Покрай световната политика днес често се споменава името на Кремъл като символ на властта в Русия. Но малцина знаят, как и от кого е построен Московският кремъл (б.а. пишат го с малка буква, защото кремъл означава вид градски укрепен район със замък на владетел).

Ето накратко историята: Първоначално Московският кремъл бил дървен. След опустошителен пожар в Москва през 1367 година великият московски княз Дмитрий Донски го построил наново от камък. С обявяване на създаването на Руското царство от Иван Грозни неговият замък в Московския кремъл се превръща в царски дворец, но през лятото на същата година изгаря по време на големия пожар в Москва, след което отново бил възстановен.

Архитектите, които поканил Иван Грозни, били италианци: Пиетро Антонио Солари, Алойсио да Милано, Антонио Джиларди и Марко Руфо. Те издигат нови тухлени кули и стени на кремъла.

Част от реконструираната стена на Големия московски кремъл

През 18 век, обаче, Екатерина II нарежда на руснак да представи свой проект за кремъла, и това е московчанинът Василий Иванович Баженов, починал на 13 август през далечната 1799 година в Санкт Петербург - преди 225 години.

Неизвестен художник, портрет на семейството нна В. Баженов в средата, 1780 г. / Източник: Архив на Държавния музй на архитектурата на името на А.В.Щусев

Баженов е архитект, художник, теоретик и преподавател по архитектура, най-изтъкнатият представител на руския архитектурен класицизъм през 18 век. Член на Руската академия (1784) и академик на Болонската, Флорентинската и Петербурската художествени академии. Умира в разцвета на творческите си сили - на 62 и е погребан в руската Тулска област.

Колаж: Мирослава Павлова/Dir.bg

Баженов е автор (б.а. според някои - спорен) на проектите на Дворцово-парковия ансамбъл Царицино в Москва, на Михайловския замък в Санкт Петербург, на Пашковия дом в Москва и др. - все забележителни двувековни сгради с огромна архитектурна стойност, но повечето от проектите му остават нереализирани. Затова го наричат "хартиения архитект", понеже много от проектите му стават "на хартия".

Причините са комплексни, макар да се изтъква като главна тази, че Екатерина II не харесвала Баженов заради това, че зад граница станал масон. Освен това го подозирала,, че влияе на сина й - бъдещия престолонаследник Павел.

Масонска църква по проект на Баженов, построена в имението Воронцов-Дашков, чийто собственик бил наказан от Екатерина Втора

Признат навън и огорчаван в родината си, Василий Баженов и до днес е считан за авторитет от много чуждестранни академии. Той учил архитектура в Париж и Рим. Крал Луи XV му предложил работа, а в Италия архитектът получил покана за членство в Академията на Св. Лука - някога една от най-престижните асоциации на художници в света. В Русия завършил квалитетната Императорска художествена академия и Славяно-гръко-латинската академия - престижни и международно признати школи за високо майсторство. И въпреки тази висока квалификация и признание, Баженов бил възпрян да реализира най-добрите си проекти в Русия.

Рисунка на проекта на Големия московски кремъл на В. Баженов / Източник: Архив на Държавния музй на архитектурата на името на А.В.Щусев

Днес руснаците единодушно признават, че Василий Баженов е един от основоположниците на руския класицизъм в архитектурата, но той си отива от този свят незаслужено недооценен.

Получава реабилитация късно - век след смъртта си.

Детайл от макета на Големия московски кремъл по проекта на В. Баженов / Източник: Музей Мелницки

Любопитно е как този човек, роден в семейството на беден църковен дякон, достига до такива професионални висоти в архитектурата? В една биографична книга за Баженов се разказва как той още като малко момче си носел скицник и често го виждали да рисува сгради по улиците на Москва.

