Темата за властта е вълнувала човечеството във всички етапи на човешката история. И днес, когато се говори по нея, мнозина цитират блестящи умове на философията и политическите науки. Един от любимците на съвременните политолози е Шарл дьо Монтескьо.

И това не е случайно - неговият анонимно публикуван труд "За духа на законите" от 1748 година бил приет добре във Великобритания и американските колонии, и оказва голямо влияние върху основателите на САЩ, при написването на американската конституция. Монтескьо е съавтор на Волтер и Дидро в написването на "Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите".

Шарл дьо Монтескьо (1689-1755), Снимка: Getty Images

Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо е потомствен аристократ и виден представител на Просвещението. Той е всеобхватна, енциклопедична личност - писател, юрист, философ и държавен мислител-рационалист. Макар и успял романист, Монтескьо е известен преди всичко като историк-философ и държавен мислител. Той е и един от основоположниците на френското Просвещение, характеризиращо се с вярата в разума и доверието в науката.

Още

Аристотел: Нещастието сплотява хората

Роден е в замък на 18 януари 1689 година в Шато дьо ла Бред, Франция. На 7-годишна възраст губи майка си. Получава първоначалното си образование в католически колеж, а после завършва право. На 26 години се жени за Жана де Лартиг, протестантка, която му носи значителна зестра. Следващата година той наследява и друго богатство след смъртта на чичо си, като наследява и титлата барон де Монтескьо. В продължение на десет години е Président à mortier в парламента в Бордо.

Монтескьо пътува много из Европа но живее постоянно във Франция. Непрекъснато пътува до Германия, Италия, Швейцария, Холандия, Англия и др. Интересува се от историята и социологията, правото и политическата икономия на тези държави. Известен е с фразата "Законите трябва да се осветлят чрез историята, а историята - чрез законите". Можем да го наречем изследовател на историческите закономерности, който отхвърля случайността.

В края на живота си почти ослепява и умира от треска на 10 февруари 1755 година на 66-годишна възраст. Погребан е в Париж.

Паметникът на Монтескьо в Бордо, Франция

Още

Монтескьо и неговото сказание за екзотично време на непредставими контрасти (Откъс)

Целия си живот Монтескьо посвещава на изследователска дейност върху закономерностите, на които се подчинява обществено-политическият живот, като се позовава на законите в различни държави и промените в хода на времето.

Най-известните му съчинения са "Персийски писма" (1721), "Размишления върху причините за величието и падението на римляните" (1734) и "Духът на Законите". Върху последния си труд работи почти две десетилетия и го публикува анонимно през 1748 година. През 1751 година Римокатолическата църква забранява "За духа на законите", наред с други творби на Монтескьо, и включва произведението в Индекса на забранените книги. Този негов труд, обаче, получава голямо одобрение в останалата част на Европа.

Монтескьо е известен със своята толерантност: "Аз наблюдавам и не съдя; аз разсъждавам за всичко и не критикувам нищо", казва той.

Още

"Миша дупка" или Платоновият мит за пещерата днес

Той е вярващ човек, който смята, че противоречията в човешката душа могат да намерят хармония в смирението пред Бог. В същото време, като рационален човек подчертава, че Бог не може да уравновеси държавата, обществото и социалния живот; че това могат да направят само гражданските закони. В обобщение можем да заключим, че философьт признава съществуването на Бог, но не счита че е Негово дело да се меси в тези земни дела, които зависят от човеците в социума.

Според Монтескьо човекът е подчинен на законите на Природата, но също така като физическо същество надарено с разум, не би следвало непрекъснато да нарушава законите, установени от Бог. Ето защо, доколкото законите са дело на хората, те не са съвършени. Истински са само онези закони, които са издържали на времето. За него подчинението на законите е подчинение пред Разума.

Философът допуска само два вида справедливи войни: войната, целяща да отблъсне нападателя, и тази - обявена в подкрепа на нападнат съюзник. Монтескьо е убеден, че съществува една вечна справедливост, която не е измислена от хората, а е заложена като естествено право в тяхното първоначално съществуване.

Любопитна е теорията му за страха - че той едновременно кара хората да странят един от друг, и в същото време ги сближава, ако се появи техен общ враг.

Още

Хердер, като Гьоте на философията

Защо в различните страни и в различните времена има различни закони? - Отговорът на Монтескьо е, че естествената справедливост се променя под влиянието на много фактори, като вида на управление, характерите на хората (народопсихологията), религията, стопанския живот, та дори и на климата. Ще се учудите, но той дори пояснява, как влияе климатът на законите: че студеният въздух свива окончанията на външните влакна на тялото и увеличава напрежението и кръвния приток към сърцето. Обратно, топлият въздух отпуска окончанията и намалява еластичността и силата на телата. Затова, според Монтескьо, сред северните народи има повече добродетели и по-малко пороци; в страните с умерен климат - народи с непостоянно поведение, а в южните страни - по-слаб морал и повече престъпления.

