Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Владимир Зарев: Народът ни, който устоя и оцеля в петвековното турско робство, е застрашен да изчезне сега при демокрацията

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Владимир Зарев: Народът ни, който устоя и оцеля в петвековното турско робство, е застрашен да изчезне сега при демокрацията

"Чудовищата" извън нас - в тридесетгодишния ни несвършващ и мъчителен преход мога да ги подредя по тяхната обществена значимост", каза в интервю за БТА писателят

Владимир Зарев с Мирела Иванова и дъщеря им Зорница

"Една от абсурдните, от най-пагубните тенденции в съвременния ни живот, да съществуваш единствено за себе си и в нищото. Да превърнеш леността и безотговорността си във върховна ценност. Обикновено непростимата вина за това несвършващо безволие на "грижовните" родители, които заминават на гурбет в негостоприемна Европа, работят до старини, подлагат се на всякакви унижения, за да скътат някое евро и за да пращат пари на своите разпилени по кафенетата, дискотеките и кръчмите вечно непорасли дечица", казва в интервю за БТА писателят Владимир Зарев.

Той смята също, че много скоро, след няколко десетилетия виртуалният свят и тоталната безлична информация ще бъдат проблем не по-малко същностен и страшен от стоварващите се над човечеството климатични промени":

7 ноември 2017 г. Владимир Зарев получи държавната награда "Свети Паисий Хилендарски" за 2017 година (Снимка: BulFoto)

- Господин Зарев, кои са най-вдъхновяващите въпроси, които читателите ви задават по време на литературното турне в страната с най-новия ви роман "Чудовището"?
- Трудно ми е да определя кои бяха наистина вдъхновяващите въпроси, но най-често задавания ми от читателите въпрос беше защо заглавието на романа е толкова предизвикателно, защо съм избрал "Чудовището". В първоначалния замисъл работното заглавие на романа беше "Забрава".

Аз винаги съм отстоявал твърдението, че художественото слово е най-достъпната, незаличима и могъща форма на незабрава. Светът, който ни заобикаля е реален, той реално съществува, но се намира сякаш в състояние на някакъв полусън. Вземете едно дърво, то е затворено в себе си, в своето смълчание, него го има и го няма. За да бъде събуден този унесен в себе си свят, той трябва да бъде посочен, да бъде назован и обговорен.

Това прави писателят, с помощта на словото той разбужда околния свят, а също и света на човека, като отначало превръща съществуването в битие, а сетне битието в памет. Докато пишех романа обаче, почувствах, че в същото време художественото слово е и особена форма на забрава. Просто писателят променя събитието, той прибавя нещо към него и отнема нещо, натоварва го с допълнителна емоционалност, изпълва го със значения и смисли и така преиначава, донякъде заличава събитието, превръща творческите си усилия в скрита форма на забрава.

- Новото заглавие сигурно се ражда от самия сюжет. Чудовищата на прехода, чудовищата във всеки от нас, чудовищата като демони, но и като шанс да открием ангелите в живота и в душите си - това най-общо е посланието на романа ви. Как чудовищата на 30-годишния ни преход промениха съдбата на различните поколения българи?
- На много места в романа се споменава за "чудовищата", които населяват, преследват и измъчват съвременния човек. Всеки от нас е ангел, но е обрасъл, носи в себе си по-малки, незначителни и по-пакостливи, по-съдбовни чудовища.

Ако се замислите, личният ни егоизъм е чудовище, човешката алчност, бездуховността, страховете ни, битовото и социалното насилие са своеобразни чудовища, за които не си даваме сметка. Миналото, а също и бъдещето могат да бъдат чудовищата, които ни притесняват, старостта е чудовище, което се впива в нас, обзема ни, изпълва живота ни с болка и с драматизъм и постепенно ни отнема. Но има достатъчно "чудовища" и извън нас - в семейството, в службата, в съдебната система, в парламента и в управлението на държавата.

"Чудовищата" извън нас - в тридесетгодишния ни несвършващ и мъчителен преход мога да ги подредя по тяхната обществена значимост.