Самият Баженов разказва на по-късни години: "Баща ми, беден човек, нямаше представа за моя талант и макар да го забеляза, нямаше пари да ме изпрати някъде да уча. Научих се да рисувам на пясък, на хартия, на стени и на всяко място, където намирах начин". (Василий Баженов, фрагмент от автобиографията му)

Дворцово-парков ансамбъл на Царицино, рисунка по проекта на В. Баженов

На 16-годишна възраст Баженов се включва като художник в реставрацията на опожарения дворец Аненхоф. Там забелязват усърдието му и му дават задача да боядисва камините по технология, която правела повърхността им да заприличва на мраморна. Архитектът на реставрацията на двореца - Дмитрий Ухтомски останал впечатлен от страстта, с която работел младият Василий. И когато през 1754 година назначават Ухтомски за главен архитект на новооткрития Московски университет, той поканва Баженов да учи в гимназията към университета, която подготвяла студенти за бъдещата Художествена академия.

Малкият дворец в Царицино, арх. В. Баженов / Снимка: iStock by Getty Images

Още като ученик в гимназията, останал впечатлен от таланта на Баженов и видният руски филантроп Иван Шувалов. По негова инициатива преместили Баженов от Москва в гимназията в Санкт Петербург, а година по-късно - в новооткритата Академия на изкуствата, на която Шувалов станал президент.

На 23-годишна възраст Василий Баженов получил благородническа титла, като един от най-успешните възпитаници на академията. Както и стипендия от 100 рубли и пътуване до Париж, с цел да се доусъвършенства. Баженов издържал блестящо изпитите в Парижката академия по архитектура и в продължение на две години работил с професор Шарл де Вайн, който го научил на тънкостите в класицистичния стил.

Паметник на Василий Баженов и Матвей Казаков в Царицинския музей, Москва / Снимка: iStock by Getty Images

Ще останете изненадани от факта, че Баженов е автор на един от моделите на Лувъра. Но още тогава усетил не само похвалите, но и негативите от бързата си кариера. В автобиографията си споделя следното:

"Във Франция учих теория и практика. Всички архитекти хвалеха работата ми, но сред другарите ми имаше млади французи, които откраднаха мои проекти и алчно ги копираха."

Мост от Царицинския проект на Баженов / Снимка: iStock by Getty Images

От Париж, огорчен от подобни неща, Баженов заминал за Рим. Там изучавал античния стил в архитектурата и изработил модел на катедралата "Св. Петър". Именно тази работа впечатлила членовете на Академията "Св. Лука", и те поканват руснака за професор по архитектура в Рим.

През 1764 година Баженов се връща в Париж. Вече с името на първия руски архитект, получил признание в Европа. Всички знаели, че самият крал Луи XV му предложил работа в двореца, но Баженов отказал - искал да работи за родината си Русия. Надявал се, че ще му се даде възможност да работи и имал много планове за бъдещето. По онова време на императорския трон в Русия вече се била възкачила Екатерина II, възприемана за просветен монарх, но с капризен и противоречив характер.

Хлебнны дом. Кухненски корпус в Царицинския комплекс / Снимка: iStock by Getty Images

На родна земя в живота на младия архитект започнала серия от неудачи. Първо се наложило да напусне професорското си място в Художествената академия в Санкт Петербург, заради промените в статута й. Надявал се да реализира проекта си за Благородническия институт в Смолни, но до строителство така и не се стигнало.

През 1767 година Баженов заминал за Москва на аудиенция при Екатерина II. Императрицата му поръчала препланиране на цялата територия на Московския кремъл и Червения площад, както и проект за нов дворец в комплекса. Баженов се захванал за работа, като в проектите си заложил на съчетание от класическите форми на римската и гръцката архитектури. Имал идея да разположи в центъра на Кремълския хълм амфитеатър, до който да стигат всички главни московски улици.

Паметник на Василий Баженов и Матвей Казаков в Царицинския музей, Москва / Снимка: iStock by Getty Images

Той и заместникът му Матвей Казаков за година успели да направят макет на бъдещия дворец в човешки ръст. През 1768 година Баженов сключил брак с Аграфина Долговой и в живота му уж всичко се подреждало отлично - и в професионален, и в личен план. Пет години по-късно, след упорита работа, на на 1 юни 1773 година трябвало да се освети строежа.

Баженов сам написал текст на паметната плоча на Големия кремълски дворец: "За славата на великата империя, в чест на своя век, за безсмъртна памет на бъдещите времена, като украшение на столичния град и за утеха и удоволствие на своя народ".

