Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Лудостта" на величието Димитър Казаков-Нерон

ЗНАМЕНИТИ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ

"Лудостта" на величието Димитър Казаков-Нерон

30 години от смъртта на световноизвестния български художник

Димитър Казаков-Нерон, в ателието си / Снимка: Иван Григоров

Има една фраза от типа "черен хумор", че "най-скъп е мъртвият художник". Тя с пълно право важи за един от най-"световните" ни художници - Димитър Казаков-Нерон. През тази година се навършват 30 години от неговата смърт. Имах честта да се запозная с този уникален художник и човек още през 80-те, когато псевдонимът му - Нерон, будеше недоумение, цензурата не разбираше посланията в картините му, а повечето хора се стряскаха от речника и поведението му.

Той не беше от хората, които може да опознаеш в една среща, а от друга страна не обичаше срещите с хора - предпочиташе усамотението сред боите, четките и героите си. Затваряше се в себе си като рак-пустинник, и сякаш не можеше да общува по възприетия за "благоприличен" начин.

Димитър Казаков-Нерон / Източник: Личен арив на художника

Още

Лихвари продават на безценица творби на български майстори на четката

Лихвари продават на безценица творби на български майстори на четката

Участвах в един снимачен екип на някогашната "Кинохроника". Току-що се беше разшумяло за Нерон и идеята му за "гравитацията" в картините му. Запътихме се една голяма група хора със снимачна техника към дома му в Божурище, за да го снимаме.

Някои от шефовете ни изобщо не бяха съгласни да отразяваме човек, който рисува извито хоро, на което танцьорите са с главите надолу.

Така че, когато Нерон ни посрещна с недоверчив поглед зад полуотворената входна врата на къщата си, изтръпнах да не би да откаже да го снимаме.

"Хубава работа, помислих си. Ние едва се преборихме за него, а той може да откаже, и после да се оправдаваме за скъпия снимачен ден!". Видимо не му беше приятно да види толкова хора на прага си, но ни покани да влезем. Отдъхнах си.

Автор: Д.Казаков-Нерон / Източник: НХГ

Още

Благовещение в картините на великите майстори на четката

Благовещение в картините на великите майстори на четката

Говореше като на себе си, в някакъв полусън. Човек не можеше да хване нишката на разговора, защото той си имаше собствена. Парадираше самочувствие. Даже, леко дразнещо - че рисувал по-бързо от Хенри Мур и по-добре от Пикасо, но те имали пари, пък той трябвало да рисува с "ла.няна клечка". Колегите ми, докато построяваха осветлението за снимки, се споглеждаха помежду си и се подсмихваха един друг.

Така беше, преди да видят картините му. Държеше ги на горния етаж, в една студена стая с капандура. Веднага предложи, ако на някой му хареса някоя, да си я вземе. Учудваща щедрост, за която бях чувала негови колеги да коментират, че ги раздавал така, понеже нямали качествен грунд и били "натаслачени" набързо,т.е без стойност. Злобни приказки, които времето напълно опроверга.

И сега се питам, защо никой от нас не се възползва тогава от щедрото му предложение да си вземе картина, която днес струва баснословна сума?

Иска ми се отговорът да е този, че докато го опознавахме, навярно във всеки от нас проговори чувството, че само недобросъвестен човек може да се възползва от дете. Димитър Казаков-Нерон притежаваше нещо детско в себе си - и по начина си на възприемане на света, и по начина по който го пресъздаваше, както и по самохвалството, което си е типично детска черта.

Димитър Казаков-Нерон - свъсено дете и чародей на четката

Той не натрупа богатство приживе, а както се разбира от едно интервю на сестра му, след смъртта му, мнозина са се възползвали от безценното му творчество. С право може да се каже, че Нерон не живя императорски, а като страдалец, потънал в своя си свят, и си отиде на 16 януари 1992-ра година, в разцвета на силите си - на 58, от астмата и като неудовлетворен човек.

