ВЕЛИКИТЕ АРХИТЕКТИ
Да те смятат за модерен и след 5 века
515 години от рождението на големия италиански архитект Андреа Паладио
Автор : / 10569 Прочита 0 Коментара
Снимки: Getty Images/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
През 2020 година на Фестивала Master of Art 2020 излезе на екран полу документален филмов проект със заглавието "Паладио: Първият архитект-звезда" (Италия /2019 г., 90 мин., реж. Джакомо Гати) - филм, посветен на Андреа Паладио - архитекта, който с творчеството си се е превърнал в емблема за архитектура.
Защо този човек, почерпил опит от древния свят, се счита за модерен и днес? Изминали са повече от 500 години от неговото време, но този майстор на неокласицизма не престава да ни поразява с таланта си и да служи за вдъхновение на архитектите по света.
Масовият зрител разбра от филма, че не само в родината си Италия и в Европа, но и в Америка Паладио е считан за връх на архитектурната мисъл, особено що се касае за т.нар. "сгради на властта".
Андреа ди Пиетро де ла Гондола - Паладио, худ. неизв. автор
Малцина знаят, че сградата на фондовата борса на Уол Стрийт в Ню Йорк, Белият дом и Капитолият във Вашингтон, както и много други представителни сгради в Америка са построени, пряко или непряко следвайки неговите указания, систематизирани в трактата му "Четирите книги за архитектурата", в който той развива теорията си. Този трактат е признат от всички като "скъпоценно завещание" за модерната архитектура.
Андреа ди Пиетро де ла Гондола, както е рожденото име на Паладио, е най-значителният италиански ренесансов архитект, оказал силно влияние върху класическата архитектура след ренесанса. Неговите сгради се отличават с композиционна простота и строга симетрия. Принцип, който ръководи най-добрите и днес.
Паладио свежда принципите си до три важни фактора при строежа на една сграда - удобство, здравина и красота. И написва първата книга за архитектура - споменатия вече трактат. В него той не говори за сградите като за нещо съградено само за себе си, но развива тезата за важността на вписването на една сграда в околния пейзаж и в хармония с природата, без постройката да се опитва да владее екстериора.
Та нима не е точно такъв върховният принцип, към който се стреми и съвременната архитектура?! - Друг е въпросът, доколко го постигаме в днешния презастроен свят.
Паладио е построил дворци, къщи и църкви, които се превръщат в модел за подражание в цяла Европа, а оттам - и по целия свят.
Архитектът е роден на 30 ноември 1508 година в Падуа, точно преди 515 години.
Андреа Паладио, ок. 1560 г. / Снимка: Getty Images
Откъде е черпил вдъхновение самият той? - От римската античност и най-добрите: Микеланджело Буонароти, Донато Браманте, Микеле Санмикели и Якопо Сансовино. Но неговият принос не е копизъм, а доразвиване на най-доброто от образците, съобразено със спецификата на задачата и собственото му виждане за хармония.
Паладио успява да съчетае функционалното с естетиката. Трудно постижима задача, която при него перфектно балансира двете, съобразно практическите потребности на съответния възложител и терена, който му е предоставил.
LA ROTONDA във вила Капра на Паладио
При това голямо негово постижение, съвсем естествено възниква стил, кръстен на името му - паладианство. Този стил владее архитектурата до края на 19 век. Прекосява Атлантика и се разпространява в Америка, а по-късно - в Индия и Япония.
Малко биографични факти: Паладио е роден като син на каменоделеца Пиетро де ла Гондола. На 13 става чирак на баща си, а после заминава за Виченца, където работи в по-голяма каменоделска и зидарска работилница. Във Виченца среща две личности, които оказват голямо влияние върху изграждането му като творец - Бартоломео Кавац и Джан Джорджо Трисино. На втория се дължи творческия псевдоним, с който Паладио ще стане световно известен, като "съименик" на древногръцката богиня на мъдростта - Атина Палада.