Ще започна с умишления срив на държавността, с разпадането и корумпирането имунната система на всяка държавност, на съдебната система и полицията. Във времето това доведе до масовата, всепроникваща, ненаказуема корупция, която ни превърна в най-бедната страна в Европейския съюз. По-сетне нахалното разграбване, пладнешката кражба на натрупаното с десетилетия народно богатство, безжалостното съсипване и похабяване на стотици модерни, перспективни предприятия и най-ужасното, обезсмислянето труда на няколко поколения българи. Ще продължа с подмяната на всички духовни и нравствени ценности с ненаситния стремеж към парите, с превръщането на парите в най-значима, често единствена човешка ценност. Най-сетне ще добавя отсъствието на равни възможности и на елементарна справедливост. През тези десетилетия законите бяха задължителни за едни, но за други правилата и законите нямаха никакво значение, с помощта на властта и на парите те стояха над тях. Когато е разрушен обществения договор, когато правилата и законите не важат за всички, тогава демокрацията като форма на управление най-лесно преминава в анархия.

Аз твърдя, че в целия наш болезнен преход ние живеем в една умишлено предизвикана и обгрижвана от олигарсите и корумпираната ни, некачествена политическа класа анархия. Бедността също е едно от най-угнетяващите"чудовища" в нашия живот, смазващата духа бедност, която натика голяма част от българите в най-ниските вибрации на бита, в постоянната борба за оцеляване, в несвършващото оцеляване, в безжалостното насилие на ежедневието.

- Романът ви илюстрира модела на типичното българско семейство днес: разпръснато по света, общуващо чрез Скайп. Как виждате развитието на демографската криза у нас?
- Повярвайте, всяка сутрин аз се моля на Свети Иван Рилски да ни помогне и възвиси, да спаси българския народ, защото ние сме неговият народ. Ежедневно оплетен в удушаващата прегръдка на корупцията и безхаберието, българският народ се топи пред безучастния взор на нашата истерично егоистична политическа класа и алчната ни, ненаситна олигархия.

Народът ни, който устоя и оцеля в петвековното турско робство, е застрашен да изчезне сега при демокрацията.

Стотици хиляди български семейства са трагично разделени, два милиона българи, най-вече младите, интелигентните и можещите емигрираха прокудени от нищетата, ала най-вече от липсата на елементарна, на утешителна справедливост, за която вече говорих.

Единственият изход, който провиждам, за който писах в изказванията и в романите си, е гражданското общество, онова спасително национално единение, което е в състояние да озапти корупцията и престъпното нехайство на политическата класа.

Снимка: Личен архив

- В книгата развивате идеята, че Антихриста е в интернет. Преди месеци и руският патриарх предупреди, че Дяволът наднича от виртуалното пространство. Ако технологиите са едно от чудовищата на бъдещето, какви са възможните сюжети за човечеството? Най-оптимистичният и най-песимистичният сценарий?
- За мен Антихристът е интернет във всичките му безкрайни, всепроникващи и най-вече обсебващи форми. Влезте в метрото, в автобуса, в трамвая и ще се убедите, че хората не се виждат помежду си, а са се вторачили в своите айфони и чатят. Те не искат да се познават, най-вероятно се страхуват от другите, те желаят да си пишат бързи и безсмислени глупости. Същото е на улицата, в киното, в ресторанта, в домовете, на сватба, дори на погребение.

Няколко поколения българи от деца живеят в един измислен, нереален, и още по-страшно - в един привидно пренаселен, но всъщност пустинен виртуален свят. Те не четат, а си чатят, не чувстват, а си чатят, запознават се като си чатят, защото така е по-лесно да отблъснеш, да отхвърлиш другия и е по-безболезнено, ако сам бъдеш отхвърлен от другия.

Задавам си въпроса възможно ли е човек да има сто, двеста, петстотин приятели? Та приятелството е като любовта, то е сложен емоционален избор. Аз мога да уважавам хиляди хора, но между тях приятелите ми са петима, шестима, бавно и търпеливо отличени от мен сродни души, с които ме свързва емоционална и духовна близост. Ще добавя още, че някои области на това безбрежно и хищно виртуално пространство подстрекават егоизма, омразата и насилието, дават път на воайорството, на порнографията и всякакви човешки извержения, самото познание в интернет не е духовно преживяване. По своята същност познанието не е свързано само с ума, то съдържа и емоционалната радост от откритието. В пространството на интернет познанието не е форма на лично откритие и съпричастност, а е информация. Сдъвкана, лесна, скучна информация.