В него сякаш постоянно се бореше една болезнена "разпра" с реалността, защото тя по никакъв начин не съответстваше на мечтата на художника.

Още

Цанко Лавренов отказвал да продава картините си в чужбина

Цанко Лавренов отказвал да продава картините си в чужбина

Каква е кратката автобиографична справка за него: Роден е на 22 юни 1933 г. в с. Царски извор, Царство България. През 1953-та година завършва средно техническо училище, а през 1958-а - Художествената гимназия в София с отличен успех.

После завършва Националната художествена академия, специалност "Графика", при проф. Евтим Томов през 1965 г. Две години след това получава наградата на СБХ за графика, участва в много общи изложби у нас и в чужбина.

Разпределен е на работа като плакатист в "Комунални услуги" в Пазарджик. През 1972-ра се премества да живее в София. Работи като щатен художник при Военното поделение в Божурище до 1977-а година. От 1978-а излиза на свободна практика. В отделни периоди от живота си е живял още в Трявна и Сандански.

"На чешмата", худ. Д.Казаков-Нерон, 1976 г. / Източник: НХГ

Постоянно експериментира с материалите. До края на живота си има 15 самостоятелни изложби, като най-успешната е през 1980-а година. Започват да го канят в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург. Негови картини са изложени в Лувъра, в музея "А. С. Пушкин" в Москва, в Императорската колекция в Токио.

Още

Отиде си световноизвестният художник Галилей Симеонов - Светеца от Северозапада

Отиде си световноизвестният художник Галилей Симеонов - Светеца от Северозапада

Нерон искаше картините му да се гледат от хората. С брат му Никола са дарили на Славейковото училище в Трявна над 500 свои творби - живопис, рисунки върху теракота и фаянс, дървена и каменна пластика.

Даже полицейският участък в Божурище може да се похвали с графити на Димитър Казаков-Нерон. Всички, които са изследвали уникалния му талант - Георги Шапкаров, Аксиния Джурова, Димитър Пампулов, Петър Николов, Димитър Аврамов и др., го описват по свой си начин, но общо взето - като митологична фигура в изобразителното ни изкуство.

Димитър Казаков-Нерон / Източник: Архив на СБХ

Много галерии, особено в последните години, представят отделни негови творби. Галерия "Люнион" представи експозиция от 20 живописни творби от пазарджишкия му период - между 1965-а и 1972-ра година. Именно в онзи период вдъхновението му е концентрирано върху образа на българката - жената в различните нейни превъплъщения на майка, любима, самодива, и муза.

Навремето вървеше една легенда за брака на художника, която той не отричаше. Че за да се ожени за момичето, което харесва, направил облог с нея - ако скочи в ледената река, тя да се съгласи да му даде ръката си. Така и става.

Творбите на Нерон, посветени на жената, напомнят средновековните икони и фрески на големите майстори. Този на пръв поглед, студен и необщителен човек, изпитваше богоговение към жената, като символ на красотата и съзиданието.

Жената в картините на Нерон - муза и съзидание / Източник: НХГ

Още

Възходите и паденията в българската история през четката на Димитър Гюдженов

Възходите и паденията в българската история през четката на Димитър Гюдженов

Стихийната му личност беше предана докрай на определени теми и герои: човекът и човешкото в него, трудолюбието, величието на природата. В този смисъл, Нерон бе художник-хуманист. А също и голям патриот. Димитър Казаков-Нерон претвори в платната си много наши фолклорни празници и легенди. При това, по един нетрадиционен начин, както по отношение на формата, така и на техниките, които използваше.

Самият той, винаги когато трябваше да се яви някъде публично, обличаше бяла риза с българска шевица - държеше на българското във всяка една негова проява. Никога не издаваше с думи своите пристрастия. До края си поддържаше една "броня", която да го предпази от лицемерието и пошлостта. Според близките му, явно и самохвалството му обслужваше същата цел. 

Малко хора можеха да разберат, какво стои зад думите му "Скромността краси глупака!". Тази фраза беше неговият начин за съпротива и самосъхранение.