Владимиирската църква в Биково, арх. В. Баженов

Екатерина II не удостоила с присъствие събитието и това се възприело от мнозина като загуба на интерес към проекта. Това поставило Баженов в доста трудна ситуация - той вече бил сключил договори с подизпълнители, доставчици на материали и работници, а пари от двореца не идвали.

В резултат, от грандиозния замисъл останал само дървения модел, който и до ден-днешен се съхранява в Московския държавен музей на архитектурата.

Модел на Големия кремълски дворец на В. Баженов, Източник: Музей Мелницки

Няколко здания от този проект, все пак били построени на територията на Московския кремъл, но проектът в цялостния му вид останал нереализиран. На това отгоре, по необясними причини след известно време императрицата заповядала всичко построено да бъде "върнато" в първоначалния му вид, т.е. на практика част от него да бъде съборена, и поръчала работата по реконструкцията не на Баженов, а на сътрудника му Матвей Казаков.

Това отношение нанесло жесток удар върху самочувствието и здравето на Баженов. Освен това той вече бил баща на четири деца, а бил инвестирал собствени пари в строежа, от което сериозно задлъжнял. Съдбата му нанесла още един жесток удар - почти напълно отслабнало зрението му.

Кавалерски корпус в Царицинския проект на Баженов / Снимка: iStock by Getty Images

Три години по-късно, през 1776 година архитектът получил нова поръчка от Екатерина II - да й построи резиденция в Царицино, Подмосковието. На това здание Баженов посветил десет години от живота си. По цял ден бил на строителната площадка и внимавал за всеки детайл. През лятото на 1785 година императрицата пристигнала да види строежа. Очакванията били това да бъде триумфален ден за архитекта. Преди това Екатерина утвърждавала всеки негов ескиз, така че не следвало да остане недоволна.

Но височайшата особа пристигнала в лошо настроение, поразходила се из двореца и си тръгнала с кисело изражение на лицето, без да каже и дума. Това събудило всеобщо недоумение и смут. Впоследствие, без да навлиза в обяснения, Екатерина II поръчала дворецът да се преустрои. Баженов отново се съгласил и пристъпил към промени. Но и те не удовлетворили капризната императрица и през 1792 година Баженов бил отстранен от длъжност.

Дом Пашков, за който Достоевски пише, че е най-забележителното имение в Москва /Снимка: iStock by Getty Images

Неуморният архитект се заел със строителството на дворец на Павел Пашков в Москва. Според някои, от обида и за да засегне императрицата, нарочно разгърнал фасадата на Пашковия дом по модела на проекта си за Московския кремъл. И това ще забележат мнозина. Самият Достоевски описва този градеж като най-внушителното имение в Москва.

Но човек си задава въпроса, защо императрица Екатерина хем поръчвала на Баженов проекти, хем безжалостно после ги отхвърляла, пренебрегвайки мащабния му труд? Най-разпространената версия е, че му отмъщавала. Императрицата подозирала Баженов, че той предава забранена литература от масона Николай Новиков на бъдещия престолонаследник Павел I. Екатерина разпоредила стотици обиски и арести на масони. Разпоредила обиск и в дома на Баженов, и макар там да не открили нищо, според някои уволнението на Баженов от държавна служба, се дължало на тези нейни подозрения.

Дворцово-парков ансамбъл в Царицино на В. Баженов / Снимка: iStock by Getty Images

През 1796 година Екатерина II умира, и император става Павел I. Започва нов етап в живота на Василий Баженов. Той става статски съветник и получава като подарък имение в Старо Глазово, Тулска губерния. Архитектът започнал работа по проекта на Михайловския замък. Заради влошено здраве, обаче, не успял да участва в построяването му.

През 1799 година Василий Баженов бил назначен за вицепрезидент на Художествената академия и започнал мащабна модернизация на обучението там. Замислял да издаде и енциклопедия на руската архитектура, но не успял да реализира тази идея, защото умира на 13 август същата година.