Виртуалният свят и информацията са заместител на всичко. Ще споделя дълбокото си убеждение, че много скоро, след няколко десетилетия виртуалният свят и тоталната безлична информация ще бъдат проблем не по-малко същностен и страшен от стоварващите се над човечеството климатични промени.

7 ноември 2017 г. На церемония в Министерския съвет премиерът Бойко Борисов връчи на писателя Владимир Панталеев Пантев (Владимир Зарев) държавната награда "Свети Паисий Хилендарски" за 2017 (Снимка: BulFoto)

- Романът "Чудовището" с темата за старостта напомня за книгата на Ромен Гари "Отвъд тази граница билетът ти е невалиден". Много малко са книгите, които откровено говорят за остаряването на мъжа и катаклизмите, които то поражда. И в двете книги - Вашата и на Ромен Гари, я има оптимистичната нотка, че старостта е свобода - свободата да избягаш от уморителните житейски роли, от състезанията и самодоказването във всичките им измерения.
- Старостта, не само на мъжа, е едно от задължителните "чудовища", през които преминава човешкото съществуване. В новия ми роман е разказана тази сложна психическа драма между духа и тялото, когато старостта неумолимо настъпва, но младостта не иска да си отиде.

Права сте, по принцип старостта е трудна, мрачна, неприветна тема за писателя, ала ще си позволя да добавя, че когато навлезе в подстъпите на старостта, в достолепието на последните си години, човек става едновременно по-зависим от затвора на своето изнемощяло тяло, но и по-свободен. Преди всичко той вече е загубил социалната си активност, не е актьор, нито режисьор на обществената сцена, а е по-скоро освободен от задълженията и невъзможните си желания смълчан зрител на заобикалящия го живот.

Той вече е отгледал децата си и те не са негова ежедневна грижа, не работи, следователно не е началник някому, нито е подчинен. В тази възраст човек бавно се освобождава от гнета на секса и въпреки несгодите и болежките си, има възможност да постигне духовната си свобода.

С Мирела Иванова (Снимка: BulFoto)

Още

Поетесата Мирела Иванова с премиера на "Седем. Стихотворения (с) биографии“

Поетесата Мирела Иванова с премиера на "Седем. Стихотворения (с) биографии“

- Преди дни излезе статистика, че в България се увеличава процентът на младите хора, които нито работят, нито учат, нито създават семейства. Това не е ли своеобразен отказ от уморителните житейски роли още на старта на живота? Какъв е вашият прочит на тази тенденция?
- Това е една от абсурдните, от най-пагубните тенденции в съвременния ни живот, да съществуваш единствено за себе си и в нищото. Да превърнеш ленността и безотговорността си във върховна ценност.

Обикновено непростимата вина за това несвършващо безволие е на "грижовните" родители, които заминават на гурбет в негостоприемна Европа, работят до старини, подлагат се на всякакви унижения, за да скътат някое евро и за да пращат пари на своите разпилени по кафенетата, дискотеките и кръчмите вечно непорасли дечица. Те си живеят удобно, забравят се в безгрижието, а най-вече в безполезността си и в безсмислието.

7 ноември 2017 г. Министърът на културата Боил Банов поздравява Владимир Зарев, който получи държавната награда "Свети Паисий Хилендарски" за 2017 година (Снимка: BulFoto)

- Почти като Адам и Ева, преди да бъдат изгонени от Рая. Една от посоките на размисъл в романа ви е за това, че лишавайки Адам и Ева от безсмъртие, Бог им дава шанс. Защото смъртта е и единственото възможно равенство между хората.
- В цялото ми, вече петдесетгодишно творчество, мен са ме занимавали най-вече два основополагащи екзистенциални проблема.

Проблемът за неустоимия ни стремеж към властта и проблемът за подсъзнателния ни и коварен страх от смъртта. Постепенно аз осъзнах, че постоянният ни, неизкореним понякога и неосъзнат копнеж към властта, определя цялото ни човешко поведение, от ежедневните ни простички избори и желания, до най-сложните ни илюзии, стремления и съдбовни стратегии.