Кеворк Кеворкян най-вярно "разчете" тези думи на Нерон, както и личността му:

"Повтаряше ги непрекъснато, сякаш за да им повярва и той. Казаков беше един от хората, които най-трудно могат да се опишат. Непрекъснато играеше, казваше ти дори, че играе - с едно бързо, хитро намигване. Но не беше никакъв хитрец, нищо подобно. За нищо не умееше да се пазари истински, макар да правеше такова впечатление. Просто искаше да не го взимат за глупак.

Цените на картините му днес са неправдоподобни. Разбира се, Нерон щеше да каже, че това е нормално, понеже скромността краси глупака, нали. Но аз го виждам все край оня огън в Божурище, или някъде там - под дъжда, който преминава в сняг, а той е понесъл поредната си картина на гръб през полето към огъня. И тъй нататък", описва художника Кеворкян.

По впечатленията на много талантливия български художник Богдан Бенев, също по-известен в чужбина, отколкото у нас, Нерон е страдал от непризнаването си у нас:

Още

Да си спомним за Майстора на майсторите

Да си спомним за Майстора на майсторите

"Нерон не представляваше абсолютно нищо за България, докато един ден не умря. Тогава всички казаха: "А, ама той бил много добър!" А докато беше жив, го смятаха за луд. Подмятаха го наляво и надясно. По едно време се посъживи. Започна да продава картини, благодарение на централата за износ на произведения на изкуството "Хемус". Излагаше картини в престижни галерии на Запад. Там беше изключително високо ценен. А у нас го мразеха", директно заключава Бенев в едно свое интервю, и на въпроса защо са мразели Нерон, отговаря по същия директен начин:

"Защото имаше негови картини в Лувъра. Други български художници, при това академици, нямаха картини там. Затова Нерон беше в сянка. Този художник беше изоставен и отхвърлен от всички. Съюзът на художниците не се интересуваше от него. След време получи астма от боите. Умря от задушаване. А можеше да бъде спасен. Съюзът на художниците беше в състояние да направи контакт с него и да му помогне. Ако някой се бе погрижил за него адекватно, Нерон щеше да бъде жив и днес. И щеше да направи много интересни неща.

Още

Егоцентризмът на четката - художникът Константин Константинов с изложба "Тишина"

Егоцентризмът на четката - художникът Константин Константинов с изложба "Тишина"

Ще ви разкажа един скандален случай, продължава Бенев: Когато построиха НДК, вътре трябваше да се направят стенописи. Даваха ги на художниците по списък. Естествено, Нерон не бе включен в него. А той не искаше пари.

Просто се молеше: "Дайте ми една стена да я изпиша! Не му дадоха. Другарят Светлин Русев го презираше! Партийната номенклатура остави своите отрочета да рисуват в НДК. Нерон бе отритнат жестоко. И до днес не мога да разбера защо го смятаха да побъркан?! Чак след смъртта му се сетиха, че България е имала велик художник!", тъжно заключава Бенев в онова интервю, дадено за агенция БЛИЦ.

Самият Нерон, в малкото интервюта, на които се е съгласявал, не само не изглежда "побъркан", но изразява много далновидно мислене. Ето какво казва пред Д. Атанасов:

Още

Почина художникът Филип Седефчев - автор на символа на фестивала "Сурва"

Почина художникът Филип Седефчев - автор на символа на фестивала "Сурва"

"България до днес щеше да надмине Европа в земеделието, ако не беше Втората световна война. Кооперативното стопанство беше форма на обединение на земята, която няма нищо общо с ТКЗС. Ние си обединявахме земята фамилно. Във всяко дете имаше чувство за собственост. И не само за лична собственост, а да признава и собствеността на другия. Това формираше морала, неписаните закони. Всеки пазеше имота на другия. Имаше крадци, но те се знаеха". По-нататък в същото интервю проявява буквално пророческа дарба:

"Може би ще се окаже, че България е една страна, където се изпитват най-новите световни експерименти за развитието на земеделието. Тежката индустрия ще я махнат, ще закрият заводите. Трябва да прочистим земята. Може би ще се наложи земеделците да управляват някоя и друга година. Всички българи са земеделци, това ще е спасителният камък. Тия хора, дето ги изхвърлят от фабриките, ще се върнат към земята. Америка ще стъпи на Балканите чрез България. Американците ще създадат тук нов банков и търговски център между Изтока и Запада.