LA ROTONDA във вила Капра на Паладио
През 1541 година Паладио заминава за Рим и там с пълни шепи черпи от опита на старите майстори и техния усет да създават непреходна красота. През 1554 година публикува трактата "Римски древности".
В продължение на четири десетилетия твори неуморно и създава уникални сгради с почерка на античността, но по своя методика. Умира на 19 август 1580 година във Виченца, на 71-годишна възраст.
Първата му творба датира от 1540 година - вила Годи в Лонедо. Невъзможно е да се изброи всичко, създадено от великия архитект, но ето част от него: Вила Капра - "Ла Ротонда", вила Пизани в Баньоло, мащабната реконструкция на Двореца Раджоне от 13 век - базиликата на Виченца, палацо Киерикати и вила Фоскари във Виченца, вила Корнаро и палацо Изепо Де'Порти, каза Атонини в Удине, палацо Тиене, вила Бадоер в долината на реката По, реконструкцията на църквата "Сан Пиетро ин Кастело" във Венеция, вила Малконтента, вила Емо във Фанцоло ди Веделаго, вила Барбаро-Волпи в Мазеро, вила Пояна Маджиоре, трапезарията на бенедиктинците в катедралата "Св. Георги" във Венеция и фасадите на манастира "Монастеро пер ла Карита", вила Серего, фасадата на "Сан Франческо дела Вина", палацо Валмарана и вила Зено във Виченца, и др.
Тринайсет години преди смъртта му, в последното десетилетие на живота си, Паладио е номиниран за Прото дела Серенисима (прев. Знаменит гражданин на Венеция). Прочутият си трактат "Четири книги за архитектурата" издава именно във Венеция.
Това не е единственият му писмен труд - през 1574 година, въпреки огромната си заетост, издава трактата "Коментари на Цезар". Автор е и на други съчинения, които будят любопитство с мъдростта си да анализират и предават практически опитности, и днес.
Междувременно, когато издава трактата за Цезар, работел по проекта на фасадата на църквата "Сан Петронио" в Болоня. Три години по-късно започва строежът на Ил Реденторе във Венеция, а след още три години бил готов със скици за интериора на църквата "Санта Лучия" във Венеция и вече работел по строежа на Театро Олимпико във Виченца.
Такъв работохолизъм и перфекционизъм са толкова голяма рядкост, че изглежда направо невъзможно да намерят подражатели.
В някои биографични данни за Паладио се намеква, че е бил масон. Срещат се и биографични несъответствия на факти от личния му живот, както и намеци, че е бил лансиран, за да получи такива мащабни поръчки. Но от дистанцията на времето, онова което е безспорен факт и може да бъде единствен верен фокус към личността му, са неговите уникални сгради и влиянието, което е оказал върху развитието на архитектурата в цял свят.
Реконструкцията на Palazzo della Ragione била истинско предизвикателство за него. Да подмладиш една стара и рушаща се сграда и да я превърнеш в образец, е трудна задача. По онова време Паладио е само на 40. Именно този проект утвърждава кариерата му на уникален творец.
Вила Капра (1571 г.), позната още като Ротондата, също е постижение, на което и днес се възхищават всички ценители на архитектурата. Удивителни са не само вилите на Паладио, но и религиозните му сгради във Венеция, като Голямата базилика "Сан Джорджо Маджоре" - една от най-сложните за изпълнение работи на архитекта.
Що се отнася до теорията, която ни завещава, то в трактата си за архитектурата, Паладио не само оставя опита си да проектира и скицира идеи, но дава и ценни практически съвети на строителите.
От него са се учили мнозина от най-добрите. Американският държавник и архитект Томас Джеферсън заимства идеите на Паладио, и по-конкретно неговата вила Капра, когато проектира "Монтичело" (1772), дома си във Вирджиния.
Днес експерти наричат Паладио "безкрайния", защото построеното от него не само изглежда величествено, но то създава усещането за хармония във всяко кътче от пространството. Ето защо един от архитектурните критици на "Гардиън" спонтанно възкликва: "Ето как трябва да ви накара да се почувствате архитектурата. Вижте отвън и влезте вътре в сградите на Паладио!"
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}