ПОЧИТ И ПАМЕТ
Паметник на умиращ боец, свел глава над оръжието си, възхищава Европа повече от век
Всяка година на 6 септември във Видин се отдава почит пред скулптурния шедьовър "Скърбящият войн" на творците Андрей Николов и Арнолдо Дзоки
Автор: / 13599 Прочита 7 Коментара
Скулптурният шедьовър на великите творци Андрей Николов и Арнолдо Дзоки – "Скърбящият войн" (Снимка: Ирена Данаилова/БТА )
Стотици са паметниците на герои от различни епоха в старопрестолния Видин и региона, информират от БТА.
Някои от тях са на повече от век и са запазили своето величие във времето. Поизтрил се е техният блясък поради немарливото отношение на стопаните им, но радващо е, че ги има. Защото не един и два са паметниците, които заради политическата конюнктура са паднали "без бой"- били са разрушени или преместени на друго място.
В историята си Видин е типичен пример за отношението на българите към паметниците на своите герои - често забравяни, друг път обругавани и разрушавани, трети път вандалски нарязвани и предавани за скрап.
94 са войнишките паметници в област Видин, включени в Националния регистър на войнишките паметници, публикуван на сайта на Областна администрация Видин.
Инициативата за изграждане на тези монументи в област Видин възниква след Сръбско-българската война през 1885 година. Тя е на участниците във войната. В град Видин и региона голяма част от паметниците са посветени на Сръбско-българската война, разказва историкът Захари Захариев.
Сред тях се откроява този на "Скърбящият войн", където всяка година на 6 септември - Денят на Съединението, видинчани отдават почит на героите, радетели за единна и неделима България.
Класиците на българската скулптура са си дали среща във времето във Видин и всеки по-своему е пресъздал значими личности, идеи и пластични авангардни решения останали за поколенията. Такива са паметникът на "Скърбящият войн", издигнат през 1911 г., дело на Андрей Николов и Арналдо Дзоки, и този на Трети бдински полк на Иван Лазаров.
Идеята за паметника на загиналите в Сръбско-българската война е на офицерският състав на Трети пехотен Бдински полк. През 1909 година видинската общественост възлага изработването му на скулптора Андрей Николов, като средствата за изграждането са събрани от дарения на офицери, благотворителни дружества, обществени организации и граждани.
На 15 ноември 1911 година паметникът на "Скърбящият воин" е тържествено открит на централния видински площад.
Откриването на паметника - 15 ноември 1911 г. (Снимка: Ирена Данаилова/БТА )
През тридесетте години на миналия век видинското офицерство и ветераните от Дружеството на бойците от фронта подемат инициативата за издигане на друг паметник за увековечаване бойните подвизи на бдинци. Основан е Комитет по строителството и Фонд по изграждането на паметника.
Така се стига до изграждането на паметник на загиналите във войните бдинци, който се издига на площада във Видин, на мястото на "Скърбящият войн", оказал се не достатъчно величествен за храбростта на българските войни. Монументът, 32 години след откриването си, е преместен през 1943 г. пред жп гарата във Видин, където се намира и до днес.
Уникалният войнишки паметник на умиращ войн, свел глава над оръжието си, възхищава Европа повече от век. Още по-интересна и странна е историята му. Паметникът е и костница на загиналите български войни в Сръбско-българската война през 1885 г. от Трети Бдински полк, разказва видинският историк Захари Захариев.
На него е изобразен гренадирът - български войник, току-що изстрелял последния си патрон в братоубийствената война. Видин е обсаден, води се жестока битка за превземане на крепостта, която запазва целостта си, и така градът остава в пределите на българската държава, припомня историкът.
В чест на загиналите при отбраната на Видин, Белоградчик, Трън и Сливница и в памет на героите участвали в превземането на Пирот през ноември 1885 г. видинчани издигат паметника на "Скърбящият войн", изобразяващ българския боец, който не тържествува от победата, а съжалява за тази братоубийствена война.
Той не изпитва радостта на победителя, защото е осъзнал безсмислието на всяка една война, допълва Захариев.
Любопитна е историята на този паметник, разказва историкът, изследвал запазените до днес документи за изграждането на този уникален не само за България, но и за Европа монумент.
Първоначално фигурата на войника е изваяна от гипс от големия скулптор Андрей Николов. Минават години преди тя и барелефите да се превозят от ателието му в София с влак до Русе, с лодка през Дунава до Гюргево в Румъния и оттам отново с влак до Париж, където през 1886 г., са изляти от бронз от италианския майстор-леяр Арнолдо Дзоки.
Обратният път на фигурата и барелефите се оказва доста по-дълъг във времето. Не е известно как са били доставени до румънски град Калафат, но в него те престояват цяла година. Оказва се, че превозването на фигурата и барелефите през Дунава е трудно и скъпо, разказа Захариев.
Намират се видински рибари, които ги превозват доброволно през реката. За целта сковават платформа върху няколко лодки и успяват да стоварят цялата композиция на видинския бряг. Прибрана е на сигурно място в казармата на Трети пехотен Бдински полк, където отново отлежава близо година, сочат съхранените в Държавен архив-Видин документи.
Основният камък на монумента е поставен през 1908 г. Инициативен комитет дълго време събира дарения от гражданите за издигане на постамента и на 15 ноември 1911 г. паметникът е открит на централния видински площад, допълва разказа си Захари Захариев.
До днес е запазена една дописка от известния английски военен журналист Берлайн, посветена на видинския паметник.
Берлайн, който посетил Видин през 1919 г, пише: "България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен..."
През 1930 г. видинските управници решават, че този паметник ни излага, че фигурата не е войнствена, мобилизираща, не буди патриотизъм и затова трябва да се махне. Намират се трезвомислещи хора, които оценяват стойността на войнишкия паметник.
Те създават Комитет за защита на тъжния войн, продължава разказа си Захари Захариев. Уплашени от общественото мнение, управниците решават да не го унищожат, а да го преместят от централния видински площад пред жп гарата, където се намира и до днес.
Съдбата на паметника на "Скърбящият войн" не е била по-добра и през годините след своето преместване.
По времето на социализма монументът е забравен, малцина граждани поставят цветя до него. За този период от историята на България не се говори в името на добросъседските отношения с тогавашна Югославия.
След 1989 г. паметникът възвръща своята слава. Всяка година пред него се честват Деня на Съединението и Независимостта на България. Признателното поколение отдава почит на смелите български войни, отдали живота си за свободата на родината.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}