... Емигрантите са прости, уплашени, безпомощни хора. Един ден ще се върнат и тогава ще бъдат добри граждани. Ще са видели и препатили и ще знаят много за живота. След години ще се върнат, като чуят, че в България е рай. Няма начин да не стане", твърдо вярвал художникът. Предстои да видим, дали ще се окаже прав.

В това и в други интервюта, има разбира се и много типично негови "изхвърляния", които отдавам на огромната му мъка от незачитането му в България. Тя е причината за фрустрационния му гняв, и това ясно личи в опитите му да стихоплетства:

Художници, маниаци, боклуци,
СБХ председатели, вмирисани на зло,
този свят с метла ще ви запрати!
Знам, и в други светове,
готови сте да тъпчете достойните мъже.

Още

Напусна ни големият художник Михалис Гарудис

Напусна ни големият художник Михалис Гарудис

В тази своеобразна изповед-заклинание на Димитър Казаков-Нерон ясно проличава, че той си беше чешит. Живя по своите си правила, по-скоро мълчаливо, в редки случаи - с гласно изразен гняв. Завеща ни житейската си философия в образи и цветове.

Отиде си на 16-и януари през 1992-ра. Днес картините му са сред най-скъпо продаваните творби от българското изобразително изкуство, но щеше ли това да го зарадва?! Щеше ли да одобри времето, в което живеем вече 30 години от смъртта му до днес?!

Френският режисьор и сценарист Жан Мари Дро засне Нерон в поредицата си "Художници-чародейци на своето време", редом до десетте най-големи художници на Европа. 45-минутният филм, излъчен в края на 80-те по един от най-гледаните тв канали на Франция, бил посрещнат с огромен интерес. По същото време у нас го отритват... "Е, даваха му награди, но някакси, от кумова срама!", казва един негов колега. Всъщност, беше носител на наградата на името на Владимир Димитров-Майстора. 

Източник: НХГ

Още

Художникът Илиян Лалев и неговото "Мъртво вълнение"

Художникът Илиян Лалев и неговото "Мъртво вълнение"

1981-ва е жестока и преломна година в живота на Нерон. Тежката астма, от която страда, все повече започва да го задушава. Принуден е да се откаже от живописта, заради изпаренията от грунда и боите. Няколко години живее в Сандански, надявайки се, че ще закрепи здравето си с чистия въздух там, но болестта не си отива. Връща се в Божурище, където работи само с акрилни бои и акварел, и се насочва предимно към скулптурата, дърворезбата и декоративната пластика. До смъртта си. За две години Нерон създава над 300 скулптури.

Малцина знаят, че освен стихове, Нерон бе и добър музикант. За стиховете му хората научиха чак 10 години след смъртта му, когато варненското списание "Знаци" публикува част от тях, заедно с негови афоризми и крилати мисли.

Дошли от мойто детство,
по козите пътеки минаха
с крачета боси, на рамо с цървули
пребродените дни - един копнеж.

Изкуствоведът Аксиния Джурова представя творби на Нерон в галерия "КО-ОП" / Източник: Галерия "КО-ОП"

Преди време една софийска галерия - "КО-ОП" озаглави много точно изложбата с дървени пластики на Димитър Казаков-Нерон и на брат му - Никола Казаков, като "Орисията - Димитър и Никола Казакови". Еспонатите представяха част от дарението на братята за Славейковото училище в Трявна.

Рисунки на Димитър Казаков Нерон / Източник: Галерия "КО-ОП"

Иначе, и до днес, представянето на част от 15-те хиляди творби на Нерон, е събитие за най-престижните галерии по света: в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина и др.

