МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ
Археолози открили зазидани човешки кости в стената на Голшанския замък
Човешките жертвоприношения са исторически факт
Редактор : / 8798 Прочита 1 Коментара
Останките на Голшанския замък
Във фолклора на много народи съществуват поверия за зазиждането на живи хора в сгради, или за принасяне на жертви на боговете по друг начин. Такива легенди съществуват и в нашия, българския фолклор, за което свидетелстват, например, шедьоври на литературната ни класика като поемата "Изворът на Белоногата" на Петко Р. Славейков и драмата"Зидари" на Петко Ю. Тодоров.
Човешки същества са били принасяни в жертва, най-общо казано, за изпросване на милост от Небето. Археолози са намирали и продължават да намират жестоки знаци за човешки жертвоприношения. Един такъв знак са костите, открити в стените на кулата на Голшанския замък в Беларус. Мистично място, считано за една от паранормалните територии в света.
Мястото привлича много туристи и любители на паранормалните явления
Още от древността хората смятали, че трябва да умилостивяват своите богове и духове. Принципът е прост: За да получиш нещо, трябва да дадеш!
Каин и Авел дарявали Бог с онова, което произвеждали с труда си
Някои народи считат, че добрите сили приемат като жертвен дар цветя, масло, благовония и вино, но ако искаш да получиш нещо по-сериозно, трябва да принесеш в жертва нещо "живо" - животно, или....човек!
Днес това ни е изглежда неоправдано жестоко, но трябва да си дадем сметка, че в древността човешкият живот не бил считан за ценност, по-важна от милостта на боговете.
Традициите се спазват и днес...
Джек Лондон, например, описва в един от разказите си как индийците са отвеждали своите старци на място, където да умрат?!? - Очевидно, от излишните са се "отървавали" без много емоции.
До началото на миналия век индианско племе е извършвало ритуал за урожай с принасянето на жертва-дете.
При това, по зверски начин. Жреците на племето смятали, че колкото по-мъчително умира жертвата, толкова по-"доволни" и благосклонни ще бъдат духовете на майката-природа.
Жертвоприношенията са исторически факт
Много древни народи са считали за оправдано принасянето на жертва човешко същество, щом мотивите за жертвоприношението са в името на благопоучието на племето, на народа.
Извършвали всякакви жертвоприношения: за добър урожай, благополучие, избавяне от болести и опасности, спечелване на битка и пр.
Зазиждането на жив човек, или на сянката му, е популярно в много европейски страни.
Преди години френски археолози откриха скелети на коне под основите на стари църкви в Шотландия.
Конят, очевидно е бил скъп дар за духовете-пазители на храма?!? В примери като този е странен сблъсъкът между суеверието и вярата, така че подобни факти будят недоумение.
Славяните също провисвали конски черепи над жилищата си, за да плашат с тях лошите духове и враговете си, но са правели това в езически времена.
Дори и след приемането на Христовата вяра, много народи са принасяли в жертва живи същества.
За здравина на някои особено ценни сгради и мостове, са били използвани както хора, така и коне, свине, или петли. Някои от жертвените животни били заколвани, а други - не.
Суеверното схващане е, че духовете на жертвите ще пазят сградата от разруха.
Ритуален гроб с костите на човек и крава
Голшанският замък в Беларус е едно от местата, където паранормалното взима връх над реалността.
Според легендата неговият собственик - един княз, поискал да построи кула.
Бързал, а строителството на кулата се бавело. Тогава зидарите решили да вградят в строежа жив първия, който мине рано сутринта край замъка.
Точно като в българския фолклор и драмата на Петко Ю. Годоров "Зидари", това била младата жена на един от строителите. Според поверието, жената била зазидана жива, за да "пази" кулата.
И наистина, замъкът все повече се рушал под напора на времето, а кулата оставала здрава?...
Какви са историческите факти: Историята на Голшани започва през 1280 година.
Така пише в хрониките. Братът на принц Наримунд /Голша/, прекосил река Вилия, открил много красива планина и основал там град, който нарекъл Голшани.
През 90-те години на миналия век един руски изследовател на паранормални явления - Чернобров, отива в Голшани, за да пише книга за кулата и легендите за нея.
Кулата започнала да се руши, когато извадили костите на жената от стените й....
Случайно, или не, посещението му съвпаднало с това на група археолози, които открили в стените на кулата човешки кости. Решили да ги погребат.
След "погребението", обаче, стената на кулата буквално пред очите им започнала да се руши, а местни хора взели да шушукат, че "духът на зазиданата вече не пази кулата".
Местните хора вярват, че зад тези стени бродят духове
Къде е границата между суеверието и реалността?
Факт е, че разкопките са проведени през 2000-та година и че там наистина са намерени човешки кости.
И ако вярваме на написаното оттогава до днес, вече няма живи от онези работници, които са участвали в разкопките.
Затова и никой днес не можел да посочи къде са погребали костите на жената, наричана в Беларус Бялата панна.
Легендата за Бялата панна има и друга версия: Тя тръгва от историята на строежа на един францискански манастир в Голшани.
На строителите му обещали щедро възнаграждение, но една от стените се срутила още докато работели, и те се изплашили, че няма да им платят.
Решили да се подсигурят с човешка жертва и вградили в една от стените на сградата млада жена.
Сред мистичните руини в Голшани
Очевидно мотивът с вграждането на човек, или сянката му, в сграда, е бил силно застъпен във фолклора на много народи и се е практикувал дори при строежа на църкви и манастири?!?
Жертвоприношенията са били неопорим факт, а литературата е пълна с описания на различни ритуални жертвоприношения. Голшанският замък е само едно от доказателствата за това.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}