Всичко, към което се стремим е форма на власт - красотата е форма на власт, умът, образованието, понякога и простащината са форма на власт, общественото положение, богатството, парите са форма на власт. Често бебето плаче, не защото е гладно или подмокрено, а понеже по този начин предизвиква вниманието на околните и така подсъзнателно и инстинктивно властва над родителите си. Жестокостта и низостта са власт, но скръбта също е особена власт. Дори страданието е форма на власт, сакатият просяк умишлено разголва отрязания си крак и чрез своето страдание се опитва да властва над нас, принуждава ни да му дадем милостиня. Изкуството също е опит да властваме над другите, казвал съм го многократно, чрез силата на словото всеки одарен писател е един очарователен тиранин!

Още

Поетесата Мирела Иванова: Словото е енергия и няма милост към издевателствата над свободата и силата му

Поетесата Мирела Иванова: Словото е енергия и няма милост към издевателствата над свободата и силата му

Що се отнася до страха от смъртта, не зная дали сте се питали защо Бог изгонва Адам и Ева от Рая. Адам и Ева притежават един от най-същностните атрибути на Бог - безсмъртието, но Бог е духовно подвижен, Той е непрекъснато и вечно творящ. Адам и Ева населяват рая, където е вечна пролет, всичко цъфти, текат реки от "мед и мляко", нищо не ги заплашва, нито глад и студ, нито диви зверове, тяхното съществуване не среща никакво противодействие, никаква необходимост от физическа и духовна съпротива. Отдадени на своята преситеност, затънали в безкрайното повторение, в тавтологията, Адам и Ева стават все по-лениви, те бавно, но сигурно оглупяват, а сетне и деградират. С ужас Бог наблюдава как подвластни на всекидневното, несвършващо повторение те постепенно започват да паразитират, как отъпяват в доволството си и в пълната си и безконфликтна защитеност, как тавтологията на празния им живот в тяхното лишено от творчество безсмъртие постепенно ги превръща в напълно бездуховни и безполезни същества, в жалки дегенерати. И Бог изведнъж разбира, че Човекът, неговото Подобие е пълен провал. И Той провижда само една възможност - да отнеме безсмъртието им, да ги върне в цялата мъчителна сложност на Битието, да ги възроди и възнагради със смъртта. Ако Бог беше пожелал Адам и Ева да не опитат от Дървото на познанието, Той можеше да го изнесе извън рая или да го огради с непристъпна стена.

Според мен чрез змията Бог сам ги изкушава да опитат от забранения плод, да извършат първородния грях и като ги изгонва от рая, ги връща в смъртта, а страхът от смъртта ги превръща отново в мислещи, в творящи същества. Те трябва да сътворят огъня, за да оцелеят, да се облекат в кожи, за да се предпазят от студа и така да отдалечат от себе си смъртта, да измислят каменната брадва, лъкът и стрелите, колелото, по сетне електричеството и атомната енергия, за да се сдобият със сигурност и да отдалечат смъртта от себе си.

Защо обаче отговарям така дълго и епично на вашия въпрос? Защото преди да се захвана с новия си роман "Чудовището", аз внезапно проумях, че копнежът, неотменното желание да властваме над някого или над нещо и подтиснатият, но постоянен страх от смъртта са реално едно и също нещо, че колкото и да звучи измислено те се подменят, преливат се едно в друго според житейските обстоятелства. Това прозрение, ще си позволя да го нарека така, освети усилията ми и ми даде началния тласък, а също и куража да напиша "Чудовището".

7 ноември 2017 г. Владимир Зарев получи държавната награда "Свети Паисий Хилендарски" за 2017 година (Снимка: BulFoto)

- Застъпвате тезата, че свободата е форма на различие. Колко различие може да си позволим, без да ни обвинят за луди?
- Да, аз дълбоко вярвам, сигурен съм, че човешката свобода наистина е форма на различие. Колкото по различен е един човек, толкова той е по-свободен.

Така ако се замислим лудият е безотговорно, опасно свободен, а мъртвият е абсолютно свободен. Мисля, че различието е част от нашата уникалност, от нашата същност и ние трябва да го поощряваме, но само доколкото то обуславя личната ни изключителност, доколкото ни позволява да бъдем себе си, да отстояваме и осъществим себе си.

- Едно от най-прекрасните неща в "Чудовището" е разпознаването на места, случки и герои на нашето време. Любимите пространства на детството, духа и мечтанията - как промяната им през прехода променя и нас?
- Често ме питат дали "Чудовището" е автобиографичен роман. В него аз наистина съм разказал доста неща, които са се случили с мен, но по-скоро той е опит да представя биографията на моето и ощетено и в някакъв смисъл поощрено от историческите промени поколение.