Замък Михайловски на В. Баженов / Снимка: iStock by Getty Images

От проектите на големия архитект, се е съхранил само този в Царицино. Авторството на някои от останалите му работи е обявено за спорно. Това засяга дори дома Пашков.

Големият кремълски дворец на Василий Баженов е считан за един от най-величествените архитектурни проекти на класическата епоха. Жалко, че Екатерина II става причина той да не се осъществи. Но в интерес на истината, се посочват и обективни факти, които несъмнено са попречили на реализацията му: Когато започнало строителството, се установило, че почвата в близост до Архангелската катедрала не издържа и храмът започва да показва пукнатини. Работата била прекратена, а разрушената крепостна стена - възстановена. Може да се предположи, че от съображения за сигурност, Екатерина пожелала всичко да бъде "върнато" в първоначалния му вид. Монументалният проект на Баженов, както вече казахме, днес е в музей.

От другите творби на Баженов се открояват няколко: Дворцово-парковият ансамбъл в Царицино, замислен в готически стил и изработен със сурови червени тухли и бял камък. Архитектът бил толкова запален по този проект, че когато хазната не му осигурила достатъчно пари, Баженов инвестирал собствени спестявания и дори продал къщата си. Екатерина II не само не оценила тази саможертва, но говорела публично, че той "пропилява" парите й.

Храмът в Биково е построен по поръчка на собственика на имението Михаил Измайлов. На мястото на стара дървена църква Баженов издигнал готически храм от бял камък с кули, богато украсен със скулптура.

Църквата е двуетажна: горният етаж, осветен в чест на иконата на Владимирската Божия Майка, се използвал за служби през лятото, а долната църква "Рождество Христово" - за служби през зимата. По съветско време в сградата се помещавала шивашка фабрика, а днес храмът принадлежи на Руската православна църква.

Проектът на замъка Михайловски бил идея на Павел I и разработен от Василий Баженов, но е построен от друг архитект. Наподобяващ средновековна крепост, дворецът е построен върху изкуствен остров, заобиколен от всички страни с вода - до замъка може да се стигне само през охраняеми мостове. Днес замъкът Михайловски е филиал на Държавния руски музей.

Пъшковата къща, или Пъшков дом, е построена по поръчка на капитан-лейтенанта от Семеновския лейбгвардейски полк Пьотър Пашков. Сградата била силно повредена след пожара в Москва от 1812 година. Днес тя принадлежи на Руската държавна библиотека.

Портрет на Василий Баженов

Образът на талантливия архитект Василий Баженов продължава да живее с романтичния ореол на непризнат гений, чиито грандиозни замисли остават неоценени от авторитарната императорска власт в Русия. Продължават споровете върху това, кои в действителност са построените по негови проекти сгради? Категорично експертите посочват три - части от кремълския и царицинския проекти, и дома на Пашков.

Що се отнася до цитирания Смолски институт на благородните девици, цитиран и под други наименования като Благороднически институт и пр., то историците на архитектурата твърдят, че проектът на Баженов е получил хвалебствени отзиви, но в крайна сметка е бил построен по проекта на италианеца Джакомо Кваренги.

Мост от Царицинския проект на Баженов / Снимка: iStock by Getty Images

А за Московския кремъл, с който започнахме разказа си за Баженов, както стана ясно, строежът на Големия кремълски дворец бил започнат, но преустановен през 1775-а заради заплаха за древните паметници в комплекса. Поне такова е официалното становище. 

През 1949 година в СССР е издадена пощенска марка за ознаменуване на 150-годишнината от смъртта на арх. Василий Баженов. В Москва и в десетки руски градове са кръстени улиции на името му. Паметници на Баженов са издигнати в Москва и в с. Глазово Тулска област. Името му носи и астероид.

Колаж: Мирослава Павлова/Dir.bg

През 2001 година бе издадена книга с негови писма, пояснения към проектите му, свидетелства на негови съвременници и биографични документи на архитекта. Те доказват силата на таланта му и са своеобразен разказ за невероятния живот на една личност от световен мащаб в архитектурата на 18 век.

А селският му гроб в Тулска губерния се поддържа от доброволци. 

Еми МАРИЯНСКА