Създадени като емоционален импулс, огромна част от творбите на художника, остават невидяни и до днес. Остават непознати за широката публика и болезнените моменти, когато Нерон рисува с полуокървавени ръце, с превързани с бинт пръсти, за да работи по-бързо... Така е било през цялото време на един пленер в Орешак, свидетелстват участници. Тогава създал 18 картини за 6 часа.

Рекорд на вдъхновението и работохолизма. Според позавачи, най-интересната картина в онзи цикъл била негов автопортрет, върху който той положил подписа си, а след него - и дъщерите на художника. Именно тогава се ражда и емблематичната му картина с ябълка, за която познавачи се произнасят, че "няколко ябълки са променили историята на човечеството - ябълката в райската градина, ябълката на Нютон, тази на Стив Джобс и "ябълката на Казаков".

Сигурно мнозина се питат, откъде тръгва прозвището на художника - Нерон? Един състудент на Казаков разказва, че поради бедност, за да си изкара някой лев, в студентските си години, той работел като огняр в Академията. И тогава някой попитал за него: "Как се казва онова момче, дето има бретон като Нерон?" Така тръгнало второто му - "мистериозното" му име.

В творбите на Казаков има такава космогония, каквато може да се открие само във фолклора. Във всичките му изображения, под една или друга форма, присъства Космосът. За пръв път това произнася на глас изкуствоведката Аксиния Джурова, и то е истинско откритие - ключ към творчеството на художника.

Още

Стара Варна през четката на Милен Сакъзов

Стара Варна през четката на Милен Сакъзов

Опазено ли е творческото му наследство? - Не. Сестра на Димитър и Никола Казакови преди години разкри, как някои от най-близките приятели на братята й, разграбват техни творби, под различен претекст.

Подобна е съдбата и на бащината къща на Нерон в с. Царски извор. През 90-те тя била отчуждена за някакви си двайсетина хиляди лева. Евтино, понеже се твърдяло, че е построена върху земетръсно свлачище. Нерон я откупува от държавата, за галерия. Въпреки това наследниците не били допуснати до имота, и той бил оставен да се руши и разграбва. Нещата остават такива в годината на смъртта на Нерон.

Братята Димитър и Никола Казакови

Нещастна е съдбата и на брат му Никола, който се разболява тежко и е настанен в клиника, а оттам - в манастир. В това време се рушали творбите и в неговия изоставен дом в софийското село Гурмазово. Синът на Радой Ралин - Кин Стоянов, се заема да бъдат описани в протокол и отнесени на съхранение в Столична библиотека. Друга част - от дома на Нерон в Божурище, също били описани и предадени за съхранение от СБХ, но след време там се развива една полукриминална и срамна история, която по-добре да не описваме.

Случват се и няколко обира в дома на сестрата на Казакови в Горна Оряховица, където тя съхранявала, каквото успяла да спаси от домовете на братята си. Приживе на Нерон, фондът "13 века България" заснел филм за него и брат му. Снимките били в Мелник, но не е ясна съдбата и на този филм. Подробностите около нахвърленото по-горе, биха натъжили и разгневили всеки от почитателите на художника. С две думи, в обобщение - финалът е тъжен и срамен.

А Димитър Казаков-Нерон е творец от световна величина, гордост за държавата ни.

Поклон!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Цветята в творчеството на големите майстори на четката

Цветята в творчеството на големите майстори на четката

Още

Български художник декорира мост в Швеция като "лего" играчка

Български художник декорира мост в Швеция като "лего" играчка

Още

Почина големият български художник Ванко Урумов

Почина големият български художник Ванко Урумов

Още

 Почина големият български художник Никола Манев

Почина големият български художник Никола Манев

 

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани

Васил Стоилов: Светлината, моето момиче, се ражда от мрака

Днес отбелязваме 120 години от рождението на художника

Художникът на Краля Слънце

405 години от рождението на Шарл Льобрюн