Имах щастието да живея в две напълно различни, ненавиждащи се една друга епохи. Понякога, когато се замисля за детството и младостта си, аз изпитвам чувството, че те са се случили с друг човек, когото добре познавам. И неосъщественият социализъм, и неосъществената демокрация изискваха от българските интелектуалци морална устойчивост, а това означава постоянно несъгласие с общественото устройство и опора в другия, в духовния свят. Нещо от нас остана стаено там в миналото, нещо подпомогна то бъде преодоляно и да приветстваме прехода към демокрацията и бъдещето.

Позволете ми накрая да споделя, че по своя интригуващ и заплетен сюжет, по своята същност "Чудовището" реално е любовен роман. Той разказва една прекрасна, неосъществима, невъзможна любов между един опитен в житейските дела и в духовността писател и една млада, красива, помитащо умна и интелигентна журналистка. Тях ги свързва невинната вина, нещо, в което са забъркани, без да го съзнават, нещо, което се е случило с други хора и в друго време, но ги е обвързало съдбовно. Всъщност тях ги събира чуждата омраза, а ги разделя тяхната любов.

Интервю на Пепа Витанова/БТА

Още

Добромир Банев: Халтурата отдавна надделя над стойностните неща

Добромир Банев: Халтурата отдавна надделя над стойностните неща

Още

Михаил Вешим: По-добре ведър идиот, отколкото мрачен темерут

Михаил Вешим: По-добре ведър идиот, отколкото мрачен темерут

Още

Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Още

Захари Карабашлиев: Егото е враг, с който трябва да се съобразяваш. И приятел, от който трябва да те е страх

Захари Карабашлиев: Егото е враг, с който трябва да се съобразяваш. И приятел, от който трябва да те е страх

Коментирай 19

1/1

Владимир Зарев с Мирела Иванова и дъщеря им Зорница

7 ноември 2017 г. На церемония в Министерския съвет премиерът Бойко Борисов връчи на писателя Владимир Панталеев Пантев (Владимир Зарев) държавната награда "Свети Паисий Хилендарски" за 2017 (Снимка: BulFoto)

7 ноември 2017 г. Министърът на културата Боил Банов поздравява Владимир Зарев, който получи държавната награда "Свети Паисий Хилендарски" за 2017 година (Снимка: BulFoto)

7 ноември 2017 г. Владимир Зарев получи държавната награда "Свети Паисий Хилендарски" за 2017 година (Снимка: BulFoto)

7 ноември 2017 г. Владимир Зарев получи държавната награда "Свети Паисий Хилендарски" за 2017 година (Снимка: BulFoto)

С Мирела Иванова (Снимка: BulFoto)

Снимка: Личен архив

Календар

Препоръчваме ви

Продуцентът на "Формулата на Тео" - Поли Ангелова: За пръв път видях политици да слушат

Имаме нужда от духовни водачи, от будители като учителя Тео

Легендарната Мирей Матийо пред Dir.bg: Най-благодарна съм за гласа си, който е дар Божи

Щастлива съм, че ще дойда в София именно тази година, когато празнувам 55 години на сцената, казва певицата

Голямото малко момиче, което пали "Светлини сред сенките"

"Ако прочетете някоя от нашите книги, ще научите както много за самите деца, така и за вашето собствено", казва Валентина Димова, която вече 17 години води уникалния клуб за творящи ученици и студенти в Казанлък

Световноизвестната хореографка Силвия Грибауди: Най-голямото предизвикателство е да успеем да съхраним щастието

Звездата на италианската танцова сцена ще представи новия си спектакъл ГРАЦИИ на 20 септември в Пловдив в рамките на ONE DANCE WEEK 2020

Ректорът на НАТФИЗ: Имаме умни кандидати, а не знаят кой е Чаплин

Проф. д-р Станислав Семерджиев оглави за четвърти мандат Академията

Благой Бойчев за "Калуня-Каля" и за саможертвата днес

"Ако имаме някакви национални герои, то не прилагането на сила трябва да научим от тях, а саможертвата", казва режисьорът, който постави за първи път на българска сцена историческия шедьовър на Георги Божинов