на израстването на Грифит като майстор на киното, не са били възприети така възторжено от публиката, както дискутирания и спорен негов филм "Раждането на една нация".
Заглавието на последния филм на Грифит звучи повече от иносказателно, сякаш за да илюстрира неговата собствена битка с живота му в изкуството. Филмът се казва "Борба" ("The Struggle", 1931 г.).
След този филм Грифит остава някак встрани от киното, макар Холивуд да му отдава значимото с награждаването му с почетен "Оскар" през 1936-а, по повод 60-годишнината на режисьора.
Дейвид Грифит умира на 23 юли 1948 година в Холивуд, Лос Анджелис. През 1960-а, считана за емблематична за периода на Златния Холивуд, е удостоен посмъртно със звезда на Холивудската алея на славата.
Името на Дейвид Грифит остава записано със златни букви в историята на киното, и каквито и критични бележки да се отправят по отношение на идейните качества на неговите филми, едно е безспорно - той е човекът, който превръща киното от зрелище, в изкуство.
Еми МАРИЯНСКА