РИТУАЛИТЕ НА НАРОДИТЕ
Животът в Града на мъртвите, във фотографиите на Ашрафула Арефин
Да умреш във Варанаси, за индийците е мечта
Редактор : / 5880 Прочита 0 Коментара
Всеки европеец, посетил индийския град Варанаси, остава изумен от иреалното съвместяване на живота и смъртта там. Много индийци, усещайки Края си, идват в този град. Останалите се препитават като всяко друго бедно население по света - от чуждестранните туристи.
Ето как изглежда града през обектива на фотографа Ашрафула Арефин.
Във Варанаси се извършват специални ритуали за кремация. За богатите - скъпи, за бедните - повече от евтино - тях просто ги хвърлят по течението на река Ганг. По повод кремацията, европейците имат една "черна" шега, която напълно съответства на истината - че тя е "най-скъпото нещо в града".
Индийците не изгарят пет категории мъртъвци: децата до 10-годишна възраст, свещениците, умрелите от ухапване на кобра, умрелите от дребна шарка и бременните жени. Според индуската религия, тези категории мъртви се считат за избрани и святи.
За чуждестранните туристи е потресаващ очевидния културен "сблъсък" във Варанаси. Някои дори описват града като "паралелен" свят на живи и мъртви. Много сполучливо описание му прави българинът Делян Манчев в една публикация. Той разказва как в Града на мъртвите "на едно и също място мият труп, друг пере, трети се къпе, а четвърти пие от същата вода".
Във Варанаси къпането в река Ганг е религиозен ритуал, който индийците извършват на т.нар. "гати" - така наричат стълбичките, които водят към реката.
Вероятно много малко европейци имат "мечта", свързана със смъртта им. Но индийците имат - да умрат във Варанаси. Казват, че ежедневно около 60 000 души се потапят в Ганг, с тази "мечта" в сърцата си?..
Крамациите траят около 3 часа. Според очевидци, огънят не е буен, а по-скоро тлеещ. И ако европейците странят от гледката, защото тя не е приятна за тях, то индийците я отбелязват като радостно събитие - с гирлянди и цветя.
Фотографът Ашрафула Арефин е успял да заснеме много ракурси от живота в Града на мъртвите. И наистина, от тях наистина придобиваме усещането, че животът там тече на границата с един Отвъден свят, в който Смъртта е издигната в култ.
Еми МАРИЯНСКА