ГРАДСКИ ИСТОРИИ
София Грънчарова между архитектурата, града и тялото
Младата визуална артистка създава изложба, в която разглежда урбанистичните пластове в града, "вибрирайки" в различни зони и интерпретирайки различни градски части през социални елементи
Автор : / 3671 Прочита 0 Коментара
София Грънчарова (Източник: Институт за съвременно изкуство - София)
Изложбата "ДРУГ(и) ГРАДСКИ РЕД(ове)" на София Грънчарова и утвърденият турски куратор Фират Арапоглу в галерията на Института за съвременно изкуство в София се откри на 1-ви септември и ще можете да я видите до края на месеца.
Тя е част от проекта "Супер позиции/ Заплитане 2022", който създава нарочна творческа среща между български и чуждестранни художници и куратори, работещи за първи път заедно.
В случая младата българска художничка София Грънчарова и утвърденият турски куратор Фират Арапоглу преплитат творчески вдъхновения, провокирани от личния досег на визуалния артист с множеството урбанистични пластове на града София, в който двамата откриват директни и индиректни препратки към европейската странстваща мисъл, културни течения и философски и напълно прагматични инвенции.
- София, кое провокира да изследвате града в проекта "ДРУГ(и) ГРАДСКИ РЕД(ове)"?
- Проектът се появи в следствие на работата ми с куратора Фират Арапоглу, по покана на ИСИ София.
В него имах щастието и свободата да покажа наблюдения, които събирам от години - за града, за неговата организация, за архитектурата и връзката на обикновения човек с нея.
- Какви са урбанистичните пластове, които открихте в града София, които реално Ви вдъхновиха за тази изложба?
- Пластовете са колкото визулани, толкова и тактилни, ако не и повече.
По време на едно от най-любимите ми занимания - разходки сама и без цел из града, започнах да събирам текстури от фасадите и тротоарите на града. Начинът бе много прост, с лист хартия, положен върху текстурата, и търкане на въглен върху хартията.
Така с времето събрах една своеобразна колекция от текстурите на различните сгради и тротоари в града, а, както знаем всички, в София има предостатъчно разнообразие.
Тези отпечатъци пък сканирах и напечатах на хартия за временни татуировки, които после залепих върху силиконови дрехи, отлети като отпечатъци от моето собствено тяло.
Така мащабът и текстурата на градската архитектура срещна размера на обикновеното човешко тяло.
- Разкажете каква беше творческата среща между Вас и турския куратор Фират Арапоглу.
- Срещата беше много приятна като процес - в рамките на тазгодишния проект на ИСИ София, куратор и артист, които не се познават предварително, се срещат и работят заедно по проект за изложба. Фират беше поканен от Института и след като е разгледал част от творбите ми онлайн, покани мен.
Аз приех, но не знаех какво е провокирало интереса му преди да се срещнем за първи път.
Оказа се, че имаме много общи интереси в изкуството като тематики. Например, част от неговата докторска дисертация е за ходещите художници, а аз се занимавам с ходенето и "фланорстването" от известно време.
В две трети от времето обменяхме текстове, които сме чели и харесваме, разговаряхме, и чак в последните месеци преди изложбата аз пристъпих към изработката на физическите работи за изложбата.
София Грънчарова (Източник: Институт за съвременно изкуство - София)
- Как се различават и по какво си приличат опитите на двамата с градовете и усещанията в тях?
- Фират е от Истанбул, град с над 20 милиона души население. Когато пристигна в София ми сподели, че един ден би живял в малък град като София.
И двата града са с хилядолетна история, с пластове, преплитащи цивилизации, култури, но и страшно динамични и всестранно развиващи се по своему.
Може би разликата, за която се сещам веднага, идва от размера. Мога да си представя да се кача на Витоша и мислено да прегърна целия град. За Истанбул засега не мога да си представя подобно нещо. Също, струва ми се, че в София има моменти и места, където можеш да намериш тишина.
- Какъв град е София отвъд редовете, по които сме свикнали да я четем?
- Той е много поетичен и игрив, стига да искаме да имаме очите да го видим.
А това понякога изисква известна дистанция или отделяне от него.
- Като каква се чувствате и усещате в тази изложба: като художничка, като жителка на град, като антрополог, като социолог? Това има ли значение и какво?
- Като художничка. Тази роля включва в себе си всичко останало.
Съвременното изкуство има тази свобода и привилегия - да боравиш с инструментите за изследване на всяка друга наука и дисциплина, но не по правилата на съответната наука.
Съответно и резултатите няма как да са същите - но те имат потенциала да носят поетична или философска наситеност и да кажат нещо, което няма как да кажеш по друг начин.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}