Още

Философските идеи на Питагор и Сократ са във фокус на изложбата "Природата на нещата" на Людмил Лазаров

Монтескьо обобщава наблюденията си така: "Хората се ръководят от пет различни неща: климат, обичаи, нрави, религия и закони. Климатът доминира почти единствено върху диваците. Обичаите ръководят китайците. Законите тиранизират Япония. В Рим и Спарта някога са давали тон нравите. Днес в Европа религията прави всичко." Тук трябва да отбележим, че от времето на Монтескьо ни делят векове на промени в светогледа на европейците като цяло, така че по някогашното му заключение днес може да се поспори.

Най-голямо внимание Монтескьо отделя на значението и ролята на държавните форми на управление за характера на законодателството в дадена страна. Според него има три вида управления: деспотизъм, монархия и републиканска демокрация. За него най-подходяща е конституционната монархия с парламентарно управление, защото я намира за най-умерена и според него тя най-добре може да отговори на изискванията на справедливостта.

Още

Отворени са реставрираните покои на любовницата на крал Луи XV Мадам дю Бари

Властите са три: законодателна, изпълнителна и съдебна. Когато те се съберат в едно лице или дори в един орган, макар и републикански и колективен, се получава деспотизъм, смята Монтескьо. И днес мнозина ще се съгласят с него. Философът е враг на всяка тирания и критикува абсолютната монархия. При това, още като почти съвременник на Краля Слънце. "Монархията загива, предупреждава Монтескьо, когато владетелят свежда държавата до своята столица, столицата - до своя дворец, а своя дворец - до своята особа." Забележете, че Монтескьо написва това още по времето, в което девизът на Луи XIV "Държавата - това съм аз!" е жив.

В съчинението си "Духът на Законите" философът засяга обстойно значението на стопанската дейност на хората. Дори предлага мерки за поощряване на индустрията, като подчертава, че техническите въведения трябва да се прилагат умерено, за да не оставят без работа хората. Тук трябва да обърнем специално внимание на тези негови думи, предвид съвременните разсъждения върху засилващото се влияние на изкуствения интелект.

Монтескьо е напредничава личност, която пропагандира отмяна на робството. Наред с изключително последователните си идеи, обаче, и той като много други философи изпада в противоречия. Например, според него жената може да ръководи правителство, но не е ефективна като глава на семейство?

Още

Паметник на умиращ боец, свел глава над оръжието си, възхищава Европа повече от век

За нас, европейците, е особено интересен романът му "Персийски писма" ("Lettres familieres a divers amis d'Italie", 1767). Той е построен като кореспонденция между двама измислени персийци - Усбек и Рика, които се отправят към Европа през 1711 година и остават там за период от около девет години, през което време разсъждават върху европейската култура като пътешественици. Героите често грешат в заключенията си. Примерно, когато Рика отива на театър, си прави извода, че част от хората в публиката също са актьори. Изобщо, много действия на европейците им се струват неразбираеми. Има и поучителни моменти - героите описват грамотни европейци като обсебени от такава суета, че изглеждат безумно.

Още

Спекулациите с най-мистериозната загадка в историята на Франция

Монтескьо често прави отправки към французите, насочвайки ги към изводи за премерени действия по отношение на законодателните промени. Илюстрира някои събития по забавен начин, за да провокира размисъл по тях: как например, с течение на времето в харема на Усбек жените започват да се карат една с друга, а евнусите не могат да установят ред. Роксана, любимата жена на Усбек, и единствената, на която той има доверие, е намерена с друг мъж. Любовникът ѝ е убит, след което самата Роксана се самоубива, като преди това написва язвително писмо на Усбек, което гласи: "Как може да си мислиш, че съм толкова лековерна, че да допуснеш, че аз съм на този свят само за да задоволявам капризите ти?!" С това писмо завършва и романът.

"Персийски писма" е мрачна книга, защото представя добродетелта и себепознанието като почти недостижими. Повечето европейци в романа са абсурдни образи. А тези, които не са, представят възгледите на самия автор. Самоубийството на Роксана е представено като благороден акт, но също така е и обвинение към деспотичните институции, които карат героинята да постъпи така.

Още

Излиза ново издание на „Ние и другите“ от българо-френския философ и литературовед Цветан Тодоров

Що се отнася до най-добрия труд на Монтескьо - "За духа на законите", то в него виждаме един философ, който вярва, че общественият хаос в крайна сметка е разбираем. По негово мнение, ключът към разбирането на различните закони и социални системи се крие в идеята, че те трябва да бъдат пригодени към множество различни фактори и не могат да бъдат правилно разбрани, ако не са разглеждани в точно тази светлина. Вече споменахме, кои са факторите, определящи подхода към обществата.

Разбирането на законите, според Монтескьо, би отговорило на въпроса, кои аспекти от тях се нуждаят от реформа и как тя би могла да бъда осъществена. Философът счита, че в много държави законите могат да станат по-либерални и хуманни, и да се въведе правило, да не бъдат прилагани по насилствен начин.

Още

Почина философът Брюно Латур

В демокрацията, счита той, хората са суверенът. Те могат да бъдат управлявани чрез министри, или съветвани от сенат, но самите те (хората) избират как това да стане. Избирателното право и гласуването играят решаваща роля. Нуждата да се защитят принципите на демокрацията, обаче, предполага доста по-обширни условия, смята Монтескьо. Според него демокрацията изисква непрекъснато поставяне на общия интерес пред личния, също така ограничава амбицията, като дава превес на обществените нужди пред личните. Веднага се питаме, къде ли това се случва?...

Ех, Монтескьо!, биха казали мнозина. Хубаво като теория, но май неприложимо на практика. Или поне ние, българите, не сме успели още да го постигнем. А пък иначе напълно отговаряме на едно условие на Монтескьо за постижимост на демокрацията - според него тя е най-лесно приложима в държави с малка територия. Територията на демократичната държава трябва да е малка, за да може гражданите ѝ по-лесно да се идентифицират с нея и по-трудно да изплуват сериозни частни интереси, смята философът. 

Според него демокрациите могат да бъдат изопачени по два начина - чрез "дух на неравенство" и "дух на екстремно равенство". У нас май се практикуват и двете. Малко разяснение: Според Монтескьо "екстремно равенство" има тогава, когато хората не се задоволяват с това да са равни като граждани, а искат да бъдат равни във всяко едно отношение. Очевидно тази амбиция вреди на системата.

Още

Бащата на руския социализъм бил наследник на богаташ

Монтескьо обяснява, че в деспотичните страни, дори когато те не са във форма на монархия, един-единствен човек ръководи всичко. Законите не се спазват, деспотът прави всичко по своя воля. Принципът на деспотизма е страхът - деспотът държи в страх поданиците. И тук има едно много интересно разсъждение на философа - че образованието, според него, става ненужно, защото дори да го има, цели да унижи ума и да пречупи волята.

За Монтескьо политическата свобода е спокойствие на ума, произхождащо от идеята, че всеки човек е в безопасност. Това не означава, обаче, слободия. Защото ако имаме свободата да нараняваме другите, то и те имат свободата да наранят нас. Свободата предполага живот в рамките на закон, закрилящ всички ни от посегателство. Тогава и силата на държавата няма да бъде насочена срещу нас, убеден е философът. С две думи, свобода е да правиш всичко, което законът позволява. Монтескьо набляга на връзката между свободата и законите, което е необичайно сред съвременниците му и впоследствие вдъхновява много законодателни реформи по света.

Шарл дьо Монтескьо (1689-1755)

Монтескьо - мисли

"Всеки народ заслужава съдбата си."

"Всеки човек, който има власт, е склонен да злоупотреби с нея."

"Всяка власт корумпира, а абсолютната власт - абсолютно."

"Принципът на демокрацията се руши не само тогава, когато се губи духът на равенство, но и тогава, когато духът на равенство се довежда до крайност и всеки иска да бъде равен на онези, които той е избрал за свои властници."

"Всеки гражданин трябва да може да умре за отечеството, но никой не е длъжен да лъже заради него."

"Безполезните закони отслабват нужните закони."

"Понякога мълчанието е по-изразително от всяка реч."

"В стремежа към остроумие често се казват само глупости."

"Надутостта е щитът на глупците."

"Липсата на дълбочина на мисълта обикновено се компенсира с дължина." 

"Страхът кара хората да се отбягват един друг, но щом забележат, че страхът е взаимен, те веднага започват да се сближават."

Еми МАРИЯНСКА

Още

Авторът на "Цивилизацията" - богаташ-бежанец в света на изкуството

Още

Арт галерия "Папийон" представя философските разкази на Христо Йотов и Григор Мицев

Още

Писателят Георги Марков: Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията

Още

Владимир Зарев: Народът ни, който устоя и оцеля в петвековното турско робство, е застрашен да изчезне сега при демокрацията